Повечето хора, които са били убождани с игла, знаят процедурата:

Повечето хора, които са били убождани с игла, знаят процедурата: първо пробождането, а по-късно острата, пронизваща болежка и желанието тя да се махне или най-малко да премине в изтръпване. Тъй като точната скица на тази съвсем универсална реакция не е изцяло разбрана, учените може би преди малко са намерили значимо парче от пъзела: незнаен до момента осезателен орган вътре в кожата, написа National Geographic.
Озаглавена ноцицептивен глионеврален комплекс, тази конструкция не е напълно като типичната картина на комплициран орган като сърцето или далака. Вместо това става дума за елементарен орган, формиран от мрежа от кафези, наречени глиални кафези, за които към този момент е известно, че обкръжават и поддържат нервните кафези на тялото. В този случай глиалните кафези образуват мрежеста конструкция сред външния и вътрешния пласт на кожата с изпъкналости, сходни на влакна, които се простират във външния пласт на кожата.
Както изследователският екип открива, този непретенциозен орган наподобява играе основна роля във възприемането на механичната болежка - дискомфорт, породен от напън, убождане и други въздействия върху кожата. До този миг се смяташе, че обособените кафези, наречени ноцицептивни нишки, са главните изходни точки за този тип болежка.
„ Вероятно 100 години към този момент мислим, че болката стартира от нерви в кожата “, споделя съавторът на проучването Патрик Ернфорс, молекулярен невробиолог от Каролинския институт в Швеция. " Но това, което демонстрираме в този момент, е, че болката може да стартира и в тези глиални кафези. "
Екипът за първи път разпознава този нов орган при мишки и тестват неговата функционалност, като мерят реакциите на гризачите на разнообразни типове болежка. Когато клетките в органа са били изключени посредством редактиране на гени, животните са имали естествена реакция на термична болежка или дискомфорт, породен от топлота или мраз. Но всички мишки демонстрират понижен отговор на механичната болежка, когато глиалният комплекс е деактивиран.
Откритията трансформират метода, по който учените мислят за това по какъв начин стартира и прогресира болката - най-малко при мишките. Учените към момента не са ревизирали дали органът съществува при хората, само че Ернфорс споделя, че вероятността е огромна.
„ Като се има поради, че всички други известни до момента сетивни органи при мишките съществуват и при хората, допустимо е, в случай че не и евентуално, този осезателен орган да участва в кожата ни “, споделя той.
Ако е по този начин, работата може да помогне за лекуването на разнообразни невропатични разстройства на болката, които засягат почти 10% от общото население в Съединени американски щати и сред 7 и 10 % от популацията в Европа, споделя Ернфорс. Например, намирането на способи за смяна на тази клетъчна мрежа може да е от изгода за хората, които страдат от алодиния, положение, при което кожата става толкоз сензитивна, че даже леко одраскване или ужулване може да бъде трудно.
„ Това е доста привлекателно изобретение “, споделя Луана Колока, неврофизиолог и доцент в университета в Мериленд. „ Вълнуващо е да знаем, че съществува система, която е доста повече от ноцицептивните нишки, за които преподаваме на нашите възпитаници. “