Проучване: Послъгването е полезно за мозъка на малчуганите
Повечето деца са учени от дребни да не лъжат. Но ново проучване на учени от Торонто демонстрира, че умеенето да се послъгва има изгоди върху когнитивните качества, написа в. "Дейли мейл ".
Специалистите, създали опит с група от 42 деца в предучилищна възраст. Нито едно от тях не е демонстрирало дарба да лъже преди опита. Децата били разграничени на две групи.
Едната от тях била по този начин наречена контролна група, а другата е била групата за осъществяване на опита. На тази група, формирана от момчета и девойки на междинна възраст към 40 месеца, учените посочили по какъв начин да послъгват с оглед продобиване на игра, изразяваща се в криене на предмет, за който възрастен човек трябвало да отгатне в коя ръка на детето се намира той. В случая укритият предмет бил пуканка. На децата било поръчано да се държат по този начин, че да съумеят да заблудят възрастните.
После на всяко дете от групата бил даден типов тест за инспекция на когнитивните усещания. Тестът проверявал да вземем за пример способността на децата да схващат желанията на другите, да концентрират вниманието си, да се концентрират върху задания, да провеждат активността си, да отдават приоритет на някои неща и да възнамеряват дейно нещо.
Въз основа на теста специалистите установили, че децата, които съумявали бързо да се научат да заблуждават възрастните, извлекли неотложно когнитивни изгоди от това.
В по-общ проект тези заключения поддържат концепцията, че даже отрицателно обществено държание може да е от изгода за когнитивните качества, когато сходно отрицателно държание кара хората да преследват цел, вземат решение проблем, търсене на вероятност.
Това обаче не значи, че родителите би трябвало обезателно да учат децата да лъжат. Но децата, които се научат да лъжат по-рано, пък имат доста по-добри когнитивни качества, споделят експертите.
Специалистите, създали опит с група от 42 деца в предучилищна възраст. Нито едно от тях не е демонстрирало дарба да лъже преди опита. Децата били разграничени на две групи.
Едната от тях била по този начин наречена контролна група, а другата е била групата за осъществяване на опита. На тази група, формирана от момчета и девойки на междинна възраст към 40 месеца, учените посочили по какъв начин да послъгват с оглед продобиване на игра, изразяваща се в криене на предмет, за който възрастен човек трябвало да отгатне в коя ръка на детето се намира той. В случая укритият предмет бил пуканка. На децата било поръчано да се държат по този начин, че да съумеят да заблудят възрастните.
После на всяко дете от групата бил даден типов тест за инспекция на когнитивните усещания. Тестът проверявал да вземем за пример способността на децата да схващат желанията на другите, да концентрират вниманието си, да се концентрират върху задания, да провеждат активността си, да отдават приоритет на някои неща и да възнамеряват дейно нещо.
Въз основа на теста специалистите установили, че децата, които съумявали бързо да се научат да заблуждават възрастните, извлекли неотложно когнитивни изгоди от това.
В по-общ проект тези заключения поддържат концепцията, че даже отрицателно обществено държание може да е от изгода за когнитивните качества, когато сходно отрицателно държание кара хората да преследват цел, вземат решение проблем, търсене на вероятност.
Това обаче не значи, че родителите би трябвало обезателно да учат децата да лъжат. Но децата, които се научат да лъжат по-рано, пък имат доста по-добри когнитивни качества, споделят експертите.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ