Системният расизъм е истинската американска касапница
Повечето бели американци към момента не могат да се примирят с това, което черните хора са знаели вечно: расизмът е систематичен, последователен и постоянно е наоколо. Бяла Америка би трябвало да ускори освен мира, само че и справедливостта.
Снимките на горящи полицейски коли, облаци сълзотворен газ, разграбени магазини, чиновници на реда, които повалят цивилни на земята и протестиращи, маршируващи без проблем, са стряскащи и шокиращи за нас, американците, само че не са изненадващи.
Видеоклипът с афроамериканец, който умира пред камера под тежестта на коляното на шията на бял служител на реда, е заплашителен и фрапантен. Това също не е изненадващо - виждали сме видеоклипове като тези и преди.
Наум ни идва ехтене от митингите през 2015 година във Фъргюсън, Мисури: за по-старите генерации това е дежавю на протестите на Родни Кинг от 1992 година и линчуването по време на придвижването за цивилен права.
Но днешните всеобщи митинги овладяват нацията във време, когато пандемията е лишила повече от 100 000 живота, с над 30 милиона безработни, неравнопоставеността на заплатите и приходите и политическата поляризация, която раздира страната.
Сега се усеща, че Съединени американски щати доближават преломна точка. Бъдещето на страната наподобява тъмно и нестабилно. Това, което виждаме, е „ американска сеч “ - само че не от оня тип, който Доналд Тръмп евентуално е предполагал, когато по неразбираеми аргументи употребява този термин при встъпването си в служба.
Расизмът не почива
Докато Америка продължи да е блокирана заради пандемията на ковид, огромна част от това, което характеризира естествения живот, спря. Но по-фундаменталните и структурни проблеми на страната продължиха. Системният расизъм е един от тях, като многочислени образци са явни, даже когато естественият живот спря през последните месеци.
През февруари видео демонстрира Ахмед Арбери, негър, който е убит от двама бели „ пазители ”, до момента в който тича за здраве в Джорджия.
В друго видео се вижда жена в централния парк на Ню Йорк, която се обажда в полицията за негър мъж, който я помоли да съблюдава разпоредбите в парка и постави каишката на кучето си, като незабавно им сподели, че там има „ един афроамериканец “ и лъжливо твърди, че е „ заплашвал ” нея и кучето.
Докато пандемията се разпростира, хората с друг от белия цвят на кожата са претърпели непропорционално висока смъртност от ковид - също индиректен резултат от редовно неравноправие и расизъм. И въпреки всичко въоръжените бели стачкуващи окупираха разнообразни щатски институции, с цел да стачкуват против разпоредбите за блокиране и викаха, заплашваха и даже плюеха служители на реда, които се отнасят с тях с най-голяма грижа, в блестящо увещание, че белите се третират по друг метод от полицията.
Поляризацията блокира напредъка
Както съвсем всяка тематика в Съединени американски щати сега, ролята на полицията и наказателната система се преглежда в политически и породист проект. Протестите във Фъргюсън през 2015 година доведоха до основаването на Black Lives Matter - придвижване, отдадено на повишение на осведомеността за систематичен расизъм и битка против самостоятелните и групови пристрастия, които го увековечават.
В отговор, контрадвижения изскочиха с лозунгите „ All Lives Matter ”, потвърждавайки убеждението, че американците живеят в общество далтонист и „ Blue Lives Matter ”, пропагандирайки мнението, че полицията е от герои и се твърди, че е основана за принуждение, обвързвано с расова принадлежност.
Не е изненада, че тези придвижвания значително са подкрепени от консервативни бели. Анкетите поредно демонстрират, че публичното доверие в полицията е по-високо измежду републиканските гласоподаватели, белите и възрастните хора, до момента в който единствено малцинство от испанцоговорещите, афроамериканците, младежите и демократите споделят това доверие.
През 2020 година тези противоположни демографски, расови и политически линии са най-антагонистични, подхранвайки продължаващата фрагментация и племенност на страната.
Тези групи интензивно се разделят от опортюнистични политически водачи като Тръмп, който интензивно разпалва раздора и чието място в Белия дом е директен резултат от тази висока поляризация и произлизащите от нея културни войни.
В такава невъзможност напредъкът е блокиран и американските улици ще останат податливи на пристъпи на принуждение.
Бялото блаженство би трябвало да завърши
Статистиката го демонстрира, изследванията за него се уголемяват и видеоклипове като този за убийствата на Джордж Флойд го изкристализират: афроамериканците са непропорционално обект на дейности на полицията. И въпреки всичко, доста бели американци не могат да признаят, че наказателната правосъдна система и полицейската просвета в страната ги пазят и са им от изгода.
Много бели американци не могат да признаят, че расизмът си остава характерен публичен проблем и държавните структури имат остра потребност от промени, с цел да реализиран еднообразно отношение към жителите, на които имат претенциите, че служат. Тази некадърност на толкоз огромна част от бялата Америка да се помири със личната си привилегия и да стане съпричастна с виталния опит на малцинствата е най-голямата спънка за прогрес и помиряване.
Тези, които са част от казуса, би трябвало да са част от решението. Цветнокожите хора не могат без непозната помощ да трансформират система, която по своята същина е изкривена против тях; нито би трябвало да бъдат принуждавани да се пробват. В цялата история мобилизацията на чернокожите изисква сериозна маса от бели хора, които да се причисляват към битката, с цел да насочат салдото към прогрес - по време на придвижването против аболиционизма, при придвижването за изборно право на чернокожите, при придвижването за цивилен права.
Същото е и през днешния ден - само че във време, когато цари политическа племенност, може ли това да се случи още веднъж? Предизвикателството в никакъв случай не е било толкоз огромно, залозите също са толкоз огромни. Ако би трябвало да се реализира прогрес за унищожаване на предразсъдъците и расовото принуждение, самодоволството на бяла Америка в систематичния расизъм на страната би трябвало да завърши.
* Дженифър Камино Гонсалес, Дойче веле. Инфо: БГНЕС.
Снимките на горящи полицейски коли, облаци сълзотворен газ, разграбени магазини, чиновници на реда, които повалят цивилни на земята и протестиращи, маршируващи без проблем, са стряскащи и шокиращи за нас, американците, само че не са изненадващи.
Видеоклипът с афроамериканец, който умира пред камера под тежестта на коляното на шията на бял служител на реда, е заплашителен и фрапантен. Това също не е изненадващо - виждали сме видеоклипове като тези и преди.
Наум ни идва ехтене от митингите през 2015 година във Фъргюсън, Мисури: за по-старите генерации това е дежавю на протестите на Родни Кинг от 1992 година и линчуването по време на придвижването за цивилен права.
Но днешните всеобщи митинги овладяват нацията във време, когато пандемията е лишила повече от 100 000 живота, с над 30 милиона безработни, неравнопоставеността на заплатите и приходите и политическата поляризация, която раздира страната.
Сега се усеща, че Съединени американски щати доближават преломна точка. Бъдещето на страната наподобява тъмно и нестабилно. Това, което виждаме, е „ американска сеч “ - само че не от оня тип, който Доналд Тръмп евентуално е предполагал, когато по неразбираеми аргументи употребява този термин при встъпването си в служба.
Расизмът не почива
Докато Америка продължи да е блокирана заради пандемията на ковид, огромна част от това, което характеризира естествения живот, спря. Но по-фундаменталните и структурни проблеми на страната продължиха. Системният расизъм е един от тях, като многочислени образци са явни, даже когато естественият живот спря през последните месеци.
През февруари видео демонстрира Ахмед Арбери, негър, който е убит от двама бели „ пазители ”, до момента в който тича за здраве в Джорджия.
В друго видео се вижда жена в централния парк на Ню Йорк, която се обажда в полицията за негър мъж, който я помоли да съблюдава разпоредбите в парка и постави каишката на кучето си, като незабавно им сподели, че там има „ един афроамериканец “ и лъжливо твърди, че е „ заплашвал ” нея и кучето.
Докато пандемията се разпростира, хората с друг от белия цвят на кожата са претърпели непропорционално висока смъртност от ковид - също индиректен резултат от редовно неравноправие и расизъм. И въпреки всичко въоръжените бели стачкуващи окупираха разнообразни щатски институции, с цел да стачкуват против разпоредбите за блокиране и викаха, заплашваха и даже плюеха служители на реда, които се отнасят с тях с най-голяма грижа, в блестящо увещание, че белите се третират по друг метод от полицията.
Поляризацията блокира напредъка
Както съвсем всяка тематика в Съединени американски щати сега, ролята на полицията и наказателната система се преглежда в политически и породист проект. Протестите във Фъргюсън през 2015 година доведоха до основаването на Black Lives Matter - придвижване, отдадено на повишение на осведомеността за систематичен расизъм и битка против самостоятелните и групови пристрастия, които го увековечават.
В отговор, контрадвижения изскочиха с лозунгите „ All Lives Matter ”, потвърждавайки убеждението, че американците живеят в общество далтонист и „ Blue Lives Matter ”, пропагандирайки мнението, че полицията е от герои и се твърди, че е основана за принуждение, обвързвано с расова принадлежност.
Не е изненада, че тези придвижвания значително са подкрепени от консервативни бели. Анкетите поредно демонстрират, че публичното доверие в полицията е по-високо измежду републиканските гласоподаватели, белите и възрастните хора, до момента в който единствено малцинство от испанцоговорещите, афроамериканците, младежите и демократите споделят това доверие.
През 2020 година тези противоположни демографски, расови и политически линии са най-антагонистични, подхранвайки продължаващата фрагментация и племенност на страната.
Тези групи интензивно се разделят от опортюнистични политически водачи като Тръмп, който интензивно разпалва раздора и чието място в Белия дом е директен резултат от тази висока поляризация и произлизащите от нея културни войни.
В такава невъзможност напредъкът е блокиран и американските улици ще останат податливи на пристъпи на принуждение.
Бялото блаженство би трябвало да завърши
Статистиката го демонстрира, изследванията за него се уголемяват и видеоклипове като този за убийствата на Джордж Флойд го изкристализират: афроамериканците са непропорционално обект на дейности на полицията. И въпреки всичко, доста бели американци не могат да признаят, че наказателната правосъдна система и полицейската просвета в страната ги пазят и са им от изгода.
Много бели американци не могат да признаят, че расизмът си остава характерен публичен проблем и държавните структури имат остра потребност от промени, с цел да реализиран еднообразно отношение към жителите, на които имат претенциите, че служат. Тази некадърност на толкоз огромна част от бялата Америка да се помири със личната си привилегия и да стане съпричастна с виталния опит на малцинствата е най-голямата спънка за прогрес и помиряване.
Тези, които са част от казуса, би трябвало да са част от решението. Цветнокожите хора не могат без непозната помощ да трансформират система, която по своята същина е изкривена против тях; нито би трябвало да бъдат принуждавани да се пробват. В цялата история мобилизацията на чернокожите изисква сериозна маса от бели хора, които да се причисляват към битката, с цел да насочат салдото към прогрес - по време на придвижването против аболиционизма, при придвижването за изборно право на чернокожите, при придвижването за цивилен права.
Същото е и през днешния ден - само че във време, когато цари политическа племенност, може ли това да се случи още веднъж? Предизвикателството в никакъв случай не е било толкоз огромно, залозите също са толкоз огромни. Ако би трябвало да се реализира прогрес за унищожаване на предразсъдъците и расовото принуждение, самодоволството на бяла Америка в систематичния расизъм на страната би трябвало да завърши.
* Дженифър Камино Гонсалес, Дойче веле. Инфо: БГНЕС.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ