Повечето българи не подкрепят влизането на България в Еврозоната и

Повечето българи не поддържат влизането на България в Еврозоната и са склонни да издигнат въпроса на референдум. Това сочи социологическо проучване на " Тренд ". Според него над половината 54% от запитаните желаят и биха взели участие в провеждането на референдум за премахването на българския лев като национална валута, като най-малко половината от запитаните са сигурни, че няма да поддържат еврото. 31 на 100 от интервюираните не могат да преценяват. Едва 19% утвърждават курса на държавното управление към ERM II и единната валута. Само 20% от запитаните са на мнение, че референдум не е необходим за сходно основно историческо решение.

" От данните виждаме, че българите се опасяват от някаква версия на гръцки сюжет за България, при влизане в еврозоната ", отбелязва Георги Вулджев, основен икономист в ЕКИП, по чиято поръчка е правено изследването. " Рисковете пред България са доста повече от възможните изгоди, с оглед дълбоките стопански недъзи, от които Еврозоната продължава да страда и които сега предизвикват застоялост на икономическото й развиване ", добавя още той. Очаквано най-силната поддръжка за еврото е при учащите се с 32%, а най-голямата опозиция при пенсионерите с 64%. Учащите се отличават и с максимален % отговори не знам и не мога да преценява - 61%.

Мнозинство от гласоподавателите на главните партии са срещу въвеждането на еврото. Против еврото са 39% от гласоподавателите на ГЕРБ (спрямо 36% за) и цели 70% от гласоподавателите на Българска социалистическа партия (спрямо 8% за). Скептицизмът към еврото е обвързван главно с опасенията от повишаване на живота и стопанска неустановеност. Най-посочваната причина за отвращение да се вкара еврото като парична единица на България е, че всичко ще нарастне, а приходите няма да се покачат. Такъв отговор са дали 35% от съперниците на еврото у нас. Вторият най-разпространен мотив срещу с 14% е, че българите ще станем по-бедни. Всъщност когато бъдат събрани всички отговори, изразяващи стопанска неустановеност и опасения за понижаване на благоденствието, процентите надминават 50. Подобни настроения могат да се интерпретират през призмата на загатна за валутна неустойчивост от времето на хиперинфлацията през 1997 година и на второ място от наблюденията на притеснителните процеси в самата еврозона след началото на дълговата рецесия през 2009 година, изключително в прилежаща Гърция, настояват уредниците на проучването