Повече Русия и по-малко Великобритания на Стария Континент крие неизвестности

Повече Русия и по-малко Англия на Стария Континент крие неизвестности и опасности  
Докато в ранния следобяд на 19-ти август Министерството на енергетиката оглеждаше одеве постъпилите оферти за АЕЦ " Белене ", измежду които бе дъщерната компания на " Росатом "   и френската " Фраматом ", в лятната резиденция на Еманюел Макрон ухилен влезе Владимир Путин с букет цветя за първата дама на Франция.
Разбира се, енергийната тематика на срещата сред двамата президенти бе спасяването на иранската нуклеарната договорка, а не бъдещето на българска атомна централа. Но даже първите мнения след тричасовия диалог подсказват, че е рано за каквито и да било прогнози, свързани със Стария континент. Както и за покупко-продажби, които вървят по оста на огромната политика.       
Бяха години, когато Самюъл Хънтингтън орязваше  еврограниците в " Сблъсъка на цивилизациите " и твърдеше, че Европа стига до такава степен, докъдето свършва западното християнство и стартира ислямът и православието.
Днес обаче е времето на френския държавен глава, който необятно разтваря неолибералния пергел като твърди, че

Европа се простира от Лисабон до Владивосток

и има вяра в европейското бъдеще на Русия.
Дали думите на Макрон са израз на следващо политическо двуличие или са плод на нововъзникнало икономическо терзание, следва да забележим още през уикенда -  на срещата на Г-7 с френския хазаин. Дано не се сбърнат упованията, че оттова ще пристигна единствено едно решение и то отново с адрес в Москва - връщане на формата Г-8. Много верояно е, тъй като лансираната от Макрон концепция получи стремително утвърждение от Доналд Тръмп. А мощна поддръжка се чака и от италианеца Салвини, който въпреки всичко, държи патента на предлагането още от година.
Повече Русия и по-малко Англия в Европа предвещава доста незнайни. Почти колкото са във фразата на Тръмп преди броени дни в Ню Хемпшшир:

Европейският съюз е по-лош от Китай

просто е по-малък. Той ни заплашва извънредно: бариери, мита, такси. Отнасят се с нас в действителност неприятно ".
Такива черни мисли са превзели Стария континент в навечерието на срещата на върха, от която се чака отговор на най-актуалния въпрос - има ли спирачка за комерсиалните войни, които носят криза и нова рецесия?
Световните проблеми обаче още не са застигнали България. Докато европейската стопанска система се задъхва с първи признаци и в Германия, ние влязохме във Великолепната петорка по растеж на Брутният вътрешен продукт, износът ни се подвигна до невиждани стойности, а безработицата удари ново лятно дъно. Затова в икономическото ни ускоряване и политическото ни мъртвило, проблемите ни се концентрираха в скъпите шезлонги, горящите сметища и поредицата от убийства. Е, и в многото компании на Христо Ковачки, които внезапно покачиха броя на фирмите с копнеж да сторят или продават тока от Втора атомна. Това последното, несъмнено, е основен дерт на градската десница. А за всички останали, тази договорка подухва повече негативи от предишното, в сравнение с позитиви за бъдещето. Независимо от красивите планове, за няколко генерации тя си остава

гьолът, в който политиците от прехода погребаха милиарди

Не й е елементарно на Теменужка Петкова. От нея в този момент се желае хем да трансформира локвата в екологичен шедьовър, хем да го направи без да плащаме нито лев повече, да не даваме гаранции, да не дразним благодетелите и да си подсигурим облаги за епохи. Но в случай че може, отговорността за договорката да е единствено нейна. За да може всеки, отвред, предизборно да си натрупа дивиденти.
А в това време, ще тече процедурата. Ще вършим шортлиста, ще преговаряме за предложения на пазарен принцип, ще чакаме утвърждение от Европа. И най-после, ще опрем до познатите препирни в Народното събрание. Ако и там ударим на камък, някой като Слави ще яхне последната вълна с референдум. Нищо ново под слънцето.