Първата египетска суперзвезда става причина за люто дерби
Повече от 100 години преди един надалеч по-малко прочут египетски футболист впечатлява почитателите по британските терени. Хюсеин Хегази е считан за бащата на Великата игра в Египет, откакто играе на Острова в продължение на няколко години, а по-късно става паметен воин в родината си като футболист и треньор.
Хегази се ражда на 14 септември 1891 година в заможно семейство. Баща му Мохамед Бей го изпраща да учи в Англия през 1911 година за инженер. Там Хюсеин постъпва в Лондонския академични лицей, а в свободното си време играе за Далуич Хамлет в любителската Истмиън лига. Прави усещане на всички с нетипичната си за централен нападател по това време игра - бърз, внезапен, с добър дрибъл, който изненадва бранителите. Местната преса сипе похвали по адрес на египтянина и по този начин единствено след три месеца той е поканен от експертите от Фулъм да играе.
Хюсеин дебютира против Стокпорт Каунти и вкарва за триумфа с 3:1. Основателят на Фулъм Па Уилсън незабавно му предлага договор, само че египтятнинът отхвърля. Хегази не желае да изоставя Далуич, където е получил късмет да играе. " Бях в затруднено състояние. Много желаех да играя професионално, само че не желаех да напущам Далуич Хамлет, който са доста положителни към мен. Съжалявам, в случай че от Фулъм са разочаровани ", декларира той. На идната година той получава покана от още един професионален отбор - Милуол. Там записва две срещи за дублиращия тим.
Хегази не съумява да завоюва трофей с Далуич, само че отборът прави усещане по време на интернационалните турнета. С египтянина в състава си са записани безапелационни победи над отбори като Аякс и Лил - такава е разликата сред футбола в и отвън Англия в тези години. Играе постоянно и за сборния тим на Лондон в междуградски мачове.
С експлоадирането на Първата международна война обаче Хюсеин се завръща в Египет. Играе първо за железничарския отбор Сека, а по-късно в Ал Ахли. Създава и собствен клуб Hegazi for Arts, който става прочут просто като Хюсеин Хегази XI. До 1930 година тимът играе другарски мачове с отбори от Англия и цяла Европа. През 1925 година австрийски вестник разказва отношението на почитателите към нападателя: " Хюсеин Хегази е кумир на хората. В мозъците на почитателите той е легенда на легендите, който не може да бъде надвит. След мача най-популярният футболист в Египет е заобиколен от почитатели, махащи с шалове. Когато Хегази не е на терена постоянно има огромно отчаяние ".
Той оставя трайна диря в отбора на Ал Ахли, където през 1923 година печели Купата на страната и градския шампионат. През 1920 година, когато е образуван египетски народен тим за присъединяване на Олимпийските игри в Антверпен, Хюсеин е играещ треньор. Той ще играе за " фароните " и 4 години по-късно в Париж, като общо на двете Олимпиади има 6 мача и 4 гола. Хегази е и най-възрастният голмайстор на Игрите в продължение на 88 години, преди Райън Гигс да вкара през 2012 година в Лондон.
През 1923 година Хюсеин шокира всички, като минава в кръвния зложелател на Ал Ахли - Замалек. Причината е, че на новия стадион на Ал Ахли липсва...билярдна зала. Популярността на нападателя обаче е толкоз огромна, че огромна част от почитателите сменят клубната си принадлежност и стартират да викат за Замалек единствено поради него. Местна легенда гласи, че дербито сред двата клуба е толкоз оспорвано и до през днешния ден точно заради обстоятелството, че Замалек е отмъкнал най-хубавия състезател на противника. До края на кариерата си Хюсеин още един път минава в Ал Ахли и по-късно още веднъж в Замалек. Той играе до 40-годишна възраст.
Хегази умира на 8 октомври 1961 година в Кайро. Паметта му не е забравена, като през 90-те години футболният историк Джак Макълрой се допитва до посолството на Египет в Лондон по отношение на информация за Хюсеин. Изненадата на Джак е голяма, когато чиновникът му декларира: " Той е един от най-великите футболисти на Египет ". През 2019 година излезе и книгата " Хюсеин Хегази: Египетският крал на Даулич Хамлет ".
Хегази се ражда на 14 септември 1891 година в заможно семейство. Баща му Мохамед Бей го изпраща да учи в Англия през 1911 година за инженер. Там Хюсеин постъпва в Лондонския академични лицей, а в свободното си време играе за Далуич Хамлет в любителската Истмиън лига. Прави усещане на всички с нетипичната си за централен нападател по това време игра - бърз, внезапен, с добър дрибъл, който изненадва бранителите. Местната преса сипе похвали по адрес на египтянина и по този начин единствено след три месеца той е поканен от експертите от Фулъм да играе.
Хюсеин дебютира против Стокпорт Каунти и вкарва за триумфа с 3:1. Основателят на Фулъм Па Уилсън незабавно му предлага договор, само че египтятнинът отхвърля. Хегази не желае да изоставя Далуич, където е получил късмет да играе. " Бях в затруднено състояние. Много желаех да играя професионално, само че не желаех да напущам Далуич Хамлет, който са доста положителни към мен. Съжалявам, в случай че от Фулъм са разочаровани ", декларира той. На идната година той получава покана от още един професионален отбор - Милуол. Там записва две срещи за дублиращия тим.
Хегази не съумява да завоюва трофей с Далуич, само че отборът прави усещане по време на интернационалните турнета. С египтянина в състава си са записани безапелационни победи над отбори като Аякс и Лил - такава е разликата сред футбола в и отвън Англия в тези години. Играе постоянно и за сборния тим на Лондон в междуградски мачове.
С експлоадирането на Първата международна война обаче Хюсеин се завръща в Египет. Играе първо за железничарския отбор Сека, а по-късно в Ал Ахли. Създава и собствен клуб Hegazi for Arts, който става прочут просто като Хюсеин Хегази XI. До 1930 година тимът играе другарски мачове с отбори от Англия и цяла Европа. През 1925 година австрийски вестник разказва отношението на почитателите към нападателя: " Хюсеин Хегази е кумир на хората. В мозъците на почитателите той е легенда на легендите, който не може да бъде надвит. След мача най-популярният футболист в Египет е заобиколен от почитатели, махащи с шалове. Когато Хегази не е на терена постоянно има огромно отчаяние ".
Той оставя трайна диря в отбора на Ал Ахли, където през 1923 година печели Купата на страната и градския шампионат. През 1920 година, когато е образуван египетски народен тим за присъединяване на Олимпийските игри в Антверпен, Хюсеин е играещ треньор. Той ще играе за " фароните " и 4 години по-късно в Париж, като общо на двете Олимпиади има 6 мача и 4 гола. Хегази е и най-възрастният голмайстор на Игрите в продължение на 88 години, преди Райън Гигс да вкара през 2012 година в Лондон.
През 1923 година Хюсеин шокира всички, като минава в кръвния зложелател на Ал Ахли - Замалек. Причината е, че на новия стадион на Ал Ахли липсва...билярдна зала. Популярността на нападателя обаче е толкоз огромна, че огромна част от почитателите сменят клубната си принадлежност и стартират да викат за Замалек единствено поради него. Местна легенда гласи, че дербито сред двата клуба е толкоз оспорвано и до през днешния ден точно заради обстоятелството, че Замалек е отмъкнал най-хубавия състезател на противника. До края на кариерата си Хюсеин още един път минава в Ал Ахли и по-късно още веднъж в Замалек. Той играе до 40-годишна възраст.
Хегази умира на 8 октомври 1961 година в Кайро. Паметта му не е забравена, като през 90-те години футболният историк Джак Макълрой се допитва до посолството на Египет в Лондон по отношение на информация за Хюсеин. Изненадата на Джак е голяма, когато чиновникът му декларира: " Той е един от най-великите футболисти на Египет ". През 2019 година излезе и книгата " Хюсеин Хегази: Египетският крал на Даулич Хамлет ".
Източник: sportlive.bg
КОМЕНТАРИ