С обвинения към Русия, Иран опитва да прикрие политиката си в Сирия
Повече от шест години Сирия е основна тематика във всички интернационалните медии. Също по този начин, Сирия е водеща тематика в Иран – страната, която най-вече завоюва от гражданската война.
Техеран поддържа режима на Башар Асад, спомогна той да възвърне огромни териториални загуби, даде преференциални заеми и изпрати десетки хиляди бойци да поддържат фронтовите линии. Ако се тегли чертата, не Русия, а точно Иран седи зад същинското оцеляване на сирийското държавно управление.
Заради присъединяване на Техеран, Сирия беше на първа страница в иранските вестници и издания. За шест години тематиката стана от особена значителност както за ръководещия хайлайф в Иран, по този начин и за елементарните иранци, въпреки и както ще разберем – по разнообразни аргументи.
Защо Сирия е значима тематика в Иран?
Управлението в Техеран гледа на Сирия като значим детайл в разпространяването на хомейнизма и ислямската гражданска война на аятолах Хомейни, който заема лидерското място в Иран след преврата против шаха през 1979 година От първите месеци на новото ръководство, аятоласите имат за цел разпространяването на идеологията върху целия Близък изток и това става съществена тематика за външната и вътрешната политика на иранския режим.
Днес, ръководещите в Техеран имат вяра, че без да имат надзор върху Сирия, е невероятно да консолидират въздействието си, което към този момент завоюваха през последното десетилетие в Ливан и Ирак.
В никоя друга страна в региона, Иран не е употребявал толкоз огромни запаси, както във финансово, по този начин и във военно отношение. Ако за главния си съдружник – ливанската група Хизбулла – Иран заплаща 840 милиона $ годишно, то за поддръжката на режима на Асад Техеран изразходва към 6 милиарда.
Днешният висш водач на Иран, аятолах Хаменей, има изключително персонално отношение към Сирия. От 1984 насам, аятолахът непрекъснато повтаря в речите си, че не би трябвало да се изпуска контролът върху Сирия. Заради тази визия на водачеството, иранците не позволяват неточности в Дамаск.
На други места те са доста по-прагматични. Така да вземем за пример, в Ливан те поддържаха военачалник Мишел Аун, който обичайно е против иранското въздействие и сътрудничи на Саддам Хюсеин по време на войната сред Иран и Ирак през 1980-те. В Бахрейн Иран отхвърли да достави с оръжие хомейнистки групи, застанали против монархията. В Йемен, Хаменей подреди посолството на Иран да се реалокира от Санаа в оманската столица Мускат и отдръпна половината от към 200 военни съветници, изпратени да подкрепят бунтовниците хути.
В Сирия 2018 година стартира кърваво и без късмет за неотдавнашен мир
Дори в Ирак, който след американската инвазия през 2003 година попада под цялостното въздействие на Иран, Техеран понижи парите за към 23 милиции. Но в Сирия е друго – Иран по този начин и не отдръпва поддръжката си за Башар Асад.
Това, обаче, може да се промени
Един от първите сигнали за смяна в иранската политика все още, е че за първи път Сирия не е на първа страница в иранските издания. Дори когато държавните сили, подкрепени от Русия, започнаха атака към провинция Идлиб, новините не станаха водещи в Техеран.
Основната причина може би са митингите, които разтресоха Иран в края на 2017 и началото на 2018, на които протестиращите скандират „ Оставете Сирия, помислете за нас! “
Иранските стачкуващи: „ Оставете Сирия, помислете за нас! “
Няма цветни репортажи, нито фрагменти по малкия екран от фронтовите линии. Това се случва за първи път от шест години насам. В страни като Иран, където медиите са мощно следени от централната власт и са подчинени на държавната идеология, сходни признаци са от особена значимост и всяка смяна в държанието на медиите се следи от външните наблюдаващи.
Не единствено журналистическите материали са изменени. За първи път убити при сражения в Сирия ирански бойци не бяха почетени обществено. Телата на четирима починали при започване на годината бяха заровени без фанфари.
За някои анализатори това е сигнал, че управляващите в Иран схващат какъв брой непопулярна е измежду иранците тематиката за присъединяване на Техеран в гражданската война в Сирия, откакто елементарните жители са изправени пред натиска на икономическата застоялост.
Стар съюз
Иран от дълго време преглежда Сирия като зона на въздействие, а дългото другарство сред режима на Асад и Техеран датира още от времето на Хафез Асад - бащата на настоящия сирийски президент. Докато мнозина гледат най-много към Русия като основен съдружник на Асад, действително сирийския режим постоянно е гледал най-много на изток, към Техеран.
Иранско-сирийските връзки стартират още през 1946 година, когато Дамаск получава самостоятелност от Франция. До ислямската гражданска война през 1979, двете страни поддържат от малко малко топли връзки изключително в общата си ненавист към Саддам Хюсеин.
След 1979 Сирия и Иран задълбочават връзките си, поради пропукването на съюза сред Дамаск и Египет, който подписва кротичък контракт с Израел. Всъщност, Сирия е първата страна в арабския свят и третата по принцип, която признава новото ръководство на аятолах Хомейни в Иран след Съюз на съветските социалистически републики и Пакистан.
Путин не може да си разреши да изтегли съветската войска от Сирия
Алиансът сред Техеран и Дамаск се ускорява след израелската инвазия в Ливан през 1982, Войната в Залива през 1991 и отстраняването на Саддам Хюсеин през 2003. Но в никакъв случай връзките не са били толкоз топли, както когато през 2000 година на власт в Сирия идва Башар Асад.
Това съдействие доближи връхната си точка с експлоадирането на гражданската война. Постигането на нуклеарната договорка по времето на Барак Обама освобождава 100 милиарда $, които до тогава бяха блокирани поради интернационалните наказания и тези пари частично са налети в сирийския режим и неговото оцеляване.
Благодарение на новите приходи, Иран построява военна мощ от близо 100 000 бойци в Сирия и подготвителни лагери. Техеран изпраща и няколкостотин военни като съветници на държавните сили, макар изразеното възмущение от страна на Русия.
Русия, Съединени американски щати и Иран в борба за Сирийската пустиня
Използване на Русия като опрощение
Тъй като митингите в Иран се задълбочават и главният девиз е насочен към харченето на пари за поддръжката на разнообразни милиции в Сирия и Ирак, режимът в Иран има потребност да отклони публичния яд. В дълга обява във вестник „ Кайхан “, който е считан за непосредствено обвързван с аятолах Хаменей, редакцията се обръща яростно към съветската политика в Сирия и по какъв начин тя е нездравословна за иранските ползи.
Така да вземем за пример, изданието написа, че политическият проект на Москва провокира липса на възторг у иранците, тъй като е цялостен с пробойни и неточности. Вестникът подлага на критика съветската агитация и концепциите, че би трябвало да има преходно държавно управление в Сирия и федерална система. Накрая, публикацията обръща внимание на главната причина за публикуването й: „ Ние желаеме понижаване на цената, а не повишение! “. Под цена се има поради харченето за режима на Асад, което протестиращите в Иран виждат като изменничество към иранците, страдащи от повдигането на цените.
По този метод аятоласите вършат две неща: трансферират топката към Русия, употребявайки историческото съмнение на иранците към съветската политика, само че и изпращат обръщение към елементарните жители, че вършат всичко допустимо да излязат от войната в Сирия по един добър за Иран метод.
Иранските водачи стартират да схващат, че подпомагането на режима на Башар Асад е може би прекомерно скъпо.
Следете ни на всички места и когато и да е с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Гугъл Play и AppStore.
За още вести харесайте страницата ни във Фейсбук ТУК
Техеран поддържа режима на Башар Асад, спомогна той да възвърне огромни териториални загуби, даде преференциални заеми и изпрати десетки хиляди бойци да поддържат фронтовите линии. Ако се тегли чертата, не Русия, а точно Иран седи зад същинското оцеляване на сирийското държавно управление.
Заради присъединяване на Техеран, Сирия беше на първа страница в иранските вестници и издания. За шест години тематиката стана от особена значителност както за ръководещия хайлайф в Иран, по този начин и за елементарните иранци, въпреки и както ще разберем – по разнообразни аргументи.
Защо Сирия е значима тематика в Иран?
Управлението в Техеран гледа на Сирия като значим детайл в разпространяването на хомейнизма и ислямската гражданска война на аятолах Хомейни, който заема лидерското място в Иран след преврата против шаха през 1979 година От първите месеци на новото ръководство, аятоласите имат за цел разпространяването на идеологията върху целия Близък изток и това става съществена тематика за външната и вътрешната политика на иранския режим.
Днес, ръководещите в Техеран имат вяра, че без да имат надзор върху Сирия, е невероятно да консолидират въздействието си, което към този момент завоюваха през последното десетилетие в Ливан и Ирак.
В никоя друга страна в региона, Иран не е употребявал толкоз огромни запаси, както във финансово, по този начин и във военно отношение. Ако за главния си съдружник – ливанската група Хизбулла – Иран заплаща 840 милиона $ годишно, то за поддръжката на режима на Асад Техеран изразходва към 6 милиарда.
Днешният висш водач на Иран, аятолах Хаменей, има изключително персонално отношение към Сирия. От 1984 насам, аятолахът непрекъснато повтаря в речите си, че не би трябвало да се изпуска контролът върху Сирия. Заради тази визия на водачеството, иранците не позволяват неточности в Дамаск.
На други места те са доста по-прагматични. Така да вземем за пример, в Ливан те поддържаха военачалник Мишел Аун, който обичайно е против иранското въздействие и сътрудничи на Саддам Хюсеин по време на войната сред Иран и Ирак през 1980-те. В Бахрейн Иран отхвърли да достави с оръжие хомейнистки групи, застанали против монархията. В Йемен, Хаменей подреди посолството на Иран да се реалокира от Санаа в оманската столица Мускат и отдръпна половината от към 200 военни съветници, изпратени да подкрепят бунтовниците хути.
В Сирия 2018 година стартира кърваво и без късмет за неотдавнашен мир
Дори в Ирак, който след американската инвазия през 2003 година попада под цялостното въздействие на Иран, Техеран понижи парите за към 23 милиции. Но в Сирия е друго – Иран по този начин и не отдръпва поддръжката си за Башар Асад.
Това, обаче, може да се промени
Един от първите сигнали за смяна в иранската политика все още, е че за първи път Сирия не е на първа страница в иранските издания. Дори когато държавните сили, подкрепени от Русия, започнаха атака към провинция Идлиб, новините не станаха водещи в Техеран.
Основната причина може би са митингите, които разтресоха Иран в края на 2017 и началото на 2018, на които протестиращите скандират „ Оставете Сирия, помислете за нас! “
Иранските стачкуващи: „ Оставете Сирия, помислете за нас! “
Няма цветни репортажи, нито фрагменти по малкия екран от фронтовите линии. Това се случва за първи път от шест години насам. В страни като Иран, където медиите са мощно следени от централната власт и са подчинени на държавната идеология, сходни признаци са от особена значимост и всяка смяна в държанието на медиите се следи от външните наблюдаващи.
Не единствено журналистическите материали са изменени. За първи път убити при сражения в Сирия ирански бойци не бяха почетени обществено. Телата на четирима починали при започване на годината бяха заровени без фанфари.
За някои анализатори това е сигнал, че управляващите в Иран схващат какъв брой непопулярна е измежду иранците тематиката за присъединяване на Техеран в гражданската война в Сирия, откакто елементарните жители са изправени пред натиска на икономическата застоялост.
Стар съюз
Иран от дълго време преглежда Сирия като зона на въздействие, а дългото другарство сред режима на Асад и Техеран датира още от времето на Хафез Асад - бащата на настоящия сирийски президент. Докато мнозина гледат най-много към Русия като основен съдружник на Асад, действително сирийския режим постоянно е гледал най-много на изток, към Техеран.
Иранско-сирийските връзки стартират още през 1946 година, когато Дамаск получава самостоятелност от Франция. До ислямската гражданска война през 1979, двете страни поддържат от малко малко топли връзки изключително в общата си ненавист към Саддам Хюсеин.
След 1979 Сирия и Иран задълбочават връзките си, поради пропукването на съюза сред Дамаск и Египет, който подписва кротичък контракт с Израел. Всъщност, Сирия е първата страна в арабския свят и третата по принцип, която признава новото ръководство на аятолах Хомейни в Иран след Съюз на съветските социалистически републики и Пакистан.
Путин не може да си разреши да изтегли съветската войска от Сирия
Алиансът сред Техеран и Дамаск се ускорява след израелската инвазия в Ливан през 1982, Войната в Залива през 1991 и отстраняването на Саддам Хюсеин през 2003. Но в никакъв случай връзките не са били толкоз топли, както когато през 2000 година на власт в Сирия идва Башар Асад.
Това съдействие доближи връхната си точка с експлоадирането на гражданската война. Постигането на нуклеарната договорка по времето на Барак Обама освобождава 100 милиарда $, които до тогава бяха блокирани поради интернационалните наказания и тези пари частично са налети в сирийския режим и неговото оцеляване.
Благодарение на новите приходи, Иран построява военна мощ от близо 100 000 бойци в Сирия и подготвителни лагери. Техеран изпраща и няколкостотин военни като съветници на държавните сили, макар изразеното възмущение от страна на Русия.
Русия, Съединени американски щати и Иран в борба за Сирийската пустиня
Използване на Русия като опрощение
Тъй като митингите в Иран се задълбочават и главният девиз е насочен към харченето на пари за поддръжката на разнообразни милиции в Сирия и Ирак, режимът в Иран има потребност да отклони публичния яд. В дълга обява във вестник „ Кайхан “, който е считан за непосредствено обвързван с аятолах Хаменей, редакцията се обръща яростно към съветската политика в Сирия и по какъв начин тя е нездравословна за иранските ползи.
Така да вземем за пример, изданието написа, че политическият проект на Москва провокира липса на възторг у иранците, тъй като е цялостен с пробойни и неточности. Вестникът подлага на критика съветската агитация и концепциите, че би трябвало да има преходно държавно управление в Сирия и федерална система. Накрая, публикацията обръща внимание на главната причина за публикуването й: „ Ние желаеме понижаване на цената, а не повишение! “. Под цена се има поради харченето за режима на Асад, което протестиращите в Иран виждат като изменничество към иранците, страдащи от повдигането на цените.
По този метод аятоласите вършат две неща: трансферират топката към Русия, употребявайки историческото съмнение на иранците към съветската политика, само че и изпращат обръщение към елементарните жители, че вършат всичко допустимо да излязат от войната в Сирия по един добър за Иран метод.
Иранските водачи стартират да схващат, че подпомагането на режима на Башар Асад е може би прекомерно скъпо.
Следете ни на всички места и когато и да е с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Гугъл Play и AppStore.
За още вести харесайте страницата ни във Фейсбук ТУК
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ