И сърбите си правят революция
Повече от седмица и прилежаща Сърбия се тресе от митинги. Избухнали непринудено по съответен мотив, те дават израз на насъбраното неодобрение от ръководството на президента Александър Вучич, възприемано от ден на ден като властническо. На улицата излязоха хора от разнообразни групи, с разнообразни ползи, стигна се и до обвинявания в опити за преодоляване на митинга и приложимост на недоволството. Изказаха се и подозрения за интервенция на непознати сили за разлюляване на страната.
Вълненията избухнаха на 7 юли поради решението на Вучич да вкара още веднъж полицейски час след усилването на епидемията от ковид, а също и наложителни противогрипни ваксини през есента.
През пролетта в страната бяха въведени извънредно строги ограничаващи ограничения, само че Вучич анулира изключителното състояние на 6 май – за да задвижи стопанската система, само че и да обезпечи повече гласоподаватели за парламентарните и локалните избори на 21 юни, които завоюва с огромно болшинство. Масово се отвориха още веднъж питейни заведения, заведения за хранене, клубове, организираха се абитуриентски балове, сватби, футболни мачове, тенис шампионати без никакви защитни ограничения. Хората не помниха за всякаква нерешителност и се държаха,
като че ли вирусът е липсващ вечно и всичко е разрешено
Епидемията обаче се ускори, лечебните заведения взеха да се пълнят, а здравната система се оказа по-натоварена, в сравнение с в първите месеци след идването на ковид. Правителството изчака да минат изборите и още на другия ден разгласи нови ограничаващи ограничения.
Осем години откакто неговата Сръбска прогресивна партия завоюва първите си избори през 1912-а, Александър Вучич продължава да е известен. Съкрушителната победа на партията му на вота на 21 юни, на който тя получи 60% от гласовете и си обезпечи 188 места в 250-членния парламент, се дължи значително на метода, по който той ръководеше страната по време на пандемията. През дългото ръководство на Вучич обаче сърбите мощно се поляризираха и съперниците на президента натрупаха доста яд, провокиран от безпомощността им да трансформират нещата. Мнозинството пък
не вижда реалистична опция на ръководството
на Вучич и се безпокои да не се стигне до свалянето му, въпреки че той твърдо съобщи решимостта си да остане на власт.
Протестите нямат ясно изявени водачи. Самите протестиращи са сплотени от недоволството си от управниците, само че във всичко друго се разграничават. Докато една част са от "демократичната съпротива ", противопоставяща се на властническите способи на Вучич, е възмутена от метода, по който той изигра картата "коронавирус ", с цел да завоюва изборите, на улицата излязоха и представители на крайната десница. Сред тях изпъква Сърджан Ного, изявен антиваксър, съперник на доближаването на Сърбия със Запада и парещ покровител на "братството " с Русия, призоваващ в последните години за "лов на мигранти ". Именно Ного бе на първа линия по време на щурмуването на Народното събрание вечерта на 7 юли.
Има ясни признаци на
спор сред елементарните протестиращи и крайнодесните
Лидерите на опозиционния коренен Съюз за Сърбия се пробваха да се причислят към протестиращите, само че другите участници ги изгониха. Обяснението на крайнодесните пък беше, че тези, които са ги изгонили, не са елементарни жители, а служители на реда с цивилни облекла, инфилтрирали се в митинга. Активистът от Съюз за Сърбия Янко Веселинович предизвести за "политически провокатори " и "криминални лица ".
Спокойните дни се редуват с вълнения, протестиращи и хулигани се смесват, а легитимността на митинга е помрачена от упражняваното принуждение от малцинството, което е доста по-гръмогласно от болшинството. Полицаи биват обиждани, нападани, замеряни с камъни и факли. Медиите, предаващи от улиците, се объркват кои са протестиращи, кои са хулигани. Протестиращите и техните поддръжници изливат в обществените мрежи гнева си от тази обстановка и приканват хората да се дистанцират от хулиганите, с цел да не провалят битката им за народна власт.
Още след първата нощ на принуждение, в обръщението си към нацията на 8 юли, Вучич съобщи, че митингът е политически повлиян освен от престъпни детайли, само че и от
непознати страни и техните разследващи служби.
Президентът сподели, че непознати сили желаят да отслабят Сърбия тъкмо преди двудневното му пътешестване до Париж за среща с Еманюел Макрон. Събитието включваше видеоконференция с присъединяване на Макрон и немската канцлерка Ангела Меркел, и трябваше алегорично да рестартира мирния развой сред Белград и Прищина. В него се включиха и министър председателят на Косово Авдулах Хоти и посланик №1 на Европейски Съюз Жозеп Борел. В последна сметка обаче на срещата не бе реализиран предстоящият прогрес.
От срещата в Париж нищо не излезе
Вучич разгласи, че митингът не е ориентиран против ограничаващите ограничения срещу епидемията, а против мигрантите, съглашението с Косово, построяването на 5G мрежа и самото държавно управление. Той не посочи кои са задграничните страни, изпратили свои сътрудници, само че добави, че има хора от някогашна Югославия, известни с престъпните си дейности, които са взели участие в безредиците и в нападенията против полицията.
Подозрения, че Вучич загатва за съветска интервенция, бяха изказани от проправителствените медии. Таблоидът "Курир " излезе със заглавие
"Антиевропейски сили, предвождани от проруска последна десница,
провеждат погрома над Белград ", изтъквайки ролята на Сърджан Ного, Съюза за Сърбия и други крайнодесни. Репортер на проправителствената телевизия "Пинк " попита президента от кое място на митинга са се появили съветски и черногорски жители, на което Вучич отговори, че има доказателства за "някои неща ", само че чака отчет от службите за сигурност. За отбелязване е, че съветският дипломат в Сърбия Александър Боцан-Харченко е имал планувана среща със сръбския президент на 8 юли, само че след избухналите вълнения предната нощ Александър Вучич я е отменил.
В последна сметка обаче президентът назова "недоказани " информациите за "руска диря " в митингите. В изявление, обещано за ТВ "Пинк ", на въпроса има ли Русия отношение към организирането на митингите, Вучич отговори, че "няма нито едно доказателство за това ". Същевременно той добави, че "не изпитва благополучие " от работата на някои американски, немски и съветски медии, като не вижда разлика сред тях.
С това, както наподобява, се поставя точка на очертаващия се скандал сред Белград и Москва. За сърбите остава открит въпросът до какво ще доведат митингите – а и по какъв начин ще се развие епидемията от Ковид-19 в тези условия?
Вълненията избухнаха на 7 юли поради решението на Вучич да вкара още веднъж полицейски час след усилването на епидемията от ковид, а също и наложителни противогрипни ваксини през есента.
През пролетта в страната бяха въведени извънредно строги ограничаващи ограничения, само че Вучич анулира изключителното състояние на 6 май – за да задвижи стопанската система, само че и да обезпечи повече гласоподаватели за парламентарните и локалните избори на 21 юни, които завоюва с огромно болшинство. Масово се отвориха още веднъж питейни заведения, заведения за хранене, клубове, организираха се абитуриентски балове, сватби, футболни мачове, тенис шампионати без никакви защитни ограничения. Хората не помниха за всякаква нерешителност и се държаха,
като че ли вирусът е липсващ вечно и всичко е разрешено
Епидемията обаче се ускори, лечебните заведения взеха да се пълнят, а здравната система се оказа по-натоварена, в сравнение с в първите месеци след идването на ковид. Правителството изчака да минат изборите и още на другия ден разгласи нови ограничаващи ограничения.
Осем години откакто неговата Сръбска прогресивна партия завоюва първите си избори през 1912-а, Александър Вучич продължава да е известен. Съкрушителната победа на партията му на вота на 21 юни, на който тя получи 60% от гласовете и си обезпечи 188 места в 250-членния парламент, се дължи значително на метода, по който той ръководеше страната по време на пандемията. През дългото ръководство на Вучич обаче сърбите мощно се поляризираха и съперниците на президента натрупаха доста яд, провокиран от безпомощността им да трансформират нещата. Мнозинството пък
не вижда реалистична опция на ръководството
на Вучич и се безпокои да не се стигне до свалянето му, въпреки че той твърдо съобщи решимостта си да остане на власт.
Протестите нямат ясно изявени водачи. Самите протестиращи са сплотени от недоволството си от управниците, само че във всичко друго се разграничават. Докато една част са от "демократичната съпротива ", противопоставяща се на властническите способи на Вучич, е възмутена от метода, по който той изигра картата "коронавирус ", с цел да завоюва изборите, на улицата излязоха и представители на крайната десница. Сред тях изпъква Сърджан Ного, изявен антиваксър, съперник на доближаването на Сърбия със Запада и парещ покровител на "братството " с Русия, призоваващ в последните години за "лов на мигранти ". Именно Ного бе на първа линия по време на щурмуването на Народното събрание вечерта на 7 юли.
Има ясни признаци на
спор сред елементарните протестиращи и крайнодесните
Лидерите на опозиционния коренен Съюз за Сърбия се пробваха да се причислят към протестиращите, само че другите участници ги изгониха. Обяснението на крайнодесните пък беше, че тези, които са ги изгонили, не са елементарни жители, а служители на реда с цивилни облекла, инфилтрирали се в митинга. Активистът от Съюз за Сърбия Янко Веселинович предизвести за "политически провокатори " и "криминални лица ".
Спокойните дни се редуват с вълнения, протестиращи и хулигани се смесват, а легитимността на митинга е помрачена от упражняваното принуждение от малцинството, което е доста по-гръмогласно от болшинството. Полицаи биват обиждани, нападани, замеряни с камъни и факли. Медиите, предаващи от улиците, се объркват кои са протестиращи, кои са хулигани. Протестиращите и техните поддръжници изливат в обществените мрежи гнева си от тази обстановка и приканват хората да се дистанцират от хулиганите, с цел да не провалят битката им за народна власт.
Още след първата нощ на принуждение, в обръщението си към нацията на 8 юли, Вучич съобщи, че митингът е политически повлиян освен от престъпни детайли, само че и от
непознати страни и техните разследващи служби.
Президентът сподели, че непознати сили желаят да отслабят Сърбия тъкмо преди двудневното му пътешестване до Париж за среща с Еманюел Макрон. Събитието включваше видеоконференция с присъединяване на Макрон и немската канцлерка Ангела Меркел, и трябваше алегорично да рестартира мирния развой сред Белград и Прищина. В него се включиха и министър председателят на Косово Авдулах Хоти и посланик №1 на Европейски Съюз Жозеп Борел. В последна сметка обаче на срещата не бе реализиран предстоящият прогрес.
От срещата в Париж нищо не излезеВучич разгласи, че митингът не е ориентиран против ограничаващите ограничения срещу епидемията, а против мигрантите, съглашението с Косово, построяването на 5G мрежа и самото държавно управление. Той не посочи кои са задграничните страни, изпратили свои сътрудници, само че добави, че има хора от някогашна Югославия, известни с престъпните си дейности, които са взели участие в безредиците и в нападенията против полицията.
Подозрения, че Вучич загатва за съветска интервенция, бяха изказани от проправителствените медии. Таблоидът "Курир " излезе със заглавие
"Антиевропейски сили, предвождани от проруска последна десница,
провеждат погрома над Белград ", изтъквайки ролята на Сърджан Ного, Съюза за Сърбия и други крайнодесни. Репортер на проправителствената телевизия "Пинк " попита президента от кое място на митинга са се появили съветски и черногорски жители, на което Вучич отговори, че има доказателства за "някои неща ", само че чака отчет от службите за сигурност. За отбелязване е, че съветският дипломат в Сърбия Александър Боцан-Харченко е имал планувана среща със сръбския президент на 8 юли, само че след избухналите вълнения предната нощ Александър Вучич я е отменил.
В последна сметка обаче президентът назова "недоказани " информациите за "руска диря " в митингите. В изявление, обещано за ТВ "Пинк ", на въпроса има ли Русия отношение към организирането на митингите, Вучич отговори, че "няма нито едно доказателство за това ". Същевременно той добави, че "не изпитва благополучие " от работата на някои американски, немски и съветски медии, като не вижда разлика сред тях.
С това, както наподобява, се поставя точка на очертаващия се скандал сред Белград и Москва. За сърбите остава открит въпросът до какво ще доведат митингите – а и по какъв начин ще се развие епидемията от Ковид-19 в тези условия?
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ