Над половината фуражи в България съдържат ГМО
Повече от половината от фуражите за животни в България съдържат генномодифицирани организми (ГМО). В същото време инспекциите в храните за наличие на ГМО са установили по-скоро единични случаи на съставки с модифицирано наличие.
Тези данни заяви Ивайло Попов от съдружие " За Земята ", като цитира новия им отчет " Наличие на ГМО в България " с данни от последните 10 години, който ще бъде публично оповестен тази сряда (21 юни). Изследването е основано на информация, предоставена от Българската организация за сигурност на храните (БАБХ), поискани от организацията по Закона за достъп до информация. Препоръката на " За Земята " е тези данни да бъдат оповестени на уеб страницата на БАБХ и да са обществено притежание.
Ако има ГМО в дадена храна, организацията обяснява с лабораторни разбори дали наличието е под или над 0,9% – това е прагът, над който ГМО би трябвало да се изписва на етикета.
При множеството установени случаи на съществуване на ГМО във фуражите доминират тези с над 0,9% наличие, което значи, че това би трябвало да е разказано в етикета.
" Високият % фураж с ГМО не ни изненадва, тъй като и българското, и европейското законодателство урежда нещата по този начин, че на процедура тази информация остава скрита за крайните консуматори ", разяснява Попов. Причината е, че няма условие за информиране, че животните са хранени с този ГМО фураж. Това не основава тласък за производителите на фуражите да създават без ГМО, изясни Ивайло Попов. Много рядко са откривани неразрешени количества модифицирано наличие.
В момента тематиката за ГМО в България още веднъж е настояща, тъй като следва да бъде гласуван нов закон за храните и в него генномодифицираните организми също са наранени. В законопроекта има текст, който споделя че ще бъде направена разпоредба, която указва какво значи " без ГМО ". Инициативата идва от БАБХ.
Попов изясни, че през интервала 2006 – 2009 година Агенцията по храните е правила редица проби, а през 2011 – 2016 година те са по-малко, само че по-ефективни поради създадената методика за оценка на риска. В момента се ревизират най-вече групите храни и артикули, в които има най-голяма възможност да се открие ГМО – със наличие на соя и царевица.
В интервала 2011 – 2013 година няма открити храни с ГМО. През 2014 – 2015 година под 10 на 100 от тестванията откриват храни с ГМО, което е под 0,9%. Този % не е дребен, разяснява Попов. Става дума за консумация на ГМО, която е разрешена, само че е скрита.
През 2015 година е хваната модифицирана соя от Украйна с етикет " Без ГМО ". Това се случва при неналичието на всевъзможни регулации в тази област по това време.
През 2016 година е открит един случай с ГМО, само че не се знае какъв брой %, защото партидата соя изчезва от комерсиалната мрежа и БАБХ не съумява да направи референтен тест, описа Ивайло Попов. По тази причина не излиза наяве дали е бил под или над 0,9%.
Като цяло съгласно екоорганизацията в храните има доста едва наличие на ГМО, а производителите нямат интерес и се стараят по всякакъв начин да заобикалят съществуването на такива артикули.
" Голямата консумация на ГМО става посредством фуражите ", сподели Попов. Там половината от тестваните артикули съдържат ГМО, което е позволено от законодателството на Европейски Съюз. Проблемът е, че на практика тази информация остава скрита от потребителите.
За да не консумираме ГМО, европейското законодателство не разрешава по-рестриктивни ограничения по отношение на фуража и етикетирането.
Затова се залага на противоположният метод: стимулиране на непринудено етикетиране, в Европа към този момент са създадени стандарти " без ГМО ", които са сходни на тези при биопроизводството. " Логично е, откакто има интерес от потребителите да не употребяват ГМО, търговците сами да изискат да потвърдят, че продуктите им са чисти от генномодифицирани организми ", сподели Попов. Той се базира на изследвания, че оскъпяването поради този документ е минимално и постижимо и за България.
Някои производители в Европа към този момент са подхванали самодейност за непринудено означаване, че създаваните от тях скотски артикули са от ферми, в които не се употребява ГМО във фуражи. Това постанова да се наблюдава цялото произвеждане до крайния артикул.
Ивайло Попов заяви, че българска комерсиална верига е показала интерес към продажбата на артикули с етикет " без ГМО ". За да се случи това, би трябвало да бъде създаден стандарт, което може да стане година – година и половина след приемането на Закона за храните.
Тези данни заяви Ивайло Попов от съдружие " За Земята ", като цитира новия им отчет " Наличие на ГМО в България " с данни от последните 10 години, който ще бъде публично оповестен тази сряда (21 юни). Изследването е основано на информация, предоставена от Българската организация за сигурност на храните (БАБХ), поискани от организацията по Закона за достъп до информация. Препоръката на " За Земята " е тези данни да бъдат оповестени на уеб страницата на БАБХ и да са обществено притежание.
Ако има ГМО в дадена храна, организацията обяснява с лабораторни разбори дали наличието е под или над 0,9% – това е прагът, над който ГМО би трябвало да се изписва на етикета.
При множеството установени случаи на съществуване на ГМО във фуражите доминират тези с над 0,9% наличие, което значи, че това би трябвало да е разказано в етикета.
" Високият % фураж с ГМО не ни изненадва, тъй като и българското, и европейското законодателство урежда нещата по този начин, че на процедура тази информация остава скрита за крайните консуматори ", разяснява Попов. Причината е, че няма условие за информиране, че животните са хранени с този ГМО фураж. Това не основава тласък за производителите на фуражите да създават без ГМО, изясни Ивайло Попов. Много рядко са откривани неразрешени количества модифицирано наличие.
В момента тематиката за ГМО в България още веднъж е настояща, тъй като следва да бъде гласуван нов закон за храните и в него генномодифицираните организми също са наранени. В законопроекта има текст, който споделя че ще бъде направена разпоредба, която указва какво значи " без ГМО ". Инициативата идва от БАБХ.
Попов изясни, че през интервала 2006 – 2009 година Агенцията по храните е правила редица проби, а през 2011 – 2016 година те са по-малко, само че по-ефективни поради създадената методика за оценка на риска. В момента се ревизират най-вече групите храни и артикули, в които има най-голяма възможност да се открие ГМО – със наличие на соя и царевица.
В интервала 2011 – 2013 година няма открити храни с ГМО. През 2014 – 2015 година под 10 на 100 от тестванията откриват храни с ГМО, което е под 0,9%. Този % не е дребен, разяснява Попов. Става дума за консумация на ГМО, която е разрешена, само че е скрита.
През 2015 година е хваната модифицирана соя от Украйна с етикет " Без ГМО ". Това се случва при неналичието на всевъзможни регулации в тази област по това време.
През 2016 година е открит един случай с ГМО, само че не се знае какъв брой %, защото партидата соя изчезва от комерсиалната мрежа и БАБХ не съумява да направи референтен тест, описа Ивайло Попов. По тази причина не излиза наяве дали е бил под или над 0,9%.
Като цяло съгласно екоорганизацията в храните има доста едва наличие на ГМО, а производителите нямат интерес и се стараят по всякакъв начин да заобикалят съществуването на такива артикули.
" Голямата консумация на ГМО става посредством фуражите ", сподели Попов. Там половината от тестваните артикули съдържат ГМО, което е позволено от законодателството на Европейски Съюз. Проблемът е, че на практика тази информация остава скрита от потребителите.
За да не консумираме ГМО, европейското законодателство не разрешава по-рестриктивни ограничения по отношение на фуража и етикетирането.
Затова се залага на противоположният метод: стимулиране на непринудено етикетиране, в Европа към този момент са създадени стандарти " без ГМО ", които са сходни на тези при биопроизводството. " Логично е, откакто има интерес от потребителите да не употребяват ГМО, търговците сами да изискат да потвърдят, че продуктите им са чисти от генномодифицирани организми ", сподели Попов. Той се базира на изследвания, че оскъпяването поради този документ е минимално и постижимо и за България.
Някои производители в Европа към този момент са подхванали самодейност за непринудено означаване, че създаваните от тях скотски артикули са от ферми, в които не се употребява ГМО във фуражи. Това постанова да се наблюдава цялото произвеждане до крайния артикул.
Ивайло Попов заяви, че българска комерсиална верига е показала интерес към продажбата на артикули с етикет " без ГМО ". За да се случи това, би трябвало да бъде създаден стандарт, което може да стане година – година и половина след приемането на Закона за храните.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ