Повече от половината българи (52%) не са се опитвали да

Повече от половината българи (52%) не са се опитвали да ...

Половината българи разчитат на социалните мрежи да им изберат настройки за поверителност.



Повече от половината българи (52%) не са се опитвали да променят настройките за поверителност, зададени по подразбиране в социалните мрежи. Тоест, доверяват се на "Фейсбук", "Туитър" и други да преценят каква част от живота им да бъде видима за всеки в интернет – поне такава причина посочват 20% от тях.

Други 35% от тези 52% изобщо не знаят как да го направят. 21% не се притесняват от това, което споделят, а 20% не са чували, че могат да изберат. 13% нямат време, 10% не знаят защо са постъпили така. (Сборът на процентите надвишава 100, защото има възможност за повече от един отговор).

Това показва проучване на "Евробарометър" за Общия регламент на личните данни (GDPR) и неприкосновеността в интернет. Сред всички европейци, 43% използват настройките по подразбиране. 29% от тях също вярват на социалните мрежи, че са избрали подходящи условия, а 27% не знаят как да ги променят. 20% нямат проблеми със споделянето на лична информация, а 17% не знаят, че имат възможност да избират.

Обясненията как сайтовете използват личните данни са прекалено дълги и прекалено сложни – това са основните две причини българите да не четат декларациите за поверителност. Те са същите и за средния европеец. На въпроса какви са причините те да не се четат, 45% от българите посочват дължината, а 30% - неяснотата.

25% от запитаните казват, че им е достатъчно да видят, че сайтът изобщо има такава политика, а 18% смятат, че законът ще ги защити. Парадоксално, но почти същите проценти имат и мненията, че не е важно политиките да се четат (19%) и че сайтовете така или иначе няма да ги спазят (18%). (Сборът на процентите надвишава 100, защото има възможност за повече от един отговор).

11% от запитаните смятат, че имат пълен контрол над информацията, която споделят онлайн; 37% намират, че я контролират донякъде – за разлика от средното за ЕС, където 14% са спокойни, че имат пълен контрол, а 51% - някакъв.

Що е то GDPR и кой го контролира

11% от българите знаят към коя институция да се обърнат, за да защитят личните си данни (Комисията за защита на личните данни); 37% знаят, че има такава, но не и коя е тя. Като цяло 53% от българите са наясно, че има орган за това. По този показател страната е на едно от последните места в ЕС, заедно с Белгия (също 53%), Унгария (47%) Испания (40%).

61% са чували за GDPR, независимо дали знаят (19%) или не знаят (42%) какво представлява регламентът; най-запознатата с него група са хората на възраст между 40 и 54 г. По отношение на професията, мениджърите и самонаетите служители са позициите, в които най-много хора са чували за регламента; най-малко е информацията сред безработните и пенсионерите.

По GDPR гражданите на ЕС имат няколко права – да имат достъп до собствените си данни; да ги коригират, ако са сгрешени; да възразят срещу получаването на спам; данните им да бъдат изтрити и забравени; да местят данните си от един доставчик на услуга при друг; да изразят мнение, ако са обект на автоматизирани решения – например алгоритъм решава дали да отпусне заем, или не. В тази сфера нивото на информираност в България също е по-ниско от средното за ЕС – то пада от 45% запознати с първото право до 32% с последното.

Еврокомисарят Андрус Ансип заяви: "Европейските граждани са все по-добре запознати с цифровите си права и това е окуражаваща новина. Въпреки това, само трима от всеки десет европейци са чували за всички свои нови права във връзка с данните. За предприятията доверието на техните клиенти е "твърда валута" и това доверие започва, когато клиентите разберат и се доверят на настройките за поверителност."

"От 60-те процента европейци, които четат декларациите за поверителност, едва 13 процента ги прочитат изцяло. Това се дължи на факта, че декларациите са прекалено дълги или прекалено трудни за разбиране. Аз още веднъж приканвам настойчиво всички онлайн дружества да предоставят декларации за поверителност, които са кратки, прозрачни и лесно разбираеми за всички потребители", коментира еврокомисарят Вера Йоурова.

Източник: dnevnik.bg