Към поредната годишнина на Американската централна банка
Повече от половин век щатският $ е валута, обезпечена не със артикули, не със злато, не със земята на Новия свят, а с хартийки.
Доларът под формата на сребърна монета стартира да се сече в Новия свят от края на 18 век, само че става инструмент на американската надмощие едвам от началото на 20 век. Това се дължи на основаването през декември 1913 година на Американската централна банка – Федералната аварийна система на Съединени американски щати.
Опити за основаване на Централна банка в Америка са правени от края на 18 век, инициирани от банкерите от Стария свят, изключително от Лондонското сити. Бащите-основатели на Съединените щати схващат, че основаването на Централната банка заплашва да сложи Америка под контрола на европейските (предимно английски) банкери-лихвари.
Може да се каже без пресилване, че историята на Съединени американски щати от 19 век не може да бъде разбрана, без да се вземат поради непрестанните опити на европейските лихвари да основат Американска централна банка и съпротивата на американските президенти, които не желаеха да поробят Новия свят. Достатъчно е да си напомним думите на седмия американски президент Андрю Джаксън (1829–1837), който отиде на изборите с лозунга: „ Или Андрю Джаксън и по-късно никаква Централна банка, или Централна банка и след това никакъв Андрю Джаксън “. И тогава Андрю Джаксън завоюва.
Втората половина на 19 век и началото на 20 век е историята на тайната подготовка на плана за основаване на Американската централна банка. През 1913 година Конгресът на Съединени американски щати приготвя законопроект за основаване на Централна банка, която получава много извънредно име - Система на федералния запас на Съединени американски щати, тъй че никой да не познае, че е централна банка. Гласуваният закон беше подписан от президента Удроу Уилсън стремително (час след гласуването).
Федералният запас на Съединени американски щати е частна корпорация. Негови създатели са най-вече най-големите банки - английски, европейски континентални и американски. Те водят и подготовката за Първата международна война, която за тях е великански бизнес план. През годините на войната Федералният запас на Съединени американски щати отпуска заеми с високи лихвени проценти (чрез посредничеството на разнообразни банки) на враждуващи страни, забогатявайки неописуемо от това лихварство.
Но имаше и американски законодатели, които възприеха основаването на Фед като национална покруса. Например, конгресменът Линдберг предизвести, че Законът за Фед „... сътвори най-големия концерн в света. Когато президентът подпише този закон, невидимото държавно управление със силата на парите...ще бъде легитимирано. Новият закон ще основава инфлация, когато тръстовете пожелаят това. Отсега нататък депресията ще бъде създавана на научна основа ” (цитиран от: Ралф Еперсън. Невидимата ръка. Санкт Петербург: 1996 година, стр. 206).
Конгресменът се прояви като вещател: първата банкова рецесия се случи още през 1920 година В Economic Pinch, оповестен през 1921 година, Линдберг написа: „ Съгласно Закона за Федералния запас, суматохата се основава на научна основа; тази суматоха беше първата, основана научно, тя беше изчислена като математически проблем. “
Банковата суматоха от 1920 година е подготовка за пиесата " Банкова и икономическа рецесия ". Първите режисьори и продуценти са Ротшилдови и Пол Вартбург (човекът на Ротшилдови, един от главните лобисти на Закона за Федералния резерв). Изпълнителите бяха банките-членки на FRS (всички американски банки станаха членове на FRS на доброволно-принудителна основа).
Спектакълът се състои от три дейности: 1) дейна кредитна емисия; 2) компресиране на кредитна емисия и оттеглене на авансово издадени заеми; 3) образуване на банкрути на клиенти и събиране на " годишна продукция " под формата на събиране на обезпечения и закупуване на активи, които са поевтинели на пазара заради неналичието на свободни пари.
Сега сме очевидци на нова режисура на пиесата под управлението на ръководителя на Фед Джеръм Пауъл. Приключи първото деяние на представлението, проточило се повече от десетилетие. През 2022 година стартира второто деяние на пиесата. Най-драматичните събития може да се чакат през 2023 година
Резултатите от банковата суматоха от 1920 година бяха обещаващи. Големи количества земеделска земя попаднаха в ръцете на главните притежатели на Фед, които бяха употребявани като поръчителство. 5400 банки банкрутираха, активите им също бяха трансферирани на известните ни притежатели на FRS.
И през 1929 година се разигра Голямата меланхолия. Реколтата се оказа още по-богата, в сравнение с през 1920 година: към 16 хиляди банки престанаха да съществуват (повече от половината от общия им брой). В резултат на това позициите на главните лихвари внезапно се укрепиха: 100 от 14-те хиляди банки започнаха да управляват 50% от банковите активи на страната. В 14-те най-големи банки са съсредоточени 25% от всички банкови депозити. Имаше централизация и концентрация на банковия капитал.
На 10 юли 1932 година конгресменът Луис Макфадън се явява пред Камарата на представителите на Съединени американски щати и упреква Федералния запас, че съзнателно основава рецесия в страната. На идната година той също по този начин предложи министърът на финансите, контрольорът на финансите и всички чиновници на Фед да бъдат отстранени от постовете си за голям брой закононарушения, в това число изменничество и измами. Тогава имаше няколко опита за ликвидиране на Макфадън. Почива през 1936 година Официалната версия е " ненадейно спиранена сърцето ", само че съмненията за планувано ликвидиране и до през днешния ден не могат да бъдат разсеяни.
Има доста сходни планувани убийства на държавници (включително американски президенти), които се пробваха да предотвратят основаването на Централната банка на Америка или да лимитират монопола на Федералния запас върху издаването на пари. Най-пресният образец е убийството на президента Джон Ф. Кенеди в Далас през 1963 година
В формалната версия (опит за ликвидиране от самотния палач Лий Харви Осуалд) никой не има вяра. Кенеди имаше сериозен спор с Фед, той посегна на монопола на Федералния запас да емитира пари. На 4 юни 1963 година, четири месеца преди гибелта си, Кенеди подписва изпълнителна заповед за издаване на държавни облигации, обезпечени със сребро, съхранявано в запасите на Министерството на финансите.
Това бяха безлихвени пари, които не създаваха дълг. За лихварите това беше същото смело посягане върху властта им като решението, взето 100 години по-рано от американския президент Ейбрахам Линкълн да печата " зелени пари " (също съкровищни банкноти), заобикаляйки банкерите (за което той също беше погубен по заповед на банкерите ).
Трябва да се признае, че първоначално качеството на продуктите, излизащи от печатната преса на Фед, беше високо. По време на Първата международна война централните банки на всички страни, които преди този момент са приели златния стандарт, приключват обмена на хартиените парични знаци (банкнотите). Ала в Америка обменът се съхранява, т.е. доларът се оказа по-конкурентоспособен спрямо английския паунд, френския франк и други европейски валути.
Освен това статутът на щатският $ се увеличи над останалите валути след интернационалната конференция в Бретън Уудс (1944 г.), на която американската парична валута получи специфичен статут на " международна валута ". Отново неговият статут беше подсилен от задължението на американските парични управляващи да обменят книжни пари против злато. Това обвързване обаче се разшири единствено за паричните управляващи на други страни, а не за американските жители: на тях още през 1933 година им е неразрешено да имат благородния метал с декрет на президента Рузвелт.
И в последна сметка на 15 август 1971 година, Министерството на финансите на Съединени американски щати публично разгласи прекратяването на обмена на " зелените хартийки " за жълт метал. Вече повече от половин век щатският $ е валута, обезпечена не със артикули, не със злато, не със земята на Новия свят, а с бумаги, наречени „ държавни облигации на Съединени американски щати “ и бумаги, обезпечени с ипотека. Но тези части хартия са за похищение на вниманието. Основната поддръжка на $ са самолетоносачи, бомбардировачи и военни бази, разпръснати по света.
Дейностите на Федералния запас на Съединени американски щати през цялата му 110-годишна история са свързани с чиста машинация и коварство. Самото име " Система на Федералния запас на Съединени американски щати " е подвеждащо и пакостно.
Първо, думата " федерален " основава илюзията, че това е държавна организация. Нищо сходно - това е частна конструкция от холдингов акционерен вид. Този частен холдинг е благосъстоятелност на стеснен кръг хора.
Второ, думата „ запас “ поражда чувството, че парите, които тази институция издава, са подкрепени от някакъв тип запаси, които подсигуряват стабилната покупателна дарба на парите и стабилността на емитента. Всъщност тази система има доста малко запаси под формата на злато (по отношение на паричното предлагане). Освен това златото, както се оповестява в публични документи, е в салдото на Министерството на финансите на Съединени американски щати, а не на Фед. Основният " запас " на Федералния запас са държавните облигации на Съединени американски щати. Но това са същите тези хартийки, както и банкнотите.
Трето, думата " система " също не отразява положението на нещата. Формално Федералният запас е умислен като сбирка от 12 банки на Федералния запас (FRB) - тъй че законодателите, които одобриха закона през 1913 година, имаха илюзията, че се основава децентрализирана мрежа от институции. Всъщност от 12-те „ равни “ FRB, една е „ най-равната “.
Говорим за Федералната аварийна банка на Ню Йорк, която съставлява по-голямата част от всички активи на Фед и цялото парично предложение. Всъщност тя е Централната банка на Америка. Във всеки случай дейностите на всичките 12 FRBs се управляват от Съвета на шефовете на Фед (с централа във Вашингтон). Бордът на гуверньорите, от своя страна, се „ обгрижва “ от главните акционери на Федералния запас на Ню Йорк.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Доларът под формата на сребърна монета стартира да се сече в Новия свят от края на 18 век, само че става инструмент на американската надмощие едвам от началото на 20 век. Това се дължи на основаването през декември 1913 година на Американската централна банка – Федералната аварийна система на Съединени американски щати.
Опити за основаване на Централна банка в Америка са правени от края на 18 век, инициирани от банкерите от Стария свят, изключително от Лондонското сити. Бащите-основатели на Съединените щати схващат, че основаването на Централната банка заплашва да сложи Америка под контрола на европейските (предимно английски) банкери-лихвари.
Може да се каже без пресилване, че историята на Съединени американски щати от 19 век не може да бъде разбрана, без да се вземат поради непрестанните опити на европейските лихвари да основат Американска централна банка и съпротивата на американските президенти, които не желаеха да поробят Новия свят. Достатъчно е да си напомним думите на седмия американски президент Андрю Джаксън (1829–1837), който отиде на изборите с лозунга: „ Или Андрю Джаксън и по-късно никаква Централна банка, или Централна банка и след това никакъв Андрю Джаксън “. И тогава Андрю Джаксън завоюва.
Втората половина на 19 век и началото на 20 век е историята на тайната подготовка на плана за основаване на Американската централна банка. През 1913 година Конгресът на Съединени американски щати приготвя законопроект за основаване на Централна банка, която получава много извънредно име - Система на федералния запас на Съединени американски щати, тъй че никой да не познае, че е централна банка. Гласуваният закон беше подписан от президента Удроу Уилсън стремително (час след гласуването).
Федералният запас на Съединени американски щати е частна корпорация. Негови създатели са най-вече най-големите банки - английски, европейски континентални и американски. Те водят и подготовката за Първата международна война, която за тях е великански бизнес план. През годините на войната Федералният запас на Съединени американски щати отпуска заеми с високи лихвени проценти (чрез посредничеството на разнообразни банки) на враждуващи страни, забогатявайки неописуемо от това лихварство.
Но имаше и американски законодатели, които възприеха основаването на Фед като национална покруса. Например, конгресменът Линдберг предизвести, че Законът за Фед „... сътвори най-големия концерн в света. Когато президентът подпише този закон, невидимото държавно управление със силата на парите...ще бъде легитимирано. Новият закон ще основава инфлация, когато тръстовете пожелаят това. Отсега нататък депресията ще бъде създавана на научна основа ” (цитиран от: Ралф Еперсън. Невидимата ръка. Санкт Петербург: 1996 година, стр. 206).
Конгресменът се прояви като вещател: първата банкова рецесия се случи още през 1920 година В Economic Pinch, оповестен през 1921 година, Линдберг написа: „ Съгласно Закона за Федералния запас, суматохата се основава на научна основа; тази суматоха беше първата, основана научно, тя беше изчислена като математически проблем. “
Банковата суматоха от 1920 година е подготовка за пиесата " Банкова и икономическа рецесия ". Първите режисьори и продуценти са Ротшилдови и Пол Вартбург (човекът на Ротшилдови, един от главните лобисти на Закона за Федералния резерв). Изпълнителите бяха банките-членки на FRS (всички американски банки станаха членове на FRS на доброволно-принудителна основа).
Спектакълът се състои от три дейности: 1) дейна кредитна емисия; 2) компресиране на кредитна емисия и оттеглене на авансово издадени заеми; 3) образуване на банкрути на клиенти и събиране на " годишна продукция " под формата на събиране на обезпечения и закупуване на активи, които са поевтинели на пазара заради неналичието на свободни пари.
Сега сме очевидци на нова режисура на пиесата под управлението на ръководителя на Фед Джеръм Пауъл. Приключи първото деяние на представлението, проточило се повече от десетилетие. През 2022 година стартира второто деяние на пиесата. Най-драматичните събития може да се чакат през 2023 година
Резултатите от банковата суматоха от 1920 година бяха обещаващи. Големи количества земеделска земя попаднаха в ръцете на главните притежатели на Фед, които бяха употребявани като поръчителство. 5400 банки банкрутираха, активите им също бяха трансферирани на известните ни притежатели на FRS.
И през 1929 година се разигра Голямата меланхолия. Реколтата се оказа още по-богата, в сравнение с през 1920 година: към 16 хиляди банки престанаха да съществуват (повече от половината от общия им брой). В резултат на това позициите на главните лихвари внезапно се укрепиха: 100 от 14-те хиляди банки започнаха да управляват 50% от банковите активи на страната. В 14-те най-големи банки са съсредоточени 25% от всички банкови депозити. Имаше централизация и концентрация на банковия капитал.
На 10 юли 1932 година конгресменът Луис Макфадън се явява пред Камарата на представителите на Съединени американски щати и упреква Федералния запас, че съзнателно основава рецесия в страната. На идната година той също по този начин предложи министърът на финансите, контрольорът на финансите и всички чиновници на Фед да бъдат отстранени от постовете си за голям брой закононарушения, в това число изменничество и измами. Тогава имаше няколко опита за ликвидиране на Макфадън. Почива през 1936 година Официалната версия е " ненадейно спиранена сърцето ", само че съмненията за планувано ликвидиране и до през днешния ден не могат да бъдат разсеяни.
Има доста сходни планувани убийства на държавници (включително американски президенти), които се пробваха да предотвратят основаването на Централната банка на Америка или да лимитират монопола на Федералния запас върху издаването на пари. Най-пресният образец е убийството на президента Джон Ф. Кенеди в Далас през 1963 година
В формалната версия (опит за ликвидиране от самотния палач Лий Харви Осуалд) никой не има вяра. Кенеди имаше сериозен спор с Фед, той посегна на монопола на Федералния запас да емитира пари. На 4 юни 1963 година, четири месеца преди гибелта си, Кенеди подписва изпълнителна заповед за издаване на държавни облигации, обезпечени със сребро, съхранявано в запасите на Министерството на финансите.
Това бяха безлихвени пари, които не създаваха дълг. За лихварите това беше същото смело посягане върху властта им като решението, взето 100 години по-рано от американския президент Ейбрахам Линкълн да печата " зелени пари " (също съкровищни банкноти), заобикаляйки банкерите (за което той също беше погубен по заповед на банкерите ).
Трябва да се признае, че първоначално качеството на продуктите, излизащи от печатната преса на Фед, беше високо. По време на Първата международна война централните банки на всички страни, които преди този момент са приели златния стандарт, приключват обмена на хартиените парични знаци (банкнотите). Ала в Америка обменът се съхранява, т.е. доларът се оказа по-конкурентоспособен спрямо английския паунд, френския франк и други европейски валути.
Освен това статутът на щатският $ се увеличи над останалите валути след интернационалната конференция в Бретън Уудс (1944 г.), на която американската парична валута получи специфичен статут на " международна валута ". Отново неговият статут беше подсилен от задължението на американските парични управляващи да обменят книжни пари против злато. Това обвързване обаче се разшири единствено за паричните управляващи на други страни, а не за американските жители: на тях още през 1933 година им е неразрешено да имат благородния метал с декрет на президента Рузвелт.
И в последна сметка на 15 август 1971 година, Министерството на финансите на Съединени американски щати публично разгласи прекратяването на обмена на " зелените хартийки " за жълт метал. Вече повече от половин век щатският $ е валута, обезпечена не със артикули, не със злато, не със земята на Новия свят, а с бумаги, наречени „ държавни облигации на Съединени американски щати “ и бумаги, обезпечени с ипотека. Но тези части хартия са за похищение на вниманието. Основната поддръжка на $ са самолетоносачи, бомбардировачи и военни бази, разпръснати по света.
Дейностите на Федералния запас на Съединени американски щати през цялата му 110-годишна история са свързани с чиста машинация и коварство. Самото име " Система на Федералния запас на Съединени американски щати " е подвеждащо и пакостно.
Първо, думата " федерален " основава илюзията, че това е държавна организация. Нищо сходно - това е частна конструкция от холдингов акционерен вид. Този частен холдинг е благосъстоятелност на стеснен кръг хора.
Второ, думата „ запас “ поражда чувството, че парите, които тази институция издава, са подкрепени от някакъв тип запаси, които подсигуряват стабилната покупателна дарба на парите и стабилността на емитента. Всъщност тази система има доста малко запаси под формата на злато (по отношение на паричното предлагане). Освен това златото, както се оповестява в публични документи, е в салдото на Министерството на финансите на Съединени американски щати, а не на Фед. Основният " запас " на Федералния запас са държавните облигации на Съединени американски щати. Но това са същите тези хартийки, както и банкнотите.
Трето, думата " система " също не отразява положението на нещата. Формално Федералният запас е умислен като сбирка от 12 банки на Федералния запас (FRB) - тъй че законодателите, които одобриха закона през 1913 година, имаха илюзията, че се основава децентрализирана мрежа от институции. Всъщност от 12-те „ равни “ FRB, една е „ най-равната “.
Говорим за Федералната аварийна банка на Ню Йорк, която съставлява по-голямата част от всички активи на Фед и цялото парично предложение. Всъщност тя е Централната банка на Америка. Във всеки случай дейностите на всичките 12 FRBs се управляват от Съвета на шефовете на Фед (с централа във Вашингтон). Бордът на гуверньорите, от своя страна, се „ обгрижва “ от главните акционери на Федералния запас на Ню Йорк.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ