Кой нарочно остави Тайната къща да се самосрути?
Повече от месец троянският край тъне в позор. Едно негово благосъстояние – "Тайната къща” в с. Черни Осъм, която неведнъж е приютявала Васил Левски и от която той потегля към Къкринското ханче, рухна под напора на времето. Нищо, че от четири десетилетия се води монумент на културата в бележниците на община Троян и Министерството на културата.
Срамът към този момент е за общината, по простата причина, че културното ведомство се крие като мишка в брашно и продължава да се прави на разсеяно по въпроса. Опитите за спасяването на "Тайната къща " са няколко, освен това основател за тях е общината. Една от концепциите е парцелът да бъде закупен. Той е частен и всички финанси по поддръжката и опазването му се поемат от притежателя Христина Петрова от Троян, по специалност - учителка. Тя обаче е безапелационна, че няма да продава парцела си, където нейният прародител Найден Хасъмски е укривал Апостола дни и месеци наред от заптиетата.
Друго предложение на общината в Троян за избавяне на "Тайната къща "
е обвързвано с предписанията на Министерство на културата за подсилване на постройката. На 12 март 2019 година на съображение член 72, алинея 3 от Закона за културното завещание кметът Донка Михайлова и районният контрольор в Главна дирекция „ Инспекторат за запазване на културното завещание “ към Министерство на културата арх. Милен Маринов са издали Указания за аварийно-временно подсилване на постройката за недопускане на самосрутване.
По силата на тези инструкции собственичката Христина Петрова е длъжна да ги извърши в 30-дневен период. Според предписанията незабавно би трябвало да бъдат демонтирани покривът и вторият нестабилен етаж на постройката и да бъде направено краткотрайно защитно покритие над първия надземен етаж с гредоред. Трябва да се построи също и защитна плътна ограда за обезопасяване по ул. "Васил Левски ", като е нужен план за срутване и ограничения за обезопасяване на улицата и прилежащите здания. Изисква се също слагане на осведомителни табели по постройката, забраняващи достъпа до нея, както и спешното подсилване да се извърши по напътствията и наблюдението на инженер-конструктор, а постройката да бъде снимана и фотодокументирана.
За неволя тези наставления, които собственичката Христина Петрова би трябвало да извърши, са вторите по ред на издаване. През 2016 година покривът на "Тайната къща “ трябваше да се смъкна и да се направи краткотрайна покривна структура, с цел да не се срути постройката под напора на каменните плочи. За да ги извърши Христина Петрова тегли заем, защото разноските по ремонта били непостижими. За тази цел през март 2017 година тя провежда
дарителска акция за спасяването на тайното укритие на Васил Левски
дружно с щерка си Рая Петрова. Резултатът от нея обаче бе непълен за потягането на къщата.
И по този начин, казусът с "Тайната къща " се върна в начална позиция.
През март 2019 година Петрова подвига ръце и вместо да извърши ограниченията, на 16 април с.г. ги апелира в Административен съд – Ловеч (дело № 190 от 2019 година). От протоколите по делото, на което е обещано ход шест месеца по-късно, излиза наяве, че собственичката се жали, тъй като й е предписано събаряне на краткотрайната покривна структура, която тя е направила по общинарското наставление от 2016 година. Жали и другата мярка – снимането на къщата, тъй като е извикала проектант, само че той е отказал въобще да припари до съборетината, тъй като не желал да рискува здравето и живота си.
В хода на делото Петрова упорства вещото лице да разяснява състоятелността на напътствията и... съумява (образно казано): правосъдният специалист удостоверява, че положението на къщата
не разрешава осъществяването на никакви укрепителни работи,
заради което предписаните инструкции няма по какъв начин да бъдат изпълнени. Казано на по-прост език, в случай че покривът и втория нестабилен етаж бъдат демонтирани, ще се стигне до цялостно сриване на къщата. Заключение, което по-късно е доказано и от съдебно-техническа експертиза, приложена в делото.
В рамките на положителния звук и в името на публичния интерес, въпросното експерт изяснява пред съда, че макар евентуалните опасности, къщата въпреки всичко би могла да бъде снимана - от добър проектант, работещ с материята на Института по културни полезности, и със модерна техника. Примерно - от сорта на лазерни рулетки, дронове и така нататък Ефект обаче няма.
Решение по делото в Ловешкия административен съд - също.
Продължава да липсва и отговорът на основния въпрос "Как е допустимо "Тайната къща " към момента да не е снимана, откакто още през 1980 година е заявена с писмо, протокол № 3805 от 13.10.1980 година, като архитектурно-строителен монумент на културата и е включена в архитектурен отбор "Миленча” по лист от 15.04.1971 година, село Орешак? "
Освен това тя е включена в листата на паметниците на културата в община Троян - под № 23 - по думите на проектант Петко Еврев, наследник на доктор Илия Еврев, чийто принос е през 1959 година на къщата да се инсталира паметната плоча "Дом на Найден Иванов Хасъмски (Терзията), неведнъж посещаван от Апостола на свободата В.Левски ".
Собственичката Христина Петрова обаче моли съдът да дефинира, че
парцелът й не съставлява недвижима културна полезност .
И ненапълно има съображение. Заради парадокса, че 40 години откакто къщата на Найден Хасъмски е включена в листата на паметниците на културата в Община Троян, до момента тя към момента се води... нищо. Или, в случай че би трябвало да съблюдаваме стилистиката на културното ведомство и културно-историческите "надзиратели ", става дума за архитектурно-строителна недвижима културна полезност, която не е категоризирана.
Документи от делото сочат, че съгласно шефа на Националния институт за недвижимото културно завещание (НИНКН) арх. Даниела Джуркова, въпросните описи на паметниците на културата не са били обнародвани в "Държавен вестник " и тъкмо поради това не се знае какъв е статутът на "Тайната къща ". А съгласно позиция на представител на културното министерство, неналичието на избрана категория значи, че къщата не е проучена.
Абсурдът е цялостен:
държавните институции не са създали нищо
за съхранението на този културно-исторически монумент, само че в това време стоварват всички негативи върху плещите на притежателя.
При най-оптимистичния вид, в случай че госпожа Петрова бе платежоспособна и можеше да извади 200-300 бона, с цел да извърши всички наставления на общината и Главна дирекция "Инспекторат за запазване на културното завещание “, най-благоприятният процес на събитията е разкриване на музей с заплатен вход, който да покрие разноските по поддръжката. Законът за културното завещание обаче не разяснява такава опция и допуска притежателят на културната полезност да посреща гостите си гратис.
Съдбата на "Тайната къща " в Троян в действителност не разкрива никаква загадка - нашенската действителност опонира на хубавичко логичност. И,за да не рухне всичко скъпо, обвързвано с предишното и опазването на културните ни монументи, извънредно време е нормотворците въпреки всичко да слязат от лобистките си облаци и да си дадат сметка на чия страна са: на хората, които и през днешния ден биха избавили Апостола, или на тези, които към момента си мечтаят той въобще да не се беше раждал...
Срамът към този момент е за общината, по простата причина, че културното ведомство се крие като мишка в брашно и продължава да се прави на разсеяно по въпроса. Опитите за спасяването на "Тайната къща " са няколко, освен това основател за тях е общината. Една от концепциите е парцелът да бъде закупен. Той е частен и всички финанси по поддръжката и опазването му се поемат от притежателя Христина Петрова от Троян, по специалност - учителка. Тя обаче е безапелационна, че няма да продава парцела си, където нейният прародител Найден Хасъмски е укривал Апостола дни и месеци наред от заптиетата.
Друго предложение на общината в Троян за избавяне на "Тайната къща "
е обвързвано с предписанията на Министерство на културата за подсилване на постройката. На 12 март 2019 година на съображение член 72, алинея 3 от Закона за културното завещание кметът Донка Михайлова и районният контрольор в Главна дирекция „ Инспекторат за запазване на културното завещание “ към Министерство на културата арх. Милен Маринов са издали Указания за аварийно-временно подсилване на постройката за недопускане на самосрутване.
По силата на тези инструкции собственичката Христина Петрова е длъжна да ги извърши в 30-дневен период. Според предписанията незабавно би трябвало да бъдат демонтирани покривът и вторият нестабилен етаж на постройката и да бъде направено краткотрайно защитно покритие над първия надземен етаж с гредоред. Трябва да се построи също и защитна плътна ограда за обезопасяване по ул. "Васил Левски ", като е нужен план за срутване и ограничения за обезопасяване на улицата и прилежащите здания. Изисква се също слагане на осведомителни табели по постройката, забраняващи достъпа до нея, както и спешното подсилване да се извърши по напътствията и наблюдението на инженер-конструктор, а постройката да бъде снимана и фотодокументирана.
За неволя тези наставления, които собственичката Христина Петрова би трябвало да извърши, са вторите по ред на издаване. През 2016 година покривът на "Тайната къща “ трябваше да се смъкна и да се направи краткотрайна покривна структура, с цел да не се срути постройката под напора на каменните плочи. За да ги извърши Христина Петрова тегли заем, защото разноските по ремонта били непостижими. За тази цел през март 2017 година тя провежда
дарителска акция за спасяването на тайното укритие на Васил Левски
дружно с щерка си Рая Петрова. Резултатът от нея обаче бе непълен за потягането на къщата.
И по този начин, казусът с "Тайната къща " се върна в начална позиция.
През март 2019 година Петрова подвига ръце и вместо да извърши ограниченията, на 16 април с.г. ги апелира в Административен съд – Ловеч (дело № 190 от 2019 година). От протоколите по делото, на което е обещано ход шест месеца по-късно, излиза наяве, че собственичката се жали, тъй като й е предписано събаряне на краткотрайната покривна структура, която тя е направила по общинарското наставление от 2016 година. Жали и другата мярка – снимането на къщата, тъй като е извикала проектант, само че той е отказал въобще да припари до съборетината, тъй като не желал да рискува здравето и живота си.
В хода на делото Петрова упорства вещото лице да разяснява състоятелността на напътствията и... съумява (образно казано): правосъдният специалист удостоверява, че положението на къщата
не разрешава осъществяването на никакви укрепителни работи,
заради което предписаните инструкции няма по какъв начин да бъдат изпълнени. Казано на по-прост език, в случай че покривът и втория нестабилен етаж бъдат демонтирани, ще се стигне до цялостно сриване на къщата. Заключение, което по-късно е доказано и от съдебно-техническа експертиза, приложена в делото.
В рамките на положителния звук и в името на публичния интерес, въпросното експерт изяснява пред съда, че макар евентуалните опасности, къщата въпреки всичко би могла да бъде снимана - от добър проектант, работещ с материята на Института по културни полезности, и със модерна техника. Примерно - от сорта на лазерни рулетки, дронове и така нататък Ефект обаче няма.
Решение по делото в Ловешкия административен съд - също.
Продължава да липсва и отговорът на основния въпрос "Как е допустимо "Тайната къща " към момента да не е снимана, откакто още през 1980 година е заявена с писмо, протокол № 3805 от 13.10.1980 година, като архитектурно-строителен монумент на културата и е включена в архитектурен отбор "Миленча” по лист от 15.04.1971 година, село Орешак? "
Освен това тя е включена в листата на паметниците на културата в община Троян - под № 23 - по думите на проектант Петко Еврев, наследник на доктор Илия Еврев, чийто принос е през 1959 година на къщата да се инсталира паметната плоча "Дом на Найден Иванов Хасъмски (Терзията), неведнъж посещаван от Апостола на свободата В.Левски ".
Собственичката Христина Петрова обаче моли съдът да дефинира, че
парцелът й не съставлява недвижима културна полезност .
И ненапълно има съображение. Заради парадокса, че 40 години откакто къщата на Найден Хасъмски е включена в листата на паметниците на културата в Община Троян, до момента тя към момента се води... нищо. Или, в случай че би трябвало да съблюдаваме стилистиката на културното ведомство и културно-историческите "надзиратели ", става дума за архитектурно-строителна недвижима културна полезност, която не е категоризирана.
Документи от делото сочат, че съгласно шефа на Националния институт за недвижимото културно завещание (НИНКН) арх. Даниела Джуркова, въпросните описи на паметниците на културата не са били обнародвани в "Държавен вестник " и тъкмо поради това не се знае какъв е статутът на "Тайната къща ". А съгласно позиция на представител на културното министерство, неналичието на избрана категория значи, че къщата не е проучена.
Абсурдът е цялостен:
държавните институции не са създали нищо
за съхранението на този културно-исторически монумент, само че в това време стоварват всички негативи върху плещите на притежателя.
При най-оптимистичния вид, в случай че госпожа Петрова бе платежоспособна и можеше да извади 200-300 бона, с цел да извърши всички наставления на общината и Главна дирекция "Инспекторат за запазване на културното завещание “, най-благоприятният процес на събитията е разкриване на музей с заплатен вход, който да покрие разноските по поддръжката. Законът за културното завещание обаче не разяснява такава опция и допуска притежателят на културната полезност да посреща гостите си гратис.
Съдбата на "Тайната къща " в Троян в действителност не разкрива никаква загадка - нашенската действителност опонира на хубавичко логичност. И,за да не рухне всичко скъпо, обвързвано с предишното и опазването на културните ни монументи, извънредно време е нормотворците въпреки всичко да слязат от лобистките си облаци и да си дадат сметка на чия страна са: на хората, които и през днешния ден биха избавили Апостола, или на тези, които към момента си мечтаят той въобще да не се беше раждал...
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ