Бащата на мистериозно изчезналия 20 г. студент Николай призна, че...
Повече от месец няма след от 20-годишния студент Николай Митов от пазарджишкото село Сарая. Тревога, боязън и трудно очакване. Така живеят от 39 дни татко му Валентин и неговата сестра Десислава. И двамата се постанова да пият успокоителни медикаменти, с цел да не се срутен изцяло.
Не са изгубили обаче вяра, че Николай ще бъде открит и ще се върне при тях.
Валентин Митов споделя, че се грижи самичък за своя наследник от 13 октомври 2008 г, откакто губи брачната половинка си Иванка. Овдовелият мъж се постанова в продължение на 11 години да бъде и майка и татко за своите деца. Признава, че бил непоколебим родител, който желал да отгледа и възпита положителни деца, само че очевидно не съумял да научи Николай да му споделя повече за живота си.
Преди година половина момчето отишло да учи в София и стартират и да се виждат по-рядко. Последният по-дълъг престой на 20-годишния студент в родния му дом в село Сарая, е преди Нова година.
Дойде си на 19 декември и си отпътува за София на 4 януари. Оттогава не съм го виждал, споделя Валентин. Не разговаряхме доста през това време. Беше се отчуждил, признава бащата на Николай, представен от Glas.bg.
Преди да се върне на село момчето изкарало курс за сервитьор в столичен ресторант и околните му очаквали да се яви на изпит и да стартира работа там, само че вместо това на 6 януари той отишъл да работи в прът център за продажби по телефона. На новото работно място обаче останал единствено 4 дни и на 10 януари споделил, че се отхвърля.
Това обаче не загатнал нито на татко си, нито на своите другари. За финален път Валентин се чува със сина си на 19 януари. Момчето споделило, че защото е неделя не е на работа. Не говорихме доста. Питах го за работата и университета. Дали има пари, дали се храни, споделя бащата.
Още ме образоват на работата, дал отговор Николай. Каква е повода да каже, че е напуснал не е ясно. Пет дни по-късно на 24 януари, Валентин се пробва да се свърже със своя наследник, само че се оказва, че телефонът му е изключен. Това в началото не породило съществени терзания у него. В събота сутринта отново звъннал, само че се оказало, че още веднъж няма връзка с този номер. Тогава бащата се свързва с Кристина, която е другарка на Николай и също учи в София.
Момичето съумява да звънне на неговия съквартирант, който споделил, че за последно е видял Николай на 23 януари, към 8.30 часа, в стаята на общежитието. Върнал се към 18 часа и като видял, че 20-годишния студент го няма си помислили, че си е отишъл на село.
Разтревоженият татко не чака повече и потегля за София, с цел да подаде сигнал в Седмо районно управление (на МВР) в столицата за изгубването на Николай. Паралелно с това приятелите на момчето пускат изявления във Facebook за издирването му. Валентин Митов няма визия за какво полицията афишира, че го търси едвам след 13 дни.
Единият от двамата проверяващи служители на реда, които работят по случая пък напуснал работа и в този момент останал единствено един. Информацията, която получават за следствието е напълно нищожна. Мобилна клетка засекла телефона на Николай за последно в региона на Цариградско шосе на 23 януари към 19.30 часа. От записи на охранителни камери на централна гара излиза наяве, че той си е купил билет за влака за Казичане към 19 часа.
От там нататък никой нито вижда, нито чува за Николай. Оказва се, че от 10 до 23 януари не се знае къде е ходил по през целия ден, тъй като не е бил и на лекции в Софийския университет.
Пред тези две седмици обаче се е прибирал да спи в общежитието си в Студентски град. Ден преди да изчезне си приказва във видеочат със свои другари,пред които подхвърлил, че желае да напуща университета, само че без да даде отговор какво мисли да прави.
Мистерията се заплита още повече, откакто се оказва, че вайбърът му е деен до 30 януари, седмица след изгубването му. Тогава Валентин му изпраща известие, в което му написа да се покаже, в случай че се крие. Отговор не идва, само че на другия ден бащата получава странни есемеси от чужд номер.
Какво написа в тях не желае да споделя, само че споделя, че и този и доста други сигнали са били тествани. Обаждали се и врачки, които също давали своите насоки, само че макар обхождането на разграничи квартали момчето не е намерено.
Разтревоженият татко търси помощ от всеки, който може да го насочи по какъв начин да открие детето си. Николай е висок 180 см. Очите му са пъстри, а косата кестенява. Излязъл е облечен с черно яке с кожена яка и дънки.
Вежлив и вежлив. Такъв се надявам, че съм го възпитал, само че може би в нещо съм сбъркал щом в този момент го няма при нас, признава неговият татко. От 39 дни той чака позвъняване от Николай. Първите няколко дни се будех с вярата, че тъкмо през днешния ден ще се открие. След това към този момент започнах да се надявам, в случай че се крие да се обади.
Сега се надявам някой някъде да го е видял и да алармира, споделя Валентин Митов. Надява се с него да се свърже частен детектив, който би се заел със случая. Валентин Митов не губи вяра, че ще може да прегърне още веднъж своят наследник.
„ Върни се, сине. Моля те, елементарни ми, в случай че съм сбъркал пред теб “.
Тези думи насочва през днешния ден бащата на Николай и има вяра, че чудото ни чака някъде покрай отчаянието. А той не стопира своето търсене. Очаква, надява се и се моли с цялото си бащино сърце да открие жив сина си.
ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ
Не са изгубили обаче вяра, че Николай ще бъде открит и ще се върне при тях.
Валентин Митов споделя, че се грижи самичък за своя наследник от 13 октомври 2008 г, откакто губи брачната половинка си Иванка. Овдовелият мъж се постанова в продължение на 11 години да бъде и майка и татко за своите деца. Признава, че бил непоколебим родител, който желал да отгледа и възпита положителни деца, само че очевидно не съумял да научи Николай да му споделя повече за живота си.
Преди година половина момчето отишло да учи в София и стартират и да се виждат по-рядко. Последният по-дълъг престой на 20-годишния студент в родния му дом в село Сарая, е преди Нова година.
Дойде си на 19 декември и си отпътува за София на 4 януари. Оттогава не съм го виждал, споделя Валентин. Не разговаряхме доста през това време. Беше се отчуждил, признава бащата на Николай, представен от Glas.bg.
Преди да се върне на село момчето изкарало курс за сервитьор в столичен ресторант и околните му очаквали да се яви на изпит и да стартира работа там, само че вместо това на 6 януари той отишъл да работи в прът център за продажби по телефона. На новото работно място обаче останал единствено 4 дни и на 10 януари споделил, че се отхвърля.
Това обаче не загатнал нито на татко си, нито на своите другари. За финален път Валентин се чува със сина си на 19 януари. Момчето споделило, че защото е неделя не е на работа. Не говорихме доста. Питах го за работата и университета. Дали има пари, дали се храни, споделя бащата.
Още ме образоват на работата, дал отговор Николай. Каква е повода да каже, че е напуснал не е ясно. Пет дни по-късно на 24 януари, Валентин се пробва да се свърже със своя наследник, само че се оказва, че телефонът му е изключен. Това в началото не породило съществени терзания у него. В събота сутринта отново звъннал, само че се оказало, че още веднъж няма връзка с този номер. Тогава бащата се свързва с Кристина, която е другарка на Николай и също учи в София.
Момичето съумява да звънне на неговия съквартирант, който споделил, че за последно е видял Николай на 23 януари, към 8.30 часа, в стаята на общежитието. Върнал се към 18 часа и като видял, че 20-годишния студент го няма си помислили, че си е отишъл на село.
Разтревоженият татко не чака повече и потегля за София, с цел да подаде сигнал в Седмо районно управление (на МВР) в столицата за изгубването на Николай. Паралелно с това приятелите на момчето пускат изявления във Facebook за издирването му. Валентин Митов няма визия за какво полицията афишира, че го търси едвам след 13 дни.
Единият от двамата проверяващи служители на реда, които работят по случая пък напуснал работа и в този момент останал единствено един. Информацията, която получават за следствието е напълно нищожна. Мобилна клетка засекла телефона на Николай за последно в региона на Цариградско шосе на 23 януари към 19.30 часа. От записи на охранителни камери на централна гара излиза наяве, че той си е купил билет за влака за Казичане към 19 часа.
От там нататък никой нито вижда, нито чува за Николай. Оказва се, че от 10 до 23 януари не се знае къде е ходил по през целия ден, тъй като не е бил и на лекции в Софийския университет.
Пред тези две седмици обаче се е прибирал да спи в общежитието си в Студентски град. Ден преди да изчезне си приказва във видеочат със свои другари,пред които подхвърлил, че желае да напуща университета, само че без да даде отговор какво мисли да прави.
Мистерията се заплита още повече, откакто се оказва, че вайбърът му е деен до 30 януари, седмица след изгубването му. Тогава Валентин му изпраща известие, в което му написа да се покаже, в случай че се крие. Отговор не идва, само че на другия ден бащата получава странни есемеси от чужд номер.
Какво написа в тях не желае да споделя, само че споделя, че и този и доста други сигнали са били тествани. Обаждали се и врачки, които също давали своите насоки, само че макар обхождането на разграничи квартали момчето не е намерено.
Разтревоженият татко търси помощ от всеки, който може да го насочи по какъв начин да открие детето си. Николай е висок 180 см. Очите му са пъстри, а косата кестенява. Излязъл е облечен с черно яке с кожена яка и дънки.
Вежлив и вежлив. Такъв се надявам, че съм го възпитал, само че може би в нещо съм сбъркал щом в този момент го няма при нас, признава неговият татко. От 39 дни той чака позвъняване от Николай. Първите няколко дни се будех с вярата, че тъкмо през днешния ден ще се открие. След това към този момент започнах да се надявам, в случай че се крие да се обади.
Сега се надявам някой някъде да го е видял и да алармира, споделя Валентин Митов. Надява се с него да се свърже частен детектив, който би се заел със случая. Валентин Митов не губи вяра, че ще може да прегърне още веднъж своят наследник.
„ Върни се, сине. Моля те, елементарни ми, в случай че съм сбъркал пред теб “.
Тези думи насочва през днешния ден бащата на Николай и има вяра, че чудото ни чака някъде покрай отчаянието. А той не стопира своето търсене. Очаква, надява се и се моли с цялото си бащино сърце да открие жив сина си.
ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ