Повече от две седмици е прекарал в амазонската джунгла бизнесменът

Повече от две седмици е прекарал в амазонската джунгла предприемачът Димитър Тодоранов тази пролет. С трима свои другари той отпътувал за Перу и се настанил при наследниците на старите локални племена. Спял в къщурка без стени, хапали го комари, ядял храна без подправки, само че по-късно пътешестване се чувствал като прероден.

Димитър Тодоранов става прочут преди години като първият и към този момент единствен български европейски първенец по карате-до. Той има зад тила си кариера на „ Уолстрийт”, а когато се връща в България, се заема с извънредно сполучливи бизнес планове, които съчетава със пристрастеността си към изкуството. Духовното израстване за него върви ръка за ръка с работата. Част от него е пътуването му до Амазонка тази пролет.

„ Там, където бях, живееш в джунглата и си измежду дивата природа в дословния смисъл на думата. Първоначално е стряскащо, само че след това започваш да виждаш нещата по друг метод. В цивилизования свят хората постоянно се откъсваме от природата, а това е като отделяне от нашата същина. Връщайки се към нея, разбираш кое е значимо в живота ти”, споделя Димитър Тодоранов пред „ Уикенд”.

Неговото рисково на пръв взор премеждие край Амазонка е резултат от дълго обмисляне.

„ Много от дълго време имах концепцията да го направя. Още преди години, когато живеех в Ню Йорк, се интересувах от тези пътувания, мои другари са ходили там и са ми разказвали, а аз съм чел за тях. Там вървят хора като Уорън Бъфет, Матю Макконъхи, филмът „ Аватар” също е резултат от общуването с хората по Амазfнка. Режисьорът Джеймс Камерън взел концепцията от свое пътешестване в Перу”, споделя предприемачът.

В джунглата той и приятелите му – общо четирима предприемачи, се настанили в населено място на шипибо племе. Срещите с неговите представители се оказали едни от най-интересните в живота им. „ Те имат по-мистични визии за живота спрямо нас. Когато преди епохи завоевателите пристигнали при тях, някои от хората в тези племената им разказали всичко за Испания, без в никакъв случай в живота си да са били там. Това познание е било разследване от практиките им от хиляди години. Някои може да кажат, че са гадатели, само че това, което видях, няма нищо общо с гадателството. По-скоро беше другарство, което те кара да се замислиш – другарство с тях и със себе си”, спомня си Димитър.

Едно от най-сериозните му терзания, свързани с пътуването до Перу, били насекомите в джунглата и болестите, които те биха могли да пренесат. „ Приятели от Ню Йорк ми бяха споделили, че нямам потребност от ваксини, само че когато почетеш малко по тематиката, разбираш, че е целесъобразно да се ваксинираш. Ние обаче пропуснахме периода да го създадем, тъй че отидохме без ваксини. Беше ме боязън главно от комарите, доста ни бяха наплашили. Но в последна сметка разбираш, че в случай че ти е писано да се разболееш от малария, ще се разболееш, в случай че не – няма. А комарите при всички случаи ще те ухапят. Когато пристигнахме, първите ни въпроси бяха за маларията и ни споделяха: „ Разболяват се всякакви хора… ама… ние не ги знаем много-много… Разболяват се, разболяват се, обаче то… малария е, не е нещо съществено! Една седмица и ти минава!”.

Настанили ги в много необикновени къщи. „ Заради насекомите имахме мрежи, само че не и плътни стени. Иначе хората, с които живеехме, не бяха диваци. Не си представяйте племена с пера по главите. Нормални хора са, носят естествени облекла, имат дори тв приемници. Но електричеството е от генератори и токът от време на време стопира. На няколко места даже имахме интернет!”

Храната също била любопитна, само че и много нищожна. „ Ядяхме, каквото дадат. Там готвят нещата, което са уловили в реката. Менюто се състоеше главно от риба, ориз и пържени банани. Хората в тези племена са срещу свинското месо, солта и подправките. Първоначално е мъчно, само че както споделят там, гладът е най-хубавата фалшификация. Свикваш да се храниш по-малко”, споделя още предприемачът.

Той с любознание се разходил из локалния пазар, само че отказал да опита „ специалитети” като червеи и други странни за европейския усет артикули, които изобилствали по сергиите.

За пътуването приготвил една раница багаж, само че даже и това било прекалено много. Изкарал по „ къси гащи и джапанки”. Носел със себе си туристически обувки и други облекла, които считал, че ще му трябват. Но се оказало, че в джунглата на процедура не ти е нужно нищо.

Телефонът му е цялостен със фотоси на животните край Амазонка – пеперуди, тапири, ленивци. „ Имаше двойка папагали, които непрекъснато подвигаха „ скандали”. Шумът, който произвеждаха, в началото е стряскащ, само че след това свикваш. Връщането към природата се оказа доста по-лесно от откъсването от нея”, счита Димитър. И предлага сходно пътешестване на всеки, който се усеща притиснат от напрежението в всекидневието си.

Казва, че не е нужно да се върви чак до Перу. Може да бъде и Рила, Родопите или всяко друго място, където човек се откъсва от цивилизацията, с цел да се свърже с природата и със самия себе си. А щом по-късно се върне към своето всекидневие, да го огледа под друг ъгъл. „ Когато пътуваш, не просто виждаш друг свят, а се научаваш да гледаш на света по друг начин”, счита предприемачът. И съпоставя пътуванията си с четенето на хубави книги, които лека-полека те трансформират и трансформират в по-добър човек.