Повече от две хилядолетия след падението на великата спартанска държава,

Повече от две хилядолетия след падението на великата спартанска страна, ужасявала всички нации из Стария свят, митовете за неустрашимите ѝ воини към момента са живи и будят удивление. Желязна дисциплинираност, жестокост и смелост, тези качества трансформирали спартанската войска във фактор, с който всички трябвало да се преценяват. Бойните им умения съумели даже да спрат единствената суперсила за тези времена – Персия, империя, която обединила под ботуша си всички познати по това време страни.

Кой са спартанците?

До ден сегашен учените спорят дали всичките тези качества, които античните създатели са им приписали, са истина. Доскоро се знаеше, че когато бебе се раждало в полиса, свещениците го оглеждали и в случай че имало някакъв кусур, го изхвърляли от ръба на висока канара. Тази история обаче се оказа мит, откакто археолози потвърдиха, че на такова наказване са подлежали единствено нарушители.

Друга известна история, добила съвсем именита популярност, е борбата при Термопилите, където едвам 300 спартанци победили многохилядната персийска войска, е потвърдено вярна. Разкопки неотдавна потвърдиха, че заради разположението на прохода извънредно дребна войска може да спре даже двадесет пъти по-голяма мощ.

Сигурно е, че спартанците от най-малка възраст се обучавали само и единствено за война. Мъжете в древногръцкото им общество не е трябвало да се занимават с действия като земеделие и занаятчийство. За тази цел те имали илотите – народ, който спартанците заварили и покорили при идването си.

Обучението на именитите спартански воини започвало от 7-годишна възраст. Когато навършвали тази възраст, те били отвеждани от фамилиите си и отивали в местността Агоге – също съвсем именита военна школа, прочула се със суровите си способи на образование. На това място се отнасяли с децата като с животни. Те били обучавани на дисциплинираност, военен строй и придобивали фамозните си физически умения.

Науката била съвсем табу. Младежите били учени, настрана от военното дело, единствено на песни и танци, тъй като се вярвало, че това повдига бойния дух и приучава към ритъма на общата войска и синхрон на военната групировка. Спартанската войска идвала на бойното поле под звуците на флейтите, с муден марш и плътни редици – нещо, което ужасявало всички антични армии и доста от тях се разбягвали още преди да влязат в строй.

Сред спартанската войска бил насърчаван и хомосексуализмът, защото се вярвало, че в пердах воините ще се пазят един различен доста по-добре и ще създадат всичко допустимо сътрудникът им да не бъде погубен.

Спартанците останали непобедени съвсем до своя провал. Дори Филип и Александър Македонски не посмели да навлязат в тяхната част на Гърция. Крахът им пристигнал от вътрешната страна. Илотите – поробеното от тях население, станали десетки пъти повече от самите спартанци. Бунтовете и самоналожената изолираност отслабили града страна.

Спарта била разгромена първо от Ахейския съюз, а по-късно покорена от Рим през 46 година от н.е. Въпреки това в града се резервират до известна степен античните обичаи. През 396 година вестготите завладяват великия в миналото полис и избиват съвсем цялото му население, с което поставят завършек на величието на именитата Спарта.