Правителството призна, че Скопие нехае за добросъседството
Повече от две години след подписването на контракта за добросъседство със Северна Македония българското държавно управление в действителност призна, че Скопие не се преценява с него. В сряда кабинетът разгласява рамкова позиция за разширението на Европейски Съюз, съвсем напълно отдадена на югозападната ни съседка. В документа в детайли се изреждат условията, които Северна Македония би трябвало да извърши, с цел да получи поддръжката на българската страна за своята евроинтеграция. Тези условия бяха закрепени посредством контракта и повторното им разписване демонстрира, че не е реализиран предстоящият прогрес в подобряването на връзките сред двете страни.
В увода на позицията се показва, че България приветства рекомендацията на Европейската комисия да стартират предприсъединителни договаряния със Северна Македония и Албания. В същото време се акцентира, че този развой не следва „ да бъде придружен от европейска легитимация на държавно спонсорирана идеология на антибългарска основа “. Затова „ прецизното и изцяло осъществяване на буквата и духа “ на контракта за добросъседство е „ от основно значение и остава причина за прогрес в процеса на присъединение на страната към Европейски Съюз “.
Българските дипломати ще отстояват това становище на идната среща на външните министри на Европейски Съюз на 15 октомври, на която се чака да бъде избрана дата за начало на договарянията със Скопие и Тирана. На срещата България ще показа национална декларация, която да бъде приложена към общоевропейската позиция по въпроса. В нея изпълнението на контракта за добросъседство ще се сложи като изискване за вероятно бъдещо еврочленство на Северна Македония. „ България си резервира и правото при съображения, свързани с националната сигурност, да прекрати поддръжката си в процеса на разширение “, се посочва в документа.
В позицията на държавното управление се дефинира и какво ще се одобри за „ действителен прогрес “ в осъществяването на контракта. Преди всичко Скопие би трябвало да приключи всякаква поддръжка за признание на „ македонско малцинство “ в България; да оправдава жертвите на югославския комунистически режим, репресирани поради българското им самосъзнание; да осветли сътрудниците на някогашните секрети югославски служби; да отстрани текстове върху табели, монументи и здания, насаждащи ненавист към България - например квалификации като „ българския фашистки окупатор “.
Записано е и какво би трябвало да свърши двустранната комисия по историческите и просветителните въпроси, чиято активност буксува от първото й съвещание през юли 2018 година От комисията се чакат съответни резултати за „ интервала от общата ни история до 1944 година “, в това число във връзка с Гоце Делчев, ВМОРО - Вътрешна македонска революционна организация и Илинденско-Преображенското въстание; да се договорят съответни дати за общо отбелязване на събитията и личностите, по които е реализирана договореност и други В сходство с тези резултати ще би трябвало да бъдат „ хармонизирани “ образователните стратегии по история и литература, финансираните от страната книги, филми, музеи.
ПРИЗНАНИЕ
„ Забелязваме не напълно съответно и почтено отношение и сме принудени да излезем с сходна позиция “, разяснява тематиката вицепремиерът и водач на Вътрешна македонска революционна организация Красимир Каракачанов, с което призна, че Скопие нехае за постигнатите договорености. Той акцентира, че България няма да възпре Северна Македония от започване на договарянията, само че скоростта им ще зависи „ от тяхната политическа воля да бъдат почтени, а не да се пробват да ни разиграват, както го правеха в последните две години “.
В същото време президентът Румен Радев разгласи, че българската позиция „ внася ясни европейски критерии и резистентност в процеса на европейското приобщаване “ на Северна Македония. И посочи, че чака държавното управление на Бойко Борисов поредно да я отстоява.
РАЗМИНАВАНЕ
Холандия упорства, че Албания и Северна Македония би трябвало да бъдат третирани настрана при стартирането на договаряния за участие в Европейски Съюз, съобщи БГНЕС. Министърът на външните работи Стеф Блок съобщи, че е прекомерно рано за договаряния с Албания, която би трябвало да постави повече старания в битката с престъпността. Холандия обаче няма да постанова несъгласие, в случай че останалите държави членки на Европейски Съюз се разгласят за начало на договарянията.
В увода на позицията се показва, че България приветства рекомендацията на Европейската комисия да стартират предприсъединителни договаряния със Северна Македония и Албания. В същото време се акцентира, че този развой не следва „ да бъде придружен от европейска легитимация на държавно спонсорирана идеология на антибългарска основа “. Затова „ прецизното и изцяло осъществяване на буквата и духа “ на контракта за добросъседство е „ от основно значение и остава причина за прогрес в процеса на присъединение на страната към Европейски Съюз “.
Българските дипломати ще отстояват това становище на идната среща на външните министри на Европейски Съюз на 15 октомври, на която се чака да бъде избрана дата за начало на договарянията със Скопие и Тирана. На срещата България ще показа национална декларация, която да бъде приложена към общоевропейската позиция по въпроса. В нея изпълнението на контракта за добросъседство ще се сложи като изискване за вероятно бъдещо еврочленство на Северна Македония. „ България си резервира и правото при съображения, свързани с националната сигурност, да прекрати поддръжката си в процеса на разширение “, се посочва в документа.
В позицията на държавното управление се дефинира и какво ще се одобри за „ действителен прогрес “ в осъществяването на контракта. Преди всичко Скопие би трябвало да приключи всякаква поддръжка за признание на „ македонско малцинство “ в България; да оправдава жертвите на югославския комунистически режим, репресирани поради българското им самосъзнание; да осветли сътрудниците на някогашните секрети югославски служби; да отстрани текстове върху табели, монументи и здания, насаждащи ненавист към България - например квалификации като „ българския фашистки окупатор “.
Записано е и какво би трябвало да свърши двустранната комисия по историческите и просветителните въпроси, чиято активност буксува от първото й съвещание през юли 2018 година От комисията се чакат съответни резултати за „ интервала от общата ни история до 1944 година “, в това число във връзка с Гоце Делчев, ВМОРО - Вътрешна македонска революционна организация и Илинденско-Преображенското въстание; да се договорят съответни дати за общо отбелязване на събитията и личностите, по които е реализирана договореност и други В сходство с тези резултати ще би трябвало да бъдат „ хармонизирани “ образователните стратегии по история и литература, финансираните от страната книги, филми, музеи.
ПРИЗНАНИЕ
„ Забелязваме не напълно съответно и почтено отношение и сме принудени да излезем с сходна позиция “, разяснява тематиката вицепремиерът и водач на Вътрешна македонска революционна организация Красимир Каракачанов, с което призна, че Скопие нехае за постигнатите договорености. Той акцентира, че България няма да възпре Северна Македония от започване на договарянията, само че скоростта им ще зависи „ от тяхната политическа воля да бъдат почтени, а не да се пробват да ни разиграват, както го правеха в последните две години “.
В същото време президентът Румен Радев разгласи, че българската позиция „ внася ясни европейски критерии и резистентност в процеса на европейското приобщаване “ на Северна Македония. И посочи, че чака държавното управление на Бойко Борисов поредно да я отстоява.
РАЗМИНАВАНЕ
Холандия упорства, че Албания и Северна Македония би трябвало да бъдат третирани настрана при стартирането на договаряния за участие в Европейски Съюз, съобщи БГНЕС. Министърът на външните работи Стеф Блок съобщи, че е прекомерно рано за договаряния с Албания, която би трябвало да постави повече старания в битката с престъпността. Холандия обаче няма да постанова несъгласие, в случай че останалите държави членки на Европейски Съюз се разгласят за начало на договарянията.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ