Възстановиха кръста на Паметника на въстаниците от 1850 г. в Белоградчик
Повече от 10 години, откакто кръстът върху „ Паметника на погубените ръководители на Въстанието от 1850 година “ беше разрушен и откраднат, от през днешния ден на негово място има нов стоманен кръст - знак на вярата и признателността на жителите на Белоградчик.
Инициативата е на ръководителя на Общинския съвет в града край скалите, Боян Минков и на краеведа Иван Трифонов.
Паметникът е в непосредствена непосредственост до Белоградчишката цитадела и е повдигнат през 1907 година на лобното място на посечените седем ръководители на най-значимото въстание в северозападна България - Цоло Тодоров, Вълчо Бочов, Лило Панов, Дедо Божин, Влах Неделко Първанов, Костадин Янев и Петко Казанджи.
В навечерието на 145-та годишнина от освобождението на Белоградчик, което се отбелязва на 25 февруари, пред монумента се събраха локални поданици, които дружно с клуб „ Млади възрожденци “ от СУ „ Христо Ботев “, откриха възобновения стоманен кръст. Панихида на мястото беше отслужена от архийерейския наместник на Белоградчишката духовна епархия, свещеноиконом Рафаил. Акцент в патриотичното събитие беше рецитирането от възпитаник на първото стихотворение, отдадено на героичен починалите ръководители на Белоградчишкото въстание от 1850 година, написано през 1910 година от учителя Тодор Виденов. По време на церемонията по откриването на кръста, Боян Минков уточни и дървото до паметника, като подсети, че неговите клони са тъкмо седем, колкото е броят на починалите въстаници, те потеглят от общ корен и до през днешния ден порастват крепко сплетени.
„ Желанието ни е да покажем на младежите, че живеем на място с необикновено богата история, с която би трябвало да се гордеят. По мотив 145 години от освобождението на града, взехме решение да почистим и освежим този значим монумент и да поръчаме на стакевски занаятчия по архивни снимки да създаде цялостно копие от желязо на първичния кръст, който към този момент толкоз години липсва. Считам, че не трябва да оставяме занемарени тези свети места, обезглавени - без знак на вярата. Защото вярата постоянно е крепяла българите през вековете и тя ще ни държи дружно и отсега нататък! “, сподели ръководителят на Общински съвет - Белоградчик, Боян Минков.
„ Въстанието от 1850 година, тази славна страница от нашата история, не е имала своя Захари Стоянов, с цел да стане известна, само че е значимо да се знае, че преди Оборище е бил Раковишкият манастир, преди героичните Батак и Перущица, е бил Белоградчик. Нека помним своето минало и да се гордеем с него! “, добави Иван Трифонов.
Възстановяването на кръста върху „ Паметника на погубените ръководители на Въстанието от 1850 година “ е следващата персонална самодейност на Боян Минков и Иван Трифонов, откакто при започване на тази година те сложиха паметна плоча на мястото, където е живял видният фабрикант Йосиф Кенерлиджи.
През месец март те приготвят и слагането на паметна плоча на къщата на един от първите кметове на Белоградчик, само че към този момент пазят загадка за детайлности към събитието, което ще е продължение на идеята за запазване на историята и отдаване респект към хората съдействали за съхраняването и развиването на града.
Инициативата е на ръководителя на Общинския съвет в града край скалите, Боян Минков и на краеведа Иван Трифонов.
Паметникът е в непосредствена непосредственост до Белоградчишката цитадела и е повдигнат през 1907 година на лобното място на посечените седем ръководители на най-значимото въстание в северозападна България - Цоло Тодоров, Вълчо Бочов, Лило Панов, Дедо Божин, Влах Неделко Първанов, Костадин Янев и Петко Казанджи.
В навечерието на 145-та годишнина от освобождението на Белоградчик, което се отбелязва на 25 февруари, пред монумента се събраха локални поданици, които дружно с клуб „ Млади възрожденци “ от СУ „ Христо Ботев “, откриха възобновения стоманен кръст. Панихида на мястото беше отслужена от архийерейския наместник на Белоградчишката духовна епархия, свещеноиконом Рафаил. Акцент в патриотичното събитие беше рецитирането от възпитаник на първото стихотворение, отдадено на героичен починалите ръководители на Белоградчишкото въстание от 1850 година, написано през 1910 година от учителя Тодор Виденов. По време на церемонията по откриването на кръста, Боян Минков уточни и дървото до паметника, като подсети, че неговите клони са тъкмо седем, колкото е броят на починалите въстаници, те потеглят от общ корен и до през днешния ден порастват крепко сплетени.
„ Желанието ни е да покажем на младежите, че живеем на място с необикновено богата история, с която би трябвало да се гордеят. По мотив 145 години от освобождението на града, взехме решение да почистим и освежим този значим монумент и да поръчаме на стакевски занаятчия по архивни снимки да създаде цялостно копие от желязо на първичния кръст, който към този момент толкоз години липсва. Считам, че не трябва да оставяме занемарени тези свети места, обезглавени - без знак на вярата. Защото вярата постоянно е крепяла българите през вековете и тя ще ни държи дружно и отсега нататък! “, сподели ръководителят на Общински съвет - Белоградчик, Боян Минков.
„ Въстанието от 1850 година, тази славна страница от нашата история, не е имала своя Захари Стоянов, с цел да стане известна, само че е значимо да се знае, че преди Оборище е бил Раковишкият манастир, преди героичните Батак и Перущица, е бил Белоградчик. Нека помним своето минало и да се гордеем с него! “, добави Иван Трифонов.
Възстановяването на кръста върху „ Паметника на погубените ръководители на Въстанието от 1850 година “ е следващата персонална самодейност на Боян Минков и Иван Трифонов, откакто при започване на тази година те сложиха паметна плоча на мястото, където е живял видният фабрикант Йосиф Кенерлиджи.
През месец март те приготвят и слагането на паметна плоча на къщата на един от първите кметове на Белоградчик, само че към този момент пазят загадка за детайлности към събитието, което ще е продължение на идеята за запазване на историята и отдаване респект към хората съдействали за съхраняването и развиването на града.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ