Стотици документи, загубени във Втората световна война, бяха върнати в Германия
Повече от 600 скъпи ръкописи и документи, считани за заграбени от белгийски бойци от библиотека в Германия в края на Втората международна война, бяха върнати в Университета в Бон в четвъртък, оповестиха от образователното заведение.
Сред творбите, за които се е считало, че са окончателно изгубени, са средновековни ръкописи, ранни принтове от XV век, исторически карти и илюстрирани книги за птици от XIX век от библиотеката на почитания орнитолог и откривател Максимилиан от Вийд-Нойвийд.
Михаел Херкенхоф, куратор на ръкописите и старинните книги, съхранявани в Университета и районната библиотека на Бон, разказва връщането им като " голяма изненада ". По думите му това е най-голямото връщане на изгубени книги в библиотеката в нейната 200-годишна история, както и едно от най-големите обособени връщания на културни предмети, изгубени във войната.
" Трябва да почистим доста от творбите, както и да ги реставрираме и каталогизираме отначало, само че това е първокласно предизвикателство, защото в никакъв случай не сме си представяли, че ще забележим тези писания още веднъж ", добавя Херкенхоф пред " Гардиън ".
© Volker Lannert, Uni Bonn
Документ от белгийския манастир " Божията котловина " от 1255 година
За съществуването на 600-те произведения се разбра, откакто белгийката Таня Грегоар ги предложи за продажба в лондонския клон на аукционна къща " Сотбис " през есента на 2017 година. Нейният татко бил обожател на книги и бил назначен на работа в Бон като боец по време на следвоенната окупация и въпреки събитията да не са напълно ясни, се счита, че е бил забъркан в преместването на книгите в Белгия.
След като екипът от експерти на аукционната къща почнал да изследва сбирката, разбрали, че има нещо неразбираемо в нейната история, защото в нея имало книги без подвързии, раздрани страници и изтрити печати от библиотека, което ги навело на мисълта, че в предишното някой се е опитал да прикрие техния генезис. Това споделя Лукас Бауман, асистентът по сформиране на каталози в отдела по книги на " Сотбис ", разкрил и произхода на сбирката.
Онова, което помогнало на експертите, били някои етикети за отбелязване на ситуацията им в рафтовете на библиотеката и подписи, които не били отстранени и по този начин било открито, че са благосъстоятелност на университетската библиотека на Бон.
Грегоар получила като отплата сума, чиито размери не се разкриват, само че по думите й е доста по-ниска от действителната стойност на книгите. Парите били дадени от културната фондация на немските провинции в символ на самопризнание за желанието й да върне книгите на техния легален собственик.
© Volker Lannert, Uni Bonn
Илюстрация от фамилната книга на Вилхелм Вейер, в която има трудове от членове на разнообразни семейства от областите по долното течение на река Рейн и датира от втората половина на XVII век.
" Тя демонстира честен метод към въпроса през цялото време, защото бе много шокирана да открие по какъв начин книгите са попаднали в нейно притежание и й беше мъчно да се отнесе с нас заслужено ", споделя Херкенхоф, който осъзнава, че за библиотеката на университета това е несравним шанс. " Преди всичко, не е чак толкоз всекидневно прекарване аукционна къща да те извести, че съгласно нея са разкрили нещо твое, а на второ място в лицето на госпожа Грегоар имахме някой, с който можем да водим отговарящ разговор. "
Министърът на културата в Германия Моника Грютерс разказва случая като " развръзка за образец " на един от многото случаи на реставрация от Втората международна война, множеството от които са надалеч не толкоз изяснени.
Случилото се с университетската библиотека в Бон е извънредно, защото става дума за връщането на заграбени предмети в Германия. Много по-често срещани са случаите, в които физически лица или страни получават такива, заграбени от страна на нацистка Германия. По време на нацистката тирания милиони предмети са конфискувани главно от еврейски семейства и други съперници на режима в Третия райх.
Бауман споделя, че " Сотбис " постоянно се пробва да обясни произхода на предметите, които се оферират за продажба и търг, както и да подкрепя връщането им, когато е уместно. " Това е съвършен образец за това какъв брой плодотворна може да бъде взаимната работа сред обществения пазар и институциите ", добавя той.
По негови думи от към 15 хиляди предмети, предлагани на " Сотбис " са продажба в Европа всяка година, единствено при към 50 има подозрения за генезис, а към 30 от тях се оказват " сложни за разрешаване случаи ".
Сред творбите, за които се е считало, че са окончателно изгубени, са средновековни ръкописи, ранни принтове от XV век, исторически карти и илюстрирани книги за птици от XIX век от библиотеката на почитания орнитолог и откривател Максимилиан от Вийд-Нойвийд.
Михаел Херкенхоф, куратор на ръкописите и старинните книги, съхранявани в Университета и районната библиотека на Бон, разказва връщането им като " голяма изненада ". По думите му това е най-голямото връщане на изгубени книги в библиотеката в нейната 200-годишна история, както и едно от най-големите обособени връщания на културни предмети, изгубени във войната.
" Трябва да почистим доста от творбите, както и да ги реставрираме и каталогизираме отначало, само че това е първокласно предизвикателство, защото в никакъв случай не сме си представяли, че ще забележим тези писания още веднъж ", добавя Херкенхоф пред " Гардиън ".
© Volker Lannert, Uni Bonn
Документ от белгийския манастир " Божията котловина " от 1255 година
За съществуването на 600-те произведения се разбра, откакто белгийката Таня Грегоар ги предложи за продажба в лондонския клон на аукционна къща " Сотбис " през есента на 2017 година. Нейният татко бил обожател на книги и бил назначен на работа в Бон като боец по време на следвоенната окупация и въпреки събитията да не са напълно ясни, се счита, че е бил забъркан в преместването на книгите в Белгия.
След като екипът от експерти на аукционната къща почнал да изследва сбирката, разбрали, че има нещо неразбираемо в нейната история, защото в нея имало книги без подвързии, раздрани страници и изтрити печати от библиотека, което ги навело на мисълта, че в предишното някой се е опитал да прикрие техния генезис. Това споделя Лукас Бауман, асистентът по сформиране на каталози в отдела по книги на " Сотбис ", разкрил и произхода на сбирката.
Онова, което помогнало на експертите, били някои етикети за отбелязване на ситуацията им в рафтовете на библиотеката и подписи, които не били отстранени и по този начин било открито, че са благосъстоятелност на университетската библиотека на Бон.
Грегоар получила като отплата сума, чиито размери не се разкриват, само че по думите й е доста по-ниска от действителната стойност на книгите. Парите били дадени от културната фондация на немските провинции в символ на самопризнание за желанието й да върне книгите на техния легален собственик.
© Volker Lannert, Uni Bonn
Илюстрация от фамилната книга на Вилхелм Вейер, в която има трудове от членове на разнообразни семейства от областите по долното течение на река Рейн и датира от втората половина на XVII век.
" Тя демонстира честен метод към въпроса през цялото време, защото бе много шокирана да открие по какъв начин книгите са попаднали в нейно притежание и й беше мъчно да се отнесе с нас заслужено ", споделя Херкенхоф, който осъзнава, че за библиотеката на университета това е несравним шанс. " Преди всичко, не е чак толкоз всекидневно прекарване аукционна къща да те извести, че съгласно нея са разкрили нещо твое, а на второ място в лицето на госпожа Грегоар имахме някой, с който можем да водим отговарящ разговор. "
Министърът на културата в Германия Моника Грютерс разказва случая като " развръзка за образец " на един от многото случаи на реставрация от Втората международна война, множеството от които са надалеч не толкоз изяснени.
Случилото се с университетската библиотека в Бон е извънредно, защото става дума за връщането на заграбени предмети в Германия. Много по-често срещани са случаите, в които физически лица или страни получават такива, заграбени от страна на нацистка Германия. По време на нацистката тирания милиони предмети са конфискувани главно от еврейски семейства и други съперници на режима в Третия райх.
Бауман споделя, че " Сотбис " постоянно се пробва да обясни произхода на предметите, които се оферират за продажба и търг, както и да подкрепя връщането им, когато е уместно. " Това е съвършен образец за това какъв брой плодотворна може да бъде взаимната работа сред обществения пазар и институциите ", добавя той.
По негови думи от към 15 хиляди предмети, предлагани на " Сотбис " са продажба в Европа всяка година, единствено при към 50 има подозрения за генезис, а към 30 от тях се оказват " сложни за разрешаване случаи ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ