В кои квартали живеят най-образованите хора в София?
Повече от 50% от жителите с висше обучение избират територии за живеене на юг и югоизток от центъра на София, както и по-отдалечените квартали като „ Манастирски ливади “, „ Бояна “, „ Драгалевци “, както и „ Младост “ и „ Дружба “. Това са и атрактивните квартали в подтекста на жилищния пазар на София, ситуирани до емблематични паркове като Южен парк, „ Борисова градина “, „ Заимов “ или в полите на Витоша. Това демонстрират данните от проучване на морфологията на столицата, извършено от общинската самодейност “Визия за София”.
Кварталите с най-висока централизация на поданици без никакво или единствено с начално обучение са „ Филиповци “, „ Факултета “ и „ Христо Ботев “. Този факт, смесен с регистрираната висока централизация на деца там, основава терзания за бъдеща сегрегация на обитаващото ги население.
Демографските разбори, направени от екипа на база на наличната информация от Национален статистически институт и Кадастралната карта, преглеждат цялостното систематизиране на популацията, както и по възрастова конструкция и обучение. Очаквано цялостната централизация на популацията е най-висока в комплексите „ Люлин “, „ Младост “, „ Надежда “, „ Овча купел “, „ Дружба “, „ Гоце Делчев “, „ Студентски град “, „ Слатина “, кварталите в регион „ Подуяне” и централната градска част. Висока плътност на популацията имат и териториите сред булевардите „ Цар Борис III “, „ България “, „ Околовръстно шосе “ и в непосредствената им непосредственост.
Разглеждайки концентрацията по възрастова конструкция, се виждат ясни трендове, че възрастните хора (65+) са съсредоточени в и към централната градска част. Най-високи са стойностите на централизация на деца (0-14) в кварталите, които се характеризират със съсредоточена популация на малцинства – „ Филиповци “, „ Факултета “ и „ Христо Ботев “. „ Манастирски ливади “, „ Драгалевци “ и териториите по протежението на бул. „ Симеоновско шосе “ също имат относително по-младо население от останалите квартали в града. Населението в трудоспособна възраст от 15 до 64 години е по-хомогенно разпределено из града, само че концентрацията е по-висока в периферията на София и най-големите жилищни комплекси „ Люлин “, „ Младост “, „ Надежда “, „ Дружба “, „ Овча Купел “ и „ Студентски град “.
Според данните на Национален статистически институт от 2011 година цели 41.6 % (452 485 жители) от общото население на София живеят в панелни блокове (ЕПЖС). Жилищните блокове от този вид са с общо 13 типа структури, само че в три от най-големите комплекси „ Люлин “, „ Овча Купел “ и „ Младост” доминират съвсем напълно два типа – БС 69 СФ/УД/ (2267 единици) и Земляне 2-64 /2-68/ (540 единици), в които живеят общо 379 700 поданици.
Анализът на разположението на административни и бизнес здания демонстрира, че концентрацията им е най-вече в южните и югоизточните елементи като Бизнес парк София в Младост, протежението на бул. „ Цариградско шосе “, югозападната част от бул. „ Околовръстно шосе “ и централните градски елементи за сметка на западните, северозападните и северните територии. За разлика от тях, комерсиалните здания са по-равномерно разпределени в целия град.
Кварталите с най-висока централизация на поданици без никакво или единствено с начално обучение са „ Филиповци “, „ Факултета “ и „ Христо Ботев “. Този факт, смесен с регистрираната висока централизация на деца там, основава терзания за бъдеща сегрегация на обитаващото ги население.
Демографските разбори, направени от екипа на база на наличната информация от Национален статистически институт и Кадастралната карта, преглеждат цялостното систематизиране на популацията, както и по възрастова конструкция и обучение. Очаквано цялостната централизация на популацията е най-висока в комплексите „ Люлин “, „ Младост “, „ Надежда “, „ Овча купел “, „ Дружба “, „ Гоце Делчев “, „ Студентски град “, „ Слатина “, кварталите в регион „ Подуяне” и централната градска част. Висока плътност на популацията имат и териториите сред булевардите „ Цар Борис III “, „ България “, „ Околовръстно шосе “ и в непосредствената им непосредственост.
Разглеждайки концентрацията по възрастова конструкция, се виждат ясни трендове, че възрастните хора (65+) са съсредоточени в и към централната градска част. Най-високи са стойностите на централизация на деца (0-14) в кварталите, които се характеризират със съсредоточена популация на малцинства – „ Филиповци “, „ Факултета “ и „ Христо Ботев “. „ Манастирски ливади “, „ Драгалевци “ и териториите по протежението на бул. „ Симеоновско шосе “ също имат относително по-младо население от останалите квартали в града. Населението в трудоспособна възраст от 15 до 64 години е по-хомогенно разпределено из града, само че концентрацията е по-висока в периферията на София и най-големите жилищни комплекси „ Люлин “, „ Младост “, „ Надежда “, „ Дружба “, „ Овча Купел “ и „ Студентски град “.
Според данните на Национален статистически институт от 2011 година цели 41.6 % (452 485 жители) от общото население на София живеят в панелни блокове (ЕПЖС). Жилищните блокове от този вид са с общо 13 типа структури, само че в три от най-големите комплекси „ Люлин “, „ Овча Купел “ и „ Младост” доминират съвсем напълно два типа – БС 69 СФ/УД/ (2267 единици) и Земляне 2-64 /2-68/ (540 единици), в които живеят общо 379 700 поданици.
Анализът на разположението на административни и бизнес здания демонстрира, че концентрацията им е най-вече в южните и югоизточните елементи като Бизнес парк София в Младост, протежението на бул. „ Цариградско шосе “, югозападната част от бул. „ Околовръстно шосе “ и централните градски елементи за сметка на западните, северозападните и северните територии. За разлика от тях, комерсиалните здания са по-равномерно разпределени в целия град.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ