Жителите на Балканите се изселват в Западна Европа, но не искат мигранти в страните си
Повече от 400 000 гърци, на първо място млади и образовани хора, са емигрирали от страната през последните години, съгласно отчет на Гръцката централна банка. Това е общо към 4% от гръцкото население. Гърците, както и народите от някогашна Югославия, всеобщо се изселват и в предишното през 60-те и 70-те години на предишния век, намирайки си работа в фабрики в Германия, Белгия, Швеция и други западноевропейски страни. Но в този интервал основно се е изселвала нискоквалифицирана работна ръка, до момента в който в този момент главно емигрира високообразовано потомство, което в естествени условия би трябвало да съставлява бъдещето на страната.
" За моето потомство емиграцията не е избор, а нещо, което се подразбира. " Това е изказване на млада високообразована гъркиня, която посещава образование по шведски език в Атина за търсене на работа в Скандиавието.
Според проучванията на Евробарометър, 63% от гърците и унгарците, и 52 % от българите считат, че заселването на мигранти в техните страни съставлява проблем, за разлика да вземем за пример от Швеция и Холандия, където надлежно 19% и 26% от популацията има негативно отношение към мигрантите и въздействието им върху положението на обществото.
Според друго изследване, направено преди известно време от вашингтонската организация " Пю рисърч ", жителите на Гърция и Унгария са най-негативни в Европа към заселването, като 82 на 100 от интервюираните гърци и 72% от унгарците, които са взели участие в изследването са декларирали, че техните страни би трябвало да одобряват по-малко или даже да не одобряват мигранти.
Интересно е обаче, че в това време в тези страни жителите смятат, че емиграцията на техните сънародници е доста огромен проблем. С такова мнение са 89% от интервюираните са гърци и 80% от унгарските респонденти.
Изселването на трудоспособното население измежду по-младите генерации е развой, който в последните години непреклонно се ускорява от всички балкански страни, без изключение.
Всъщност, в множеството източноевропейски страни предходната година е регистриран забележителен спад на популацията - най-много в Литва, където за предходната година то е спаднало с към 1,4%, както и в Хърватия с 1,2%. Миналата година наклонност на обезлюдяване се следи и в Гърция, Румъния и България, написа в собствен разбор журналистът Ивица Челикович за Плусинфо.
Интересни са и данните, които демонстрират какъв брой популацията в страните от Европейски Съюз приблизително се е повишило или намаляло годишно в интервала от 2000-2017 година Като изключим дребните страни, през горепосочения интервал максимален растеж има в Люксембург, Кипър и Малта, Ирландия, Испания и Швеция. Успоредно с това има явна негативна наклонност в демографския спад в няколко държави-членки на Европейски Съюз. В отрицателната зона на дълготраен негативен натурален приръст, считано от 2000 година нататък, се намират Гърция, Полша, Унгария, Хърватия, Естония, Румъния и България. В взаимозависимост от размера на страните, това почти значи, че всяка година при тях изчезва по един град с размер от 50 до 100 000 поданици.
Анализите във всички случай демонстрират, че миграционните придвижвания са най-вероятното пояснение, когато става въпрос за увеличение на популацията в обособени ЕС-членки, като нарастването на мигрантите в интервала 2000-2017 е бил пет пъти по-голям от цифрите, произлизащи от разликата сред родени и умряли. Но не и когато става въпрос за балканските страни, където общото изменение на популацията е непрекъснато негативно, съобщи БГНЕС.
Често се твърди, че участието в Европейски Съюз ще спре емиграцията на младежите. Но действителността отхвърля тези изказвания. Данните, показващи изселването на жителите на Европейски Съюз в търсене на работа и по-добър живот в други държави-членки, сочат непрекъснато нарастване. На върха на класацията Румъния се откроява с съвсем 20% от работещото население, което е напуснало страната. 14% от жителите на Хърватия и 12,5% от жителите на България на възраст от 20 до 64 години през предходната година са били регистрирани като поданици в други държави-членки на Европейски Съюз.
" За моето потомство емиграцията не е избор, а нещо, което се подразбира. " Това е изказване на млада високообразована гъркиня, която посещава образование по шведски език в Атина за търсене на работа в Скандиавието.
Според проучванията на Евробарометър, 63% от гърците и унгарците, и 52 % от българите считат, че заселването на мигранти в техните страни съставлява проблем, за разлика да вземем за пример от Швеция и Холандия, където надлежно 19% и 26% от популацията има негативно отношение към мигрантите и въздействието им върху положението на обществото.
Според друго изследване, направено преди известно време от вашингтонската организация " Пю рисърч ", жителите на Гърция и Унгария са най-негативни в Европа към заселването, като 82 на 100 от интервюираните гърци и 72% от унгарците, които са взели участие в изследването са декларирали, че техните страни би трябвало да одобряват по-малко или даже да не одобряват мигранти.
Интересно е обаче, че в това време в тези страни жителите смятат, че емиграцията на техните сънародници е доста огромен проблем. С такова мнение са 89% от интервюираните са гърци и 80% от унгарските респонденти.
Изселването на трудоспособното население измежду по-младите генерации е развой, който в последните години непреклонно се ускорява от всички балкански страни, без изключение.
Всъщност, в множеството източноевропейски страни предходната година е регистриран забележителен спад на популацията - най-много в Литва, където за предходната година то е спаднало с към 1,4%, както и в Хърватия с 1,2%. Миналата година наклонност на обезлюдяване се следи и в Гърция, Румъния и България, написа в собствен разбор журналистът Ивица Челикович за Плусинфо.
Интересни са и данните, които демонстрират какъв брой популацията в страните от Европейски Съюз приблизително се е повишило или намаляло годишно в интервала от 2000-2017 година Като изключим дребните страни, през горепосочения интервал максимален растеж има в Люксембург, Кипър и Малта, Ирландия, Испания и Швеция. Успоредно с това има явна негативна наклонност в демографския спад в няколко държави-членки на Европейски Съюз. В отрицателната зона на дълготраен негативен натурален приръст, считано от 2000 година нататък, се намират Гърция, Полша, Унгария, Хърватия, Естония, Румъния и България. В взаимозависимост от размера на страните, това почти значи, че всяка година при тях изчезва по един град с размер от 50 до 100 000 поданици.
Анализите във всички случай демонстрират, че миграционните придвижвания са най-вероятното пояснение, когато става въпрос за увеличение на популацията в обособени ЕС-членки, като нарастването на мигрантите в интервала 2000-2017 е бил пет пъти по-голям от цифрите, произлизащи от разликата сред родени и умряли. Но не и когато става въпрос за балканските страни, където общото изменение на популацията е непрекъснато негативно, съобщи БГНЕС.
Често се твърди, че участието в Европейски Съюз ще спре емиграцията на младежите. Но действителността отхвърля тези изказвания. Данните, показващи изселването на жителите на Европейски Съюз в търсене на работа и по-добър живот в други държави-членки, сочат непрекъснато нарастване. На върха на класацията Румъния се откроява с съвсем 20% от работещото население, което е напуснало страната. 14% от жителите на Хърватия и 12,5% от жителите на България на възраст от 20 до 64 години през предходната година са били регистрирани като поданици в други държави-членки на Европейски Съюз.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ