Над две трети от българите трудно връзват двата края
Повече от 2/3 от българите настояват, че изпитват усложнения да покриват ежедневните си разноски. Това демонстрират резултатите от спомагателната анкета на Националния статистически институт към Наблюдението на домакинските бюджети през четвъртото тримесечие на 2021 г.
С известни усложнения са 37.1% от лицата, 26.6% дефинират покриването на ежедневните разноски като мъчно, а 11.9% - като доста мъчно. От друга страна, 20.2% от лицата релативно елементарно могат да покрият ежедневните си разноски, а едвам 4.2% не изпитват усложнения.
Увеличение на прихода на семейството за последните 12 месеца са отбелязали 29,8 на 100 от хората в семействата. Като съществени аргументи за това са посочени нарастването на обществените помощи - за 34 на 100 от хората, и индексирането/преизчисляването на заплатата - за 24,3 на 100 от интервюираните.
Намаление на приходи те за последните 12 месеца показват 8,4 на 100 от хората. За 29,7 на 100 от лицата с понижен домашен приход главната причина е понижаване на работното време, надницата или заплатата, а за 20,2 на 100 - загубване на работа/безработица/фалит на лична компания. Сред хората с понижени приходи максимален е делът на тези, на които се е наложило да лимитират разноските си за храна, облекло, пътешестване или други потребителски артикули и услуги - 53,9 на 100, а 17,2 на 100 са употребявали насъбрани спестявания, с цел да компенсират намаляването на прихода.
Най-голям е делът на хората, за които приходи те на семейството през последните 12 месеца са останали съвсем без смяна - 61,8 на 100.
Независимо от измененията в приходи те близо половината от хората в семействата (48,7 на сто) не могат да си разрешат да посрещнат със лични средства непредвидени разноски в размер до 370 лв.. 13,7 на 100 от хората в семействата са имали през предходното тримесечие финансови усложнения при заплащането в точния момент на заем/ипотека/наем/жилищни разноски за главното жилище.
Средната задоволеност на хората на 16 и повече години от финансовото състояние на семействата им, измерена по канара от 0 до 10, е 4,61. Равнището на приходи те въздейства върху общата задоволеност от финансовото състояние. За 20-те % семейства с най-високи чисти приходи междинната задоволеност на хората е 6,17, а за 20-те % семейства с най-ниски чисти приходи удовлетвореността на лицата от финансовото състояние е 2,89.
Общата задоволеност от живота приблизително за интервюираните хора е 5,85, измерена по същата канара от 0 до 10. По отношение на удовлетвореността от персоналните взаимоотношения със фамилията, приятелите, съседите, сътрудниците интервюираните дават релативно висока оценка - 7,18.
През септември 2021 година Националният статистически институт стартира работа по план " Доходи и условия на живот (ILC) - Статистическа инфраструктура по IESS - SILC 2022, модул - Събиране на годишни данни за 2021 и 2022 ", който се извършва според съглашение за дотация с Европейската комисия. Част от дейностите по плана са свързани с пилотно събиране на данни посредством спомагателен въпросник за общественото включване, изискванията на живот и благосъстоянието към Наблюдението на домакинските бюджети. Допълнителната анкета е по самодейност на Евростат и се организира по единна методология в границите на европейското проучване. Целта е да се реализира тримесечен мониторинг на измененията в изискванията на живот на семействата в страната вследствие на коронавирус пандемията и да се подава настояща информация за хармонизирани европейски съпоставения.
Първото осъществяване на спомагателната анкета се реализира в интервала октомври - декември 2021 година, като бяха интервюирани общо 3 042 семейства и 5 692 души на възраст 16 и повече навършени години.
Източник:БТА
С известни усложнения са 37.1% от лицата, 26.6% дефинират покриването на ежедневните разноски като мъчно, а 11.9% - като доста мъчно. От друга страна, 20.2% от лицата релативно елементарно могат да покрият ежедневните си разноски, а едвам 4.2% не изпитват усложнения.
Увеличение на прихода на семейството за последните 12 месеца са отбелязали 29,8 на 100 от хората в семействата. Като съществени аргументи за това са посочени нарастването на обществените помощи - за 34 на 100 от хората, и индексирането/преизчисляването на заплатата - за 24,3 на 100 от интервюираните.
Намаление на приходи те за последните 12 месеца показват 8,4 на 100 от хората. За 29,7 на 100 от лицата с понижен домашен приход главната причина е понижаване на работното време, надницата или заплатата, а за 20,2 на 100 - загубване на работа/безработица/фалит на лична компания. Сред хората с понижени приходи максимален е делът на тези, на които се е наложило да лимитират разноските си за храна, облекло, пътешестване или други потребителски артикули и услуги - 53,9 на 100, а 17,2 на 100 са употребявали насъбрани спестявания, с цел да компенсират намаляването на прихода.
Най-голям е делът на хората, за които приходи те на семейството през последните 12 месеца са останали съвсем без смяна - 61,8 на 100.
Независимо от измененията в приходи те близо половината от хората в семействата (48,7 на сто) не могат да си разрешат да посрещнат със лични средства непредвидени разноски в размер до 370 лв.. 13,7 на 100 от хората в семействата са имали през предходното тримесечие финансови усложнения при заплащането в точния момент на заем/ипотека/наем/жилищни разноски за главното жилище.
Средната задоволеност на хората на 16 и повече години от финансовото състояние на семействата им, измерена по канара от 0 до 10, е 4,61. Равнището на приходи те въздейства върху общата задоволеност от финансовото състояние. За 20-те % семейства с най-високи чисти приходи междинната задоволеност на хората е 6,17, а за 20-те % семейства с най-ниски чисти приходи удовлетвореността на лицата от финансовото състояние е 2,89.
Общата задоволеност от живота приблизително за интервюираните хора е 5,85, измерена по същата канара от 0 до 10. По отношение на удовлетвореността от персоналните взаимоотношения със фамилията, приятелите, съседите, сътрудниците интервюираните дават релативно висока оценка - 7,18.
През септември 2021 година Националният статистически институт стартира работа по план " Доходи и условия на живот (ILC) - Статистическа инфраструктура по IESS - SILC 2022, модул - Събиране на годишни данни за 2021 и 2022 ", който се извършва според съглашение за дотация с Европейската комисия. Част от дейностите по плана са свързани с пилотно събиране на данни посредством спомагателен въпросник за общественото включване, изискванията на живот и благосъстоянието към Наблюдението на домакинските бюджети. Допълнителната анкета е по самодейност на Евростат и се организира по единна методология в границите на европейското проучване. Целта е да се реализира тримесечен мониторинг на измененията в изискванията на живот на семействата в страната вследствие на коронавирус пандемията и да се подава настояща информация за хармонизирани европейски съпоставения.
Първото осъществяване на спомагателната анкета се реализира в интервала октомври - декември 2021 година, като бяха интервюирани общо 3 042 семейства и 5 692 души на възраст 16 и повече навършени години.
Източник:БТА
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ