Повече от 100 млн. са инвестирани в българското образование, казва

Повече от 100 млн. са вложени в българското обучение, споделя президентът на фондация “Америка за България” Нанси Шилър,в изявление за 24 часа.

- Г-жо Шилър, Фондация “Америка за България” е най-голямата благотворителна организация в България. За 9 години, откогато съществува, организацията е дарила 202 милиона $. Кой ваш план смятате за най-ценен и най-добре осъществен?

- Подкрепили сме толковa доста планове през тези 9 години. 200 милиона $, вложени в България, от тях 100 млн. в българското обучение. Много е мъчно да избера един обичан план, това е все едно да избереш обичаното си дете. Погледнато по този начин, към този миг би трябвало да имаме над 700 деца. Но в случай че би трябвало да избера един, това ще е “Музейко”. “Музейко” е превъзходен интерактивен музей, фокусиран върху технологиите и естествените науки, който от основаването си през октомври 2015 година е привлякъл повече от 200 000 гости. Наистина е необикновено място за децата в България.

- През годините по какъв начин се променяше изборът на грантове? Как избирахте сферите, които да подкрепите?

- Всичко, което вършим, е фокусирано върху развиването на частния бранш в България. Но защото сме доста огромна фондация, имаме опция да погледнем от по-широк ъгъл към това. За да има преуспяващ частен бранш в България, първо би трябвало да имате образовани хора. И по тази причина повече от 100 млн. $ са вложени в българското обучение. Фокусираме се също върху развиването на гражданското общество и демократичните институции. За да може да се развива частният бранш, би трябвало да има господство на правото, би трябвало да има добре функционираща и самостоятелна правосъдна система и медии, които са открити, почтени и транспарантни. И също по този начин една предвидима законова среда, с цел да може интернационалният бизнес да идва тук и локалните бизнеси да се развиват. Бизнесът не обича непозната среда. Третата област, в която работим, е изкуство и просвета. Ние честваме това, което прави България неповторима. Помагаме също по този начин едни от най-хубавите образци на американското изкуство и просвета да бъдат показани в България. Тази област оказва помощ и на стопанската система, защото посетителите на културни събития носят доходи за локалните общности, заведения за хранене, хотели, цялата градска среда се развива и способства за развиването на частния бранш. Един превъзходен образец в тази област е Нощта на музеите и галериите в Пловдив, която ние поддържаме от 2010 година Освен невероятната атмосфера, която се основава, направихме изследване, с цел да забележим какъв е резултатът върху стопанската система. Установихме, че за всеки един $, вложен в този план, 4 се връщат в локалната стопанска система Другата област, в която работим, е културното завещание. Ние честваме богатото българско културно завещание, само че също от позиция на приноса му към развиването на локалната стопанска система, да вземем за пример туристите, които биха пристигнали, с цел да видят даден археологически обект. Започнахме с Малката базилика в Пловдив. Тя отвори порти през 2013 година След това започнахме работа по Епископската базилика на Филипопол, която би трябвало да бъде открита през април 2019 година Едно от вълнуващите неща, които в последно време направихме, е да представим Епископската базилика и римските мозайки на Филипопол в централата на ЮНЕСКО в Париж. Феноменален план, който ще има огромен резултат в България, само че освен - и в интернационален аспект, тъй като ще сложи България на международната карта на културното завещание с тези неповторими мозайки. В обществената сфера работим с хората в стопански неравностойно състояние. Критично значимо е за България, предвид на демографските трендове, хората в стопански неравностойно състояние и ромите да бъдат включени в стопанската система по логичен метод. Така че ние работим посредством основаната от нас организация - Тръст за обществена опция. Тя се концентрира върху такива аспекти като достъп до детска градина, понижаване на отпадането от учебно заведение и повишението на качеството на образованието и намирането на работа.

- По тези въпроси работите ли с българските управляващи?

- В своите начинания Тръстът за обществена опция си сътрудничи с Министерството на образованието и Световната банка, Беше направено едно огромно изследване в цялата страна какво би насърчило ромите да пращат децата си в детска градина. Една друга самодейност, по която работи Тръстът с локалните общности, е за легализирането на някои от ромските квартали. През октомври предходната година тя беше наградена от Организация на обединените нации за новаторския си метод към този проблем Проектът се реализира в Пещера, Дупница и Кюстендил и от ден на ден общини се интересуват от метода. Шестата област, в която работим, е развиване на частния бранш.

- Смятате ли да добавяте нови области?

- Всяка година с нашия ръб на шефовете преглеждаме тактиката на Фондацията, като вземаме поради смяната на средата и обстановката в България. От 2009 година до през днешния ден не сме променяли областите, в които работим, само че от време на време се постанова върху някоя да бъде сложена по-голяма тежест.

- Само през миналата година сте финансирали 62 плана за над 17 милиона $. Как избирате кой да получи вашата помощ? С какво от постигнатото през 2017 година се гордеете най-вече?

- Важно е да отбележа, че ние не вървим да предлагаме нашето финансиране Всъщност целогодишно получаваме оферти и планове от български неправителствени организации, от време на време от държавни и общински организации или институции, постоянно има самостоятелни запитвания. Те идват при нас с концепция, която считат, че е значима за България. След това нашият екип преглежда постъпилите оферти за финансиране. Ако някой от тях резонира с нашата задача и цели, каним организацията да развие концепцията си в повсеместен план. Много е значимо да разберем какво желае да реализира и по какъв начин да оценим дали в последна сметка планът е сполучлив. След това според от размера на финансирането, което се търси, планът отива за утвърждение от нашия ръб на шефовете или управлението на Фондацията. За 2017 година това, което се откроява, е самодейността ни в болница “Пирогов” – “Малките герои”. На пръв взор наподобява, че е план в областта на опазването на здравето, само че в действителност не е. Това, което се стремяхме да реализираме, е да покажем един транспарантен модел на дарителство. Да мотивираме хора, организации и компании да дарят за нещо, което е значимо за доста българи. Партнирахме с компании като “Икеа”, “Уникредит Булбанк”, “Хепи”, “Уолтопия”, HP и други, с цел да трансформираме детските отделения в приказна и гостоприемна среда. В началото, когато започнахме, планът трябваше да бъде за към 120 кв. м, само че порасна на 2200 кв. м. Всичко това с помощта на даренията от бизнеса, фондацията, някои българи, които самостоятелно подариха огромни суми, и DMS акцията.

- Има ли планове, които сте отказвали?

- Отказваме към 90% от предложенията. И не тъй като не са задоволително положителни или значими, а защото не попадат измежду нашите 6 целта или са прекомерно самостоятелно фокусирани. Това е едно от най-трудните неща в нашата работа, опитваме да бъдем деликатни, само че хората все пак са разочаровани. В Америка, където има доста фондации, процентът на отводите е подобен.

- И през 2017 година най-вече средства - над 9 млн. $ - фондацията е дарила за начинания в областта на образованието и работата с деца. Накъде би трябвало да се насочи българското обучение съгласно вас и какви цели си поставяте с вложенията в него?

- Технологиите са доста значими и по тази причина ние помогнахме за основаване на една позиция в учебните заведения, наречена софтуерен експерт. Технологичните експерти оказват помощ за смисленото потребление на технологиите в просветителния развой. Най-важно обаче е непрекъснатото професионално развиване на шефовете и учителите. Ние им даваме опция да се срещнат с едни от най-хубавите международни практики на преподаване. Не се занимаваме с образователните стратегии и това, което се учи в учебно заведение, значими са методите на преподаване. От дълги години си партнираме с две водещи просветителни институции, които са в Съединени американски щати - Колумбийския университет и колежа Банк Стрийт в Ню Йорк. Дълго време давахме опция на български преподаватели да посещават тези места. Миналата година създадохме Академия за водачи в образованието и обърнахме модела. Сега експерти от Америка идват тук, с цел да може повече учители да се възползват от тази опция. Искаме да създадем потенциал тук и да обучим хора, които по-късно ще преподават на другите През 2010 година създадохме “Заедно в час”, стратегия, по която млади българи, приключили влиятелни университети в България и чужбина, работят като учители за най-малко две години. Знаете олимпийските тимове по естествени науки, които напълно поддържаме. Тази заран подписах дарението, с което ще помогнем за поредна година учениците от математическите гимназии от Варна и Бургас да отидат да се състезават на може би най-престижното и най-селективно математическо съревнование в света сред университета “Харвард” и Масачузетския софтуерен институт. Миналата година българският тим зае 8-о място в света Отборите вземат участие единствено по покана от уредниците, а това, че имаме поканени възпитаници от България, е огромен авторитет. В региона на образованието поддържаме също Американския лицей в София и Американския университет, измежду доста други. Правим “Училища на бъдещето” от 2010 година В този план с изключение на общообразователни учебни заведения има и такива в региона на културата и земеделието. Там описът на нещата, които вършим, е доста дълъг - разнообразни софтуерни лаборатории, кабинети по биология, химия, физика, непознати езици и разнообразни мултифункционални зали. Най-специалното на тази стратегия е, че от нея се възползват учебни заведения в цялата страна, включително имаме чудесни образци от села и дребни градове. Изискваме локалната общественост да набере сред 20 и 30% от цялата сума, нужна за реализацията на плана, и по този начин хората усещат своя персонален принос. Работим с учебните заведения през целия развой и проектант от нашия екип им оказва помощ да разработят техните проекти и визия. Предоставяме и помощ във връзка с технологията, която би била подобаваща за всяко учебно заведение. И когато настъпи моментът за рязане на лентата, виждаш ентусиазма и удовлетворението на цялата общественост

. - Фондацията ви финансира български медии. Как избирате на кои медии да предоставите средства и по какви критерии?

- Първият най-съществен аршин е прозрачността. Особено на собствеността на медиите. Друго, което е доста значимо, е дали се придържат към интернационалните журналистически стандарти. Искаме да разберем източниците на финансиране на дадената медия.

- В кои браншове на българския бизнес инвестирате? Какви проблеми стоят пред него и накъде ще насочите помощта си?

- Не влагаме непосредствено в бизнеса, само че оказваме помощ да се сътвори потенциал. Да вземем земеделието, там оказваме помощ на експерти за тяхното краткосрочно образование в Съединени американски щати. Работим с университета “Тексас А&M”, където пращаме български фермери и аграрни експерти да се образоват. Наскоро одобрихме нов план, с който ще създадем биотехнологична лаборатория към Софийскиия университет “Св. Климент Охридски”. Не единствено че ще помогне в региона на научните проучвания, само че ще задържи в България българския гений, който съществува в тази област. Страната ви има голям гений и умения и нашият интерес е да го запазим тук. Провокираме и предприемачеството. В предишното създадохме една стратегия, с която образоваме начинаещи бизнесмени в Съединени американски щати за 5 седмици през лятото. Над 220 участници, минали през програмата, сътвориха своя асоциация наречена, Aсоциация на българските водачи и бизнесмени (АBLE). Това са младежи, които са доста ангажирани в своите общности, създаващи собствен бизнес или настоящи като бизнесмени, без значение къде работят. Но те непрекъснато оказват помощ и на общественополезни дела, ментори са на възпитаници и се поддържат между тях, когато някой от тях желае да сътвори собствен бизнес.

- Откъде идват средствата, с които финансирате плановете си в България?

- През 1989 година Конгресът на Съединени американски щати приема Закон за подкрепяне на източноевропейската народна власт, в началото с фокус върху Полша и Унгария. Голям закон с доста клаузи, една от които е за основаването на капиталови фондове. Учредяват се 10 капиталови фонда в Централна и Източна Европа. Българският е четвъртият подред и започва с начален капитал от 55 млн. $. Започнахме при започване на 1992 година и от този момент датира връзката ми с България. Опитахме да влагаме в прохождащия частен бизнес в България. Мисията ни беше да поддържаме дребния и междинния бизнес, тъй като той е гръбнакът на демокрацията. В тези начални години се проваляхме повече, в сравнение с успявахме, само че не се отказвахме да опитваме. С нашия български екип и в партньорство с прохождащия български бизнес намерихме правилния път. Постигнахме триумф за една нощ, само че ни трябваха 17 години. И успяхме тези първични 55 млн. $ да умножим до повече от 455 млн. $, работейки тук, в България. Върнахме половината от тези 55 млн. $ на американската хазна, което беше вторият случай в историята И в действителност с това, което остана създадохме Фондация “Америка за България”. От 10-те капиталови фонда българският е най-успешният - с над 800% възвръщаемост на инвестицията. https://www.us4bg.org/who-we-are/our-history/

- Имате ли бюджет за година?

- Имаме съответен бюджет, само че той варира и се дефинира по формула. Ние сме Фондация с безграничен период на деяние, тъй че капиталът ни се влага и отделяме избран % за дарения и разноски. Средно сред 20 и 24 млн. $ е бюджетът на година, само че зависи от финансовите пазари.

- Как определяте какъв брой да дадете за самодейностите?

- Това стартира с претендента за финансиране. Той създава план и подробен бюджет. И след това решаваме дали тази самодейност съответствува с нашите цели и критерии. Нашият финансов екип прави разбор на допустимите разноски за дадена активност и преценяме дали това е действителният бюджет за този план.

- Работите ли в съдействие с българските управляващи и какви са вашите връзки с тях?

- Имаме доста положително съдействие. Пример за това е Епископската базилика в Пловдив. Цялата тази самодейност направихме в партньорство с министерствата на културата и туризма, община Пловдив, непрекъснатото посланичество на България в Париж. В плановете ни за учебните заведения работим с министерството на образованието. Но ние не финансираме държавното управление. -

Защо беше основана Фондация “Америка за България”? Кой беше първият ви сътрудник в България и кой беше първият план?

- Вече описах за историята на Фондацията, от кое място идват парите и за невероятния триумф, който постигнахме. Нашият ръб тогава счете, че парите би трябвало да продължат да оказват помощ на българското общество. През 2009 година, когато започнахме, опитвахме разнообразни неща, с цел да забележим кое ще е от интерес и ще бъде свястно тук, в България. За мен се откроява една самодейност, която през годините е имала резултати и продължава да има. Това е програмата “Младите водачи на България”. Когато я започнахме, тя имаше 3 елементи, които се осъществяваха в Съединени американски щати – краткосрочно образование по предприемачество, едногодишно образование в университет и образователни визити на български магистрати в Съединени американски щати. Един от най-големите триумфи на програмата е лятната предприемаческа стратегия, в която след конкурс студенти от цялата страна имаха опция първо да се образоват в колежа “Бабсън”, а по-късно да посетят разнообразни организации и компании в Ню Йорк, Силициевата котловина и други След завръщането си в България, както към този момент загатнах, те сътвориха Асоциацията на българските водачи и предприемaчи (ABLE). Видоизменихме програмата, тъй като и средата в България се промени.

- Какво беше приключил преди този момент Българо-американският капиталов фонд у нас?

- Вече загатнах тази невероятна възвръщаемост от над 800% Това, за което оказа помощ, е да посее семената на дребния бизнес в България. И огромна част от тези в миналото дребни бизнеси в този момент са огромни и солидни компании. Помогнахме на “Хепи”, на “Фикосота”, на “Девин” с образования в Съединени американски щати или с първите им заеми. Има доста други компании, които са на пазара, и те съумяха, тъй като ние бяхме склонни да поемем риска да влагаме в тях. В това число не включвам наши някогашни чиновници, които сътвориха свои компании, да вземем за пример “Амета”, притежателя на “Лудогорско пиле”. - В кои други страни има аналогични фондации? - В Полша, Румъния, Чехия, Словакия, Унгария, Албания, Русия, една за балтийските страни (Естония, Литва, Латвия), Украйна и Централна Азия, само че ние не сме свързани. Нито една от тях обаче не е толкоз огромна, колкото българската. Всяка има самостоятелен ръб на шефовете, и всяка има друга задача и прави, каквото счита, че е значимо в дадената страна.

- Свързана сте с България повече от 20 години. Какви промени видяхте през това време в страната ни? Какво най-вече ви харесва тук и кое ви нервира най-вече?

- Това, което най-вече одобрявам, са хората и тяхната гостоприемност. Изненадва ме обаче, че българите не осъзнават какъв брой доста се е трансформирало през тези години, само че това е обяснимо, тъй като, когато живееш в тази среда, е мъчно да видиш смяната, само че тя в действителност е огромна. Когато аз погледна този интервал от 1992 година до момента, виждам в действителност забележителна смяна. Единственото място, където можеше да пазаруваш преди, беше ЦУМ и нямаше избор. Сега моловете са из цялата страна и “донасят” целия свят в България. Българите могат да пътуват и да видят света. Би било ужасно, в случай че българите осъзнаят огромните достижения, направени в страната през тези 27 години, вместо да споделят, че всичко е сбъркано.