Големият риболов
Потребителите на " фейсбук " схванаха, че би трябвало да жертват част от себе си, с цел да могат да се свързват по-лесно между тях. А също и за по този начин мечтаната от тях светлина на прожекторите
Отдавна сме се примирили със договорката, че с цел да бъдем част от обществените медии, би трябвало първо да се откажем от персоналното си пространство. Жертваме значима част от персоналните си данни, с цел да можем да усилим гласа си, да погалим егото си и да се свържем с виртуалното племе. " Повратни точки " помоли писателката Маги Шен Кинг да изследва тази осведомителна дистопия* и тя отговори с превъзходен текст.
Софи не разбираше за какво наддаването бе спряло преди седмица. Нейната база данни с 87 млн. досиета от " Facebook " беше оръжие, с което фишинг офанзивите се превръщаха в детска игра. Една солидна сума трябваше да постави завършек на наддаването още преди даже то да стартира.
Тя ревизира часовника за назад отброяване - 5 минути и 39 секунди. Разбира се, в търговете всичко се случваше в последните секунди. Тя не се съмняваше, че е примамила всички верни играчи, само че за какво тогава наддаването бе спряло на половината на това, което би трябвало да бъде?
Червата ґ не спираха да куркат. Тя хвана китката си и задържа дъха си.
Тези досиета бяха нейни. Тя бе тази, която се бе оказала задоволително интелигентна, с цел да ги вземе, преди " Кеймбридж Аналитика " да гръмне и да я изхвърли на улицата. Това, което правеше, не бе по-различно от стореното от работодателите ґ и от стореното от " Facebook " на потребителите. И в случай че за тези консуматори не бяха толкоз значими инцидентните свързвания с гаджета от гимназията, погалването на егото от фукането със скъпи ваканции и дребните им вундеркиндчета и търсеха обществен конгрес, в който да хулят националните избраници, нямаше да оставят персоналната си информация без контрол.
Потребителите на " Facebook " схванаха, че би трябвало да жертват част от себе си за по-лесно свързване и за по този начин мечтаната светлина на прожекторите.
Софи откъсна със зъби кожичка край нокътя си. Беше се трансформирала в татко си. Тя ходеше с него в дупките, където той играеше покер и залагаше, беше се подписала под един куп студентски заеми и бе оповестила самостоятелност. Но откакто " Кеймбридж Аналитика " я изритаха, без даже да кажат една добра дума и без да ґ платят последната заплата, тя най-сетне разбра, че парите купуват самоуважение. Без самоуважение тя бе нищо.
Върна се към уеб страницата с наддаването в тъмната мрежа. Все още нищо не се случваше. Цената, която бе оповестила, извади на повърхността четирите кита. Дали щеше да прояви уязвимост, или - което бе още по-лошо - да покаже, че е обезверена, като им изпрати увещание? Не, тя владееше обстановката и щеше да го покаже с един заключителен, бъркащ в очите жест: " Всичко или нищо ". Освен това наддаващите нямаше да понесат загубата. Нито можеха да си я разрешат.
Тя стартира със Саид, иранския си контакт. Микротаргетираният фишинг щеше да е доста по-мощен от SQL инжекциите** и офанзивите DDoS***, с които обезобразяваха американските банкови уеб сайтове. Нейната база данни щеше да обезпечи голям брой входни точки, през които техните вируси да обхванат в саудитските нефтени полета.
" Салам алейкум. Нашият търг завършва след четири минути. Между нас да си остане, само че китайците оферират близо милиард. Предпочитам ти да спечелиш и да го начукаш на американските неверници, като ми платиш с техните пари за откупи на заложници. Ще оставиш ли техните съсипващи наказания без отговор? "
Зачака отговор, само че чуваше единствено биенето на личното си сърце. Премина на Пак, контакта си в Северна Корея. Тяхното Генерално разследващо бюро разполагаше с най-малко 5000 хакери и имаше податливост към брутални хакерски атаки. Те хакнаха имейлите на " Сони Пикчърс " за кефа на висшия си водач и това бе унищожило компанията. С базата данни на Софи можеха да събарят финансови институции и военни ведомства, да се задържат на международната сцена и в това време да финансират слабата си стопанска система.
" Току-що дойде предложение за един милиард. Покажете на противниците си, че не сте посмешище. Да живее севернокорейската мощ, непредвидимостта и лукавото разузнаване! "
Лаптопът ґ изписука. Тя стисна пестник: двете ґ известия преди малко бяха отворени.
Три минути изминаха. Софи продължи нататък и се замисли по какъв начин най-добре да хване на въдицата Миша. Той бе представител на коалиция, която включваше съветското държавно управление, богати олигарси и незаконни групировки. Дали да не акцентира на финансовата облага от съчетаването на своята база данни с големия масив от информация за кредитни карти, който тяхната мафия към този момент бе натрупала? Възможността да нападат западните военни, електрически и банкови инфраструктури? Да дезинформират, разделят и трансформират западните отзиви? Тя се устреми към най-високия залог.
" Привет. Наддаването за оръжието на века отива към своя край. Китайците дадоха убийствено предложение. Длъжна съм да го приема, само че, хей, аз дефинирам разпоредбите. Предпочитам моята база данни да бъде употребена за смяна на изборни резултати и изнудване на лицемерните и надменни американски политици. И самодоволните английски мазни подмазвачи. И немските плъхове. Имате 90 секунди да спечелите това. "
Оставаха по-малко от 2 минути и тя обмисляше да пренебрегне Лао Да. Китайците я бяха ядосали с две обидно ниски оферти и заплашиха да се отдръпват. Но все пак всякога нахално се връщаха. Имаха повече запаси от всички други наддаващи и не се занимаваха с фишинг за жълти стотинки. Ако комбинираха базата данни на Софи с 22-та милиона досиета на Управлението на държавните чиновници на Съединени американски щати, с които разполагаха, можеха да крадат интелектуална благосъстоятелност и военни секрети когато си изискат за своите индустриални държавни предприятия.
" Руснаците излязоха с кръговиден милиард. Дали бихте дали повече? Имате 30 секунди за последно наддаване. "
Докато гледаше по какъв начин часовникът се върти обратно, Софи заби в бедрото си върха на късметлийската си химикалка " Монблан " - онази, с която подписваше другите си бумаги.
Когато останаха 30 секунди, пощенската ґ кутия стартира да звъни. Оказа се права. В търговете всичко се случваше в последните секунди. Тялото ґ се отпусна от облекчение.
" 525 милиона $ дефинитивно предложение, 530 милиона, 505 милиона и 509 милиона. "
Копелетата се бяха наговорили. Не единствено че не взеха под внимание нейната опасност от 1 милиард, ами и предложенията им бяха непристойно близки. Някой бе отключил многослойната първокачествена отбрана на уеб страницата ґ и се бе свързал със противниците си. Разбира се, че по този начин бе станало. Тя си имаше работа с най-хубавите хакери в света. Главата на Софи пламна от яд.
Трябваше да разгласи търга за недействителен и да стартира изначало. Мисълта я потисна. Отне ґ съвсем година, с цел да скрие самоличността си, да направи уеб страницата и да популяризира информацията за него, да ревизира играчите и да сътвори непробиваем развой на засвидетелствуване. Освен това част от нейните данни имаха период на валидност.
Като се бяха наговорили, те всички щяха да получат базата ґ данни, тогава за какво всеки поотделно да ґ заплаща? Бяха обезсмислили търга. Играеше се нова игра.
Ъгълчето на устата на Софи се изви нагоре, до момента в който пишеше известието. Тя поздрави всеки състезател, че е спечелил търга със своето предложение, и приложи код за оторизация, който бе годен единствено 1 минута и който отключваше криптираната база данни след прекачване на сумата. По един или по различен метод тя щеше да получи своя милиард $.
© 2018, The New York Times и Маги Шен Кинг. Разпространява се от The New York Times Licensing Group.
* В медицината - ненормално разположение на тъкани или органи в тялото.
** Хакване на бази данни.
*** Имат за цел да спрат достъпа на целеви консуматори до значима информация или до избран уебсайт.
Текстът е оповестен в сп. " Мениджър "
Автор: МАГИ ШЕН КИНГ
Отдавна сме се примирили със договорката, че с цел да бъдем част от обществените медии, би трябвало първо да се откажем от персоналното си пространство. Жертваме значима част от персоналните си данни, с цел да можем да усилим гласа си, да погалим егото си и да се свържем с виртуалното племе. " Повратни точки " помоли писателката Маги Шен Кинг да изследва тази осведомителна дистопия* и тя отговори с превъзходен текст.
Софи не разбираше за какво наддаването бе спряло преди седмица. Нейната база данни с 87 млн. досиета от " Facebook " беше оръжие, с което фишинг офанзивите се превръщаха в детска игра. Една солидна сума трябваше да постави завършек на наддаването още преди даже то да стартира.
Тя ревизира часовника за назад отброяване - 5 минути и 39 секунди. Разбира се, в търговете всичко се случваше в последните секунди. Тя не се съмняваше, че е примамила всички верни играчи, само че за какво тогава наддаването бе спряло на половината на това, което би трябвало да бъде?
Червата ґ не спираха да куркат. Тя хвана китката си и задържа дъха си.
Тези досиета бяха нейни. Тя бе тази, която се бе оказала задоволително интелигентна, с цел да ги вземе, преди " Кеймбридж Аналитика " да гръмне и да я изхвърли на улицата. Това, което правеше, не бе по-различно от стореното от работодателите ґ и от стореното от " Facebook " на потребителите. И в случай че за тези консуматори не бяха толкоз значими инцидентните свързвания с гаджета от гимназията, погалването на егото от фукането със скъпи ваканции и дребните им вундеркиндчета и търсеха обществен конгрес, в който да хулят националните избраници, нямаше да оставят персоналната си информация без контрол.
Потребителите на " Facebook " схванаха, че би трябвало да жертват част от себе си за по-лесно свързване и за по този начин мечтаната светлина на прожекторите.
Софи откъсна със зъби кожичка край нокътя си. Беше се трансформирала в татко си. Тя ходеше с него в дупките, където той играеше покер и залагаше, беше се подписала под един куп студентски заеми и бе оповестила самостоятелност. Но откакто " Кеймбридж Аналитика " я изритаха, без даже да кажат една добра дума и без да ґ платят последната заплата, тя най-сетне разбра, че парите купуват самоуважение. Без самоуважение тя бе нищо.
Върна се към уеб страницата с наддаването в тъмната мрежа. Все още нищо не се случваше. Цената, която бе оповестила, извади на повърхността четирите кита. Дали щеше да прояви уязвимост, или - което бе още по-лошо - да покаже, че е обезверена, като им изпрати увещание? Не, тя владееше обстановката и щеше да го покаже с един заключителен, бъркащ в очите жест: " Всичко или нищо ". Освен това наддаващите нямаше да понесат загубата. Нито можеха да си я разрешат.
Тя стартира със Саид, иранския си контакт. Микротаргетираният фишинг щеше да е доста по-мощен от SQL инжекциите** и офанзивите DDoS***, с които обезобразяваха американските банкови уеб сайтове. Нейната база данни щеше да обезпечи голям брой входни точки, през които техните вируси да обхванат в саудитските нефтени полета.
" Салам алейкум. Нашият търг завършва след четири минути. Между нас да си остане, само че китайците оферират близо милиард. Предпочитам ти да спечелиш и да го начукаш на американските неверници, като ми платиш с техните пари за откупи на заложници. Ще оставиш ли техните съсипващи наказания без отговор? "
Зачака отговор, само че чуваше единствено биенето на личното си сърце. Премина на Пак, контакта си в Северна Корея. Тяхното Генерално разследващо бюро разполагаше с най-малко 5000 хакери и имаше податливост към брутални хакерски атаки. Те хакнаха имейлите на " Сони Пикчърс " за кефа на висшия си водач и това бе унищожило компанията. С базата данни на Софи можеха да събарят финансови институции и военни ведомства, да се задържат на международната сцена и в това време да финансират слабата си стопанска система.
" Току-що дойде предложение за един милиард. Покажете на противниците си, че не сте посмешище. Да живее севернокорейската мощ, непредвидимостта и лукавото разузнаване! "
Лаптопът ґ изписука. Тя стисна пестник: двете ґ известия преди малко бяха отворени.
Три минути изминаха. Софи продължи нататък и се замисли по какъв начин най-добре да хване на въдицата Миша. Той бе представител на коалиция, която включваше съветското държавно управление, богати олигарси и незаконни групировки. Дали да не акцентира на финансовата облага от съчетаването на своята база данни с големия масив от информация за кредитни карти, който тяхната мафия към този момент бе натрупала? Възможността да нападат западните военни, електрически и банкови инфраструктури? Да дезинформират, разделят и трансформират западните отзиви? Тя се устреми към най-високия залог.
" Привет. Наддаването за оръжието на века отива към своя край. Китайците дадоха убийствено предложение. Длъжна съм да го приема, само че, хей, аз дефинирам разпоредбите. Предпочитам моята база данни да бъде употребена за смяна на изборни резултати и изнудване на лицемерните и надменни американски политици. И самодоволните английски мазни подмазвачи. И немските плъхове. Имате 90 секунди да спечелите това. "
Оставаха по-малко от 2 минути и тя обмисляше да пренебрегне Лао Да. Китайците я бяха ядосали с две обидно ниски оферти и заплашиха да се отдръпват. Но все пак всякога нахално се връщаха. Имаха повече запаси от всички други наддаващи и не се занимаваха с фишинг за жълти стотинки. Ако комбинираха базата данни на Софи с 22-та милиона досиета на Управлението на държавните чиновници на Съединени американски щати, с които разполагаха, можеха да крадат интелектуална благосъстоятелност и военни секрети когато си изискат за своите индустриални държавни предприятия.
" Руснаците излязоха с кръговиден милиард. Дали бихте дали повече? Имате 30 секунди за последно наддаване. "
Докато гледаше по какъв начин часовникът се върти обратно, Софи заби в бедрото си върха на късметлийската си химикалка " Монблан " - онази, с която подписваше другите си бумаги.
Когато останаха 30 секунди, пощенската ґ кутия стартира да звъни. Оказа се права. В търговете всичко се случваше в последните секунди. Тялото ґ се отпусна от облекчение.
" 525 милиона $ дефинитивно предложение, 530 милиона, 505 милиона и 509 милиона. "
Копелетата се бяха наговорили. Не единствено че не взеха под внимание нейната опасност от 1 милиард, ами и предложенията им бяха непристойно близки. Някой бе отключил многослойната първокачествена отбрана на уеб страницата ґ и се бе свързал със противниците си. Разбира се, че по този начин бе станало. Тя си имаше работа с най-хубавите хакери в света. Главата на Софи пламна от яд.
Трябваше да разгласи търга за недействителен и да стартира изначало. Мисълта я потисна. Отне ґ съвсем година, с цел да скрие самоличността си, да направи уеб страницата и да популяризира информацията за него, да ревизира играчите и да сътвори непробиваем развой на засвидетелствуване. Освен това част от нейните данни имаха период на валидност.
Като се бяха наговорили, те всички щяха да получат базата ґ данни, тогава за какво всеки поотделно да ґ заплаща? Бяха обезсмислили търга. Играеше се нова игра.
Ъгълчето на устата на Софи се изви нагоре, до момента в който пишеше известието. Тя поздрави всеки състезател, че е спечелил търга със своето предложение, и приложи код за оторизация, който бе годен единствено 1 минута и който отключваше криптираната база данни след прекачване на сумата. По един или по различен метод тя щеше да получи своя милиард $.
© 2018, The New York Times и Маги Шен Кинг. Разпространява се от The New York Times Licensing Group.
* В медицината - ненормално разположение на тъкани или органи в тялото.
** Хакване на бази данни.
*** Имат за цел да спрат достъпа на целеви консуматори до значима информация или до избран уебсайт.
Текстът е оповестен в сп. " Мениджър "
Автор: МАГИ ШЕН КИНГ
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ