Потопете се в удивителния свят на народните притчи и легенди

Руските приказки в картините на художниците

Потопете се в удивителния свят на националните притчи и митове с платната на тези живописци.

В края на XIX в. в Русия на мода излиза „руският“ или „неоруският“ жанр – представители на най-различни сфери на изкуството се обръщат към „корените“ и стартират да търсят ентусиазъм в националния фолклор. И по този начин претекстовете на националните приказки проникват и в архитектурата (появяват се здания, сходни на старинните тереми), и в музиката, и, несъмнено, в живописта. Именно тогава в цяла Европа прогърмяват и популярните „Руски сезони“ на Сергей Дягилев, които още веднъж са ориентирани към съветските сюжети в театъра.

Виктор Васнецов (1848-1926) е може би най-известният измежду художниците, които интерпретират приказната тематика, – той рисува впечатляващо количество картини с фолклорни сюжети. Смятат го за учредител на „неоруския“ жанр в живописта. Той стартира да твори като художник-реалист и изминава целия път до съвременна.
Виктор Васнецов. „Летящо килимче“, 1880

Нижегородски държавен живописен музей
Виктор Васнецов. „Богатири“, 1898

Третяковска изложба
Виктор Васнецов. „Царевич Иван на Сивия Вълк“, 1889

Третяковска изложба
Виктор Васнецов. „Царевна-жаба“, 1918

Мемориален музей „Васнецов“
Виктор Васнецов. „Кошчей Безсмъртния“, 1926

Мемориален музей „Васнецов“

Вторият най-известен художник, оставил голямо „приказно“ завещание, е Иван Билибин (1876-1942). Той работи и като сценичен художник, оформяйки оперите в съветските сюжети – „Княз Игор“ на Александър Бородин, „Жар-птица“ на Игор Стравински, „Златното петле“ и „Садко“ на Николай Римски-Корсаков, „Руслан и Людмила“ на Михаил Глинка и доста други. Но най-вече се популяризира и влиза в историята с помощта на книжните илюстрации към съветските приказки и изключително тези на приказките от Александър Пушкин, написани по национални сюжети.
Иван Билибин. „Царевич Иван и Жар-птица“, 1899

Свободни източници
Иван Билибин. „Баба Яга“, 1900

Свободни източници
Иван Билибин. „Приказка за цар Салтан“, 1905

Свободни източници
Иван Билибин. „Царевна-жаба“, 1899

Свободни източници
Иван Билибин. „Кошчей Безсмъртния“, 1901

Свободни източници

И други художници се насочват към приказната тема. Например под въздействието на познанството си с Виктор Васнецов, Иля Репин рисува популярното си приказно платно за епичния воин Садко, който поема към морското дъно и по разпореждане на морския цар търси невести – морски хубавици.
Иля Репин. „Садко“, 1876

Свободни източници

Модернистът Михаил Врубел (1856-1910), който е пристрастен от рисуването в стила на модернизма и символизма, се обръща към библейските сюжети и най-много към ангелите и мистиката, само че и към националните приказни претекстове. Жена му Надежда Забела-Врубел е известна оперна певица и взе участие в постановките на Дягилев на „руска“ тема – „Садко“ и „Приказка за цар Салтан“. Смята се, че под въздействието от тези спектакли Врубел рисува приказния си цикъл.
Михаил Врубел. „Прощаване с царя Морски и с царевна Волхова“, 1898

Третяковска изложба
Михаил Врубел. „Царевна-Лебед“, 1900

Третяковска изложба

Избирателно към приказната тема се насочват и други художници. Известният сценичен художник Леон Бакст (1866-1924) изключително се популяризира с ескизите си към балета на Игор Стравински „Жар-птица“, чиято премиера се състои в парижката Гранд опера.
Леон Бакст. „Ескиз на костюма на Жар-птица“, 1910

Свободни източници

Приказната тематика участва и в творчеството на Сергей Малютин (1859-1937), сценичен художник и хартиен илюстратор.
Сергей Малютин. „Кошчей“, 1904

Свободни източници
Сергей Малютин. „Морският цар“, началото на ХХ век

Свободни източници
Сергей Малютин. „Иля Муромец“, 1937

Свободни източници

След революцията иконописците от Палех, известни със своите миниатюри, са принудени да се откажат от иконите и религиозните сюжети. Но преориентират майсторството си към съветските приказки, като основават „Артел на античната живопис“. Сега материалите им за изобразяване са не дъски за икони, а лакирани кутийки.
Иван Вакуров. „Приказка за рибаря и рибката“ (изображение на пощенска марка от 1975 г.)