Как живеят немските заселници в сибирските степи
Потомците на немските заселници към момента пазят културата и традициите на своите предшественици в степите на Алтай и в Омск.
Сред етническите немци в Русия има и потомци на менонитите (протестантско-пацифистко течение), пристигнали в Русия през XVIII в. по покана на Екатерина II, преселници по столипинската промяна от началото на ХХ в., на които е обещана земя за безплатно прилагане и „ новопреселници “, както и потомци на съветски и руски немци от други райони на някогашните руски републики. Има и насилствени преселения на нации в руските години, когато етнически немци се товарят на вагони до Сибир, заличавайки загатна за немските заселници в Крим и Кавказ.
Владимир Михайловский
Днес в Русия към 400 000 души се назовават немци, по-голямата част живее в Сибир и Урал (в Алтай и Омска област по 50 000, в Тюменска, Челябинска, Кемеровска област и Красноярски край по 20 000 души, както и по няколко хиляди души в градовете на Поволжието).
На тези места се приказва на разнообразни диалекти на немски и съветски, означават се празници както по немски, по този начин и по съветски традиции и се вършат доста вкусни салами. Попитахме жителите на тези региони по какъв начин съхраняват традициите на своите предшественици.
Дружба на народите и традициите
Марина Тарасова
Марина Тарасова (преди да се омъжи Nuss, на немски „ орех “) се мести в Омска област от Казахстан след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики през 1991 година. Първоначално живее в немското село Новоскатовка, на 140 км от Омск (първата къща е закупена от „ заминаващо “ семейство), а преди три години се мести в Азовския немски народен регион (45 км от Омск). Тя управлява локалния краеведски музей, учи историята и културата на немците в района, като събира старинни предмети от бита, документи и фотоси на първите преселници.
Марина Тарасова
Азово е най-голямото „ немско “ село в Сибир и може би в Русия: има над 9000 поданици. Основано е през 1909 година за преселници от Малорусия, на които е обещана безвъзмездна земя. „ През 1893 година се образува първото немско село в Омска област – Александровка, след което се появяват селата Приволное, Сосновка, Новинка. От 1904 година стартира главният поток от преселници, чиито предшественици към момента живеят в селищата на националния регион, където са оживели остарели немски къщи “, споделя Марина.
Като цяло в Азовския регион, образуван през 1992 година, живеят 25 000 души с десетки разнообразни националности: руснаци, украинци, естонци, казахи, мордовци, узбеки и други нации, а към половината от жителите имат немски корени.
Марина Тарасова
„ След образуването на региона има доста искащи да се реалокират тук ‘руски немци` “, споделя Марина. „ По това време Германия интензивно оказва помощ, в това число доставя на хората вагони за краткотрайно престояване. Сега азовчани строят лични солидни домове, постоянно в европейски жанр, селото се разраства пред очите ни. “
Местните поданици тук учат немски от детската градина, макар че през днешния ден няма задоволително преподаватели за толкоз огромен брой поданици. Възрастните учат езика и в немски културни центрове – в района има 18 от тях, съвсем във всяко село. Освен това има безвъзмездни клубове по ползи. Съвсем като в руските години, единствено че с немски нюанс: вместо да изрязват снежинки от хартия, децата се учат да вършат адвент-календари за Коледа.
Марина Тарасова
Празниците в Азово се означават както съгласно съветските, по този начин и съгласно немските обичаи: за доста фамилии Коледа идва на 25 декември, само че на 7 януари на масата се поставят сладкиши. Великден се отбелязва по католическия календар, само че козунаците и яйцата остават до православния. Освен това у някои фамилии се е съхранила античната традиция да слагат в домовете си ръчно бродирани фрази от Библията – „ шпрухи “.
Село за проблематични младежи
Марина Тарасова
Както в немските села, Азово има лична пивоварна, а Александровка има пекарна и месокомбинат. Местният музей провежда гастрономични турове в немския регион.
„ При нас идват турсити освен от Германия, само че и от Китай, Канада, Белгия, Израел “, споделя Марина.
Марина Тарасова
Освен това в селата може да се видят храмове на разнообразни вярвания: множеството локални поданици са лутерани, само че има и католици, протестанти и православни. „ В Омска област в Исилкулския регион към момента имаме селата Солнцевка и Аполоновка, където живеят менонити, а те са доста разнообразни по своите обичаи “, споделя Марина. „ Например членовете на общността строят дружно къща за приключил учебно заведение. “
Марина, както и останалите съветски немци, могат да се съберат с роднините си в Германия, само че тя не възнамерява да се мести. „ Ходя там на драго сърце, само че желая да работя тук. Аз съм разговорлив човек, нужна ми е дейна обществена активност и там това ще ми липсва. “
Александър Кряжев/Sputnik
Немци от Германия също са чести посетители в Сибир: с изключение на фамилни визити, тук се организират мероприятия по културен продан, а има и стратегия за превъзпитание на проблемни тийнейджъри. За доста от тях това е единственият късмет да избегнат пандиза и по тази причина се съгласяват да заминат за Сибир, където ще прекарат година без нормалните облаги на цивилизацията, като централно отопление и топла баня. Според след завършване на тази стратегия до 80% от юношите приключват асоциалното си държание.
Полуград в степите
Владимир Михайловский
Немският народен регион в Алтай, прилежащ на Омска област, е основан през 1927 година, премахнат през 1938 година и отначало образуван през 1991 година. Тук живеят малко повече от 16 000 немци в 16 села, към хиляда поданици във всяко. Най-близкият град, Славгород, е на 30 км, а столицата на района – Барнаул, на 430 км.
Владимир Михайловский
Табела с двуезичен надпис осведоми, че пътуващият влиза в Немския народен регион. Всяко село има клиники, учебни заведения, спортни площадки и културни центрове. Руските и немските надписи се дублират на всички административни здания.
Владимир Михайловский
Немските села в Алтай се отличават с необятни асфалтирани улици, ниски живи плетове вместо солидни огради, солидни тухлени къщи върху избрани площи. „ Всички къщи са от един и същи вид, имат два изхода, имат спретнати дворове “, споделя Владимир Михайловски от Гришковка, който се мести тук преди няколко години от Казахстан.
Владимир Михайловский
Владимир преподава химия и биология в учебно заведение в село Гришковка и споделя, че съблюдава традициите, които родителите му са му предали и отбелязва празниците по католическите традиции.
Владимир Михайловский
„ В нашето село всяко събитие включва детайли от немската просвета – песни, танци “, споделя той. „ Има и музей на съветските немци и годишния летен фестивал Sommerfest с дегустация на национални ястия. “
Повечето от жителите се занимават със земеделие – тези земи измежду безбройните езера в Кулундинските степи романтиците назовават Сибирски чернозем.
Център на региона е учреденото през 1908 година село Галбщат, (население 1700 души), което на немски значи „ полуград “. Около една трета от жителите се дефинират като немци.
Основното дружество на селото е взаимният цех „ Брюкке “ („ Мост “), учреден през 1995 година с немска помощ. Тук се създават салами и наденички по немски технологии и натурални месни артикули, тъй че жителите на други региони постоянно идват тук за гастрономически удоволствия. Директорът на завода Пьотър Боос се гордее с обстоятелството, че в неговия завод „ както немски ред, по този начин и съветски обсег “ – в работят повече от 250 души.
създател: АННА СОРОКИНА
източник: bg.rbth.com
Сред етническите немци в Русия има и потомци на менонитите (протестантско-пацифистко течение), пристигнали в Русия през XVIII в. по покана на Екатерина II, преселници по столипинската промяна от началото на ХХ в., на които е обещана земя за безплатно прилагане и „ новопреселници “, както и потомци на съветски и руски немци от други райони на някогашните руски републики. Има и насилствени преселения на нации в руските години, когато етнически немци се товарят на вагони до Сибир, заличавайки загатна за немските заселници в Крим и Кавказ.
Владимир Михайловский
Днес в Русия към 400 000 души се назовават немци, по-голямата част живее в Сибир и Урал (в Алтай и Омска област по 50 000, в Тюменска, Челябинска, Кемеровска област и Красноярски край по 20 000 души, както и по няколко хиляди души в градовете на Поволжието).
На тези места се приказва на разнообразни диалекти на немски и съветски, означават се празници както по немски, по този начин и по съветски традиции и се вършат доста вкусни салами. Попитахме жителите на тези региони по какъв начин съхраняват традициите на своите предшественици.
Дружба на народите и традициите
Марина Тарасова
Марина Тарасова (преди да се омъжи Nuss, на немски „ орех “) се мести в Омска област от Казахстан след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики през 1991 година. Първоначално живее в немското село Новоскатовка, на 140 км от Омск (първата къща е закупена от „ заминаващо “ семейство), а преди три години се мести в Азовския немски народен регион (45 км от Омск). Тя управлява локалния краеведски музей, учи историята и културата на немците в района, като събира старинни предмети от бита, документи и фотоси на първите преселници.
Марина Тарасова
Азово е най-голямото „ немско “ село в Сибир и може би в Русия: има над 9000 поданици. Основано е през 1909 година за преселници от Малорусия, на които е обещана безвъзмездна земя. „ През 1893 година се образува първото немско село в Омска област – Александровка, след което се появяват селата Приволное, Сосновка, Новинка. От 1904 година стартира главният поток от преселници, чиито предшественици към момента живеят в селищата на националния регион, където са оживели остарели немски къщи “, споделя Марина.
Като цяло в Азовския регион, образуван през 1992 година, живеят 25 000 души с десетки разнообразни националности: руснаци, украинци, естонци, казахи, мордовци, узбеки и други нации, а към половината от жителите имат немски корени.
Марина Тарасова
„ След образуването на региона има доста искащи да се реалокират тук ‘руски немци` “, споделя Марина. „ По това време Германия интензивно оказва помощ, в това число доставя на хората вагони за краткотрайно престояване. Сега азовчани строят лични солидни домове, постоянно в европейски жанр, селото се разраства пред очите ни. “
Местните поданици тук учат немски от детската градина, макар че през днешния ден няма задоволително преподаватели за толкоз огромен брой поданици. Възрастните учат езика и в немски културни центрове – в района има 18 от тях, съвсем във всяко село. Освен това има безвъзмездни клубове по ползи. Съвсем като в руските години, единствено че с немски нюанс: вместо да изрязват снежинки от хартия, децата се учат да вършат адвент-календари за Коледа.
Марина Тарасова
Празниците в Азово се означават както съгласно съветските, по този начин и съгласно немските обичаи: за доста фамилии Коледа идва на 25 декември, само че на 7 януари на масата се поставят сладкиши. Великден се отбелязва по католическия календар, само че козунаците и яйцата остават до православния. Освен това у някои фамилии се е съхранила античната традиция да слагат в домовете си ръчно бродирани фрази от Библията – „ шпрухи “.
Село за проблематични младежи
Марина Тарасова
Както в немските села, Азово има лична пивоварна, а Александровка има пекарна и месокомбинат. Местният музей провежда гастрономични турове в немския регион.
„ При нас идват турсити освен от Германия, само че и от Китай, Канада, Белгия, Израел “, споделя Марина.
Марина Тарасова
Освен това в селата може да се видят храмове на разнообразни вярвания: множеството локални поданици са лутерани, само че има и католици, протестанти и православни. „ В Омска област в Исилкулския регион към момента имаме селата Солнцевка и Аполоновка, където живеят менонити, а те са доста разнообразни по своите обичаи “, споделя Марина. „ Например членовете на общността строят дружно къща за приключил учебно заведение. “
Марина, както и останалите съветски немци, могат да се съберат с роднините си в Германия, само че тя не възнамерява да се мести. „ Ходя там на драго сърце, само че желая да работя тук. Аз съм разговорлив човек, нужна ми е дейна обществена активност и там това ще ми липсва. “
Александър Кряжев/Sputnik
Немци от Германия също са чести посетители в Сибир: с изключение на фамилни визити, тук се организират мероприятия по културен продан, а има и стратегия за превъзпитание на проблемни тийнейджъри. За доста от тях това е единственият късмет да избегнат пандиза и по тази причина се съгласяват да заминат за Сибир, където ще прекарат година без нормалните облаги на цивилизацията, като централно отопление и топла баня. Според след завършване на тази стратегия до 80% от юношите приключват асоциалното си държание.
Полуград в степите
Владимир Михайловский
Немският народен регион в Алтай, прилежащ на Омска област, е основан през 1927 година, премахнат през 1938 година и отначало образуван през 1991 година. Тук живеят малко повече от 16 000 немци в 16 села, към хиляда поданици във всяко. Най-близкият град, Славгород, е на 30 км, а столицата на района – Барнаул, на 430 км.
Владимир Михайловский
Табела с двуезичен надпис осведоми, че пътуващият влиза в Немския народен регион. Всяко село има клиники, учебни заведения, спортни площадки и културни центрове. Руските и немските надписи се дублират на всички административни здания.
Владимир Михайловский
Немските села в Алтай се отличават с необятни асфалтирани улици, ниски живи плетове вместо солидни огради, солидни тухлени къщи върху избрани площи. „ Всички къщи са от един и същи вид, имат два изхода, имат спретнати дворове “, споделя Владимир Михайловски от Гришковка, който се мести тук преди няколко години от Казахстан.
Владимир Михайловский
Владимир преподава химия и биология в учебно заведение в село Гришковка и споделя, че съблюдава традициите, които родителите му са му предали и отбелязва празниците по католическите традиции.
Владимир Михайловский
„ В нашето село всяко събитие включва детайли от немската просвета – песни, танци “, споделя той. „ Има и музей на съветските немци и годишния летен фестивал Sommerfest с дегустация на национални ястия. “
Повечето от жителите се занимават със земеделие – тези земи измежду безбройните езера в Кулундинските степи романтиците назовават Сибирски чернозем.
Център на региона е учреденото през 1908 година село Галбщат, (население 1700 души), което на немски значи „ полуград “. Около една трета от жителите се дефинират като немци.
Основното дружество на селото е взаимният цех „ Брюкке “ („ Мост “), учреден през 1995 година с немска помощ. Тук се създават салами и наденички по немски технологии и натурални месни артикули, тъй че жителите на други региони постоянно идват тук за гастрономически удоволствия. Директорът на завода Пьотър Боос се гордее с обстоятелството, че в неговия завод „ както немски ред, по този начин и съветски обсег “ – в работят повече от 250 души.
създател: АННА СОРОКИНА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ