Откриват паметна плоча на Стойо Крушкин - основателят на първия бг оркестър в САЩ
Потомци на Стойо Крушкшн - индивидът, основал първия български оркестър оттатък Океана, издигат паметна плоча в негова чест.
Официалното разкриване на паметната плоча ще се състои на 21 септември от 10.00 часа на ул " Цар Иван Асен Втори " 59. Именно на този ден през 1957 година умира именитият боен музикант.
Стойо Крушкин оставя името си в аналите на родната военна духова музика, а също и в историята на американския град Стилтън и щатите Пенсилвания и Калифорния като създател на оркестър „ Bulgarian Balkan Band “. Крушкин отпътува за Щатите откакто оцелява в Балканската война.
Историята на Стойо Крушкин
След Освобождението за означаване на понятията „ оркестър ” и „ диригент ” са употребявани най-различни термини, само че под въздействие на съветската терминология на първо време се вкарва терминът „ музикантски хор ”.
В заповед № 256/17 от 1910 година на министъра на войната е маркирано, че „ назначението й оказва помощ за нравственото и военно образование и образование на боеца в спокойно време, за поддържане бодростта му при осъществяване на сложните походи, а във време на багра - за въодушевлението и насърчението му в сериозните моменти.
Попълването на военните музики с музиканти става посредством приемане на доброволци (завършили минимум ІV поделение в общообразователните училища) и новобранци (със наложителна 3-годишна служба). Ако тези младежи имат добър триумф, „ могат да бъдат одобрявани на свръхсрочна работа в музиката и да получат подофицерско звание в случай че се отличават с положително държание, старание и акуратност в службата, служат за образец на другарите си по осъществяването на тази работа, владеят доста добре своя инструмент и извършват Дисциплинарния правилник и вътрешната работа ”.
Пример за такова държание е Стойо Иванов Крушкин, име, което ще остане в летописа на музикалната ни просвета.
Роден е в с. Бистрица, Софийско през 1882 година На 23 април 1898 година е признат на работа като музикантски възпитаник в Лейбгвардейския на Негово Царско Височество ескадрон. Като ученик-музикант той учи маршове, концертни пиеси за оркестър, овертюри и валсове за духов състав и салонен оркестър.
От 1 януари 1900 година той е назначен за музикант ІІІ разряд с 60 лева годишна заплата.
За „ положително държание, познание на службата и усърдие към музикантското изкуство ” е създаден в звание „ ефрейтор ” на 8 април 1900 година, „ мл. унтер-офицер ” на 14 февруари 1901 година и нараснал в разряд на 1 май 1901 година
Изслужил периода на действителната военна работа, Крушкин е уволнен в запаса на армията през 1902 година, на която дата е причислен в ескадрона като волнонаемен хорен музикант.
В интервала 1902-1904 година той демонстрира „ старание и триумф в музикантското изкуство, старание по службата и положително държание ”, за което получава покачване в заплатата, а от януари 1906 година е създаден в звание „ старши унтер-офицер ”.
Свързал живота си с музиката, той непрестанно се усъвършенства, за което е нараснал в чин „ вахмистър ”.
От 1912 година Стойо Иванов отпътува в 30-дневен домакински отпуск, преустановен в края на същия месец за присъединяване в крепостните маневри на войската. Съгласно Предписание № 174 на кавалерийската ревизия при Военното министерство „ на 3 септември един събирателен ескадрон от полка, дружно с музикантския хор, отпътува да придружи Негово Величество Царя на идните крепостни маневри към гр. Шумен ”.
Във връзка с оповестената обща готовност на въоръжените сили в България на 17 септември 1912 година и идната война с Турция, Лейбгвардейския на Негово Величество полк образува спомагателен ескадрон и стартира активизиране по прелиминарен проект.
От 1 октомври 1912 година „ свръхсрочнослужещия вахмистър Стойо Иванов отпътува с Общата основна квартира на Действащата войска и музикантския хор, с цел да вземе присъединяване във войната ”.
За отлична работа по време на военните дейности Княз Борис Търновски го награждава със сребърен орден „ За заслуга ”. По-късно е награден със знака за 10-годишна непрекъсната и потребна работа.
В продължение на години, креативната му сила, разностранния му гений, безкрайното себеотдаване и обич към музиката вършат името на Иванов известно освен в офицерските среди, само че и отвън България.
По мемоари на негови наследници, в годините след войната ориста го води в Америка, където основава оркестър „ Bulgariаn Balkan bаnd ”, дружно със съдружника си и другар Христо Серафимов. Репертоарът му е разнороден, съгласуван с аудиторията, само че не губи и народностната си основа.
По-късно Иванов се връща в България.
След Първата международна война настъпват основни промени в организационната конструкция и числения състав на оркестрите. Съгласно Ньойския кротичък контракт от 1919 година общият брой на военнослужещите не би трябвало да надминава 20 000 души. При това състояние към 1921 година с изключение на оркестрите при Лейбгвардейския конен полк, флота и Военното учебно заведение остават да действат още 8 оркестъра. Една година по-късно разформираните оркестри са още веднъж възобновени.
През 1922 година Стойо Крушкин е признат на свръхсрочна работа в музикантската команда – музикант ІІ разряд.
Една година по-късно се уволнява от работа по лично предпочитание, само че до края на живота си остава предан на музиката, а неуморният му труд като музикант е заслужен за подражателство.
Официалното разкриване на паметната плоча ще се състои на 21 септември от 10.00 часа на ул " Цар Иван Асен Втори " 59. Именно на този ден през 1957 година умира именитият боен музикант.
Стойо Крушкин оставя името си в аналите на родната военна духова музика, а също и в историята на американския град Стилтън и щатите Пенсилвания и Калифорния като създател на оркестър „ Bulgarian Balkan Band “. Крушкин отпътува за Щатите откакто оцелява в Балканската война.
Историята на Стойо Крушкин
След Освобождението за означаване на понятията „ оркестър ” и „ диригент ” са употребявани най-различни термини, само че под въздействие на съветската терминология на първо време се вкарва терминът „ музикантски хор ”.
В заповед № 256/17 от 1910 година на министъра на войната е маркирано, че „ назначението й оказва помощ за нравственото и военно образование и образование на боеца в спокойно време, за поддържане бодростта му при осъществяване на сложните походи, а във време на багра - за въодушевлението и насърчението му в сериозните моменти.
Попълването на военните музики с музиканти става посредством приемане на доброволци (завършили минимум ІV поделение в общообразователните училища) и новобранци (със наложителна 3-годишна служба). Ако тези младежи имат добър триумф, „ могат да бъдат одобрявани на свръхсрочна работа в музиката и да получат подофицерско звание в случай че се отличават с положително държание, старание и акуратност в службата, служат за образец на другарите си по осъществяването на тази работа, владеят доста добре своя инструмент и извършват Дисциплинарния правилник и вътрешната работа ”.
Пример за такова държание е Стойо Иванов Крушкин, име, което ще остане в летописа на музикалната ни просвета.
Роден е в с. Бистрица, Софийско през 1882 година На 23 април 1898 година е признат на работа като музикантски възпитаник в Лейбгвардейския на Негово Царско Височество ескадрон. Като ученик-музикант той учи маршове, концертни пиеси за оркестър, овертюри и валсове за духов състав и салонен оркестър.
От 1 януари 1900 година той е назначен за музикант ІІІ разряд с 60 лева годишна заплата.
За „ положително държание, познание на службата и усърдие към музикантското изкуство ” е създаден в звание „ ефрейтор ” на 8 април 1900 година, „ мл. унтер-офицер ” на 14 февруари 1901 година и нараснал в разряд на 1 май 1901 година
Изслужил периода на действителната военна работа, Крушкин е уволнен в запаса на армията през 1902 година, на която дата е причислен в ескадрона като волнонаемен хорен музикант.
В интервала 1902-1904 година той демонстрира „ старание и триумф в музикантското изкуство, старание по службата и положително държание ”, за което получава покачване в заплатата, а от януари 1906 година е създаден в звание „ старши унтер-офицер ”.
Свързал живота си с музиката, той непрестанно се усъвършенства, за което е нараснал в чин „ вахмистър ”.
От 1912 година Стойо Иванов отпътува в 30-дневен домакински отпуск, преустановен в края на същия месец за присъединяване в крепостните маневри на войската. Съгласно Предписание № 174 на кавалерийската ревизия при Военното министерство „ на 3 септември един събирателен ескадрон от полка, дружно с музикантския хор, отпътува да придружи Негово Величество Царя на идните крепостни маневри към гр. Шумен ”.
Във връзка с оповестената обща готовност на въоръжените сили в България на 17 септември 1912 година и идната война с Турция, Лейбгвардейския на Негово Величество полк образува спомагателен ескадрон и стартира активизиране по прелиминарен проект.
От 1 октомври 1912 година „ свръхсрочнослужещия вахмистър Стойо Иванов отпътува с Общата основна квартира на Действащата войска и музикантския хор, с цел да вземе присъединяване във войната ”.
За отлична работа по време на военните дейности Княз Борис Търновски го награждава със сребърен орден „ За заслуга ”. По-късно е награден със знака за 10-годишна непрекъсната и потребна работа.
В продължение на години, креативната му сила, разностранния му гений, безкрайното себеотдаване и обич към музиката вършат името на Иванов известно освен в офицерските среди, само че и отвън България.
По мемоари на негови наследници, в годините след войната ориста го води в Америка, където основава оркестър „ Bulgariаn Balkan bаnd ”, дружно със съдружника си и другар Христо Серафимов. Репертоарът му е разнороден, съгласуван с аудиторията, само че не губи и народностната си основа.
По-късно Иванов се връща в България.
След Първата международна война настъпват основни промени в организационната конструкция и числения състав на оркестрите. Съгласно Ньойския кротичък контракт от 1919 година общият брой на военнослужещите не би трябвало да надминава 20 000 души. При това състояние към 1921 година с изключение на оркестрите при Лейбгвардейския конен полк, флота и Военното учебно заведение остават да действат още 8 оркестъра. Една година по-късно разформираните оркестри са още веднъж възобновени.
През 1922 година Стойо Крушкин е признат на свръхсрочна работа в музикантската команда – музикант ІІ разряд.
Една година по-късно се уволнява от работа по лично предпочитание, само че до края на живота си остава предан на музиката, а неуморният му труд като музикант е заслужен за подражателство.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ