Поток от комети и астероиди ще засипе планетата ни
Поток от комети и метеорити ще засипе планетата ни, поради проникването в гравитационните граници на Слънчевата система на звездата Глизе (Gliese 710).
Това обаче ще се случи след 1,3 милиона години, написа Lenta.ru, а данните са от задачата Гая (Global Astrometric Interferometer for Astrophysics).
Спътникът Гая на Европейската галактическа организация е изстрелян в космоса на 19 декември 2013 година с съветската ракета-носител „ Союз-СТ-Б” от космодрума „ Куру” във Френска Гвиана. Обсерваторията проработи половин година по-късно с основна задача - разработване на оптически тримерен модел, показващ мястото и преместването на звездите от Млечния път. Спътникът е подготвян 13 години, получените данни са впечатляващи, добавя БГНЕС.
Първият азбучник на задачата Гая, пуснат през септември 2016 година, даде данни за разположението и яркостта на над милиард небесни светила в нашата вселена. С помощта на този азбучник учените започнаха редовно търсене на звезди, които биха могли да се окажат покрай слънцето. Последното проучване обгръща 300 хиляди звезди, чието разположение е проследено пет милиона години в предишното и е планувано за същия период в бъдещето.
Открити са общо 97 звезди, които ще се окажат на разстояние не повече от 1 милион светлинни години от Слънцето. Сред тях са 16 светила, които ще се приближат на разстояние по-малко от 400 хиляди астрономически единици от Слънцето и най-близо от всички ще се окаже Gliese 710.
Оранжевото джудже Gliese 710 е на към 4 милиона астрономически единици от Слънцето и в този момент не съставлява заплаха за Земята. Но след 1,3 милиона години ще навлезе в рамките на облака на Оорт на радстояние 16 хиляди астрономически единици от Слънцето То е 1,7 пъти по-леко и 3,3 пъти по-малко, само че и 33 пъти по-мрачно от Слънцето
Облакът на Оорт е най-отдалечената област на Слънчевата система, ситуиран е на разстояние от две хиляди до двеста хиляди астрономичеки единици от Слънето. Както демонстрират теоретичните калкулации Глизе 710 неизбежно ще провокира гравитационни разстройства в тази област. Облакът на Оорт е източник на дългопериодичните комети и, по всяка възможност дефинира гравитационните лимити на слънчевата система – границите на сферата на Хил.
С помощта на спътника Гая експертите плануват да проследят движениеоа на звездите за няколко десетки милиона години обратно, с цел да дефинират евентуалния претендент за звезда, която може да провокира кометен или астероиден удар като този преди 66 милиона години, когатто умрели динозаврите.
Част от кометите, в това число достигащите десетки км в диаметър, ще се устремят към центъра на Слънчевата система. Ако Земята се сблъска даже единствено с едно от тези тела, злополуката става неизбежна.
Навярно в идващите 1,3 милиона години човечеството ще успее да се сблъска с по-сериозна галактическа опасност, в сравнение с приближаването на Gliese 710.
Днес знаем по какъв начин да се защитим от кометната и астероидната заплаха, само че за профилактика на заканите не се прави в действителност нищо.
Астероидната задача на NASA ARM (Asteroid Retrieval and Utilization), която планува превозване на откъс от метеорит на окололунна орбита, е под въпрос Теоретичните концепции допускат да се промени траекторията или да се унищожи рисковото тяло, което се насочва към Земята. За това се предлага потреблението на лазерни или йонни оръдия, роботи, пилотирана задача, различен метеорит, ракетен удар.
Програмата DE-STAR (Directed Energy System for Targeting of Asteroids and exploRation), над която работи астрофизикът Филип Любин от Калифорнийския университет в Санта Барбара, допуска на евентуални обекти да ес влияе с лъчение на масдиви от лазери, при което се трансформира траекторията на полета и се заобикаля конфликта със Земята. За тази цеб се употребява механизмът на лазерната аблация – вешеществото се отделя от повърхността с изпарение или сублимация вследствие на което се трансформира траекторията
Всяка година NASA открива към 1,5 хиляди околоземни обекта. Сега организацията се концентрира върху търсенето на по-малки метеорити с диаметър под 90 метра, като допуска оптимистично, че към този момент са открити към 90% към 90% от небесните тела с напречно сечение над 90. Повечето от новите околоземни обекти се откриват по-малко от 15 дни предзи доближаването и по тази причина конфликтът е единствено въпрос на време. Най-вероятно практическата задача за отбягване на опасността ще би трябвало да се взема решение от идващите генерации на Земята. Но още в този момент е рационално за се стартират някакви дейности за отбягване на опасността от метеорити или комети.
Това обаче ще се случи след 1,3 милиона години, написа Lenta.ru, а данните са от задачата Гая (Global Astrometric Interferometer for Astrophysics).
Спътникът Гая на Европейската галактическа организация е изстрелян в космоса на 19 декември 2013 година с съветската ракета-носител „ Союз-СТ-Б” от космодрума „ Куру” във Френска Гвиана. Обсерваторията проработи половин година по-късно с основна задача - разработване на оптически тримерен модел, показващ мястото и преместването на звездите от Млечния път. Спътникът е подготвян 13 години, получените данни са впечатляващи, добавя БГНЕС.
Първият азбучник на задачата Гая, пуснат през септември 2016 година, даде данни за разположението и яркостта на над милиард небесни светила в нашата вселена. С помощта на този азбучник учените започнаха редовно търсене на звезди, които биха могли да се окажат покрай слънцето. Последното проучване обгръща 300 хиляди звезди, чието разположение е проследено пет милиона години в предишното и е планувано за същия период в бъдещето.
Открити са общо 97 звезди, които ще се окажат на разстояние не повече от 1 милион светлинни години от Слънцето. Сред тях са 16 светила, които ще се приближат на разстояние по-малко от 400 хиляди астрономически единици от Слънцето и най-близо от всички ще се окаже Gliese 710.
Оранжевото джудже Gliese 710 е на към 4 милиона астрономически единици от Слънцето и в този момент не съставлява заплаха за Земята. Но след 1,3 милиона години ще навлезе в рамките на облака на Оорт на радстояние 16 хиляди астрономически единици от Слънцето То е 1,7 пъти по-леко и 3,3 пъти по-малко, само че и 33 пъти по-мрачно от Слънцето
Облакът на Оорт е най-отдалечената област на Слънчевата система, ситуиран е на разстояние от две хиляди до двеста хиляди астрономичеки единици от Слънето. Както демонстрират теоретичните калкулации Глизе 710 неизбежно ще провокира гравитационни разстройства в тази област. Облакът на Оорт е източник на дългопериодичните комети и, по всяка възможност дефинира гравитационните лимити на слънчевата система – границите на сферата на Хил.
С помощта на спътника Гая експертите плануват да проследят движениеоа на звездите за няколко десетки милиона години обратно, с цел да дефинират евентуалния претендент за звезда, която може да провокира кометен или астероиден удар като този преди 66 милиона години, когатто умрели динозаврите.
Част от кометите, в това число достигащите десетки км в диаметър, ще се устремят към центъра на Слънчевата система. Ако Земята се сблъска даже единствено с едно от тези тела, злополуката става неизбежна.
Навярно в идващите 1,3 милиона години човечеството ще успее да се сблъска с по-сериозна галактическа опасност, в сравнение с приближаването на Gliese 710.
Днес знаем по какъв начин да се защитим от кометната и астероидната заплаха, само че за профилактика на заканите не се прави в действителност нищо.
Астероидната задача на NASA ARM (Asteroid Retrieval and Utilization), която планува превозване на откъс от метеорит на окололунна орбита, е под въпрос Теоретичните концепции допускат да се промени траекторията или да се унищожи рисковото тяло, което се насочва към Земята. За това се предлага потреблението на лазерни или йонни оръдия, роботи, пилотирана задача, различен метеорит, ракетен удар.
Програмата DE-STAR (Directed Energy System for Targeting of Asteroids and exploRation), над която работи астрофизикът Филип Любин от Калифорнийския университет в Санта Барбара, допуска на евентуални обекти да ес влияе с лъчение на масдиви от лазери, при което се трансформира траекторията на полета и се заобикаля конфликта със Земята. За тази цеб се употребява механизмът на лазерната аблация – вешеществото се отделя от повърхността с изпарение или сублимация вследствие на което се трансформира траекторията
Всяка година NASA открива към 1,5 хиляди околоземни обекта. Сега организацията се концентрира върху търсенето на по-малки метеорити с диаметър под 90 метра, като допуска оптимистично, че към този момент са открити към 90% към 90% от небесните тела с напречно сечение над 90. Повечето от новите околоземни обекти се откриват по-малко от 15 дни предзи доближаването и по тази причина конфликтът е единствено въпрос на време. Най-вероятно практическата задача за отбягване на опасността ще би трябвало да се взема решение от идващите генерации на Земята. Но още в този момент е рационално за се стартират някакви дейности за отбягване на опасността от метеорити или комети.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ