Потърсихме двете страни по съдебните дела за царските имоти -

Потърсихме двете страни по правосъдните каузи за царските парцели - юрист Ели Христова /за Симеон Сакскобургготски/ и юрист Ирен Савова /за държавата/ с един и същи въпрос: какви доказателства за благосъстоятелност представяте на съда. Адвокат Савова отхвърли с претекст, че не може да разяснява до момента в който делата се движат в съда.

Адвокат Ели Христова е взела участие в работната група към Министерството на правораздаването за търсене на съглашение със Симеон Сакскобургготски. Вие сте взели участие в работната група на Министерството на правораздаването за царските парцели. Какво решение беше взето?

- Групата реши, че въпросът за възобновяване на собствеността на парцелите на господин Симеон Сакскобургготски и неговата сестра Мария Луиза, както и въпросът за мораториума върху парцелите, които му бяха върнати под формата на реставрация, да бъдат решени законодателно от Народното събрание. Не е ставало въпрос за задължения или освобождение от задължения на изпълнителната власт.

Струва ми се, че има недоумение, което се дължи евентуално на разговора, който се е водил сред публицистите и министър Цачева по време на брифинга. Не сме вземали решение, че делата ще продължат. Напротив, говорихме, че е редно да има прекъсване на придвижването им. Мисля, че е доста проблематична концепцията, която политиците стартират, че би трябвало делата да приключат и едвам по-късно да се одобри закон.

Защо е проблематична концепцията делата да продължат?

- Ако продължат да се движат делата при сегашната уредба на въпроса, откакто Върховният съд към този момент имаше опцията да каже, че неналичието на експлицитни правила, свързани с реституцията на царските парцели, е спънка те да бъдат възобновени, то това значи, че напълно умишлено управляващите в България - законодателна и изпълнителна, желаят да трансферират голословно въпроса в полето на правосъдната власт, която не може да го реши по друг метод, с изключение на по досегашния.

С други думи, в случай че желаеме в действителност да има положителна уредба на царската реставрация, т.е. да се основат правила, то те би трябвало да се основат в този момент. Когато приключат делата към този момент ще бъде късно. Тогава - чисто официално - всеки може да каже: ами ето, съдът се произнесе по този начин, значи царят няма парцели.

Какво е сега ситуацията с делата - оттеглени ли са молбите за прекъсване, които бяха импортирани от министрите?

- По време на действието на работната група и в синхрон с това, което се обсъждаше като рационално държание, по самодейност на Министерството на районното развиване бяха подадени молби за прекъсване на делата за Царска Бистрица и имението Врана, които са пред Върховния касационен съд, и за Врана по взаимно единодушие на страните. От името на господин Симеон Сакскобургготски незабавно подадохме молба, че сме съгласни. Впоследствие разбрахме от медиите че Министерство на регионалното развитие отдръпва своето предложение. При това състояние делата ще следват своя ход нататък.

Трябва ли да се подписа съглашение преди да се одобри закон?

- Няма по какъв начин да се водят по едно и също време каузи и да се готви закон, тъй като законът ще каже какво се случва. Ако страната и царското семейство се спогодят, то висящите каузи се приключват, господин Сакскобургготски отдръпва жалбите си от Европейския съд и въпросът се взема решение по законодателен път.

Как ще се развие въпросът?

- Не мога да предвиждам. Притеснителни са политическите пристрастия които още веднъж стартират да се нажежават по отношение на царската реставрация. И се не помни значимият въпрос, че скоро ще станат 20 години от решението на Конституционен съд от 1998 година, което разгласи за противоконституционен закона от 1947 за оповестяване за държавна благосъстоятелност парцелите на фамилиите на царете Фердинанд и Борис и на техните наследници. През тези години страната е трябвало да одобри закон, с който да уреди последствията от решението на Конституционния съд. Вместо това на 18 декември 2009 година Народното събрание взема решението за налагане на мораториум, с който категорично споделя: не разрешава се да има употреба и предписание с тези парцели, които аз самата като страна съм предоставила на царското семейство, до момента в който се одобри умишлен закон. От тогава изминаха осем години...

Кой би трябвало да изготви подобен закон?

- След като министърът на правораздаването Цецка Цачева сподели, че изпълнителната власт няма да направи това, остава единствената опция - да бъде направен по самодейност на народни представители.

Кое е най-некоректното съгласно вас изказване, което е трябвало да оборвате до момента?

- Че царското семейство не е имало парцели. Изключително неточно е внушението което се прави толкоз години пред обществото от хора, които нямат визия от историческите обстоятелства, Не е въпрос за уместност, не е правилно това изказване.

Какво представихте на съда като доказателство за благосъстоятелност?

- Стотици продавателни записи, крепостни и нотариални актове, доказващи, че цар Фердинанд е купувал и изграждал парцелите. Не се откри нито един документ до 1947 година, в който някой от тези парцели да е записан като държавна благосъстоятелност. И не се откри нито едно доказателство за отпуснати от страната пари за покупката и градежа на тези парцели. А страната в Третото българско царство е била много прецизна в своята документи. Ако тези парцели бяха държавни, все някъде щяха да попадат като такива. Напротив: интендантството ги е третирало и водило като частни парцели на царя.

Но пред съда бяха показани документи, че интендантството е поискало през 1938 година дотации от Министерството на благоустройството за ремонт и изработка на ограда на двореца Кричим, също и на двореца Евксиноград?

- Интендантството е стопанисвало и частните парцели на царя, и държавните, които е употребил. Имението Кричим е включвал и елементи от държавна гора, които е трябвало да бъдат оградени. А дворецът Евксиноград е държавна благосъстоятелност.