Да бъдеш баща на дъщеря…
Посвещава се на всички бащи… и на техните дъщери. Посвещава се на Обичта.
0 години
Бащата:
– Виж я единствено какъв брой е красива! Все още ми е мъчно да допускам, че това сладко човече е МОЕ! Погледни очите й, виж челото – безусловно същите са като моите…
Дъщерята:
– Кой ли е този, който и за момент не отделя погледа си от мен? Вероятно това е татко ми…
5 години
Бащата:
– Малката ми принцеса, хубавицата на баща! Кажи миличка, какво искаш да ти купя през днешния ден?…
Дъщерята:
– Най-много от всички на света обичам моя баща! Но за какво баща спи до мама? Аз желая да гушка мен и да не обича никой друг…
10 години
Бащата:
– Колкото пораства, все по-палава става. Не разбирам, на кого се е метнало това момиче?!…
Дъщерята:
– Аз съм влюбена в моя баща! Той е най-прекрасният на света. Затова като порасна, ще се омъжа за някой като него… Дали баща ще усили джобните ми този месец?…
15 години
Бащата:
– Колко бързо порасна това дете… От ден дневно все по-късно стартира да се прибира вечер. Ако продължава по този начин, най-после ще си навлече някоя тягост. Явно ще се наложи да си поговоря по-строго с нея…
Дъщерята:
– Уф, поради баща не мога да извозвам задоволително дълго време с приятелите си! Мразя да ми постанова тези правила! Кога най-сетне и аз ще стана свободна?!…
20 години
Бащата:
– Това момиче към този момент по никакъв начин не ме слуша. Все повече се отдалечаваме един от различен. А откогато стартира сама да си изкарва парите, като че ли въобще няма потребност от мен. Не помня от кой момент не сме си приказвали по този начин сладко, като едно време. Пък и у дома единствено мъже звънят да я търсят… май скоро ще я загубя…
Дъщерята:
– Татко доста се е трансформирал! Засяга се от всяка дума, която му кажа. И изобщо не ме схваща към този момент. Дори за облеклата, с които се обличам, желае да ми се меси. А какви ги наприказва нощес единствено за късата ми пола… Мисля, че ще е най-добре да се изнеса и да си устроя сама живота. Омръзна ми да ме третира като дете…
25 години
Бащата:
– Знаех си, че един ден това ще се случи, а ми е толкоз мъчно да го приема. Да, ето, че към този момент се омъжва! Ние така и така в последно време не бяхме по този начин близки, както преди. А в този момент се появи и брачният партньор й. Моята дребна Принцеса към този момент ме напуска…
Дъщерята:
– Защо би трябвало даже и през днешния ден да гледа с този тъмен и изстрадал взор?! Не може ли най-малко мъничко да се усмихне? Зная, че той по този начин и не съумя да одобри моя избор. Затова в този момент се държи по този метод. И всичко това, единствено тъй като не се вписва в визиите му за шурей. Но пък какво толкоз, нали въпреки всичко няма той да живее с мъжа ми?!…
30 години
Бащата:
– Толкова рядко се виждаме вече… А какъв брой хубаво би било, в случай че се срещахме по-често… А и внуците също ми липсват. Но от вървене по срещи и събирания с другари на тях не им остава време за мен…
Дъщерята:
– Напоследък май много подценявам татко… Гласът му по телефона ми се стори някак печален. Добре ще е да му създадем една изненада и да му отидем на посетители през уикенда…
40 години
Бащата:
– Тя счита, че не съм на нужното интелектуално равнище. Според нея към този момент имам остаряло мислене. А преди години, когато беше дребна, все аз й помагах за уроците. За всички задания и проблеми, които не успяваше да реши сама, идваше и питаше мен. А в този момент не ме харесва… Повече в никакъв случай няма да влизам в политически спор с нея…
Дъщерята:
– С времето баща стартира да се държи все по-детински. Непрекъснато се оплаква от нещо. Вярно, че напоследък имаше много здравословни проблеми, но… Ами в случай че се случи нещо с него?! Аз по този начин и в никакъв случай не съумях да бъда дъщерята, която той искаше и очакваше да има…
45 години
Бащата:
– Чудесно е, че щерка ми има такова щастливо и цялостно с любов семейство! Ще съм спокоен за нея и няма да си отида с отворени очи от този свят. Тя съумя да реализира всичко в този живот със лични сили. Гордея се с нея!…
Дъщерята:
– Много се тормозя за баща. Напоследък не си пие медикаментите редовно… А аз не съм подготвена да го загубя… Господи, не ми го отнемай, апелирам те!
50 години
Бащата:- Бъди щастлива, момичето ми!…
Дъщерята:
– Нееее! Татко, не си отивай, апелирам те!…
Аз в този момент по какъв начин ще пребивавам без теб?! На кого ще разгадавам, до кого ще се допитвам, кой ще ми оказва помощ в сложните моменти…?
Обичам те, баща! Дано да си благополучен там, където отиде! Но, апелирам те, където и да се намираш към този момент, постоянно ми показвай, че сърцето ти е с мен и че продължаваш да ме обичаш!… Не зная по какъв начин, просто ми давай някакъв знак… Знай, че доста ще ми липсваш, баща! И постоянно ще те диря!…
55 години
Жената:
– Откакто си отпътува, сякаш те разбирам по-добре, баща. Иска ми се да не ти бях причинявала толкоз паники и страдание… Но зная, че не мога да върна времето обратно и да поправя предишното. И в случай че въпреки всичко, някъде там, където си ти в този момент, ме чуваш и виждаш, желая да знаеш, че откровено се разкайвам и скърбя доста за всеки момент на горест, който съм ти причинила… Обичам те, баща!!!
Инфо: pozitivnoto.info, gnezdoto.net
