Мюсюлманин взема 100 000 лв. по дело за Възродителния процес
Пострадал от така наречен възродителен развой осъди прокуратурата по закона за отговорността на страната за нарушено право на разглеждане и решение на делото в рационален период. На Ш.С.М. би трябвало да му бъдат платени неимуществени вреди за интервала 1991-2017 година, тъй като претърпял отчаяние и боязън, че дълги години няма изгледи за привършване на делото и обвинените ще останат ненаказани.
Това разкрива в. „ Сега “.
Гражданинът ще бъде заплатен и за излъганите му упования за отмъщение за погазените права и достолепие, прочувствено напрежение и загуба на доверие в институциите, както и здравословни проблеми. Става дума за насилствената промяна на имената на ислямизираните български жители, довела до репресии през 80-те години. Досъдебното произвеждане, формирано през 1991 година, още не е завършило.
Софийският областен съд се е произнесъл преди седмица, видя в. „ Сега “ в деловодната му система. Решението на арбитър Даяна Топалова, което предстои на обжалване,
може да повлече стотици каузи против прокуратурата.
Ш.С.М. желае 100 000 лева обезщетение, само че е предявил единствено непълен иск за 5001 лева Съдът е склонен, че "справедливият размер на компенсацията е 100 000 лева, и удовлетворява напълно частичния иск. "
В исковата си молба, подадена през март, Ш.С.М. твърди, че е потърпевш от закононарушения - побой, въдворяване в лагера "Белене " и изгнание по време на така наречен Възродителен развой, за които е формирано следствено дело №1/1991 година, което не е завършено до момента.
Прокуратурата пледира, че следствието е доста комплицирано, тъй като има доста обвинени и стотици потърпевши, чието държание е асъдействало за забавянето, както и че е трябвало да бъдат изпратени правосъдни поръчки в чужбина. Според обвинителите вредите на Ш.С.М. са породени не от неразумния период на следствието, а от репресиите през така наречен възродителен развой. Търсеното обезщетение е повишено и не дава отговор на вредите, на икономическия стандарт в страната и на правосъдната процедура по аналогични случаи, настояват прокурорите.
Съдът не е склонен. "Няма фактическа и правна трудност, която да обоснове осъществяване на досъдебно произвеждане с дълготрайност, надхвърляща съвсем два пъти безспорната отминалост, с която се погасява наказателното гонене за закононарушението, което се проверява. По създание това държание съставлява отвод от правораздаване, защото изключва опцията за практикуване на правата на потърпевш в границите на един човешки живот ", написа съдията.
В решението се споделя по какъв начин след образуването на следствието през 1991 година до 1998 година делото е обсъждано релативно ритмично и бързо, като в този интервал обвинените са излъчени на съд два пъти.
И двата пъти съдът е прибирал делото на прокуратурата, тъй като не са били посочени потърпевшите от закононарушението .
От 1998 година до 2001 година не са осъществявани никакви дейности по посочването им. В интервала 2001-2004 година са открити и разпитани 312 потърпевши от общо 446. Това е индиректно доказателство за неоправданото безучастие от близо 10 година за определяне на потърпевшите. От 2002 година до в този момент останалите 134-ма души не са разпитани - поради погрешно завършена правосъдна поръчка или по други неразбираеми аргументи.
"Изпълнението на задължението за цялостно и всестранно следствие е било въпрос на организация и воля, в случай че е разполагаем запас на цяла една страна ", написа съдията.
Още през декември 2003 година е изтекла безспорната отминалост по делото, изяснява през 2007 година зам. основният прокурор Валери Първанов след съвещанието на парламентарната комисия по правата на индивида и вероизповеданията.
Той бе поканен по отношение на писма на наши изселници в Турция до европейските институции ,
че делото не е стигнало до съд. Първанов напомни на депутатите, че то е формирано през 1991 година против някогашния вътрешен министър Димитър Стоянов, Тодор Живков, Петър Младенов и Пенчо Кубадински. Първоначално обвиняването е било по глава първа от Наказателен кодекс - за подбудителство към расова или национална омраза и ненавист. През 1992 година Първанов го преквалифицира във военно длъжностно закононарушение. Внесено е във Върховния съд през 1993 година, само че военният арбитър Николай Чирипов го връща с инструкции да се издирят всички потърпевши.
Според Първанов, представен от радио "Дарик ", делото не може да се приключи, преди да се разпитат тези хора. Ако от разпитите им се открият нови закононарушения и се повдигне ново обвиняване, което планува по-тежко наказване и отминалостта е по-дълга, тогава делото може да се възобнови.
Макар и да няма завършило следствие и наказани за Възродителния развой, районният арбитър Топалова приказва за закононарушение, което е "резултат от дейностите на съответни висши държавни чиновници (...) и за осъществяване на действието е употребен целият държавен запас и най-много на силови министерства. Репресията е била ориентирана към ищеца единствено заради етническия му генезис за насилствена смяна на етнокултурната му еднаквост, само че в същото време с това потърпевшият е бил употребен като средство за покоряване на останалите в общността. Начинът на засягане на правата, като се изключи че е извънредно непосилен и жестоко потъпкващ човешкото достолепие, визира по подобен метод главните му човешки права, че има за последица гражданска гибел на потърпевшия за този интервал.
Горното съдът смята за проявяване на извънреден държавен произвол,
подриващ устоите на правовата страна и нарушаващ съществени интернационалните демократични стандарти за етническо самоопределение на индивида ".
Това разкрива в. „ Сега “.
Гражданинът ще бъде заплатен и за излъганите му упования за отмъщение за погазените права и достолепие, прочувствено напрежение и загуба на доверие в институциите, както и здравословни проблеми. Става дума за насилствената промяна на имената на ислямизираните български жители, довела до репресии през 80-те години. Досъдебното произвеждане, формирано през 1991 година, още не е завършило.
Софийският областен съд се е произнесъл преди седмица, видя в. „ Сега “ в деловодната му система. Решението на арбитър Даяна Топалова, което предстои на обжалване,
може да повлече стотици каузи против прокуратурата.
Ш.С.М. желае 100 000 лева обезщетение, само че е предявил единствено непълен иск за 5001 лева Съдът е склонен, че "справедливият размер на компенсацията е 100 000 лева, и удовлетворява напълно частичния иск. "
В исковата си молба, подадена през март, Ш.С.М. твърди, че е потърпевш от закононарушения - побой, въдворяване в лагера "Белене " и изгнание по време на така наречен Възродителен развой, за които е формирано следствено дело №1/1991 година, което не е завършено до момента.
Прокуратурата пледира, че следствието е доста комплицирано, тъй като има доста обвинени и стотици потърпевши, чието държание е асъдействало за забавянето, както и че е трябвало да бъдат изпратени правосъдни поръчки в чужбина. Според обвинителите вредите на Ш.С.М. са породени не от неразумния период на следствието, а от репресиите през така наречен възродителен развой. Търсеното обезщетение е повишено и не дава отговор на вредите, на икономическия стандарт в страната и на правосъдната процедура по аналогични случаи, настояват прокурорите.
Съдът не е склонен. "Няма фактическа и правна трудност, която да обоснове осъществяване на досъдебно произвеждане с дълготрайност, надхвърляща съвсем два пъти безспорната отминалост, с която се погасява наказателното гонене за закононарушението, което се проверява. По създание това държание съставлява отвод от правораздаване, защото изключва опцията за практикуване на правата на потърпевш в границите на един човешки живот ", написа съдията.
В решението се споделя по какъв начин след образуването на следствието през 1991 година до 1998 година делото е обсъждано релативно ритмично и бързо, като в този интервал обвинените са излъчени на съд два пъти.
И двата пъти съдът е прибирал делото на прокуратурата, тъй като не са били посочени потърпевшите от закононарушението .
От 1998 година до 2001 година не са осъществявани никакви дейности по посочването им. В интервала 2001-2004 година са открити и разпитани 312 потърпевши от общо 446. Това е индиректно доказателство за неоправданото безучастие от близо 10 година за определяне на потърпевшите. От 2002 година до в този момент останалите 134-ма души не са разпитани - поради погрешно завършена правосъдна поръчка или по други неразбираеми аргументи.
"Изпълнението на задължението за цялостно и всестранно следствие е било въпрос на организация и воля, в случай че е разполагаем запас на цяла една страна ", написа съдията.
Още през декември 2003 година е изтекла безспорната отминалост по делото, изяснява през 2007 година зам. основният прокурор Валери Първанов след съвещанието на парламентарната комисия по правата на индивида и вероизповеданията.
Той бе поканен по отношение на писма на наши изселници в Турция до европейските институции ,
че делото не е стигнало до съд. Първанов напомни на депутатите, че то е формирано през 1991 година против някогашния вътрешен министър Димитър Стоянов, Тодор Живков, Петър Младенов и Пенчо Кубадински. Първоначално обвиняването е било по глава първа от Наказателен кодекс - за подбудителство към расова или национална омраза и ненавист. През 1992 година Първанов го преквалифицира във военно длъжностно закононарушение. Внесено е във Върховния съд през 1993 година, само че военният арбитър Николай Чирипов го връща с инструкции да се издирят всички потърпевши.
Според Първанов, представен от радио "Дарик ", делото не може да се приключи, преди да се разпитат тези хора. Ако от разпитите им се открият нови закононарушения и се повдигне ново обвиняване, което планува по-тежко наказване и отминалостта е по-дълга, тогава делото може да се възобнови.
Макар и да няма завършило следствие и наказани за Възродителния развой, районният арбитър Топалова приказва за закононарушение, което е "резултат от дейностите на съответни висши държавни чиновници (...) и за осъществяване на действието е употребен целият държавен запас и най-много на силови министерства. Репресията е била ориентирана към ищеца единствено заради етническия му генезис за насилствена смяна на етнокултурната му еднаквост, само че в същото време с това потърпевшият е бил употребен като средство за покоряване на останалите в общността. Начинът на засягане на правата, като се изключи че е извънредно непосилен и жестоко потъпкващ човешкото достолепие, визира по подобен метод главните му човешки права, че има за последица гражданска гибел на потърпевшия за този интервал.
Горното съдът смята за проявяване на извънреден държавен произвол,
подриващ устоите на правовата страна и нарушаващ съществени интернационалните демократични стандарти за етническо самоопределение на индивида ".
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ