Зелената енергия, а не АЕЦ, ще реши проблема с енергийната бедност, сочи анализ
Постигането на европейските цели за 32% зелена сила до 2030 година може да остане единствено химера в България, в случай че страната поеме още веднъж по рисковия път на нуклеарната енергетика. Решението на българския парламент и на държавното управление да рестартират плана АЕЦ " Белене ", слага под въпрос интегритета и последователността на българската енергийна политика, и заплашва финансовата резистентност на енергийната система.
Това е един от главните заключения в разбор на Центъра за проучване на демокрацията на развиването на електроенергийния бранш до 2050 година, основан на данни и способи за моделиране, употребявани от Европейската комисия. Той демонстрира, че в идващите три десетилетия, нова нуклеарна мощ няма да е нужна.
Наличните данни за общите разноски за строителство, оповестени през 2012 година, демонстрират, че планът Белене ще бъде недоходоносен, защото
цената на електрическата енергия на едро в България ще нарасне
до към 74 евро/МВтч през 2050 година Оценките на центъра сочат, че единичната цена на електрическата енергия, която би разрешила планът " Белене " да покрива разноските си, е най-малко 80 евро/МВтч. При моделирането на сюжети за цялостна декарбонизация на електроенергийното произвеждане към 2050 година, даже натоварването на АЕЦ " Козлодуй " ще бъде лимитирано до 10%.
Очакването, че квотата на България за развиване на възобновими енергийни източници до 2030 година ще бъде 28% от крайното енергийно ползване, допуска дейна политика за поощряване на такива мощности в страната посредством композиция от директни дотации за дребни вложители, в това число семействата, и консолидираното на огромни мощности, работещи на вятър, слънце и вода, на електроенергийния пазар, припомнят анализаторите.
Те чакат, че биомасата, която и до този миг играеше основна роля за постигането на националните цели завъзобновяеми енергийни източници до 2020 година, евентуално още веднъж ще е водеща.
България към момента не употребява големия си капацитет за децентрализирано произвеждане на електрическа енергия посредством възобновими енергийни източници, е друга констатация в разбора. Технико-икономическият капацитет към 2050 година единствено за децентрализирано произвеждане от покривни фотоволтаични съоръжения е от порядъка на 5.4 ТВтч, или към 1/7 от крайното ползване на електрическа енергия в страната. Реализирането на този капацитет граничи с
енергийна гражданска война,
само че действително би бил един от най-евтините способи за понижаване на въглеродните излъчвания в дълготраен проект, като осъществяването му би овластило потребителите за разлика от съществуващия все още модел, считат специалистите на ЦИД. Според тях децентрализираното произвеждане може по едно и също време да бъде инструмент и за справяне с енергийната беднотия, защото дребни ВЕИ мощности могат да обезпечават по-голямата част от потреблението на семействата. Това освен ще понижи социално-икономическата сензитивност отпостепенната либерализация на бранша, само че и ще облекчи електроенергийната система, която през днешния ден страда от непредвидими и рискови пикове в потреблението, водещи до дебалансиране, а както се видя при започване на 2017 година – и до срив на търговията на електрическа енергия в целия район.
Основната спънка пред интереса към дребни ВЕИ мощности са
неверните пазарни тласъци,
които основават ниските цени на електрическата енергия на контролирания пазар, считат създателите на отчета. Домакинствата с задоволително високи приходи нямат тласък да влагат нужните 8-10 хиляди лв. в нова ВЕИ мощ, защото алтернативата да останат клиенти на контролирания пазар е доста по-изгодна. Те биват в допълнение възпирани от високата административна тежест, обвързвана с присъединението и разноските поексплоатацията, които в някои случаи могат да надвишат приходите от инвестицията.
Докато в Германия, Холандия и Англия, измежду най-успешните образци за децентрализация в Европа, периодите за административно присъединение към мрежата са под 10 седмици, в България този интервал е най-малко 23 седмици. Едновременно с това, административните разноски по присъединение и употреба възлизат на близо 70% от общата първична инвестиция. Голяма част от тях са свързани с прехвърлянето на тежестта по присъединението от електроразпределителните сдружения към вложителя, макар чеЗаконът за силата от възобновими източници категорично показва, че ЕРП сдруженията поемат разноските по присъединението на мощности до 30 кВт до точката на присъединение (обикновено границите на парцела, където се построява съоръжението).Неяснотата на регулаторната рамка, която лимитира опцията за чисто отчитане на електрическата енергия (което разрешава на семействата да отчетат потребената от тях сила минус силата, която са произвели и дали на мрежата), както и предстоящото унищожаване на преференциалните цени за мощности до 30 кВт, на процедура са свели до най-малко интереса към тях, се споделя в разбора. В него се цитират данни на Агенцията за стабилно енергийно развиване (АУЕР), през предходната година, единствено 32 нови мощности са присъединени към мрежата, като се чака в идващите две години процесът изцяло да замре.
Създаването на
гишета за обслужване на планове за дребни ВЕИ
ще понижи бюрокрацията и периодите за култивиране на документи, предлагат анализаторите. От основно значение съгласно тях е и общините да станат по-активни в използването на техните локални проекти за
стабилно развиване, които в този момент в множеството случаи остават единствено на хартия. Дава се образец с Дания, където близо 50% от всички ВЕИ съоръжения са децентрализирани, тъй като общините поддържат основаването на кооперативи от семейства и дребни компании за вложение в нови мощности. Подобно развиване у нас ще помогне и на ЕРП
сдруженията да понижат софтуерните си разноски, свързани с ръководството на потреблението в дребните обитаеми места, се показва в отчета.
Това е един от главните заключения в разбор на Центъра за проучване на демокрацията на развиването на електроенергийния бранш до 2050 година, основан на данни и способи за моделиране, употребявани от Европейската комисия. Той демонстрира, че в идващите три десетилетия, нова нуклеарна мощ няма да е нужна.
Наличните данни за общите разноски за строителство, оповестени през 2012 година, демонстрират, че планът Белене ще бъде недоходоносен, защото
цената на електрическата енергия на едро в България ще нарасне
до към 74 евро/МВтч през 2050 година Оценките на центъра сочат, че единичната цена на електрическата енергия, която би разрешила планът " Белене " да покрива разноските си, е най-малко 80 евро/МВтч. При моделирането на сюжети за цялостна декарбонизация на електроенергийното произвеждане към 2050 година, даже натоварването на АЕЦ " Козлодуй " ще бъде лимитирано до 10%.
Очакването, че квотата на България за развиване на възобновими енергийни източници до 2030 година ще бъде 28% от крайното енергийно ползване, допуска дейна политика за поощряване на такива мощности в страната посредством композиция от директни дотации за дребни вложители, в това число семействата, и консолидираното на огромни мощности, работещи на вятър, слънце и вода, на електроенергийния пазар, припомнят анализаторите.
Те чакат, че биомасата, която и до този миг играеше основна роля за постигането на националните цели завъзобновяеми енергийни източници до 2020 година, евентуално още веднъж ще е водеща.
България към момента не употребява големия си капацитет за децентрализирано произвеждане на електрическа енергия посредством възобновими енергийни източници, е друга констатация в разбора. Технико-икономическият капацитет към 2050 година единствено за децентрализирано произвеждане от покривни фотоволтаични съоръжения е от порядъка на 5.4 ТВтч, или към 1/7 от крайното ползване на електрическа енергия в страната. Реализирането на този капацитет граничи с
енергийна гражданска война,
само че действително би бил един от най-евтините способи за понижаване на въглеродните излъчвания в дълготраен проект, като осъществяването му би овластило потребителите за разлика от съществуващия все още модел, считат специалистите на ЦИД. Според тях децентрализираното произвеждане може по едно и също време да бъде инструмент и за справяне с енергийната беднотия, защото дребни ВЕИ мощности могат да обезпечават по-голямата част от потреблението на семействата. Това освен ще понижи социално-икономическата сензитивност отпостепенната либерализация на бранша, само че и ще облекчи електроенергийната система, която през днешния ден страда от непредвидими и рискови пикове в потреблението, водещи до дебалансиране, а както се видя при започване на 2017 година – и до срив на търговията на електрическа енергия в целия район.
Основната спънка пред интереса към дребни ВЕИ мощности са
неверните пазарни тласъци,
които основават ниските цени на електрическата енергия на контролирания пазар, считат създателите на отчета. Домакинствата с задоволително високи приходи нямат тласък да влагат нужните 8-10 хиляди лв. в нова ВЕИ мощ, защото алтернативата да останат клиенти на контролирания пазар е доста по-изгодна. Те биват в допълнение възпирани от високата административна тежест, обвързвана с присъединението и разноските поексплоатацията, които в някои случаи могат да надвишат приходите от инвестицията.
Докато в Германия, Холандия и Англия, измежду най-успешните образци за децентрализация в Европа, периодите за административно присъединение към мрежата са под 10 седмици, в България този интервал е най-малко 23 седмици. Едновременно с това, административните разноски по присъединение и употреба възлизат на близо 70% от общата първична инвестиция. Голяма част от тях са свързани с прехвърлянето на тежестта по присъединението от електроразпределителните сдружения към вложителя, макар чеЗаконът за силата от възобновими източници категорично показва, че ЕРП сдруженията поемат разноските по присъединението на мощности до 30 кВт до точката на присъединение (обикновено границите на парцела, където се построява съоръжението).Неяснотата на регулаторната рамка, която лимитира опцията за чисто отчитане на електрическата енергия (което разрешава на семействата да отчетат потребената от тях сила минус силата, която са произвели и дали на мрежата), както и предстоящото унищожаване на преференциалните цени за мощности до 30 кВт, на процедура са свели до най-малко интереса към тях, се споделя в разбора. В него се цитират данни на Агенцията за стабилно енергийно развиване (АУЕР), през предходната година, единствено 32 нови мощности са присъединени към мрежата, като се чака в идващите две години процесът изцяло да замре.
Създаването на
гишета за обслужване на планове за дребни ВЕИ
ще понижи бюрокрацията и периодите за култивиране на документи, предлагат анализаторите. От основно значение съгласно тях е и общините да станат по-активни в използването на техните локални проекти за
стабилно развиване, които в този момент в множеството случаи остават единствено на хартия. Дава се образец с Дания, където близо 50% от всички ВЕИ съоръжения са децентрализирани, тъй като общините поддържат основаването на кооперативи от семейства и дребни компании за вложение в нови мощности. Подобно развиване у нас ще помогне и на ЕРП
сдруженията да понижат софтуерните си разноски, свързани с ръководството на потреблението в дребните обитаеми места, се показва в отчета.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ