Големите икономики в ЕС забавят растежа си, добри перспективи пред България
Постепенно се поправят насъбраните преди рецесията несъответствия
Eвропейската комисия (ЕК) показа есенната си прогноза за развиването на стопанските системи в Европейския съюз (ЕС) в средносрочна вероятност. Очакваният действителен стопански напредък е надлежно 2,3% и 2,1% през 2017 и 2018 година В Германия, Италия, Испания и Обединеното кралство се чака леко закъснение на икономическия напредък през идната година, като единствената от огромните стопански системи с по-висок ритъм през 2018 година се обрисува да бъде Франция.
Тези прогнози се обновяват по няколко пъти в годината. Подготвят се зимна, пролетна и есенна версия, които отразяват наличните данни досега и могат да бъдат ревизирани при смяна в конюнктурата. Те са артикул на Европейска комисия, само че се организират съвещания с държавните управления и централните банки на съответните страни и заради това рядко се отклоняват доста от формалните прогнози на националните институции. Разликите биха могли да произтекат в по-голяма степен от актуалността на употребяваните данни, в сравнение с от радикално друго виждане за съответната стопанска система.
По тази причина оптимистичните упования в прогнозите би трябвало да се съчетаят с други документи на Европейска комисия, да вземем за пример задълбочените прегледи на стопанските системи по отношение на процедурата по несъразмерни макроикономически несъответствия, с цел да се сформира по-реалистична картина на настоящото и предстоящото им положение.
Европейски съюз
През 2017 година икономическата интензивност в Европейски Съюз се форсира, което е в синхрон с останалите развити страни по света. Нарасналото външно търсене подтиква вложенията, до момента в който частното ползване резервира темпото си, като по този метод вътрешното търсене е по-добре уравновесено.
Добрата вест е, че всички обособени стопански системи, в това число и гръцката, се уголемяват, като значим фактор за това са трудовите пазари. Постепенно се поправят насъбраните преди рецесията несъответствия, а процесът на дълготрайна конвергенция на приходите продължава. Създават се нови работни места, а безработицата в Европейски Съюз се чака да спадне до 7,3% през идната година.
Въпреки това разликите в обособените страни остават съществени. В някои от тях безработицата към момента остава висока (Гърция, Испания, Италия, Кипър, Хърватия), до момента в който в други пазарът на труда е затегнат и това поражда бърз напредък на заплатите (Румъния, Литва, Латвия). Някои стопански системи са над капацитета си (Латвия, Литва, Естония, Словения), което в комбиниране с взрив в цените на недвижимите парцели е знак за прегряването им.
Възстановяването остава ненапълно и нетипично. Свиването на задлъжнялостта на обществения и частния бранш въздейства върху съвкупното търсене, като вложенията са незадоволителни. Инфлацията към момента е ниска, което частично се дължи на слабия напредък на работните заплати. Той значително отразява бавното повишаване на продуктивността на труда. По-бързото повишаване на заплатите би било симптом за по-устойчива икономическа агресия, защото би подкрепило частното ползване и би ускорило инфлацията.
От основно значение за по-нататъшното възобновяване е положението на обществените финанси. Необходимо е да се обезпечи устойчивостта на държавните задължения в средносрочен интервал, без това да заплашва растежа и заетостта. Обръщането на наклонността за закъснение на растежа на продуктивността изисква възстановяване на образованието и професионалното образование, стимулиране на нововъведенията и по-ефективно действие на продуктовите пазари.
Състояние на най-важните стопански системи за България
Най-голямата стопанска система в Европейския съюз – Германия, пораства устойчиво и дисциплинирано. В интервал на напредък там се осъществят бюджетни остатъци. Реалният напредък се чака да надвиши 2%. Нормата на безработица е под 4%, което отрежда на Германия второ място в Европейски Съюз по този индикатор след Чешката република. Въпреки че темпът на напредък не е висок, той наподобява резистентен и разрешава свиването на държавния дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт. Очакванията на Европейска комисия са, че през 2019 година този индикатор ще се намали до 57,9% от Брутният вътрешен продукт. По този метод за първи път от 2002 година насам Германия ще извърши критерия за държавния дълг, който не би трябвало да надвишава 60% от Брутният вътрешен продукт.
Прогнозният напредък във Франция, втората по величина стопанска система в Европейски Съюз, от 1,6% и 1,7% надлежно за 2017 година и 2018 година, е охарактеризиран като стабилен от Европейската комисия. Нормата на безработица се чака да се намалява, само че все пак ще остане 9,3% през идната година, като ще надвишава междинната за Европейски Съюз от 7,3%. Същевременно бюджетният недостиг ще се свие до 2,9% от Брутният вътрешен продукт, т.е. малко по-нисък от оптимално разрешените 3% от Брутният вътрешен продукт. Държавният дълг ще бъде 96,9% от Брутният вътрешен продукт, като продължи доста да надвишава прага от 60% от Брутният вътрешен продукт.
През 2017 година възобновяване на италианската стопанска система се ускорява, подкрепено от вложенията и износа. Въпреки това действителният стопански напредък през 2017 година и 2018 година ще бъде надлежно 1,5% и 1,3%, т.е. най-ниският в Европейски Съюз. Заетостта продължава да нараства, само че безработицата остава висока, като през 2018 година ще доближи 10,9%. Бюджетният недостиг се чака да бъде в границите на разрешените граници. Това ще разреши леко намаляване на държавния дълг до 130,8% от Брутният вътрешен продукт и ще продължи да поражда опасения по отношение на устойчивостта на този индикатор.
България
Очакваният съгласно Европейска комисия ритъм на действителен стопански напредък в България през 2017 година и 2018 година е 3,9% и 3,8%. По този индикатор страната се подрежда на девето и пето място за съответната година измежду 28-те членки на Европейски Съюз. Според растежа на брутния вътрешен артикул (БВП) на човек от популацията обаче за посочените години България би се наредила на шесто и четвърто място в Европейски Съюз.
Определеният като постоянен от Европейска комисия напредък в страната се поддържа от усилването на вътрешното търсене. Основните източници са частното и държавното ползване, както и частичното възобновяване на вложенията. Приносът на външния бранш се чака да се намалява заради изпреварващия напредък на вноса по отношение на износа. Така през 2017 година този принос ще бъде нулев, а през 2018 година ще е 0,1 процентни пункта.
Темпът на инфлацията се форсира, като интервалът на намаляване на цените, стартирал през 2013 година, към този момент е преминат. Годишната инфлация през 2017 година се чака от Европейска комисия да е 1%, до момента в който през 2018 година ще доближи 1,5%. Възможно е тези стойности да бъдат надхвърлени. Факторите за това ще са вътрешното търсене, повишението на административните цени на комуналните услуги и покачването на цените на енергийните запаси и на суровините на интернационалните пазари.
Нормата на претовареност се чака да се увеличи, само че със забавящ се ритъм. Това способства за по-ниска безработица, която в края на 2018 година ще доближи 6% и ще продължи да бъде под междинната в Европейски Съюз. Освен това заплатите ще набъбнат в номинално изражение надлежно със 7,8% и 8,3% в следствие от лимитираното предложение на пазара на труда. Големият дял на неактивните лица на пазара на труда, високият % на дълготрайна безработица и лимитираното включване на младежите, са главните спънки пред гладкото му действие. Липсва явен механизъм за установяване на минималната работна заплата, което способства за неустановеност. Несъответствията сред търсени и предлагани умения по браншове и райони също съставляват провокации.
Според Европейска комисия положението на обществените финанси е положително. Консолидацията на бюджета се случва по-бързо от техните упования, още през 2016 година Растежът на приходите в следствие от удобното развиване на стопанската система ще компенсира по-високите обществени разноски за заплати и пенсии. Така на начислена основа се чака през 2017 и 2018 година да се осъществя уравновесен бюджет. При планувани лимитирани излъчвания на държавен дълг това ще способства за понижаване на относителния дял на дълга в края на 2017 година до 25,7% от Брутният вътрешен продукт и до 24,3% през 2018 година По този метод България ще резервира третото си място в Европейски Съюз по този индикатор, след Естония и Люксембург.
Бавните административни промени и слабостите при държавните поръчки не престават да въздействат отрицателно върху успеваемостта на обществените разноски. Някои законодателни и институционални промени са стъпки в вярната посока, само че ограниченията за въвеждане на електронно ръководство към момента са мудни и не могат да провокират мечтаните резултати. Забавени са промените във връзка с дребните и междинните предприятия, чиито достъп до финансиране към момента не е съответен на потребностите им.
Въпреки някои усъвършенствания провокациите пред бизнес средата не престават да пречат на вложенията. Възприятията за корупция, слабите институции и нестабилната нормативна уредба не престават да провокират терзания. Така съгласно прогнозата на Европейска комисия едвам през 2018 година размерът на вложенията в действително изражение ще доближи този от 2015 година, след внезапния спад през 2016 година В релативно изражение обаче делът им в Брутният вътрешен продукт остава релативно невисок, принос за което има и спадът на директните задгранични вложения.
Рисковете за бюджетната позиция съгласно Европейска комисия са уравновесени. Вероятността за вписване на по-високи доходи е сходна с тази за увеличение на разноските в следствие от настояванията за повишаване на заплатите, както и за по-големи вложения, финансирани с национални средства. По отношение на българската стопанска система като цяло рисковете са свързани най-много със положението на европейските є сътрудници, които макар предстоящото закъснение ще продължат да осъществят напредък и през 2018 г.
Eвропейската комисия (ЕК) показа есенната си прогноза за развиването на стопанските системи в Европейския съюз (ЕС) в средносрочна вероятност. Очакваният действителен стопански напредък е надлежно 2,3% и 2,1% през 2017 и 2018 година В Германия, Италия, Испания и Обединеното кралство се чака леко закъснение на икономическия напредък през идната година, като единствената от огромните стопански системи с по-висок ритъм през 2018 година се обрисува да бъде Франция.
Тези прогнози се обновяват по няколко пъти в годината. Подготвят се зимна, пролетна и есенна версия, които отразяват наличните данни досега и могат да бъдат ревизирани при смяна в конюнктурата. Те са артикул на Европейска комисия, само че се организират съвещания с държавните управления и централните банки на съответните страни и заради това рядко се отклоняват доста от формалните прогнози на националните институции. Разликите биха могли да произтекат в по-голяма степен от актуалността на употребяваните данни, в сравнение с от радикално друго виждане за съответната стопанска система.
По тази причина оптимистичните упования в прогнозите би трябвало да се съчетаят с други документи на Европейска комисия, да вземем за пример задълбочените прегледи на стопанските системи по отношение на процедурата по несъразмерни макроикономически несъответствия, с цел да се сформира по-реалистична картина на настоящото и предстоящото им положение.
Европейски съюз
През 2017 година икономическата интензивност в Европейски Съюз се форсира, което е в синхрон с останалите развити страни по света. Нарасналото външно търсене подтиква вложенията, до момента в който частното ползване резервира темпото си, като по този метод вътрешното търсене е по-добре уравновесено.
Добрата вест е, че всички обособени стопански системи, в това число и гръцката, се уголемяват, като значим фактор за това са трудовите пазари. Постепенно се поправят насъбраните преди рецесията несъответствия, а процесът на дълготрайна конвергенция на приходите продължава. Създават се нови работни места, а безработицата в Европейски Съюз се чака да спадне до 7,3% през идната година.
Въпреки това разликите в обособените страни остават съществени. В някои от тях безработицата към момента остава висока (Гърция, Испания, Италия, Кипър, Хърватия), до момента в който в други пазарът на труда е затегнат и това поражда бърз напредък на заплатите (Румъния, Литва, Латвия). Някои стопански системи са над капацитета си (Латвия, Литва, Естония, Словения), което в комбиниране с взрив в цените на недвижимите парцели е знак за прегряването им.
Възстановяването остава ненапълно и нетипично. Свиването на задлъжнялостта на обществения и частния бранш въздейства върху съвкупното търсене, като вложенията са незадоволителни. Инфлацията към момента е ниска, което частично се дължи на слабия напредък на работните заплати. Той значително отразява бавното повишаване на продуктивността на труда. По-бързото повишаване на заплатите би било симптом за по-устойчива икономическа агресия, защото би подкрепило частното ползване и би ускорило инфлацията.
От основно значение за по-нататъшното възобновяване е положението на обществените финанси. Необходимо е да се обезпечи устойчивостта на държавните задължения в средносрочен интервал, без това да заплашва растежа и заетостта. Обръщането на наклонността за закъснение на растежа на продуктивността изисква възстановяване на образованието и професионалното образование, стимулиране на нововъведенията и по-ефективно действие на продуктовите пазари.
Състояние на най-важните стопански системи за България
Най-голямата стопанска система в Европейския съюз – Германия, пораства устойчиво и дисциплинирано. В интервал на напредък там се осъществят бюджетни остатъци. Реалният напредък се чака да надвиши 2%. Нормата на безработица е под 4%, което отрежда на Германия второ място в Европейски Съюз по този индикатор след Чешката република. Въпреки че темпът на напредък не е висок, той наподобява резистентен и разрешава свиването на държавния дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт. Очакванията на Европейска комисия са, че през 2019 година този индикатор ще се намали до 57,9% от Брутният вътрешен продукт. По този метод за първи път от 2002 година насам Германия ще извърши критерия за държавния дълг, който не би трябвало да надвишава 60% от Брутният вътрешен продукт.
Прогнозният напредък във Франция, втората по величина стопанска система в Европейски Съюз, от 1,6% и 1,7% надлежно за 2017 година и 2018 година, е охарактеризиран като стабилен от Европейската комисия. Нормата на безработица се чака да се намалява, само че все пак ще остане 9,3% през идната година, като ще надвишава междинната за Европейски Съюз от 7,3%. Същевременно бюджетният недостиг ще се свие до 2,9% от Брутният вътрешен продукт, т.е. малко по-нисък от оптимално разрешените 3% от Брутният вътрешен продукт. Държавният дълг ще бъде 96,9% от Брутният вътрешен продукт, като продължи доста да надвишава прага от 60% от Брутният вътрешен продукт.
През 2017 година възобновяване на италианската стопанска система се ускорява, подкрепено от вложенията и износа. Въпреки това действителният стопански напредък през 2017 година и 2018 година ще бъде надлежно 1,5% и 1,3%, т.е. най-ниският в Европейски Съюз. Заетостта продължава да нараства, само че безработицата остава висока, като през 2018 година ще доближи 10,9%. Бюджетният недостиг се чака да бъде в границите на разрешените граници. Това ще разреши леко намаляване на държавния дълг до 130,8% от Брутният вътрешен продукт и ще продължи да поражда опасения по отношение на устойчивостта на този индикатор.
България
Очакваният съгласно Европейска комисия ритъм на действителен стопански напредък в България през 2017 година и 2018 година е 3,9% и 3,8%. По този индикатор страната се подрежда на девето и пето място за съответната година измежду 28-те членки на Европейски Съюз. Според растежа на брутния вътрешен артикул (БВП) на човек от популацията обаче за посочените години България би се наредила на шесто и четвърто място в Европейски Съюз. Определеният като постоянен от Европейска комисия напредък в страната се поддържа от усилването на вътрешното търсене. Основните източници са частното и държавното ползване, както и частичното възобновяване на вложенията. Приносът на външния бранш се чака да се намалява заради изпреварващия напредък на вноса по отношение на износа. Така през 2017 година този принос ще бъде нулев, а през 2018 година ще е 0,1 процентни пункта.
Темпът на инфлацията се форсира, като интервалът на намаляване на цените, стартирал през 2013 година, към този момент е преминат. Годишната инфлация през 2017 година се чака от Европейска комисия да е 1%, до момента в който през 2018 година ще доближи 1,5%. Възможно е тези стойности да бъдат надхвърлени. Факторите за това ще са вътрешното търсене, повишението на административните цени на комуналните услуги и покачването на цените на енергийните запаси и на суровините на интернационалните пазари.
Нормата на претовареност се чака да се увеличи, само че със забавящ се ритъм. Това способства за по-ниска безработица, която в края на 2018 година ще доближи 6% и ще продължи да бъде под междинната в Европейски Съюз. Освен това заплатите ще набъбнат в номинално изражение надлежно със 7,8% и 8,3% в следствие от лимитираното предложение на пазара на труда. Големият дял на неактивните лица на пазара на труда, високият % на дълготрайна безработица и лимитираното включване на младежите, са главните спънки пред гладкото му действие. Липсва явен механизъм за установяване на минималната работна заплата, което способства за неустановеност. Несъответствията сред търсени и предлагани умения по браншове и райони също съставляват провокации.
Според Европейска комисия положението на обществените финанси е положително. Консолидацията на бюджета се случва по-бързо от техните упования, още през 2016 година Растежът на приходите в следствие от удобното развиване на стопанската система ще компенсира по-високите обществени разноски за заплати и пенсии. Така на начислена основа се чака през 2017 и 2018 година да се осъществя уравновесен бюджет. При планувани лимитирани излъчвания на държавен дълг това ще способства за понижаване на относителния дял на дълга в края на 2017 година до 25,7% от Брутният вътрешен продукт и до 24,3% през 2018 година По този метод България ще резервира третото си място в Европейски Съюз по този индикатор, след Естония и Люксембург.
Бавните административни промени и слабостите при държавните поръчки не престават да въздействат отрицателно върху успеваемостта на обществените разноски. Някои законодателни и институционални промени са стъпки в вярната посока, само че ограниченията за въвеждане на електронно ръководство към момента са мудни и не могат да провокират мечтаните резултати. Забавени са промените във връзка с дребните и междинните предприятия, чиито достъп до финансиране към момента не е съответен на потребностите им.
Въпреки някои усъвършенствания провокациите пред бизнес средата не престават да пречат на вложенията. Възприятията за корупция, слабите институции и нестабилната нормативна уредба не престават да провокират терзания. Така съгласно прогнозата на Европейска комисия едвам през 2018 година размерът на вложенията в действително изражение ще доближи този от 2015 година, след внезапния спад през 2016 година В релативно изражение обаче делът им в Брутният вътрешен продукт остава релативно невисок, принос за което има и спадът на директните задгранични вложения.
Рисковете за бюджетната позиция съгласно Европейска комисия са уравновесени. Вероятността за вписване на по-високи доходи е сходна с тази за увеличение на разноските в следствие от настояванията за повишаване на заплатите, както и за по-големи вложения, финансирани с национални средства. По отношение на българската стопанска система като цяло рисковете са свързани най-много със положението на европейските є сътрудници, които макар предстоящото закъснение ще продължат да осъществят напредък и през 2018 г.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ