Великденските пости - пречистване на тялото и душата
Постенето не е просто отвод от блажна храна, за филтриране на организма. Телесния пост или така наречен говеене, на който подлагаме тялото си, е в директна връзка с духовния пост, посредством който се опитваме да станем богоугодни. Когато телесното самоограничение и филтриране не е съчетано с духовно такова, постенето се трансформира в елементарна диета. Чрез отвод от блажна храна вярващите се пробват да смирят душата си и да се разкаят за греховете си.
Великденските пости са най-продължителните и най-строгите в православното християнство. Наричат се още Четиридесетница, тъй като не престават в седем седмици или четиридесет дни. Четиридесетницата е открита от християнската черква в памет на 40-дневния пост на Иисус Христос в пустинята.
Повтаряйки тестването на Сина Божи, хората получават опция да се разкаят и да очистят душите си и телата си. Основните правила, на които се подчиняват всички постове в Православното християнство, в това число и Великите пости, (Четиридесетница), са следните:
1. Човек се въздържа от храна, с цел да се бори с прегрешението. Вярата му се мери с въздържанието, а не с изнемогата на тялото. Преди вярващият да реши да се подложи на продължителни пости, той би трябвало да е наясно със силите си;
2. Трябва да стартира да се приготвя от рано за това тестване. Църквата дефинира поста като аскетичен героизъм, който изисква предварителна подготовка. Решите ли да спазите постите, пробвайте се да подготвите тялото си, като започнете да постите всеки сряда и петък през годината;
3. Преди да постите, посетете духовно лице – духовник, който да благослови поста ви и да ви направлява през това изпитание;
4. Постите не са тестване по силите на всеки и църквата се е съобразила с това. Болните, бременни, дребните деца и пътешествениците са освободени от говеене;
5. Заговяването (яденето на месо) става единствено след отслужването на празничната литургия, която отбелязва края на говеенето. Захранването с блажни артикули и меса би трябвало да става последователно и внимателно;
6. Шест степени на суровост са избрани от Църквата в Типика. Те са:
- всичко с изключение на месо (Месни заговезни);
- вкусване на риба; в тези дни е разрешена и гореща храна, приготвена с растителна мазнина;
- гореща храна с растително масло;
- гореща храна без мазнина;
- студена храна без лой и без топли питиета (т.нар. сухоежбина);
- пълно възпиране от храна.
7. Постенето без духовно филтриране не е пост, а нормално самоограничение или диета. Истински вярващите християни би трябвало да се въздържат от пороци и и пристрастености. Те би трябвало да се стремят да изкоренят неприятното от сърцето и душата си, да се опитат да простят нанесените им обиди. Постенето е отвод освен от блажна храна, само че и от зрелища и занимания, също по този начин и от секс, даже за брачните двойки. Забранява се гледането на телевизия.
По време на Великите пости потреблението на риба се позволява единствено на Благовещение и на Връбница. Яденето на месо се прекратява след Неделя Месопустна, а на мляко, млечни артикули и риба – след Неделя Сипропустна (Сирни заговезни).
На Великден вярващите отиват на черква, с цел да чуят празничната литургия и да се причестят. Това поставя завършек на Великденските пости.
Вижте в галерията горе по какъв начин тъкмо би трябвало да се организират Великите пости съгласно църковния канон.
