Прокурори и следователи предлагат паметник на юристите - спасители на българските евреи
Поставяне на монумент в София на юристите - спасители на българските евреи оферират от Асоциацията на прокурорите в България /АПБ/ и Камарата на следователите в България /КСБ/. Презентацията на самодейността, подкрепена от историци, политици и адвокати, ще се състои на през днешния ден в 13.30 ч. в Национална следствена работа.
Ето и цялото известие на Асоциация на прокурорите в България и Камарата на следователите в България:
През март 2023 година се навършват 80 години от спасяването на българските евреи от Холокоста. Този акт съставлява европейско изключение в мрачните времена на Втората международна война, когато евреите в Европа стават жертва на нацистката расова доктрина и нейните почитатели.
По същото време в България, въпреки и съюзничка на Третия Райх, се надига мощна вълна на възмущение против антиеврейското законодателство и плануваната депортация на българските евреи. Тя обгръща представители на целия политически набор – от извънредно ляво до извънредно дясно, това оповестяват от Асоциация на прокурорите в България.
В този неповторим за българската история случай следим образец за обединяване на другояче несъвместими идеологически персони в името на общочовешките полезности и морал. Различни елементи от българското общество застават в отбрана на своите сънародници евреи - Българската православна черква, професионални организации, интелектуалци и общественици, елементарни жители. Особено значима роля измежду тях заемат българските адвокати.
Съюзът на българските юристи излиза със особено писмо до министър-председателя Богдан Филов, в което афишира Закона за отбрана на нацията за противоправен и позорен. Много съдии, прокурори и други магистрати в своето персонално и професионално качество, постоянно рискувайки позициите, които заемат, също застават в отбрана на еврейското население. Спазвайки професионалния си дълг за правдивост и правда, както ѝ високия си персонален морал, те се афишират срещу антиеврейското законодателство и подготвяната депортация. Правят изявления от парламентарната естрада, пишат писма и петиции до монарха и държавното управление, провеждат подписки и делегации до управляващите.
Сред многото имена изпъква това на заместник-председателя на 25 Общински народен съвет Димитър Пешев, който губи поста си заради подписката, която провежда в отбрана на евреите и под която поставят името си 43 народни представители. С достойното си и самоуверено държание се открояват още юристите-политици проф. Петко Стайнов и Никола Мушанов, депутатите Димитър Икономов, Георги Кендеров, Стойчо Мошанов, Марин Тютюнюджиев, Григор Чешмеджиев; прокурорът и юрист Недко Каблешков, Димо Казасов, съдията Иван Ковачев, дипломатите Никола Ванчев, Любен Златаров, Никола Пецев и Петър-Асен Смядовски, тогавашният кмет на Бургас Дянко Пръвчев Лазаров и доста други. Сред двадесетте българи, оповестени от Яд Вашем за праведници на света, намират място петима адвокати - самият Димитър Пешев, политикът и публицист Димо Казасов, кюстендилските юристи Иван Момчилов и Петър Михалев, както и юристът Анна Сърчаджиева.
За 80 години в столицата на България не е подложен знак или знак, който да припомня за големите заслуги, които българските прависти имат за спасяването на българските евреи по време на Втората международна война. Вярваме, че навечерието на тази годишнина е подобаващ миг за нас като адвокати да почетем професионалното и достойното държание на нашите прародители, както и на целия български народ в сложните времена на война и несправедливости. Нека покажем, че урокът по великодушие, приемливост, професионализъм и хуманизъм не е пропуснат и стремежът да бъдем почтени техни наследници не е зарязан.
Затова ние от Асоциацията на прокурорите в България /АПБ/ и Камарата на следователите в България /КСБ/ подхващаме самодейност за слагане в София на монумент на юристите-спасители на българските евреи, посредством който да бъде изразена признателността на българския народ към техните заслуги за отбрана на правилата на хуманизма, толерантността и справедливостта, а по този метод и на националното ни достолепие.
За задачата към този момент сме създали нужните административни действия пред Столична община и имаме вяра, че концепцията ни ще бъде осъществена!
До момента самодейността е подкрепена от историците доцент доктор Румяна Маринова - Христиди /ръководител на компетентност „ Хебраистика “ в ИФ на СУ „ Св. Климент Охридски/ и доктор Тодор Чобанов /бивш зам.-министър на културата и зам.-кмет на Столична община/; от президентите Георги Първанов и Росен Плевнелиев; от юристите проф. Огнян Герджиков /бивш министър-председател и ръководител на Народното събрание/, проф. Борис Велчев /ректор на ВУЗФ, някогашен основен прокурор и ръководител на Конституционния съд/, проф. Лазар Груев /бивш ръководител на ВКС/, проф. Даниел Вълчев /декан на ЮФ на СУ, някогашен заместител министър-председател и министър на образованието и науката/, проф. Пламен Киров /член на Комисия за защита на конкуренцията, някогашен парламентарен съдия/; доцент доктор Анета Антонова /зам.-ректор на СУ „ Св. Климент Охридски “/; Владислав Славов /председател на Съюза на юристите в България /СЮБ/, някогашен парламентарен арбитър, ръководител на Върховен административен съд и зам.-главен прокурор/; от конституционните съдии Павлина Панова /бивш зам.-председател на ВКС/, Красимир Влахов /бивш зам.-председател на ВКС/ и Константин Пенчев /бивш ръководител на ВАС/; от членовете на Висш съдебен съвет Боян Магдалинчев /бивш зам.-председател на ВАС/ и Евгени Иванов /съпредседател на Гражданския съвет към Висш съдебен съвет и някогашен ръководител на АПБ/; от ръководителя на Върховен касационен съд Галина Захарова, от ръководителя на Върховен административен съд Георги Чолаков, от основния прокурор Иван Гешев, от сегашния и от някогашния ръководител на Нотариалната камара Димитър Танев и Красимир Анадолиев, от юристите Антон Станков /бивш зам.-председател на Софийски градски съд и министър на правосъдието/, Явор Нотев /бивш зам.-председател на Народното събрание/ и Явор Хайтов /бивш зам.-председател на Народното събрание и зам.-министър на вътрешните работи; от зам.-министъра на правораздаването Мария Павлова; от Бранимир Ботев /председател на Европейския институт за тактики и разбори и член на УС на Европейската лига за икономическо сътрудничество; от Мария Карагьозова /представляващ „ Асоциация Форум “ и съпредседател на Гражданския съвет към ВСС/; от Съюза на юристите в България; от Асоциацията на българските административни съдии; от Българската съдийска асоциация; от проф. Ирена Петева /ректор на УниБИТ/ и проф. Стоян Денчев /председател на Оценка за съвместимост на УниБИТ/; от Борислав Юруков /ректор на ЮЗУ „ Неофит Рилски “/ и доцент доктор Николай Марин /декан на правно-историческия факултет в ЮЗУ „ Неофит Рилски “/.
Ето и цялото известие на Асоциация на прокурорите в България и Камарата на следователите в България:
През март 2023 година се навършват 80 години от спасяването на българските евреи от Холокоста. Този акт съставлява европейско изключение в мрачните времена на Втората международна война, когато евреите в Европа стават жертва на нацистката расова доктрина и нейните почитатели.
По същото време в България, въпреки и съюзничка на Третия Райх, се надига мощна вълна на възмущение против антиеврейското законодателство и плануваната депортация на българските евреи. Тя обгръща представители на целия политически набор – от извънредно ляво до извънредно дясно, това оповестяват от Асоциация на прокурорите в България.
В този неповторим за българската история случай следим образец за обединяване на другояче несъвместими идеологически персони в името на общочовешките полезности и морал. Различни елементи от българското общество застават в отбрана на своите сънародници евреи - Българската православна черква, професионални организации, интелектуалци и общественици, елементарни жители. Особено значима роля измежду тях заемат българските адвокати.
Съюзът на българските юристи излиза със особено писмо до министър-председателя Богдан Филов, в което афишира Закона за отбрана на нацията за противоправен и позорен. Много съдии, прокурори и други магистрати в своето персонално и професионално качество, постоянно рискувайки позициите, които заемат, също застават в отбрана на еврейското население. Спазвайки професионалния си дълг за правдивост и правда, както ѝ високия си персонален морал, те се афишират срещу антиеврейското законодателство и подготвяната депортация. Правят изявления от парламентарната естрада, пишат писма и петиции до монарха и държавното управление, провеждат подписки и делегации до управляващите.
Сред многото имена изпъква това на заместник-председателя на 25 Общински народен съвет Димитър Пешев, който губи поста си заради подписката, която провежда в отбрана на евреите и под която поставят името си 43 народни представители. С достойното си и самоуверено държание се открояват още юристите-политици проф. Петко Стайнов и Никола Мушанов, депутатите Димитър Икономов, Георги Кендеров, Стойчо Мошанов, Марин Тютюнюджиев, Григор Чешмеджиев; прокурорът и юрист Недко Каблешков, Димо Казасов, съдията Иван Ковачев, дипломатите Никола Ванчев, Любен Златаров, Никола Пецев и Петър-Асен Смядовски, тогавашният кмет на Бургас Дянко Пръвчев Лазаров и доста други. Сред двадесетте българи, оповестени от Яд Вашем за праведници на света, намират място петима адвокати - самият Димитър Пешев, политикът и публицист Димо Казасов, кюстендилските юристи Иван Момчилов и Петър Михалев, както и юристът Анна Сърчаджиева.
За 80 години в столицата на България не е подложен знак или знак, който да припомня за големите заслуги, които българските прависти имат за спасяването на българските евреи по време на Втората международна война. Вярваме, че навечерието на тази годишнина е подобаващ миг за нас като адвокати да почетем професионалното и достойното държание на нашите прародители, както и на целия български народ в сложните времена на война и несправедливости. Нека покажем, че урокът по великодушие, приемливост, професионализъм и хуманизъм не е пропуснат и стремежът да бъдем почтени техни наследници не е зарязан.
Затова ние от Асоциацията на прокурорите в България /АПБ/ и Камарата на следователите в България /КСБ/ подхващаме самодейност за слагане в София на монумент на юристите-спасители на българските евреи, посредством който да бъде изразена признателността на българския народ към техните заслуги за отбрана на правилата на хуманизма, толерантността и справедливостта, а по този метод и на националното ни достолепие.
За задачата към този момент сме създали нужните административни действия пред Столична община и имаме вяра, че концепцията ни ще бъде осъществена!
До момента самодейността е подкрепена от историците доцент доктор Румяна Маринова - Христиди /ръководител на компетентност „ Хебраистика “ в ИФ на СУ „ Св. Климент Охридски/ и доктор Тодор Чобанов /бивш зам.-министър на културата и зам.-кмет на Столична община/; от президентите Георги Първанов и Росен Плевнелиев; от юристите проф. Огнян Герджиков /бивш министър-председател и ръководител на Народното събрание/, проф. Борис Велчев /ректор на ВУЗФ, някогашен основен прокурор и ръководител на Конституционния съд/, проф. Лазар Груев /бивш ръководител на ВКС/, проф. Даниел Вълчев /декан на ЮФ на СУ, някогашен заместител министър-председател и министър на образованието и науката/, проф. Пламен Киров /член на Комисия за защита на конкуренцията, някогашен парламентарен съдия/; доцент доктор Анета Антонова /зам.-ректор на СУ „ Св. Климент Охридски “/; Владислав Славов /председател на Съюза на юристите в България /СЮБ/, някогашен парламентарен арбитър, ръководител на Върховен административен съд и зам.-главен прокурор/; от конституционните съдии Павлина Панова /бивш зам.-председател на ВКС/, Красимир Влахов /бивш зам.-председател на ВКС/ и Константин Пенчев /бивш ръководител на ВАС/; от членовете на Висш съдебен съвет Боян Магдалинчев /бивш зам.-председател на ВАС/ и Евгени Иванов /съпредседател на Гражданския съвет към Висш съдебен съвет и някогашен ръководител на АПБ/; от ръководителя на Върховен касационен съд Галина Захарова, от ръководителя на Върховен административен съд Георги Чолаков, от основния прокурор Иван Гешев, от сегашния и от някогашния ръководител на Нотариалната камара Димитър Танев и Красимир Анадолиев, от юристите Антон Станков /бивш зам.-председател на Софийски градски съд и министър на правосъдието/, Явор Нотев /бивш зам.-председател на Народното събрание/ и Явор Хайтов /бивш зам.-председател на Народното събрание и зам.-министър на вътрешните работи; от зам.-министъра на правораздаването Мария Павлова; от Бранимир Ботев /председател на Европейския институт за тактики и разбори и член на УС на Европейската лига за икономическо сътрудничество; от Мария Карагьозова /представляващ „ Асоциация Форум “ и съпредседател на Гражданския съвет към ВСС/; от Съюза на юристите в България; от Асоциацията на българските административни съдии; от Българската съдийска асоциация; от проф. Ирена Петева /ректор на УниБИТ/ и проф. Стоян Денчев /председател на Оценка за съвместимост на УниБИТ/; от Борислав Юруков /ректор на ЮЗУ „ Неофит Рилски “/ и доцент доктор Николай Марин /декан на правно-историческия факултет в ЮЗУ „ Неофит Рилски “/.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ