Председателството свърши, завръщаме се в “блатото”
Поставихме изразителен районен акцент – интеграцията на Западните Балкани
Отшумяват фанфарите на първото българско ротационно председателство на Съвета на Европейски Съюз. Само след броени месеци и Съюзът, и България ще го не помнят, паркът към НДК последователно ще бъде занемарен – трева ще прорасте сред плочките, несъмнено ще спрат и фонтаните. Политическият живот на България ще се върне в естествения си темп. Но преди този момент дано забележим равносметката.
Ако изоставим партийната оптика на ръководещите или опозицията и опитаме да погледнем на европредседателството по-безпристрастно, можем да го обобщим по този начин: мина без огромни провали, удържахме обичайно техническо равнище, поставихме изразителен районен акцент – интеграцията на Западните Балкани.
Да стартираме с позитивното. Енергията на премиера Борисов даде подтик на балканския разговор и го сложи в явен европейски подтекст. Първата по рода си среща сред Европейски Съюз и страните от Западните Балкани в София сама по себе си беше исторически триумф, въпреки че и двете страни към момента не са подготвени за действителна интеграция. Вярно е, че политическият подтик за ускорение на евроатлантическата интеграция на нашите съседи не е с българско авторство. Част е от съотношението на силите на общия геополитически декор, в който световните сили – Съединени американски щати, Русия и Китай – съперничат в Близкия Изток, Африка и на Балканите. Но сполучливите совалки и ходатайство на България надградиха съществено. Самата водеща тематика на срещата – „ Свързаност “ във връзка с превоз, енергетика и цифрова инфраструктура, обучение и други – както и присъединяване на интернационалните финансови институции, са извънредно позитивни за вероятността за развиване на района. Финалният документ – „ Декларацията от София “ – е основен и в огромна степен основополагащ политически документ за европейското бъдеще на Западните Балкани, който може да се съпостави със смисъла на Декларацията от Лаакен, която преди време отвори пътя на България към участието. Набелязани са доста съответни ограничения и цели в районното и европейско съдействие. И, несъмнено, най-вече за това какво би трябвало да свършат самите балкански претенденти за Европейски Съюз в региона на върховенството на закона, пазарното стопанство, инфраструктурата, превоза, енергетиката, цифровата стопанска система и прочие. Ако Западните Балкани си „ напишат домашното “, то ще пристигна времето и за пътна карта към участие. Но това е на първо място тяхна грижа и отговорност. България сподели, че е добър другар и комшия.
Остават обаче сериозните въпросителни към българската дипломация във връзка с Македония. Споразумението сред Атина и Скопие без подозрение отбрани гръцкия интерес – Македония публично се отхвърли от нелепите си искания към историческото завещание на южните ни съседи. В същото време обаче, нищо значително не се е трансформирало в отношението на Скопие към присвояваната от тях българска история, исторически персони и светини, които за неотменна част от идентичноста на българската нация. Левият министър председател Заев дори не желае да спомене българите, като националност, която участва в актуалната македонска страна. Да не приказваме за опита да се помакедончи историята на българската Охридска архиепископия. По тези въпроси държавното управление демонстрира странна заплеснатост, която може да коства много скъпо на България в дълготрайна вероятност.
Друг позитивен миг в българското председателство, който би трябвало да се оцени по достолепие, е, че позицията на държавното управление по многогодишната финансова рамка за интервала 2021-2027 откри отзив, средствата за кохезионна политика няма да бъдат понижени значително. Безпокойството е обаче от пасивната позиция на държавното управление по действителното понижаване на земеделските дотации, което се обрисува.
От становище на партийния пейзаж у нас, позитивен миг беше и тоталната европейска делегитимация и маргинализация на соросоидите и костовистите, които дълги години се изживяваха надали не като „ единствени и достоверни представители на Европа “. Стана ясно и за умрелите, че нито са представители, нито имат някакво значение за европейския път на България в бъдеще.
И въпреки всичко, дефицитите на нашето председателство в други области са основни. Страната ни не съумя да трансформира председателството в ефикасен инструмент за отбрана на значими български ползи. Така както го вършат множеството държави-членки. Примерът, който се откроява, е така наречен пакет „ Мобилност “, в който под натиска на Франция Брюксел залага параметри в ущърб на българските превозвачи. България пропусна и „ златен късмет “ за съответно и влиятелно разпространение на българското културно-историческо завещание и модерни постижения в региона на науката и културата. В метафора на този български пропуск се трансфораха и свадите и неуредиците към така наречен „ бронзова къща “, която трябваше да бъде построена при започване на председателството, а към момента не е приключена. Не бяха ангажирани по подобаващ метод с подтекста на европейските прояви огромните имена на българската просвета, просвета, спорт. Съпътстващите председателството прояви бяха бледи и не отразяват действително българските благоприятни условия. Не беше употребен в задоволителна степен и капацитетът на гражданското общество за обогатяване на политическото наличие на българското председателство. Правителството взаимодействаше основно с дежурния кръг близки до него организации и специалисти, които му обезпечават комфорт с фанфарни оценки и мнения. Остана единствено на книга и образуваният „ съвет на мъдреците “ – не беше оползотворен престижът и контактите на включените в него персони за възстановяване на имиджа на страната. Вероятно някой би прибавил към грешките и към този момент забравения скандал към младежката среща в София, когато юношески водачи от Европа се оплакаха от логистиката по пътуванията им (за сметка на данъкоплатците). Далеч съм от мисълта да извинявам някои фриволни недомислия на уредниците, като това да водят еврокомсомолците на дискотека. Но този скандал имаше по-скоро партиен привкус, в сравнение с справедливи учредения, по тази причина и не го пиша „ на сметката “ на председателството.
Заедно с това, България не съумя да се включи с ясна и осмислена през българските ползи позиция по тематиката за бъдещето на Европейски Съюз. Другите пишат и поправят сюжета за развиването на Европейски Съюз, а България е въздържан слушател. Вън от европейските радари остана и една значима за нас тематика – стратегическото съдействие в Черноморския район.
След като София живя с ритъма на Брюксел в продължение на шест месеца, в този момент още веднъж се завръщаме в „ блатото “ на родните проблеми. Краят на европредседателството беше алегорично ознаменувано от две мрачни събития с бездънен отзив в българското общество. Първото е новият скок на цените на ток, парно и газ, който трансформиралият се в инструмент на енергийните корпорации, а не в бранител на жителите енергиен регулатор – КЕВР, сервира на българските жители без никакви скрупули на съвестта. А второто – пагубната демографска статистика, която сочи, че в земята на Ботев и Левски към този момент живеят по-малко от 7 милиона души. Европейската глазура на въжделенията на елитите по Шенген и еврозоната, е димна завеса, която с нищо няма да помогне за превъзмогването на хроничните проблеми на лишеното от обществена и икономическа вероятност българско общество. Шенген няма да оправи опазването на здравето ни. Въвеждането на еврото няма да поправи образованието ни, нито ще усили пенсиите и ще облекчи живота на майките на деца с увреждания.
Вън от всякакво подозрение е, че българските партии – ръководещи и опозиционни – както и тези, които под „ знамето на протест против статуквото “ евентуално ще се опитат да станат част от това статукво, нямат визия и работещи хрумвания, а някои даже и планове, за решение на тези проблеми. Лесно е да източиш от джоба на хората милиарди за военни играчки. Но оцеляването на нацията не се подсигурява от пет самолета и двайсет гаубици, които – недай Боже – за минути ще се трансфорат в остаряло желязо при един спор. Нацията ще оцелее единствено, в случай че има налично за всички и качествено здравно обслужване и тласъци за образованието, научните и академични центрове. Докато тези въпроси не станат център, единствен и най-съществен фокус на българската политика и ръководство, общество ни е обречено на вегетиране. Неспособността да се подсигурява оцеляването, а оттова и достолепието на нацията, е фактическият „ бул-екзит “ – на книга ще сме в Европейски Съюз, само че в действителностите на живота ще обитаваме Третия свят.
Отшумяват фанфарите на първото българско ротационно председателство на Съвета на Европейски Съюз. Само след броени месеци и Съюзът, и България ще го не помнят, паркът към НДК последователно ще бъде занемарен – трева ще прорасте сред плочките, несъмнено ще спрат и фонтаните. Политическият живот на България ще се върне в естествения си темп. Но преди този момент дано забележим равносметката.
Ако изоставим партийната оптика на ръководещите или опозицията и опитаме да погледнем на европредседателството по-безпристрастно, можем да го обобщим по този начин: мина без огромни провали, удържахме обичайно техническо равнище, поставихме изразителен районен акцент – интеграцията на Западните Балкани.
Да стартираме с позитивното. Енергията на премиера Борисов даде подтик на балканския разговор и го сложи в явен европейски подтекст. Първата по рода си среща сред Европейски Съюз и страните от Западните Балкани в София сама по себе си беше исторически триумф, въпреки че и двете страни към момента не са подготвени за действителна интеграция. Вярно е, че политическият подтик за ускорение на евроатлантическата интеграция на нашите съседи не е с българско авторство. Част е от съотношението на силите на общия геополитически декор, в който световните сили – Съединени американски щати, Русия и Китай – съперничат в Близкия Изток, Африка и на Балканите. Но сполучливите совалки и ходатайство на България надградиха съществено. Самата водеща тематика на срещата – „ Свързаност “ във връзка с превоз, енергетика и цифрова инфраструктура, обучение и други – както и присъединяване на интернационалните финансови институции, са извънредно позитивни за вероятността за развиване на района. Финалният документ – „ Декларацията от София “ – е основен и в огромна степен основополагащ политически документ за европейското бъдеще на Западните Балкани, който може да се съпостави със смисъла на Декларацията от Лаакен, която преди време отвори пътя на България към участието. Набелязани са доста съответни ограничения и цели в районното и европейско съдействие. И, несъмнено, най-вече за това какво би трябвало да свършат самите балкански претенденти за Европейски Съюз в региона на върховенството на закона, пазарното стопанство, инфраструктурата, превоза, енергетиката, цифровата стопанска система и прочие. Ако Западните Балкани си „ напишат домашното “, то ще пристигна времето и за пътна карта към участие. Но това е на първо място тяхна грижа и отговорност. България сподели, че е добър другар и комшия.
Остават обаче сериозните въпросителни към българската дипломация във връзка с Македония. Споразумението сред Атина и Скопие без подозрение отбрани гръцкия интерес – Македония публично се отхвърли от нелепите си искания към историческото завещание на южните ни съседи. В същото време обаче, нищо значително не се е трансформирало в отношението на Скопие към присвояваната от тях българска история, исторически персони и светини, които за неотменна част от идентичноста на българската нация. Левият министър председател Заев дори не желае да спомене българите, като националност, която участва в актуалната македонска страна. Да не приказваме за опита да се помакедончи историята на българската Охридска архиепископия. По тези въпроси държавното управление демонстрира странна заплеснатост, която може да коства много скъпо на България в дълготрайна вероятност.
Друг позитивен миг в българското председателство, който би трябвало да се оцени по достолепие, е, че позицията на държавното управление по многогодишната финансова рамка за интервала 2021-2027 откри отзив, средствата за кохезионна политика няма да бъдат понижени значително. Безпокойството е обаче от пасивната позиция на държавното управление по действителното понижаване на земеделските дотации, което се обрисува.
От становище на партийния пейзаж у нас, позитивен миг беше и тоталната европейска делегитимация и маргинализация на соросоидите и костовистите, които дълги години се изживяваха надали не като „ единствени и достоверни представители на Европа “. Стана ясно и за умрелите, че нито са представители, нито имат някакво значение за европейския път на България в бъдеще.
И въпреки всичко, дефицитите на нашето председателство в други области са основни. Страната ни не съумя да трансформира председателството в ефикасен инструмент за отбрана на значими български ползи. Така както го вършат множеството държави-членки. Примерът, който се откроява, е така наречен пакет „ Мобилност “, в който под натиска на Франция Брюксел залага параметри в ущърб на българските превозвачи. България пропусна и „ златен късмет “ за съответно и влиятелно разпространение на българското културно-историческо завещание и модерни постижения в региона на науката и културата. В метафора на този български пропуск се трансфораха и свадите и неуредиците към така наречен „ бронзова къща “, която трябваше да бъде построена при започване на председателството, а към момента не е приключена. Не бяха ангажирани по подобаващ метод с подтекста на европейските прояви огромните имена на българската просвета, просвета, спорт. Съпътстващите председателството прояви бяха бледи и не отразяват действително българските благоприятни условия. Не беше употребен в задоволителна степен и капацитетът на гражданското общество за обогатяване на политическото наличие на българското председателство. Правителството взаимодействаше основно с дежурния кръг близки до него организации и специалисти, които му обезпечават комфорт с фанфарни оценки и мнения. Остана единствено на книга и образуваният „ съвет на мъдреците “ – не беше оползотворен престижът и контактите на включените в него персони за възстановяване на имиджа на страната. Вероятно някой би прибавил към грешките и към този момент забравения скандал към младежката среща в София, когато юношески водачи от Европа се оплакаха от логистиката по пътуванията им (за сметка на данъкоплатците). Далеч съм от мисълта да извинявам някои фриволни недомислия на уредниците, като това да водят еврокомсомолците на дискотека. Но този скандал имаше по-скоро партиен привкус, в сравнение с справедливи учредения, по тази причина и не го пиша „ на сметката “ на председателството.
Заедно с това, България не съумя да се включи с ясна и осмислена през българските ползи позиция по тематиката за бъдещето на Европейски Съюз. Другите пишат и поправят сюжета за развиването на Европейски Съюз, а България е въздържан слушател. Вън от европейските радари остана и една значима за нас тематика – стратегическото съдействие в Черноморския район.
След като София живя с ритъма на Брюксел в продължение на шест месеца, в този момент още веднъж се завръщаме в „ блатото “ на родните проблеми. Краят на европредседателството беше алегорично ознаменувано от две мрачни събития с бездънен отзив в българското общество. Първото е новият скок на цените на ток, парно и газ, който трансформиралият се в инструмент на енергийните корпорации, а не в бранител на жителите енергиен регулатор – КЕВР, сервира на българските жители без никакви скрупули на съвестта. А второто – пагубната демографска статистика, която сочи, че в земята на Ботев и Левски към този момент живеят по-малко от 7 милиона души. Европейската глазура на въжделенията на елитите по Шенген и еврозоната, е димна завеса, която с нищо няма да помогне за превъзмогването на хроничните проблеми на лишеното от обществена и икономическа вероятност българско общество. Шенген няма да оправи опазването на здравето ни. Въвеждането на еврото няма да поправи образованието ни, нито ще усили пенсиите и ще облекчи живота на майките на деца с увреждания.
Вън от всякакво подозрение е, че българските партии – ръководещи и опозиционни – както и тези, които под „ знамето на протест против статуквото “ евентуално ще се опитат да станат част от това статукво, нямат визия и работещи хрумвания, а някои даже и планове, за решение на тези проблеми. Лесно е да източиш от джоба на хората милиарди за военни играчки. Но оцеляването на нацията не се подсигурява от пет самолета и двайсет гаубици, които – недай Боже – за минути ще се трансфорат в остаряло желязо при един спор. Нацията ще оцелее единствено, в случай че има налично за всички и качествено здравно обслужване и тласъци за образованието, научните и академични центрове. Докато тези въпроси не станат център, единствен и най-съществен фокус на българската политика и ръководство, общество ни е обречено на вегетиране. Неспособността да се подсигурява оцеляването, а оттова и достолепието на нацията, е фактическият „ бул-екзит “ – на книга ще сме в Европейски Съюз, само че в действителностите на живота ще обитаваме Третия свят.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ