ЕСПЧ: Прокурорското задържане за 72 часа трябва да е обжалваемо
Постановлението от прокурор за задържане под стража за период до 72 часа на обвинени лица би трябвало да може да се апелира. Това постанови Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) по делото от 13 октомври 2020 година, осведоми Българският хелзински комитет.
Решението на европейските магистрати касае наказателно произвеждане за рушвет против някогашният кмет на гр. Садово Марин Йосифов. През 2010 година той е задържан по данни за осъществено закононарушение със заповед на полицията за 24 часа по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи. След приключването на този период, Йосифов не е освободен, а е отведен пред проверяващите органи, които му повдигат обвиняване и го задържат още веднъж, този път с прокурорско разпореждане за период до 72 часа. Така Йосиов стои в ареста за 96 часа без да е изправен пред съд. В последна сметка прокуратурата го освобождава под гаранция.
Съдът в Страсбург намира, че е нарушено на правото на жалбоподателя да бъде неотложно изправен пред съд за осъществяване на обзор на законността на задържането, регламентирано в Европейската конвенцията за правата на индивида. Европейски съд по правата на човека отбелязва още, че още на 26-тия час от задържането прокуратурата е разполагала с информацията, въз основа на която по-късно той е бил освободен. Този факт е направил престоя му в ареста след 26-тия час голословен и в нарушаване на Конвенцията.
На последващо място, съдът се произнася, че жалбоподателят не е разполагал с уместно средство за отбрана, което да му разреши да ревизира законността и нуждата от задържането му, както изисква конвенцията, така като нито законодателството, нито правосъдната процедура са допускали обжалване на прокурорската мярка за задържане.
Европейски съд по правата на човека също по този начин намира, че претърсването в офиса на жалбоподателя е било в нарушаване на правото на ценене на персоналния му живот. Претърсването е осъществено без предварителното позволение на арбитър, какъвто е общият ред по българското законодателство. Наказателно-процесуалният кодекс позволява следващо одобрение на дейностите по претършуване единствено в неотложни случаи, когато това е единствена опция за събиране и опазване на доказателствата. Националният съд обаче е одобрил протокола от претърсването без да показва никакви причини за съществуването на необходимост. Това е довело до неефективност на осъществения правосъден надзор за правда на намесата в персоналния живот на жалбоподателя.
Решението на европейските магистрати касае наказателно произвеждане за рушвет против някогашният кмет на гр. Садово Марин Йосифов. През 2010 година той е задържан по данни за осъществено закононарушение със заповед на полицията за 24 часа по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи. След приключването на този период, Йосифов не е освободен, а е отведен пред проверяващите органи, които му повдигат обвиняване и го задържат още веднъж, този път с прокурорско разпореждане за период до 72 часа. Така Йосиов стои в ареста за 96 часа без да е изправен пред съд. В последна сметка прокуратурата го освобождава под гаранция.
Съдът в Страсбург намира, че е нарушено на правото на жалбоподателя да бъде неотложно изправен пред съд за осъществяване на обзор на законността на задържането, регламентирано в Европейската конвенцията за правата на индивида. Европейски съд по правата на човека отбелязва още, че още на 26-тия час от задържането прокуратурата е разполагала с информацията, въз основа на която по-късно той е бил освободен. Този факт е направил престоя му в ареста след 26-тия час голословен и в нарушаване на Конвенцията.
На последващо място, съдът се произнася, че жалбоподателят не е разполагал с уместно средство за отбрана, което да му разреши да ревизира законността и нуждата от задържането му, както изисква конвенцията, така като нито законодателството, нито правосъдната процедура са допускали обжалване на прокурорската мярка за задържане.
Европейски съд по правата на човека също по този начин намира, че претърсването в офиса на жалбоподателя е било в нарушаване на правото на ценене на персоналния му живот. Претърсването е осъществено без предварителното позволение на арбитър, какъвто е общият ред по българското законодателство. Наказателно-процесуалният кодекс позволява следващо одобрение на дейностите по претършуване единствено в неотложни случаи, когато това е единствена опция за събиране и опазване на доказателствата. Националният съд обаче е одобрил протокола от претърсването без да показва никакви причини за съществуването на необходимост. Това е довело до неефективност на осъществения правосъден надзор за правда на намесата в персоналния живот на жалбоподателя.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ