Последното китайско оръжие в търговската война – соята
Последното пропагандно оръжие на Китай против Доналд Тръмп е малко и кръгло. " Здравейте всички. Аз съм соя. Аз наподобявам доста дребна, само че съм доста значима ", споделя жълтият комикс воин Соя в англоезично малко видео, което бе показано в уеб страницата на китайската чуждоезична радиостанция CGTN предишния петък. Клипът е ориентиран към американските фермери: основните гласоподаватели на Тръмп, които са жертви на комерсиалния спор сред Китай и Америка. Те би трябвало да схванат на първо място следното - „ Китай купува 62% от техния експорт на соя! Имат да губят най-малко толкоз, колкото и ние! “.
Видеото е част от новата PR тактика на Пекин: Не действайте толкоз гневно, както до момента, а по-скоро разделете съперника. През юни китайският президент избра ясни думи: „ В нашата просвета ние отвръщаме на удара с удар ", е декларирал Си Дзинпин съгласно Wall Street Journal по време на среща със западни мениджъри. На първия кръг от американски мита върху артикули на стойност 34 милиарда $ Китай неотложно отвърна с мита в същия размер. Оттогава държавните медии са ненадейно смирени, написа немският Die Zeit.
Когато Тръмп разгласи предишния петък, че може да обмити целия китайски импорт, оценен на 500 милиарда $, в държавните медии на Китай можеше да се прочете... нищо. Думата " комерсиална война " не се демонстрира в доста заглавия. Пресата се въздържа от тематиката. Личните офанзиви против Тръмп са табу. Това най-малко написа в паметни бележки за пропагандата на държавното управление, които станаха обществени.
„ Ръководството видя, че не печели с нападателния си метод ", споделя Йорг Вутке, някогашен президент на Европейската комерсиална камара в Пекин. Ху Синду, един от дребното китайски икономисти, който намерено разисква комерсиалния спор, споделя: „ Тръмп получава поддръжка у дома, само че имиджът на Китай пострада и обстановката е неуместна за държавното управление ".
Изглежда дълго време Си Дзинпин считаше бойните крясъци на Тръмп за блъф. След първата среща на върха във Флорида американският президент заприказва за " огромна химия " сред себе си и китайския президент, щерка му Иванка получи лицензи за бизнес в Китай, а вложителите в Пекин приветстваха фамилията на зетя на Тръмп.
Ако обаче поради комерсиалната война Китай влезе в икономическа рецесия, Си е застрашен да загуби властта вкъщи: китайският президент, който обича да се хвали, че е талант на дипломацията, може да наподобява като дилетант, проиграл всичко на масата за покер. Отмъщението вид „ око за око, зъб за зъб “, няма да сработи: Китай изнася три пъти повече артикули за Съединени американски щати, в сравнение с внася от Америка.
Непосредствените вреди от наказателните мита са лимитирани. Ако в края на август Тръмп наложи мита върху артикули за още 200 милиарда $, това може да спъне китайския стопански растеж тази година единствено с 0,3 процентни пункта, считат анализатори от интернационалните банки. Китай към този момент не е толкоз подвластен от износа, колкото беше преди. По-опасни са психическите последствия от такова затруднение в търговията: китайската стопанска система изпитва така и така сложни дни.
От януари курсовете на главните показатели на китайските тържища са спаднали приблизително с повече от 20%. Растежът се забави до 6,7% през второто тримесечие (6,9% през четвъртото тримесечие на предходната година), което беше умишлена цел на централното държавно управление, съкращаващо държавните вложения от 2017 година То има намерение да изплати големите задължения по обществените бюджети. Големи планове, като да вземем за пример Новият път на коприната, се забавят.
И привикналата на триумфи напоследък софтуерна промишленост също се бори с редица проблеми: фондовете за рисков капитал в процъфтяващия район Шънджън са набрали с до 50% по-малко вложения през първото тримесечие на годината, в сравнение с през 2017 година, показва капиталовата консултантска компания Zero2IPO. Производителят на електроника Xiaomi набра при дебюта си на фондовия пазар в Хонконг единствено половината от целевите 100 милиарда $.
Така че какво може да предприеме Пекин?
1. Обмитяване на китайските услуги
Милиони китайци пътуват всяка година в Съединените щати, употребяват американски програмен продукт и търсят препоръки от адвокатските адвокатски фирми в Съединени американски щати. Китай би могъл да наложи наказателни мита за услуги, с цел да компенсира този остатък от 40 милиарда $. Практическата изгода би била съмнителна. Много китайци имат фамилии и другари в Съединени американски щати, стотици хиляди учат в американски университети. Да се глобяват правните и финансовите услуги – в това също няма смисъл, споделя икономистът Ху Синду: „ Много китайски компании не могат да работят на интернационално ниво без съдействието с огромни американски счетоводни компании ".
2. Да продаде доларови запаси
Китай държи американски държавни облигации за 1,2 трилиона $. Ако Пекин продаде запасите си, натискът върху лихвите в Америка ще нарасне. Това съставлява надеждна опасност за Съединени американски щати. Тази мощност обаче е лимитирана по този начин или другояче. Въпреки че Китай е най-големият заемодател на Съединени американски щати, китайският дял от общия дълг на Америка е релативно невисок - седем %. В допълнение, Пекин се нуждае от доларите си: като инвестиция и с цел да се защищити от инфлацията на юана.
3. Да понижи редките земни маси
Китай добива повече от 80% от по този начин наречените редки земни маси. Тези специфични първични материали са незаменими за мобилните телефони, твърдите дискове, батериите и лазерите. Ако Китай свие експорта си за Съединени американски щати, производителите на оръжия или производителите на технологии за здравния бранш биха могли да бъдат съществено наранени. Но с каква цел? „ Тръмп желае да ограничи нашия експорт и ние даже ще помогнем за това? ", споделя Ю Мяо Жи, заместник-директор на Центъра за стопански проучвания към университета в Пекин.
4. Бойкот на американските артикули
Винаги известен инструмент в китайската комерсиална война: апел за протест към народа. Такъв бе казусът от 2012 година в разногласието с Япония за островите Диао и през 2017 година в спора с Южна Корея за американска система за противоракетна защита. Според редица изследвания на публичното мнение множеството китайци са подготвени да бойкотират американските артикули. Въпреки това размерът на бизнеса на американските компании в Китай надвишава неведнъж този на японските или южнокорейските компании. А концерни като Apple или McDonald`s основават стотици хиляди работни места в Китай, а и локалните снабдители и бизнес сътрудници също биха потърпевши.
5. Засилване на бюрокрацията за американските компании
Китайските митничари неотдавна задържаха резервоар с американски череши за една седмица, до момента в който черешите не загниха. Автомобилните вносители оповестяват за случаен граничен надзор. Китайските управляващи могат в бъдеще да удължат лицензионните процедури за американски компании и да усложнят фирмените сливания, както се случи сред американския производител на полупроводници Qualcomm и холандския производител на чипове NXP. Китайците имат думата за тази договорка, тъй като и двете компании оперират в гигантската страна. В дълготраен проект обаче това би влошило имиджа на Китай като протекционистки деспот.
6. Да изпрати курса на юана надолу
Може ли Китай да стартира валутна война като защитна мярка? Миналия петък Доналд Тръмп упрекна в Twitter Китай, че водачите са оставили юана да пада " като камък ". От април насам юанът загуби 7% от цената си по отношение на $. Отчасти това се дължи на несигурността на пазарите, само че и на интервенция на централната банка при започване на комерсиалната война. Ефектът сигурно е комплициран. В кратковременен проект по-евтиният юан ще поддържа износа на Китай, като по този метод създадените там артикули ще бъдат по-евтини в чужбина. В същото време обаче цените на вносните първични материали и високотехнологични артикули ще се усилват, а те съставляват промеждутъчен артикул за доста експортни артикули. Други азиатски страни биха могли да употребяват Китай като образец и да се опитат да изтласкат валутите си надолу, като по този начин нарасне заплахата от азиатска рецесия.
Заключение:
С изключение на 5-ия вид никой от ходовете няма да бъде ефикасен и даже би довел до удар върху самия Китай. Следователно Си Дзинпин евентуално ще желае да избегне ескалацията на спора и да чака американците да се върнат на масата за договаряния. Може би под натиска на гласоподавателите, които скоро ще почувстват комерсиалната война по личните си джобове. /investor.bg
Видеото е част от новата PR тактика на Пекин: Не действайте толкоз гневно, както до момента, а по-скоро разделете съперника. През юни китайският президент избра ясни думи: „ В нашата просвета ние отвръщаме на удара с удар ", е декларирал Си Дзинпин съгласно Wall Street Journal по време на среща със западни мениджъри. На първия кръг от американски мита върху артикули на стойност 34 милиарда $ Китай неотложно отвърна с мита в същия размер. Оттогава държавните медии са ненадейно смирени, написа немският Die Zeit.
Когато Тръмп разгласи предишния петък, че може да обмити целия китайски импорт, оценен на 500 милиарда $, в държавните медии на Китай можеше да се прочете... нищо. Думата " комерсиална война " не се демонстрира в доста заглавия. Пресата се въздържа от тематиката. Личните офанзиви против Тръмп са табу. Това най-малко написа в паметни бележки за пропагандата на държавното управление, които станаха обществени.
„ Ръководството видя, че не печели с нападателния си метод ", споделя Йорг Вутке, някогашен президент на Европейската комерсиална камара в Пекин. Ху Синду, един от дребното китайски икономисти, който намерено разисква комерсиалния спор, споделя: „ Тръмп получава поддръжка у дома, само че имиджът на Китай пострада и обстановката е неуместна за държавното управление ".
Изглежда дълго време Си Дзинпин считаше бойните крясъци на Тръмп за блъф. След първата среща на върха във Флорида американският президент заприказва за " огромна химия " сред себе си и китайския президент, щерка му Иванка получи лицензи за бизнес в Китай, а вложителите в Пекин приветстваха фамилията на зетя на Тръмп.
Ако обаче поради комерсиалната война Китай влезе в икономическа рецесия, Си е застрашен да загуби властта вкъщи: китайският президент, който обича да се хвали, че е талант на дипломацията, може да наподобява като дилетант, проиграл всичко на масата за покер. Отмъщението вид „ око за око, зъб за зъб “, няма да сработи: Китай изнася три пъти повече артикули за Съединени американски щати, в сравнение с внася от Америка.
Непосредствените вреди от наказателните мита са лимитирани. Ако в края на август Тръмп наложи мита върху артикули за още 200 милиарда $, това може да спъне китайския стопански растеж тази година единствено с 0,3 процентни пункта, считат анализатори от интернационалните банки. Китай към този момент не е толкоз подвластен от износа, колкото беше преди. По-опасни са психическите последствия от такова затруднение в търговията: китайската стопанска система изпитва така и така сложни дни.
От януари курсовете на главните показатели на китайските тържища са спаднали приблизително с повече от 20%. Растежът се забави до 6,7% през второто тримесечие (6,9% през четвъртото тримесечие на предходната година), което беше умишлена цел на централното държавно управление, съкращаващо държавните вложения от 2017 година То има намерение да изплати големите задължения по обществените бюджети. Големи планове, като да вземем за пример Новият път на коприната, се забавят.
И привикналата на триумфи напоследък софтуерна промишленост също се бори с редица проблеми: фондовете за рисков капитал в процъфтяващия район Шънджън са набрали с до 50% по-малко вложения през първото тримесечие на годината, в сравнение с през 2017 година, показва капиталовата консултантска компания Zero2IPO. Производителят на електроника Xiaomi набра при дебюта си на фондовия пазар в Хонконг единствено половината от целевите 100 милиарда $.
Така че какво може да предприеме Пекин?
1. Обмитяване на китайските услуги
Милиони китайци пътуват всяка година в Съединените щати, употребяват американски програмен продукт и търсят препоръки от адвокатските адвокатски фирми в Съединени американски щати. Китай би могъл да наложи наказателни мита за услуги, с цел да компенсира този остатък от 40 милиарда $. Практическата изгода би била съмнителна. Много китайци имат фамилии и другари в Съединени американски щати, стотици хиляди учат в американски университети. Да се глобяват правните и финансовите услуги – в това също няма смисъл, споделя икономистът Ху Синду: „ Много китайски компании не могат да работят на интернационално ниво без съдействието с огромни американски счетоводни компании ".
2. Да продаде доларови запаси
Китай държи американски държавни облигации за 1,2 трилиона $. Ако Пекин продаде запасите си, натискът върху лихвите в Америка ще нарасне. Това съставлява надеждна опасност за Съединени американски щати. Тази мощност обаче е лимитирана по този начин или другояче. Въпреки че Китай е най-големият заемодател на Съединени американски щати, китайският дял от общия дълг на Америка е релативно невисок - седем %. В допълнение, Пекин се нуждае от доларите си: като инвестиция и с цел да се защищити от инфлацията на юана.
3. Да понижи редките земни маси
Китай добива повече от 80% от по този начин наречените редки земни маси. Тези специфични първични материали са незаменими за мобилните телефони, твърдите дискове, батериите и лазерите. Ако Китай свие експорта си за Съединени американски щати, производителите на оръжия или производителите на технологии за здравния бранш биха могли да бъдат съществено наранени. Но с каква цел? „ Тръмп желае да ограничи нашия експорт и ние даже ще помогнем за това? ", споделя Ю Мяо Жи, заместник-директор на Центъра за стопански проучвания към университета в Пекин.
4. Бойкот на американските артикули
Винаги известен инструмент в китайската комерсиална война: апел за протест към народа. Такъв бе казусът от 2012 година в разногласието с Япония за островите Диао и през 2017 година в спора с Южна Корея за американска система за противоракетна защита. Според редица изследвания на публичното мнение множеството китайци са подготвени да бойкотират американските артикули. Въпреки това размерът на бизнеса на американските компании в Китай надвишава неведнъж този на японските или южнокорейските компании. А концерни като Apple или McDonald`s основават стотици хиляди работни места в Китай, а и локалните снабдители и бизнес сътрудници също биха потърпевши.
5. Засилване на бюрокрацията за американските компании
Китайските митничари неотдавна задържаха резервоар с американски череши за една седмица, до момента в който черешите не загниха. Автомобилните вносители оповестяват за случаен граничен надзор. Китайските управляващи могат в бъдеще да удължат лицензионните процедури за американски компании и да усложнят фирмените сливания, както се случи сред американския производител на полупроводници Qualcomm и холандския производител на чипове NXP. Китайците имат думата за тази договорка, тъй като и двете компании оперират в гигантската страна. В дълготраен проект обаче това би влошило имиджа на Китай като протекционистки деспот.
6. Да изпрати курса на юана надолу
Може ли Китай да стартира валутна война като защитна мярка? Миналия петък Доналд Тръмп упрекна в Twitter Китай, че водачите са оставили юана да пада " като камък ". От април насам юанът загуби 7% от цената си по отношение на $. Отчасти това се дължи на несигурността на пазарите, само че и на интервенция на централната банка при започване на комерсиалната война. Ефектът сигурно е комплициран. В кратковременен проект по-евтиният юан ще поддържа износа на Китай, като по този метод създадените там артикули ще бъдат по-евтини в чужбина. В същото време обаче цените на вносните първични материали и високотехнологични артикули ще се усилват, а те съставляват промеждутъчен артикул за доста експортни артикули. Други азиатски страни биха могли да употребяват Китай като образец и да се опитат да изтласкат валутите си надолу, като по този начин нарасне заплахата от азиатска рецесия.
Заключение:
С изключение на 5-ия вид никой от ходовете няма да бъде ефикасен и даже би довел до удар върху самия Китай. Следователно Си Дзинпин евентуално ще желае да избегне ескалацията на спора и да чака американците да се върнат на масата за договаряния. Може би под натиска на гласоподавателите, които скоро ще почувстват комерсиалната война по личните си джобове. /investor.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ