Кога е най-удачно България да се присъедини към Европейския банков съюз?
Последният месец интензивно се заприказва за влизането на България в Еврозоната. Разбира се, сходни отзиви бяха изказвани нееднократно през годините, само че по този начин и до действителни дейности в тази посока не се стигна. Въпреки че България от дълго време извършва техническите критерии, за приемане на дадена страна в " чакалнята " на Еврозоната гласоподават страните в нея и гуверньорите на централните им банки.
Ползите от приемането на страната ни в Еврозоната са доста и мъчно ще ни стигнат редовете на тази обява, с цел да ги изброим, показва икономическият блогър Христо Христов. Освен замяната за лв., най-значителната смяна, която ще се случи, ще бъде в банковата система на страната, която ще премине под надзора на Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейския банков орган (ЕБО). Функциите на Българска народна банка няма да бъдат напълно подценени, защото надзорът върху банките ще бъде реализиран и в тясно съдействие с централната ни банка.
Банките, които ще попаднат под директния контрол на ЕЦБ, са трите най-големи банки по активи, упражняващи активност в България. Към края на март 2018 година това са Уникредит Булбанк, Банка ДСК и ОББ. Имайки поради разликата в размера на активите им и този на останалите банки, то в случай че нямаме сливания сред по-малки банки, смяна в тази група банки надали ще се види скоро.
Има и още една група банки, които ще бъдат сложени под надзора на ЕЦБ и това се банките, чиито " майки " не са от страни в Еврозоната. Тук описът е много по-дълъг, защото в страната ни собствеността на банките е много пъстра като с изключение на банките с локални притежатели, тук влизат турските Те-Дже Зираат и Търговска банка Д, японската Токудабанк, Общинска банка, чийто нов притежател е фондът от Лихтенщайн - Новито Опъртюнитийс и даже Алианц Банк. Последната е благосъстоятелност на Алианц България холдинг, която пък от своя страна е благосъстоятелност на немската Алианц АГ, само че нейната съществена активност е с фокус обезпечаване и не попада под надзора на ЕЦБ.
При банковия бранш обаче има една специфичност. Българска народна банка може да съобщи предпочитание за участие в Европейския банков съюз преди още страната ни да е призната в Еврозоната. Той бе основан в отговор на банковата рецесия и рецесията с държавните задължения в Еврозоната. Въпреки че е невероятно изцяло да предотврати възникването на банкови рецесии в бъдеще, един добре построен Банков съюз би трябвало да минимизира вероятността за възникването на такива рецесии и тяхното влияние върху банковите системи в Европейския съюз (ЕС).
Поставянето на банковите системи на всички страни в Еврозоната под общ знаменател крие и своите опасности от позиция на това, че стопанската система на всяка от тях е структурирана по друг метод. Това поражда и друг вид опасности за банковите системи. Ето за какво тези разлики би трябвало да бъдат разграничавани, а не притъпявани.
Именно това свое терзание изрази неотдавна и Калин Христов, подуправител на Българска народна банка, ръководство " Емисионно " в собствен разбор по тематиката. Банковата система и стопанската система на всяка страна са взаимносвързани. Двете няма по какъв начин да бъдат обсъждани настрана. Реално присъединението на страната ни към банковия съюз преди влизането в Еврозоната, ще я сложи в извънредно неравнопоставена позиция. Тя ще би трябвало да извършва и приема всички рестрикции, налагани от Европейския банков орган, само че в това време в случай че те не се отразят положително на икономическите процеси или мощно ги забавят, няма да има достъп до Единния стабилизационен механизъм като евентуален източник на средства за превъзмогването на подбудените несъответствия.
От друга страна Българска народна банка ще остане изключена от окончателното взимане на решения по надзорни въпроси в Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ), тъй като в него вземат участие единствено централните банки на страните в Еврозоната. А това значи, че на практика страната ни ще загуби своя суверенитет при установяване на личната й орис.
Всичко това води до разумното умозаключение, че страната ни би трябвало да извърви малко по малко пътя си към Еврозоната, тъй като опитите да се прескочат стадии или стъпала от този път основават капацитет за доста по-високи опасности и могат да я отдалечат още повече от задачата. Разбира се, това не значи, че Българска народна банка бездействат. През последните 3 години централната банка имплементира поетапно одобряваните нови условия от страна на ЕБО, като по този метод приготвя българската банкова система за гладко и поетапно прекосяване под надзора на общия банков съюз при влизането на страната ни в Еврозоната. /money.bg
Ползите от приемането на страната ни в Еврозоната са доста и мъчно ще ни стигнат редовете на тази обява, с цел да ги изброим, показва икономическият блогър Христо Христов. Освен замяната за лв., най-значителната смяна, която ще се случи, ще бъде в банковата система на страната, която ще премине под надзора на Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейския банков орган (ЕБО). Функциите на Българска народна банка няма да бъдат напълно подценени, защото надзорът върху банките ще бъде реализиран и в тясно съдействие с централната ни банка.
Банките, които ще попаднат под директния контрол на ЕЦБ, са трите най-големи банки по активи, упражняващи активност в България. Към края на март 2018 година това са Уникредит Булбанк, Банка ДСК и ОББ. Имайки поради разликата в размера на активите им и този на останалите банки, то в случай че нямаме сливания сред по-малки банки, смяна в тази група банки надали ще се види скоро.
Има и още една група банки, които ще бъдат сложени под надзора на ЕЦБ и това се банките, чиито " майки " не са от страни в Еврозоната. Тук описът е много по-дълъг, защото в страната ни собствеността на банките е много пъстра като с изключение на банките с локални притежатели, тук влизат турските Те-Дже Зираат и Търговска банка Д, японската Токудабанк, Общинска банка, чийто нов притежател е фондът от Лихтенщайн - Новито Опъртюнитийс и даже Алианц Банк. Последната е благосъстоятелност на Алианц България холдинг, която пък от своя страна е благосъстоятелност на немската Алианц АГ, само че нейната съществена активност е с фокус обезпечаване и не попада под надзора на ЕЦБ.
При банковия бранш обаче има една специфичност. Българска народна банка може да съобщи предпочитание за участие в Европейския банков съюз преди още страната ни да е призната в Еврозоната. Той бе основан в отговор на банковата рецесия и рецесията с държавните задължения в Еврозоната. Въпреки че е невероятно изцяло да предотврати възникването на банкови рецесии в бъдеще, един добре построен Банков съюз би трябвало да минимизира вероятността за възникването на такива рецесии и тяхното влияние върху банковите системи в Европейския съюз (ЕС).
Поставянето на банковите системи на всички страни в Еврозоната под общ знаменател крие и своите опасности от позиция на това, че стопанската система на всяка от тях е структурирана по друг метод. Това поражда и друг вид опасности за банковите системи. Ето за какво тези разлики би трябвало да бъдат разграничавани, а не притъпявани.
Именно това свое терзание изрази неотдавна и Калин Христов, подуправител на Българска народна банка, ръководство " Емисионно " в собствен разбор по тематиката. Банковата система и стопанската система на всяка страна са взаимносвързани. Двете няма по какъв начин да бъдат обсъждани настрана. Реално присъединението на страната ни към банковия съюз преди влизането в Еврозоната, ще я сложи в извънредно неравнопоставена позиция. Тя ще би трябвало да извършва и приема всички рестрикции, налагани от Европейския банков орган, само че в това време в случай че те не се отразят положително на икономическите процеси или мощно ги забавят, няма да има достъп до Единния стабилизационен механизъм като евентуален източник на средства за превъзмогването на подбудените несъответствия.
От друга страна Българска народна банка ще остане изключена от окончателното взимане на решения по надзорни въпроси в Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ), тъй като в него вземат участие единствено централните банки на страните в Еврозоната. А това значи, че на практика страната ни ще загуби своя суверенитет при установяване на личната й орис.
Всичко това води до разумното умозаключение, че страната ни би трябвало да извърви малко по малко пътя си към Еврозоната, тъй като опитите да се прескочат стадии или стъпала от този път основават капацитет за доста по-високи опасности и могат да я отдалечат още повече от задачата. Разбира се, това не значи, че Българска народна банка бездействат. През последните 3 години централната банка имплементира поетапно одобряваните нови условия от страна на ЕБО, като по този метод приготвя българската банкова система за гладко и поетапно прекосяване под надзора на общия банков съюз при влизането на страната ни в Еврозоната. /money.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ