Сирни Заговезни е! Ден за прошка
Последният ден преди Великия пост е широкоизвестен като " неделя на всеопрощението ". На този ден се четат Христовите думи: " Ако не простите на индивидите съгрешенията им и вашият небесен Отец няма да елементарни съгрешенията ви. " (Мат. 6:15)
През довечера всеки човек в църквата желае амнистия от другите посредством " ритуала на прошката ", с цел да може да влезе в поста, който е време за ликвидиране, размисъл, рационализиране и примирие със събратята.
Сирни заговезни (Прошкa, прочка) е значим зимно-пролетен празник в националния календар. Празникът се празнува седем седмици преди Великден (винаги в неделя) и трае една седмица, в която се извършват разнообразни обреди и традиции.
В неделя се палят огньове и откакто прегорят, се прескачат за здраве. После към тях се играят хора и се пеят песни.Oбичаят оратници това са факли от плява, които всеки собственик завърта към главата си и по този метод прогонва бълхите от къщата.
Всеки ерген изстрелва с простоват, изработен от самия него лък, запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни. Семейството на момата стои будно, с цел да гаси пламъците, до момента в който тя самата събира стрелите. Която мома събере най-вече стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана.
За трапезата на Заговезни се подготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки. Прието е да се прави и обичаят хамкане - на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце.
Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от фамилията, главно децата, се пробва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
На Сирни Заговезни по-младите обикалят по-стари родственици и близки — свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и желаят амнистия и целуват ръка на домакините, като изричат обичайните думи на прошката: " Простено ", " Прости " е наложителният отговор.
Затова празникът е прочут още и като Прошка. В някои региони на западните територии обитаеми с българско население назовават празника Прочка.
През довечера всеки човек в църквата желае амнистия от другите посредством " ритуала на прошката ", с цел да може да влезе в поста, който е време за ликвидиране, размисъл, рационализиране и примирие със събратята.
Сирни заговезни (Прошкa, прочка) е значим зимно-пролетен празник в националния календар. Празникът се празнува седем седмици преди Великден (винаги в неделя) и трае една седмица, в която се извършват разнообразни обреди и традиции.
В неделя се палят огньове и откакто прегорят, се прескачат за здраве. После към тях се играят хора и се пеят песни.Oбичаят оратници това са факли от плява, които всеки собственик завърта към главата си и по този метод прогонва бълхите от къщата.
Всеки ерген изстрелва с простоват, изработен от самия него лък, запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни. Семейството на момата стои будно, с цел да гаси пламъците, до момента в който тя самата събира стрелите. Която мома събере най-вече стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана.
За трапезата на Заговезни се подготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки. Прието е да се прави и обичаят хамкане - на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце.
Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от фамилията, главно децата, се пробва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
На Сирни Заговезни по-младите обикалят по-стари родственици и близки — свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и желаят амнистия и целуват ръка на домакините, като изричат обичайните думи на прошката: " Простено ", " Прости " е наложителният отговор.
Затова празникът е прочут още и като Прошка. В някои региони на западните територии обитаеми с българско население назовават празника Прочка.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ