Ръст на заплатата не значи ръст на банковата сметка
Последните данни на Национален статистически институт са на път да разбият следващата заблуда, създавана от ръководещите - че под знамето на новата партия-ръководителка ГЕРБ забогатяваме, тъй като приходите непрестанно се увеличавали. Явно, в нея не осъзнават, че едно е да ти пораства заплатата, а напълно друго е да ти се усилва банковата сметка. Второто в днешни условия за елементарните жители е съвсем невероятно, тъй като
разноските нарастват доста по-бързо от приходите
на семействата, сочат данните на Национален статистически институт за второто тримесечие на годината. Спрямо същия интервал на 2017 година семействата харчат 11,4 на 100 повече, а приходите им а се нараснали с 8,7 на 100. Парадоксално е, само че най-бързо нарастват приходите от пенсии и обществени помощи през второто тримесечие по отношение на същия интервал на предходната година, сочи статистиката. Не би трябвало обаче да се не помни ниската база на тези приходи. А работната заплата остава главният източник на средства за фамилиите. Изобщо слуховете за изгубването на бедността у нас са мощно пресилени.
За интервала от април до юни междинният приход от заплата на домакинство е 835 лева месечно. При разноските най-голяма тежест в фамилния бюджет имат харчовете за храна. Те са над 400 лева месечно. Общият приход приблизително на човек от домакинство набъбна през интервала април-юни т.г. с 8,7% по отношение на същото тримесечие на 2017 година, достигайки 1474 лева и е над междинния приход от 1407 лева, регистриран при започване на годината. Най-висок условен дял през второто тримесечие имат приходите от работна заплата (56,7%), следвани от приходите от пенсии (28,1%) и тези от независима претовареност (6,6%). Номинално приходите от работна заплата нарастват до 835 лева от 769 лева година по-рано (повишение с 8,6%). Доходите от пенсии се усилват до 413 от 356 лева (повишение с 16,1%), до момента в който тези от независима претовареност се усилват от 93 на 97 лева (ръст с 4,8%). А приходите от обществени компенсации и помощи понижават от 46 на 35 лева (понижение с 24,4%).
В същото време обаче общите разноски приблизително на човек от домакинство се усилват през интервала април-юни 2018 година с 11,4% по отношение на година по-рано, достигайки 1331 лева и са над междинните разноски 1263 лева от първото тримесечие на годината. Най-голям условен дял заемат разноските за храна (31,5%), следвани от тези за жилище (15,9%), за налози и обществени осигуровки (13,7%) и за превоз и известия (12,1%). Спрямо година по-рано като безспорна стойност разноските за храна нарастват с 8,0% (от 388 на 419 лева.), за опазване на здравето - с 10,1% (от 69 на 77 лева), а тези за жилища се усилват с 8,6% (от 196 на 213 лева.). Увеличение с 18,7% на годишна база бележат разноските за превоз и известия (от 135 на 161 лева.). Тази наклонност за разтваряне на ножицата сред доходи и разноски ще се резервира и до края на годината, тъй като тежките зимни месеци предстоят. С две думи, не ставаме по-богати, а в противен случай и за това може да се съди и по структурата на самите разноски. Едно е да харчиш над една трета от парите си за храна и под 4% за развлечения и напълно друго е, когато тези индикатори се извърнат. Оставяме настрани казуса със скритата инфлация, която никой не регистрира, само че тя вади очите на всеки, който влезе в някой от хипермаркетите.
Гола агитация
В този смисъл обещанията за увеличение на приходите с 50% до края на мандата на сегашната власт са просто агитация. Без старания може да се предвижда, че и през идващите няколко години нищо значително няма да се промени. Едва ли ще получим чувство, че ставаме по-богати, тъй като действителният бранш е на лимита на опциите си, а и не се обрисуват някакви големи вложения. Само от ползване и търговия огромно благосъстояние не става. Експортът върви, само че стоките, които продава България, са с ниска добавена стойност.
Повишаването на минималната работна заплата и на някои компенсации не значи, че ставаме очевидци на нова политика в региона на приходите. Просто се следва графикът, контрактуван сред синдикати и работодатели. И макар регистрирания стопански напредък приблизително с към 3,5% през последните години, българите са с най-ниски заплати на Балканите, като след нас е единствено Албания. При съпоставяне на брутния вътрешен артикул на България, изчислен през паритета на покупателната дарба на междинното равнище на Европейски Съюз, ще се види, че София е с 58%, само че в другите райони на страната процентът е от 23 до 28.
По данни на синдикатите 78% от работещите в България получават под междинната работна заплата за страната. Вече близо 30 години бизнесът черпи конкурентоспособност посредством ниските приходи и
занижената цена на труда
което се оказа надълбоко неправилно. Евтината работна ръка и до момента се акцентира като преимущество на страната за привличането на вложители. Тази "реклама " ни изигра неприятна смешка, тъй като тази евтина работна ръка всеобщо отива на работа в чужбина за по-добро възнаграждение. И в устрема си за краткосрочни облаги "новите бизнесмени " нанасят на страната дълготрайни вреди.
Доказва го и размерът на Брутният вътрешен продукт. У нас за предходната година той е бил по 7000 евро на човек, до момента в който в Европа е стигнал до 30 000 евро, което е над четири пъти повече. Управляващите не стопират да се хвалят, че икономическият растеж в България е близо 4%. Той, изчислен през 7000 евро, в действителност е 280 евро. Европа регистрира едвам 2% стопански растеж, което прави 600 евро. Така че с тези 4% растеж страната ни безнадеждно се отдалечава от междинния европейски витален стандарт. Ако желаеме да го догоним, европейските стопански системи би трябвало да стоят на място, а нашата да пораства с 8% годишно. Което на процедура е непостижимо.
разноските нарастват доста по-бързо от приходите
на семействата, сочат данните на Национален статистически институт за второто тримесечие на годината. Спрямо същия интервал на 2017 година семействата харчат 11,4 на 100 повече, а приходите им а се нараснали с 8,7 на 100. Парадоксално е, само че най-бързо нарастват приходите от пенсии и обществени помощи през второто тримесечие по отношение на същия интервал на предходната година, сочи статистиката. Не би трябвало обаче да се не помни ниската база на тези приходи. А работната заплата остава главният източник на средства за фамилиите. Изобщо слуховете за изгубването на бедността у нас са мощно пресилени.
За интервала от април до юни междинният приход от заплата на домакинство е 835 лева месечно. При разноските най-голяма тежест в фамилния бюджет имат харчовете за храна. Те са над 400 лева месечно. Общият приход приблизително на човек от домакинство набъбна през интервала април-юни т.г. с 8,7% по отношение на същото тримесечие на 2017 година, достигайки 1474 лева и е над междинния приход от 1407 лева, регистриран при започване на годината. Най-висок условен дял през второто тримесечие имат приходите от работна заплата (56,7%), следвани от приходите от пенсии (28,1%) и тези от независима претовареност (6,6%). Номинално приходите от работна заплата нарастват до 835 лева от 769 лева година по-рано (повишение с 8,6%). Доходите от пенсии се усилват до 413 от 356 лева (повишение с 16,1%), до момента в който тези от независима претовареност се усилват от 93 на 97 лева (ръст с 4,8%). А приходите от обществени компенсации и помощи понижават от 46 на 35 лева (понижение с 24,4%).
В същото време обаче общите разноски приблизително на човек от домакинство се усилват през интервала април-юни 2018 година с 11,4% по отношение на година по-рано, достигайки 1331 лева и са над междинните разноски 1263 лева от първото тримесечие на годината. Най-голям условен дял заемат разноските за храна (31,5%), следвани от тези за жилище (15,9%), за налози и обществени осигуровки (13,7%) и за превоз и известия (12,1%). Спрямо година по-рано като безспорна стойност разноските за храна нарастват с 8,0% (от 388 на 419 лева.), за опазване на здравето - с 10,1% (от 69 на 77 лева), а тези за жилища се усилват с 8,6% (от 196 на 213 лева.). Увеличение с 18,7% на годишна база бележат разноските за превоз и известия (от 135 на 161 лева.). Тази наклонност за разтваряне на ножицата сред доходи и разноски ще се резервира и до края на годината, тъй като тежките зимни месеци предстоят. С две думи, не ставаме по-богати, а в противен случай и за това може да се съди и по структурата на самите разноски. Едно е да харчиш над една трета от парите си за храна и под 4% за развлечения и напълно друго е, когато тези индикатори се извърнат. Оставяме настрани казуса със скритата инфлация, която никой не регистрира, само че тя вади очите на всеки, който влезе в някой от хипермаркетите.
Гола агитация
В този смисъл обещанията за увеличение на приходите с 50% до края на мандата на сегашната власт са просто агитация. Без старания може да се предвижда, че и през идващите няколко години нищо значително няма да се промени. Едва ли ще получим чувство, че ставаме по-богати, тъй като действителният бранш е на лимита на опциите си, а и не се обрисуват някакви големи вложения. Само от ползване и търговия огромно благосъстояние не става. Експортът върви, само че стоките, които продава България, са с ниска добавена стойност.
Повишаването на минималната работна заплата и на някои компенсации не значи, че ставаме очевидци на нова политика в региона на приходите. Просто се следва графикът, контрактуван сред синдикати и работодатели. И макар регистрирания стопански напредък приблизително с към 3,5% през последните години, българите са с най-ниски заплати на Балканите, като след нас е единствено Албания. При съпоставяне на брутния вътрешен артикул на България, изчислен през паритета на покупателната дарба на междинното равнище на Европейски Съюз, ще се види, че София е с 58%, само че в другите райони на страната процентът е от 23 до 28.
По данни на синдикатите 78% от работещите в България получават под междинната работна заплата за страната. Вече близо 30 години бизнесът черпи конкурентоспособност посредством ниските приходи и
занижената цена на труда
което се оказа надълбоко неправилно. Евтината работна ръка и до момента се акцентира като преимущество на страната за привличането на вложители. Тази "реклама " ни изигра неприятна смешка, тъй като тази евтина работна ръка всеобщо отива на работа в чужбина за по-добро възнаграждение. И в устрема си за краткосрочни облаги "новите бизнесмени " нанасят на страната дълготрайни вреди.
Доказва го и размерът на Брутният вътрешен продукт. У нас за предходната година той е бил по 7000 евро на човек, до момента в който в Европа е стигнал до 30 000 евро, което е над четири пъти повече. Управляващите не стопират да се хвалят, че икономическият растеж в България е близо 4%. Той, изчислен през 7000 евро, в действителност е 280 евро. Европа регистрира едвам 2% стопански растеж, което прави 600 евро. Така че с тези 4% растеж страната ни безнадеждно се отдалечава от междинния европейски витален стандарт. Ако желаеме да го догоним, европейските стопански системи би трябвало да стоят на място, а нашата да пораства с 8% годишно. Което на процедура е непостижимо.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ