Заплатите с невиждан от 2009 г. насам ръст
Последните данни на Национален статистически институт демонстрират годишен растеж от 9,9% на междинната брутна заплата в страната през второто тримесечие на 2017 година Това е най-голямото нарастване от третото тримесечие на 2009 година насам, най-малко що се касае до номиналния растеж на възнагражденията. В действително изражение (ако вземем поради измененията в потребителските цени) междинната брутна заплата през първото и второто тримесечие на 2017 година нараства със надлежно 7,3 и 7,5% на годишна база. Това е малко по-бавен ритъм от следения през предходната година, като причина за това е завръщането на инфлацията в стопанската система. Тенденцията за резистентен действителен растеж в заплатите обаче е ясно забележима, като от началото на 2015 година насам главен мотор на този развой е по-бързото повишаване на заплащането в частния бранш. Последното е в унисон с прогнозите на ИПИ от предходната година, а точно че през 2017 година можем да станем очевидци на дълго чакания паритет на заплащането в частния и публичния бранш.
Причините зад тази динамичност на заплатите са доста, само че все по-осезаем резултат в посока нарастване оказва възходящият дефицит на работна ръка. Предварителните данни на Евростат за третото тримесечие на 2017 година демонстрират, че подобен дефицит изпитват 34,9% от индустриалните предприятия у нас, съпоставено с 15,8% за Европейски Съюз. Сравнително положителният растеж на стопанската система през последните 2 години и при започване на 2017 година, както и растежът на потреблението в частност, също оказват резултат в това отношение, въпреки и с прочут времеви лаг. Както при закъснение, по този начин и при ускорение на икономическия растеж решенията на работодателите да наемат или редуцират хора нормално " следват” данните за положението на стопанската система с известно забавяне.
Разбивката на растежа на възнагражденията по стопански действия демонстрира, че по-значителен спад в броя на наетите на годишна база се вижда в селското стопанство (-11,6%) и хотелиерството и ресторантьорството (-5,3%). Най-голям растеж е регистриран в културата, спорта и развлеченията (9%), ИКТ бранша (5,1%) и интервенциите с недвижими парцели (4,2%). От голямо значение е фактът, че през последните две години възнагражденията в икономическите действия, в които са заети най-вече лица (преработващата индустрия и търговията), не престават да нарастват със подобен или по-бърз от междинния за страната ритъм. В тези две действия работят близо 39% от всички наети лица в стопанската система, а месечното възнаграждение (924 лева в преработващата индустрия и 986 лева в търговията) последователно приближава междинните за страната 1040 лева
Изпреварващият растеж на заплащането в частния бранш може да е знак за последователно изсветляване на икономическите връзки – съмнение, което намира поддръжка и в последните данни за осъществяването на бюджета. В същото време от 2015 година насам растежът на възнагражденията в хотелиерството и ресторантьорството, както и този в строителството е сензитивно по-нисък от междинния за страната. Това е любопитна динамичност поради обстоятелството, че това са две от най-нископлатените стопански действия в страната и като такива, би следвало да бъдат в забележителна степен повлияни от продължаващото повишаване на минималната работна заплата. Възможно пояснение е увеличение на каузи на неофициалните трудови връзки в тези браншове – събитие, което най-вероятно важи и за селското стопанство.
Броят на наетите и в трите бранша е по-нисък от същия интервал на миналата година, което оказва въздействие върху районите, в които те са относително публикувани. Тук би трябвало да се има поради и появилата след рецесията процедура за официално наемане на повърхностен работен ден в туризма, което също има своето отражение върху броя на наетите и месечните заплати и също работи в посока задържане на растежа и на двата индикатора. Причина за такова " посивяване” на тези браншове може да се търси в бързото повишаване на минималната заплата последните години.
В област Варна броят на наетите през второто тримесечие спада под 160 хиляди души, което е самобитно дъно за този интервал от годината. Спад е регистриран и в други области с обичайно мощен туризъм като Велико Търново, където наетите към този момент са под 70 хиляди души. Неблагоприятна е динамичността на наетите и в Добрич, като след малко възобновяване през 2016 година броят им още веднъж потегля надолу.
Обратно е ситуацията в столицата и Пловдив, където наетите нарастват със надлежно 12,8 и 6,4 хиляди души на годишна база. Положителни трендове се следят още в Стара Загора и Ямбол.
На фона на общо взето позитивните данни на Национален статистически институт, терзание буди фактът, че общият брой на наетите лица през второто тримесечие на 2017 година е с близо 17 хиляди души по-нисък от този миналата година. Наред с отрицателните демографски трендове, това най-вероятно е разследване от стагниращата икономическа интензивност на популацията, която ясно се вижда в други проучвания на Национален статистически институт. На този стадий повишението на възнагражденията се оказва незадоволително с цел да накара част от неактивните лица да се включат на пазара на труда, като в това време растежът на минималната заплата прави същото включване все по-трудно за нискоквалифицирани или нискообразовани лица. Номиналният растеж на работните заплати най-вероятно ще остане забележителен и през втората половина на 2017 година, само че размерът на действителния подобен ще зависи от динамичността на инфлацията.
Автор: Явор Алексиев, Институт за пазарна стопанска система
*Заглавията са на редакцията
Причините зад тази динамичност на заплатите са доста, само че все по-осезаем резултат в посока нарастване оказва възходящият дефицит на работна ръка. Предварителните данни на Евростат за третото тримесечие на 2017 година демонстрират, че подобен дефицит изпитват 34,9% от индустриалните предприятия у нас, съпоставено с 15,8% за Европейски Съюз. Сравнително положителният растеж на стопанската система през последните 2 години и при започване на 2017 година, както и растежът на потреблението в частност, също оказват резултат в това отношение, въпреки и с прочут времеви лаг. Както при закъснение, по този начин и при ускорение на икономическия растеж решенията на работодателите да наемат или редуцират хора нормално " следват” данните за положението на стопанската система с известно забавяне.
Разбивката на растежа на възнагражденията по стопански действия демонстрира, че по-значителен спад в броя на наетите на годишна база се вижда в селското стопанство (-11,6%) и хотелиерството и ресторантьорството (-5,3%). Най-голям растеж е регистриран в културата, спорта и развлеченията (9%), ИКТ бранша (5,1%) и интервенциите с недвижими парцели (4,2%). От голямо значение е фактът, че през последните две години възнагражденията в икономическите действия, в които са заети най-вече лица (преработващата индустрия и търговията), не престават да нарастват със подобен или по-бърз от междинния за страната ритъм. В тези две действия работят близо 39% от всички наети лица в стопанската система, а месечното възнаграждение (924 лева в преработващата индустрия и 986 лева в търговията) последователно приближава междинните за страната 1040 лева
Изпреварващият растеж на заплащането в частния бранш може да е знак за последователно изсветляване на икономическите връзки – съмнение, което намира поддръжка и в последните данни за осъществяването на бюджета. В същото време от 2015 година насам растежът на възнагражденията в хотелиерството и ресторантьорството, както и този в строителството е сензитивно по-нисък от междинния за страната. Това е любопитна динамичност поради обстоятелството, че това са две от най-нископлатените стопански действия в страната и като такива, би следвало да бъдат в забележителна степен повлияни от продължаващото повишаване на минималната работна заплата. Възможно пояснение е увеличение на каузи на неофициалните трудови връзки в тези браншове – събитие, което най-вероятно важи и за селското стопанство.
Броят на наетите и в трите бранша е по-нисък от същия интервал на миналата година, което оказва въздействие върху районите, в които те са относително публикувани. Тук би трябвало да се има поради и появилата след рецесията процедура за официално наемане на повърхностен работен ден в туризма, което също има своето отражение върху броя на наетите и месечните заплати и също работи в посока задържане на растежа и на двата индикатора. Причина за такова " посивяване” на тези браншове може да се търси в бързото повишаване на минималната заплата последните години.
В област Варна броят на наетите през второто тримесечие спада под 160 хиляди души, което е самобитно дъно за този интервал от годината. Спад е регистриран и в други области с обичайно мощен туризъм като Велико Търново, където наетите към този момент са под 70 хиляди души. Неблагоприятна е динамичността на наетите и в Добрич, като след малко възобновяване през 2016 година броят им още веднъж потегля надолу.
Обратно е ситуацията в столицата и Пловдив, където наетите нарастват със надлежно 12,8 и 6,4 хиляди души на годишна база. Положителни трендове се следят още в Стара Загора и Ямбол.
На фона на общо взето позитивните данни на Национален статистически институт, терзание буди фактът, че общият брой на наетите лица през второто тримесечие на 2017 година е с близо 17 хиляди души по-нисък от този миналата година. Наред с отрицателните демографски трендове, това най-вероятно е разследване от стагниращата икономическа интензивност на популацията, която ясно се вижда в други проучвания на Национален статистически институт. На този стадий повишението на възнагражденията се оказва незадоволително с цел да накара част от неактивните лица да се включат на пазара на труда, като в това време растежът на минималната заплата прави същото включване все по-трудно за нискоквалифицирани или нискообразовани лица. Номиналният растеж на работните заплати най-вероятно ще остане забележителен и през втората половина на 2017 година, само че размерът на действителния подобен ще зависи от динамичността на инфлацията.
Автор: Явор Алексиев, Институт за пазарна стопанска система
*Заглавията са на редакцията
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ