Съдийско самоуправление и прокурорско забвение, или до какво доведе разделеният съдебен съвет
Последните 27 години България е в интервал на правосъдна промяна. Процесът е дълъг във времето, с неразбираем обсег и непредвидим край и резултат. Можем единствено да заключим, че от резултата ще се употребява намаляващ брой население. Мъглявините пораждат от три външни за правосъдната система фактора – политическо ръководство, което не слага ясни цели до какво би трябвало да докара правосъдната промяна и в каква посока да бъде водена, нечиста медийна среда, склонна да съкратява публичната памет и общество, индиферентно от свадите в ръководството на страната и в частност на правосъдната власт.
Вторият кабинет на Бойко Борисов одобри тактика за продължение на правосъдна промяна (изготвена от екипа на някогашния правосъден министър Христо Иванов) даде мощна конкретика на дейностите, периоди за осъществяване и неподлежащи на своеволно политическо пояснение ограничения. Тези условия поставяха всяко определено ръководство при мощна обязаност от Стратегията. Въпреки това се стигна до непълен резултат от изменението на Конституцията от декември 2015 година и последващите лимитирани по обсег промени в Закона за правосъдната власт (ЗСВ) от пролетта и лятото на 2016 година.
Какво се промени в правосъдния съвет?
Ако преброим измененията по отношение на действието на Висшия правосъден съвет (ВСС), можем да изброим задоволително голям брой: 1) Разделен бе на две колегии – съдийска и гилдия на прокурорите и следователите; 2) Беше отстранен порочният скришен избор и 3) Членовете на Висш съдебен съвет към този момент се избират директно от магистратите, а не посредством посредничеството на излъчени делегати.
На пръв взор не е малко. Но обърнем ли внимание за какво бе нужно всичко това, а точно за реализиране на изначалните цели на правораздаването – да подсигурява равно право на всеки жител и отбрана правата му от самостоятелен съд, да търси обвинение на отговорните от прокуратура, способна да потвърди виновността на обвинения в съда, можем да заключим, че това не се е случило.
Неуспехите в регламентацията
Основен план на промените в Конституцията и устройствения за правосъдната власт закон бе да подсигурява независимостта на съдиите. Пътят за това бе периодическото им атестиране, кариерното израстване и дисципринарното им наказване да се прави без външна интервенция - на прокурорите във Висш съдебен съвет и на представителите на политическта квота. Принципът гласи: болшинство от съдии, определени от съдии. Предложеният от Министерство на правораздаването вид на Конституцията даваше нежно предимство на съдиите, определени от съдии, като усилваше броя на членовете на Висш съдебен съвет от политическата квота в прокурорската гилдия. Това постигаше заложената цел по връзки на съдийството и отслабваше хегемонията на основния прокурор в прокурорската гилдия.
В деня на гласуването всичко пропадна. С това политиците и доминираната от основния прокурор прокуратура продължиха да се намесват в ущърб на съдийскта самостоятелност.
Другата огромна задача на този стадий от десетилетната правосъдна промяна бе да постави завършек на политическите пазарлъци и скрити ангажименти в избирането на членове на Висш съдебен съвет от Народното събрание (НС). Като резултат трябваше да имаме деполитизиран Висш съдебен съвет. И можем да отчетем това за реализирано, в случай че приемем, че въведеното квалифицирано болшинство от две трети за избор на претендентите е задоволително изискване. Но преди да се съгласим, би трябвало да отбележим, че разковничето е по какъв начин политиците стигат до избрани кандидатури. За да остане мъждив пътят от номинирането до избирането в Закона за правосъдната власт, по предложение точно на ГЕРБ посредством депутата Димитър Лазаров, отпадна препоръчаният текст от Министерство на правораздаването.
Текстът задължаваше предложенията за членове на Висш съдебен съвет от квотата на Народното събрание да съдържат:
" информация за процеса на установяване на претендентите, в това число за извършени съвещания и изразени мнения от професионални, университетски и други организации ".
Така се получава, че Народно събрание квалифицирано избира някого, само че не знае по какъв начин и за какво е номинирало този някой. /2/
При тези конституционни и законодателни " триумфи " на процедура Висш съдебен съвет работи по този начин:
За съдиите
С измененията в Закон за съдебната власт съдиите бяха овластени посредством общото заседание (ОС) на всеки съд да вземат решение въпроси по отношение на ръководството на съда – по какъв начин да са разграничени отделенията, каква да е натовареността и други Това е така наречен съдийско самоуправление. Най-същностният детайл е опцията общото заседание на съдиите да прави оферти до Висш съдебен съвет за назначение на ръководител на съответния съд и да изслушва всички претенденти.
Практическото приложение на самоуправлението се сведе до това каквото общото заседание на съдиите от даден съд предложи – статуквото във Висш съдебен съвет да гласоподава противоположното. Тук най-убедителният образец е изборът на Висш съдебен съвет за краткотрайно изпълняващ длъжността ръководител на Софийски областен съд.
Положителното от всичко това е, че е съпроводено с обширни полемики при ясно разграничаване на кардиналните линии. Преди промяната и това беше непостижимо, прикрито зад тайния избор.
Доверието в институциите минава през персоналната отговорност на ръководещите органи и съставляващите ги лица. От сегашния Висш съдебен съвет опозиционното на статуквото малцинство самоуверено отстоява позициите си. От болшинството най-вече се укриват зад групови решения, а по насила председателстващият Висш съдебен съвет Димитър Узунов си призна, че своеволно е излъчил представители на съвета при срещите за интернационалния одит на прокуратурата. За есемеса, изпратен на премиера Борисов, никой от статуквото във Висш съдебен съвет не си призна, наложи се да употребяват външен снабдител на отговорност в лицето на премиерския консултант Яне Янев.
През съдийското самоуправление съдиите престанаха да бъдат работливите анонимници. Съдийското самоуправление, въпреки и незачитано от болшинството във Висш съдебен съвет, изкарва от дълго набиваното факсимиле съдийската общественост по какъв начин съдиите би трябвало да приказват единствено с актовете си.
Съдиите към този момент са овластени лица и представители на системата. Друг въпрос е по какъв начин ще се оправят с тези постижения в българския подтекст, потвърдил несъстоятелността и на най-хубавите правни институти.
Път за смяна са изборите за нов Висш съдебен съвет с мандат 2017-2022 година и резултатът от тях демонстрира зрялост Българските съдии ще продължат да бъдат лице и идейна основа на правосъдното обновяване.
За прокурорите и следователите
Разделението на Висш съдебен съвет на две колегии докара до съдийско самоуправление и прокурорско забвение. Заседанията на прокурорската гилдия са напълно доминирани от основния прокурор, опозиционни отзиви не се следят. Задрямалата в сталинско време прокуратура получава бутане извън вместо смяна от вътрешната страна. Дори единствената за прокурорите съсловна асоциация излиза с откъслечни мнения – най-често с апел да не се накърнява имиджът на прокуратурата, обръщение в един глас със статуквото. При предходната комбинация на Висш съдебен съвет неведнъж през годините редови прокурори са благодарили на членове на Висш съдебен съвет – съдии за това, че са защитавали професионалните им ползи.
В контраст на неограничената власт на основния прокурор в българския парламентарен модел до този миг не ставаме очевидци на поета персонална отговорност от негова страна за провалено знаково дело на държавното обвиняване.
Прокуратурата я кара постарому – в правосъдната власт, само че незасегната от правосъдна промяна.
До измененията от 2015 и 2016 година имаше голям брой проблеми, в този момент те са смекчени (но не и решени), а смекчаването им оказа помощ да изпъкне фундаменталният въпрос – каква е деятелността на основния прокурор и българската прокуратура. Разделението на Висш съдебен съвет сподели и практическата липса на надзор върху основния прокурор от страна на Висш съдебен съвет – казусът ЦУМ-гейт е единствено щрих от общата картина. Това затвърждава убеждението, че нереформирането на прокуратурата не е законодателна неточност, а целенасочена политическа теория, водеща до систематична неточност в българското правораздаване.
Кадровата замяна и правосъдната номенклатура надживяват и тази правосъдна промяна
За правосъдна промяна трябват смели хора вътре в самата система. А смелостта изисква да нямаш воденични етични камъни на шията – както по пътя на кариерното си развиване, по този начин и по отношение на решаването на делата.
Кадровата замяна, осъществявана редовно от Висш съдебен съвет, има една единствена цел – да овладее правораздаването посредством замяна на фрагментите. В допълнение, на основни управителни позиции се назначават ученици от юридическите факултети-чудовища. Така " потвърдените фрагменти " на полицейската правна школа и маргинални юридически факултети /3/ дава закономерни резултати
– самозатваряне в нежеланата посока – вместо високите по професионализъм и държание да подтикват самопочистване, се стига до преодоляване и затваряне, което ще маргинализира
достойните и окуражи преданите, само че безпринципни съдии.
Ако и идващият Висш съдебен съвет, доминиран от непрозрачно и подвластно държание, продължи в тази посока, саморазрушаването на системата заради липса на сплотяващия фактор " професионализъм " ще бъде неизбежно. /4/
Затвореност
Кадровата партийна лоялност на избираните във Висш съдебен съвет от парламентарнта квота остава неуреден проблем. Логично беше ГЕРБ, които необятно прокламират понижаване на политическата квота, да обвържат това си виждане с идния избор на членове на Висш съдебен съвет за идващите 5 години. Това е комфортен миг откакто се търси квалифицирано болшинство за избора с поддръжката на това болшинство да бъде изменена и Конституцията, като 11-те политически представители бъдат съществено редуцирани. Към сегашния миг изборът на членове на Висш съдебен съвет от политическата квота е формален вход на политическото въздействие.
Поведението на " неблагодарния " /5/ Лозан Панов ще направи политическите назначения в правосъдната власт строго прецизни в посока некоректен партийно претендент да не попадне в
истемата.
В умозаключение
Убедителната декларативност на промени е заболяване на политическата класа, превърнато в инструмент за реформиране на правосъдната власт. Цялостен проблем на държавното ръководство във връзка с правосъдната власт е политическият метод, който не включва в себе си експертен, научен, емпиричен и прагматичен.
Доказателство за това е мнението, поискано от ръководителя на 43-ото Народно събрание и сегашен министър на правораздаването Цецка Цачева до Венецианската комисия. С него Народно събрание насочи запитване по отношение на конституционните текстове, чиито позитивен отговор знаеше. След това не се съобрази със мнението на Венецианската комисия, загърбвайки експертния отговор.
Разделението на Висш съдебен съвет на две колегии в сегашния тип демонстрира, че систематичните политически партии в страната позволяват единствено промени, които могат да управляват. Така анализът на рисковете в Актуализираната тактика за правосъдна промяна се оказа меродавен – мощна мотивация за опазване на статуквото, политическа нечиста сделка и отмалялост от промените, в това число неглижиране на рекомендациите по отчета на Европейска комисия.
Разделението на Висш съдебен съвет е реалност, само че самата промяна на Висш съдебен съвет и превръщането му в сполучлив орган, какъвто е той по план, следва.
А до тогава, с цел да избегнем опразването от наличие на понятието " правосъдна промяна ", можем да определим за промяна единствено дейностите за привеждане в ред на правосъдната власт в сходство с одобрените интернационалните стандарти.
/1/ Самата Стратегия и всички съпътстващи документи по разискването и приемането ѝ са налични тук: http://www.justice.government.bg/107/. Препоръките за актуализиция на Стратегията са забележими от отчетите на Европейска комисия от 2014г. и 2015 година, налични тук: https://ec.europa.eu/info/effective-justice/rule-
law/assistance-bulgaria- and-romania- under-cvm/reports- progress-bulgaria- and-romania_bg
/2/ Пълния текст на претекстовете на Лазаров виж в Стенограма №60 от съвещание на Комисия по правни въпроси на Народно събрание от 24.03.2016 година: http://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/2331/steno/ID/4117
/3/ Виж рейтинговата система на юридическите факултети на: http://rsvu.mon.bg/rsvu3/#RankingPlace:YFFfXUZcUmhVTkxK
/4/ Примери за порочни практики на настоящия Висш съдебен съвет в тази посока виж на: http://ime.bg/bg/articles/legitimirane-na- poronite-praktiki- v-pravosydieto/
/5/ Виж изявление на Димитър Узунов по мотива: http://btvnovinite.bg/article/bulgaria/politika/dimitar-
Всичко, което би трябвало да знаете за:Промени в правосъдната власт (804)
Вторият кабинет на Бойко Борисов одобри тактика за продължение на правосъдна промяна (изготвена от екипа на някогашния правосъден министър Христо Иванов) даде мощна конкретика на дейностите, периоди за осъществяване и неподлежащи на своеволно политическо пояснение ограничения. Тези условия поставяха всяко определено ръководство при мощна обязаност от Стратегията. Въпреки това се стигна до непълен резултат от изменението на Конституцията от декември 2015 година и последващите лимитирани по обсег промени в Закона за правосъдната власт (ЗСВ) от пролетта и лятото на 2016 година.
Какво се промени в правосъдния съвет?
Ако преброим измененията по отношение на действието на Висшия правосъден съвет (ВСС), можем да изброим задоволително голям брой: 1) Разделен бе на две колегии – съдийска и гилдия на прокурорите и следователите; 2) Беше отстранен порочният скришен избор и 3) Членовете на Висш съдебен съвет към този момент се избират директно от магистратите, а не посредством посредничеството на излъчени делегати.
На пръв взор не е малко. Но обърнем ли внимание за какво бе нужно всичко това, а точно за реализиране на изначалните цели на правораздаването – да подсигурява равно право на всеки жител и отбрана правата му от самостоятелен съд, да търси обвинение на отговорните от прокуратура, способна да потвърди виновността на обвинения в съда, можем да заключим, че това не се е случило.
Неуспехите в регламентацията
Основен план на промените в Конституцията и устройствения за правосъдната власт закон бе да подсигурява независимостта на съдиите. Пътят за това бе периодическото им атестиране, кариерното израстване и дисципринарното им наказване да се прави без външна интервенция - на прокурорите във Висш съдебен съвет и на представителите на политическта квота. Принципът гласи: болшинство от съдии, определени от съдии. Предложеният от Министерство на правораздаването вид на Конституцията даваше нежно предимство на съдиите, определени от съдии, като усилваше броя на членовете на Висш съдебен съвет от политическата квота в прокурорската гилдия. Това постигаше заложената цел по връзки на съдийството и отслабваше хегемонията на основния прокурор в прокурорската гилдия.
В деня на гласуването всичко пропадна. С това политиците и доминираната от основния прокурор прокуратура продължиха да се намесват в ущърб на съдийскта самостоятелност.
Другата огромна задача на този стадий от десетилетната правосъдна промяна бе да постави завършек на политическите пазарлъци и скрити ангажименти в избирането на членове на Висш съдебен съвет от Народното събрание (НС). Като резултат трябваше да имаме деполитизиран Висш съдебен съвет. И можем да отчетем това за реализирано, в случай че приемем, че въведеното квалифицирано болшинство от две трети за избор на претендентите е задоволително изискване. Но преди да се съгласим, би трябвало да отбележим, че разковничето е по какъв начин политиците стигат до избрани кандидатури. За да остане мъждив пътят от номинирането до избирането в Закона за правосъдната власт, по предложение точно на ГЕРБ посредством депутата Димитър Лазаров, отпадна препоръчаният текст от Министерство на правораздаването.
Текстът задължаваше предложенията за членове на Висш съдебен съвет от квотата на Народното събрание да съдържат:
" информация за процеса на установяване на претендентите, в това число за извършени съвещания и изразени мнения от професионални, университетски и други организации ".
Така се получава, че Народно събрание квалифицирано избира някого, само че не знае по какъв начин и за какво е номинирало този някой. /2/
При тези конституционни и законодателни " триумфи " на процедура Висш съдебен съвет работи по този начин:
За съдиите
С измененията в Закон за съдебната власт съдиите бяха овластени посредством общото заседание (ОС) на всеки съд да вземат решение въпроси по отношение на ръководството на съда – по какъв начин да са разграничени отделенията, каква да е натовареността и други Това е така наречен съдийско самоуправление. Най-същностният детайл е опцията общото заседание на съдиите да прави оферти до Висш съдебен съвет за назначение на ръководител на съответния съд и да изслушва всички претенденти.
Практическото приложение на самоуправлението се сведе до това каквото общото заседание на съдиите от даден съд предложи – статуквото във Висш съдебен съвет да гласоподава противоположното. Тук най-убедителният образец е изборът на Висш съдебен съвет за краткотрайно изпълняващ длъжността ръководител на Софийски областен съд.
Положителното от всичко това е, че е съпроводено с обширни полемики при ясно разграничаване на кардиналните линии. Преди промяната и това беше непостижимо, прикрито зад тайния избор.
Доверието в институциите минава през персоналната отговорност на ръководещите органи и съставляващите ги лица. От сегашния Висш съдебен съвет опозиционното на статуквото малцинство самоуверено отстоява позициите си. От болшинството най-вече се укриват зад групови решения, а по насила председателстващият Висш съдебен съвет Димитър Узунов си призна, че своеволно е излъчил представители на съвета при срещите за интернационалния одит на прокуратурата. За есемеса, изпратен на премиера Борисов, никой от статуквото във Висш съдебен съвет не си призна, наложи се да употребяват външен снабдител на отговорност в лицето на премиерския консултант Яне Янев.
През съдийското самоуправление съдиите престанаха да бъдат работливите анонимници. Съдийското самоуправление, въпреки и незачитано от болшинството във Висш съдебен съвет, изкарва от дълго набиваното факсимиле съдийската общественост по какъв начин съдиите би трябвало да приказват единствено с актовете си.
Съдиите към този момент са овластени лица и представители на системата. Друг въпрос е по какъв начин ще се оправят с тези постижения в българския подтекст, потвърдил несъстоятелността и на най-хубавите правни институти.
Път за смяна са изборите за нов Висш съдебен съвет с мандат 2017-2022 година и резултатът от тях демонстрира зрялост Българските съдии ще продължат да бъдат лице и идейна основа на правосъдното обновяване.
За прокурорите и следователите
Разделението на Висш съдебен съвет на две колегии докара до съдийско самоуправление и прокурорско забвение. Заседанията на прокурорската гилдия са напълно доминирани от основния прокурор, опозиционни отзиви не се следят. Задрямалата в сталинско време прокуратура получава бутане извън вместо смяна от вътрешната страна. Дори единствената за прокурорите съсловна асоциация излиза с откъслечни мнения – най-често с апел да не се накърнява имиджът на прокуратурата, обръщение в един глас със статуквото. При предходната комбинация на Висш съдебен съвет неведнъж през годините редови прокурори са благодарили на членове на Висш съдебен съвет – съдии за това, че са защитавали професионалните им ползи.
В контраст на неограничената власт на основния прокурор в българския парламентарен модел до този миг не ставаме очевидци на поета персонална отговорност от негова страна за провалено знаково дело на държавното обвиняване.
Прокуратурата я кара постарому – в правосъдната власт, само че незасегната от правосъдна промяна.
До измененията от 2015 и 2016 година имаше голям брой проблеми, в този момент те са смекчени (но не и решени), а смекчаването им оказа помощ да изпъкне фундаменталният въпрос – каква е деятелността на основния прокурор и българската прокуратура. Разделението на Висш съдебен съвет сподели и практическата липса на надзор върху основния прокурор от страна на Висш съдебен съвет – казусът ЦУМ-гейт е единствено щрих от общата картина. Това затвърждава убеждението, че нереформирането на прокуратурата не е законодателна неточност, а целенасочена политическа теория, водеща до систематична неточност в българското правораздаване.
Кадровата замяна и правосъдната номенклатура надживяват и тази правосъдна промяна
За правосъдна промяна трябват смели хора вътре в самата система. А смелостта изисква да нямаш воденични етични камъни на шията – както по пътя на кариерното си развиване, по този начин и по отношение на решаването на делата.
Кадровата замяна, осъществявана редовно от Висш съдебен съвет, има една единствена цел – да овладее правораздаването посредством замяна на фрагментите. В допълнение, на основни управителни позиции се назначават ученици от юридическите факултети-чудовища. Така " потвърдените фрагменти " на полицейската правна школа и маргинални юридически факултети /3/ дава закономерни резултати
– самозатваряне в нежеланата посока – вместо високите по професионализъм и държание да подтикват самопочистване, се стига до преодоляване и затваряне, което ще маргинализира
достойните и окуражи преданите, само че безпринципни съдии.
Ако и идващият Висш съдебен съвет, доминиран от непрозрачно и подвластно държание, продължи в тази посока, саморазрушаването на системата заради липса на сплотяващия фактор " професионализъм " ще бъде неизбежно. /4/
Затвореност
Кадровата партийна лоялност на избираните във Висш съдебен съвет от парламентарнта квота остава неуреден проблем. Логично беше ГЕРБ, които необятно прокламират понижаване на политическата квота, да обвържат това си виждане с идния избор на членове на Висш съдебен съвет за идващите 5 години. Това е комфортен миг откакто се търси квалифицирано болшинство за избора с поддръжката на това болшинство да бъде изменена и Конституцията, като 11-те политически представители бъдат съществено редуцирани. Към сегашния миг изборът на членове на Висш съдебен съвет от политическата квота е формален вход на политическото въздействие.
Поведението на " неблагодарния " /5/ Лозан Панов ще направи политическите назначения в правосъдната власт строго прецизни в посока некоректен партийно претендент да не попадне в
истемата.
В умозаключение
Убедителната декларативност на промени е заболяване на политическата класа, превърнато в инструмент за реформиране на правосъдната власт. Цялостен проблем на държавното ръководство във връзка с правосъдната власт е политическият метод, който не включва в себе си експертен, научен, емпиричен и прагматичен.
Доказателство за това е мнението, поискано от ръководителя на 43-ото Народно събрание и сегашен министър на правораздаването Цецка Цачева до Венецианската комисия. С него Народно събрание насочи запитване по отношение на конституционните текстове, чиито позитивен отговор знаеше. След това не се съобрази със мнението на Венецианската комисия, загърбвайки експертния отговор.
Разделението на Висш съдебен съвет на две колегии в сегашния тип демонстрира, че систематичните политически партии в страната позволяват единствено промени, които могат да управляват. Така анализът на рисковете в Актуализираната тактика за правосъдна промяна се оказа меродавен – мощна мотивация за опазване на статуквото, политическа нечиста сделка и отмалялост от промените, в това число неглижиране на рекомендациите по отчета на Европейска комисия.
Разделението на Висш съдебен съвет е реалност, само че самата промяна на Висш съдебен съвет и превръщането му в сполучлив орган, какъвто е той по план, следва.
А до тогава, с цел да избегнем опразването от наличие на понятието " правосъдна промяна ", можем да определим за промяна единствено дейностите за привеждане в ред на правосъдната власт в сходство с одобрените интернационалните стандарти.
/1/ Самата Стратегия и всички съпътстващи документи по разискването и приемането ѝ са налични тук: http://www.justice.government.bg/107/. Препоръките за актуализиция на Стратегията са забележими от отчетите на Европейска комисия от 2014г. и 2015 година, налични тук: https://ec.europa.eu/info/effective-justice/rule-
law/assistance-bulgaria- and-romania- under-cvm/reports- progress-bulgaria- and-romania_bg
/2/ Пълния текст на претекстовете на Лазаров виж в Стенограма №60 от съвещание на Комисия по правни въпроси на Народно събрание от 24.03.2016 година: http://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/2331/steno/ID/4117
/3/ Виж рейтинговата система на юридическите факултети на: http://rsvu.mon.bg/rsvu3/#RankingPlace:YFFfXUZcUmhVTkxK
/4/ Примери за порочни практики на настоящия Висш съдебен съвет в тази посока виж на: http://ime.bg/bg/articles/legitimirane-na- poronite-praktiki- v-pravosydieto/
/5/ Виж изявление на Димитър Узунов по мотива: http://btvnovinite.bg/article/bulgaria/politika/dimitar-
Всичко, което би трябвало да знаете за:Промени в правосъдната власт (804)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ