На каква съдба разчита Зеленски
Последната седмица беше комплицирана за управлението на Украйна. След капитулацията на батальона „ Азов “ се изсипаха доказателства за пагубното положение на фронта, а по-късно и самият фронт рухна: силите на Русия, ДНР и ЛНР минаха в масирано нахлуване. В изявленията на киевските управляващи има нотки на суматоха, само че украинският президент Зеленски към момента е убеден в успеха. Какво чака той?
За да се опише настоящето държание на украинските служители е задоволителна една дума – захленчиха. След два месеца отчети, че успеха им е близо те просто захленчиха.
Ситуацията е ужасна “, оповестява постоянно енергичният Алексей Арестович, специфичен представител за блогъри от киевските управляващи. Ето и други цитати от него: „ Много надарени командири, нараснало равнище на оперативно ръководство и умения на съветската войска. „ Киев постоянно ще бъде под опасност в този момент, той към този момент няма да е неподвижен “. „ Все още няма какво да противопоставим на врага, с изключение на смелостта на украинските бойци.”
Той има доста основателни аргументи да хленчи.
„ Непобедимият батальон на героите “ в Мариупол се съобщи на милостта на спечелилите и в този момент ще бъде съден по прилика с процесите нацистите от предишното. Отбранителният фронт на ВСУ в Донбас се разпадна, което докара до сполучливо нахлуване в няколко направления едновременно с освобождението на редица значими обитаеми места (Последна „ облага “ е Красни Лиман).
В петък най-източният сектор на фронта за Украйна ситуацията стана напълно зле - ВСУ бяха обкръжени в агломерацията Северодонецк-Лисичанск, всички пътища за доставяне и оттегляне бяха отрязани. Първият джоб се затвори - първият в дълга серия с значима междинна цел в Славянск.
И всичко това на фона на слуховете в украинските медии за идната капитулация на град Запорожие, който надали ще се върне в Украйна по-късно. А също и за връщането на съветската войска на позиции покрай Чернигов заради обстоятелството, че официално това не беше преразпределение на войските, а „ акт на благосклонност “ във връзка с договарянията - същите договаряния, от които Киев се отдръпна и в този момент изпраща взаимно изключващи се сигнали.
Владимир Зеленски е подготвен да договаря единствено с президента на Русия и единствено след връщане към позицията от 24 февруари, до момента в който външният министър Кулеба споделя, че Украйна не слага никакви предварителни условия. Тоест Украйна не слага, а Зеленски слага?
По принцип изказванията на Зеленски могат да бъдат пренебрегнати. Сега той не е толкоз политик, колкото (както винаги) шоумен. Бълва красиви и гръмки изречения, чиято цел е да впечатлят спонсорите. Те могат отчасти да корелират с действителността, а може и да не корелират въобще.
Например, преди няколко дни, до момента в който четеше последното си стендъп видео пред латвийския парламент, президентът на Украйна сподели на латвийците: „ Русия намерено декларира, че нейните дейности няма да бъдат лимитирани единствено до територията на Украйна. Това е елементарна, нахална, елементарно опровергаема неистина, само че по време разискването на комиците в президентството е било решено да се окаже напън върху националната памет на латвийския народ - и те го оказват. Както сподели гореспоменатият Арестович по сходен мотив, „ овцете ще го поемат “.
Още един откъс от президента, малко по-свеж: „ Войната в Украйна може да завърши за няколко седмици “. Това значи – при положение, че на Киев се даде „ всичко належащо “, само че към този момент забавянето на доставките на тежко въоръжение от Запад е явно. Това е още една причина за безкрайното украинско циврене през последните дни.
Не е належащо да обясняваме за какво фактът, че „ успеха на Украйна след няколко седмици “, като се вземат поради всевъзможни доставки, е мит. Изричайки сходни изречения, Зеленски евентуално си измисля на разум редове от идните си записки, като „ Не се съмнявах в успеха нито за секунда, даже когато всички в близост хленчеха “.
Друг е въпросът – на какво се надява, на какво знамение разчита? Това е съвсем риторичен въпрос в миг, когато съветската стопанска система устоя на невиждания санкционен удар, а основният фронт на Украйна - този в Донбас, най-укрепеният и квалифициран от всички, искрено се разпада. Има обаче най-малко два явни отговора на този въпрос.
Първо, Зеленски в действителност разчита на чудотворно оръжие от НАТО, което може да обърне хода на фронта в негова изгода. Такива очаквания са типични за политическото командване на обречените армии и нормално се основават на сериозно подценяване на врага.
Както и да е, с " чудото " ситуацията не е доста добре. Голяма част от това, което дадоха обещание да дадат, или не беше изпратено, или не стигна до фронтовата линия, или беше „ засечено “ от съветския „ Калибър “, или даже не беше създадено, само че от европейските столици са безапелационни и по този начин към този момент са дали прекалено много. Затова Зеленски изисква от Запада да побърза и тъкмо противоположното от ВСУ - да печелят време.
На място това наподобява по този начин. Вземат някаква единица за териториална защита и я хвърлят на фронтовата линия в Донбас с картечници против танкове и ракети, а в случай че пратят с РПГ, то без задоволително указания по какъв начин да ги употребяват. Онези военни, които не са съгласни на такова явно самоубийство, се изпращат в ареста. Арестувани са и тези, които приказват намерено за сегашната обстановка, какъвто беше казусът с ротния пълководец Лапко, че сервира на “Вашингтон Пост” не агитация, а почтено изявление за пагубното състояние във войските.
За да устоят най-малко още един ден пред въоръжените сили на РФ и милициите на ЛНР и ДНР безусловно ги заравят с украинско месо. Това е главното, което би трябвало да се разбере в този момент за военната тактичност на командването в Киев.
Закъсненията в доставките на оръжия-чудо от редица страни се основават на подозрения от друго естество. Разбира се, там поддържат Украйна, само че последователно схващат, че Зеленски ги баламосва за боеспособността на украинската войска. Предоставянето на суперценни военни играчки на Украйна е като да ги хвърлите в пропастта или да ги дадете на спечелилия, който няма да бъде Украйна.
Но Украйна може да бъде тази, която благодарение на ултрамодерни оръжия ще сътвори същите „ безредици и напрежение “, за които Хенри Кисинджър приказва в Давос. Такива оръжия могат да се употребяват въз основата на правилото „ нямаме какво да губим “, тъй че спиралата на насилието ще се завърти още по-силно, Москва ще бъде принудена да предприеме сурови и показателни ответни ограничения, а Западът ще бъде замесен в директна боен спор с Руската федерация срещу личната ѝ воля. От това се опасява остарелият влъхва Кисинджър. И това е, което Зеленски желае.
Между другото, президентът на Украйна съпостави апела на Кисинджър за компромис с Русия с " Мюнхенското съглашение ". Намекът е транспарантен, само че пошъл и малоумен - в духа на креативните действия на Зеленски. Ако не желаете да преговаряте в Мюнхен, тогава би трябвало да превземете Берлин. В случая на Зеленски Берлин е столицата на нуклеарна мощ. Такава задача явно е невъзможна, макар обстоятелството, че единствено киевското управление вижда „ късмет “, до момента в който всички останали виждат нуклеарен апокалипсис.
Следователно друг сюжет ще работи, а най-вероятно различен - вторият от тези, на които Зеленски може да разчита. След като по-голямата част от украинските войски са смазани по време на военните дейности, той и другарите му персонално ще избягат първо във Варшава, а по-късно в Лондон или Вашингтон. Там ще ги хранят добре, ще живее красиво, ще прекарва свободното си време със фамилията си и ще работи като глава на държавното управление в заточение – политически дразнител за Русия.
Тази работа е доходоносна. Има платени лекции в елитните американски университети. Ще му разгласяват на сбирката от вицове (официално - мемоари). Няма да се тормози за утрешния ден, откакто благотворителни фондации и държавни стратегии от страните от НАТО ще му разрешат да си уреди живота, да бъде почитан и издирван емигранти.
Възможно е даже да бъде поканен да бъде арбитър в някое хумористично телевизионно предаване. Кой знае, внезапно този човек, който е подготвен да пожертва доста животи, градове, цяла страна в името на своите упоритости и непознати геополитически планове, в реалност, повече от всичко друго, желае да бъде в журито на Висшата лига на КВН още веднъж. Най-малкото, това е по-удобно и по-безопасно от разпадащия се фронт, предалия се " Азов " и хленчещия Арестович.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
За да се опише настоящето държание на украинските служители е задоволителна една дума – захленчиха. След два месеца отчети, че успеха им е близо те просто захленчиха.
Ситуацията е ужасна “, оповестява постоянно енергичният Алексей Арестович, специфичен представител за блогъри от киевските управляващи. Ето и други цитати от него: „ Много надарени командири, нараснало равнище на оперативно ръководство и умения на съветската войска. „ Киев постоянно ще бъде под опасност в този момент, той към този момент няма да е неподвижен “. „ Все още няма какво да противопоставим на врага, с изключение на смелостта на украинските бойци.”
Той има доста основателни аргументи да хленчи.
„ Непобедимият батальон на героите “ в Мариупол се съобщи на милостта на спечелилите и в този момент ще бъде съден по прилика с процесите нацистите от предишното. Отбранителният фронт на ВСУ в Донбас се разпадна, което докара до сполучливо нахлуване в няколко направления едновременно с освобождението на редица значими обитаеми места (Последна „ облага “ е Красни Лиман).
В петък най-източният сектор на фронта за Украйна ситуацията стана напълно зле - ВСУ бяха обкръжени в агломерацията Северодонецк-Лисичанск, всички пътища за доставяне и оттегляне бяха отрязани. Първият джоб се затвори - първият в дълга серия с значима междинна цел в Славянск.
И всичко това на фона на слуховете в украинските медии за идната капитулация на град Запорожие, който надали ще се върне в Украйна по-късно. А също и за връщането на съветската войска на позиции покрай Чернигов заради обстоятелството, че официално това не беше преразпределение на войските, а „ акт на благосклонност “ във връзка с договарянията - същите договаряния, от които Киев се отдръпна и в този момент изпраща взаимно изключващи се сигнали.
Владимир Зеленски е подготвен да договаря единствено с президента на Русия и единствено след връщане към позицията от 24 февруари, до момента в който външният министър Кулеба споделя, че Украйна не слага никакви предварителни условия. Тоест Украйна не слага, а Зеленски слага?
По принцип изказванията на Зеленски могат да бъдат пренебрегнати. Сега той не е толкоз политик, колкото (както винаги) шоумен. Бълва красиви и гръмки изречения, чиято цел е да впечатлят спонсорите. Те могат отчасти да корелират с действителността, а може и да не корелират въобще.
Например, преди няколко дни, до момента в който четеше последното си стендъп видео пред латвийския парламент, президентът на Украйна сподели на латвийците: „ Русия намерено декларира, че нейните дейности няма да бъдат лимитирани единствено до територията на Украйна. Това е елементарна, нахална, елементарно опровергаема неистина, само че по време разискването на комиците в президентството е било решено да се окаже напън върху националната памет на латвийския народ - и те го оказват. Както сподели гореспоменатият Арестович по сходен мотив, „ овцете ще го поемат “.
Още един откъс от президента, малко по-свеж: „ Войната в Украйна може да завърши за няколко седмици “. Това значи – при положение, че на Киев се даде „ всичко належащо “, само че към този момент забавянето на доставките на тежко въоръжение от Запад е явно. Това е още една причина за безкрайното украинско циврене през последните дни.
Не е належащо да обясняваме за какво фактът, че „ успеха на Украйна след няколко седмици “, като се вземат поради всевъзможни доставки, е мит. Изричайки сходни изречения, Зеленски евентуално си измисля на разум редове от идните си записки, като „ Не се съмнявах в успеха нито за секунда, даже когато всички в близост хленчеха “.
Друг е въпросът – на какво се надява, на какво знамение разчита? Това е съвсем риторичен въпрос в миг, когато съветската стопанска система устоя на невиждания санкционен удар, а основният фронт на Украйна - този в Донбас, най-укрепеният и квалифициран от всички, искрено се разпада. Има обаче най-малко два явни отговора на този въпрос.
Първо, Зеленски в действителност разчита на чудотворно оръжие от НАТО, което може да обърне хода на фронта в негова изгода. Такива очаквания са типични за политическото командване на обречените армии и нормално се основават на сериозно подценяване на врага.
Както и да е, с " чудото " ситуацията не е доста добре. Голяма част от това, което дадоха обещание да дадат, или не беше изпратено, или не стигна до фронтовата линия, или беше „ засечено “ от съветския „ Калибър “, или даже не беше създадено, само че от европейските столици са безапелационни и по този начин към този момент са дали прекалено много. Затова Зеленски изисква от Запада да побърза и тъкмо противоположното от ВСУ - да печелят време.
На място това наподобява по този начин. Вземат някаква единица за териториална защита и я хвърлят на фронтовата линия в Донбас с картечници против танкове и ракети, а в случай че пратят с РПГ, то без задоволително указания по какъв начин да ги употребяват. Онези военни, които не са съгласни на такова явно самоубийство, се изпращат в ареста. Арестувани са и тези, които приказват намерено за сегашната обстановка, какъвто беше казусът с ротния пълководец Лапко, че сервира на “Вашингтон Пост” не агитация, а почтено изявление за пагубното състояние във войските.
За да устоят най-малко още един ден пред въоръжените сили на РФ и милициите на ЛНР и ДНР безусловно ги заравят с украинско месо. Това е главното, което би трябвало да се разбере в този момент за военната тактичност на командването в Киев.
Закъсненията в доставките на оръжия-чудо от редица страни се основават на подозрения от друго естество. Разбира се, там поддържат Украйна, само че последователно схващат, че Зеленски ги баламосва за боеспособността на украинската войска. Предоставянето на суперценни военни играчки на Украйна е като да ги хвърлите в пропастта или да ги дадете на спечелилия, който няма да бъде Украйна.
Но Украйна може да бъде тази, която благодарение на ултрамодерни оръжия ще сътвори същите „ безредици и напрежение “, за които Хенри Кисинджър приказва в Давос. Такива оръжия могат да се употребяват въз основата на правилото „ нямаме какво да губим “, тъй че спиралата на насилието ще се завърти още по-силно, Москва ще бъде принудена да предприеме сурови и показателни ответни ограничения, а Западът ще бъде замесен в директна боен спор с Руската федерация срещу личната ѝ воля. От това се опасява остарелият влъхва Кисинджър. И това е, което Зеленски желае.
Между другото, президентът на Украйна съпостави апела на Кисинджър за компромис с Русия с " Мюнхенското съглашение ". Намекът е транспарантен, само че пошъл и малоумен - в духа на креативните действия на Зеленски. Ако не желаете да преговаряте в Мюнхен, тогава би трябвало да превземете Берлин. В случая на Зеленски Берлин е столицата на нуклеарна мощ. Такава задача явно е невъзможна, макар обстоятелството, че единствено киевското управление вижда „ късмет “, до момента в който всички останали виждат нуклеарен апокалипсис.
Следователно друг сюжет ще работи, а най-вероятно различен - вторият от тези, на които Зеленски може да разчита. След като по-голямата част от украинските войски са смазани по време на военните дейности, той и другарите му персонално ще избягат първо във Варшава, а по-късно в Лондон или Вашингтон. Там ще ги хранят добре, ще живее красиво, ще прекарва свободното си време със фамилията си и ще работи като глава на държавното управление в заточение – политически дразнител за Русия.
Тази работа е доходоносна. Има платени лекции в елитните американски университети. Ще му разгласяват на сбирката от вицове (официално - мемоари). Няма да се тормози за утрешния ден, откакто благотворителни фондации и държавни стратегии от страните от НАТО ще му разрешат да си уреди живота, да бъде почитан и издирван емигранти.
Възможно е даже да бъде поканен да бъде арбитър в някое хумористично телевизионно предаване. Кой знае, внезапно този човек, който е подготвен да пожертва доста животи, градове, цяла страна в името на своите упоритости и непознати геополитически планове, в реалност, повече от всичко друго, желае да бъде в журито на Висшата лига на КВН още веднъж. Най-малкото, това е по-удобно и по-безопасно от разпадащия се фронт, предалия се " Азов " и хленчещия Арестович.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ