ЕЦБ предупреди, че растящият дълг заплашва с нова криза еврозоната
Последната прогноза на ЕЦБ е, че стопанската система на еврозоната ще се свие през тази година сред 8 и 12%.
Средният бюджетен недостиг във валутния съюз ще бъде 8% от Брутният вътрешен продукт, откакто държавните управления се оправят с икономическия удар от ковид. Растящите равнища на държавния дълг заплашват да накарат вложителите да преоценят суверенния риск и да " възобновят натиска " върху по-уязвимите страни в еврозоната, предизвести Европейската централна банка (ЕЦБ).
Бюджетният недостиг на страните в района ще нарасне приблизително до 8% от брутния вътрешен артикул (БВП) през тази година, доста над равнищата след финансовата рецесия през 2008 година Това предвижда ЕЦБ в своя обзор на финансовата непоклатимост, оповестен във вторник. Докладът се разгласява два пъти в годината и обрисува евентуалните опасности в еврозоната.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Очаква се общият държавен дълг да нарасне от 86% от Брутният вътрешен продукт до над 100% в целия валутен блок, до момента в който страните се стремят да се оправят с икономическото влияние на рецесията от ковид, написа Financial Times. " Пандемията съставлява средносрочно предизвикателство за устойчивостта на обществените финанси, " предизвестява ЕЦБ.
Натиск от вложителите
Очаква се общественият дълг да доближи 200% от Брутният вътрешен продукт в Гърция, 160% в Италия, 130% в Португалия и малко под 120% във Франция и Испания, предвижда ЕЦБ и прибавя: " Свързаното нарастване на обществения дълг също би могло да провокира преоценка на суверенния риск от участниците на пазара и да възобновят натиска върху по-уязвимите държавни активи. "
Италия би трябвало да рефинансира над 15% от дълга си през идната година, до момента в който Франция, Испания, Белгия, Финландия и Португалия - над 10%.
Преди десетилетие модерното икономическо мислене застъпваше тезата, че равнища на държавния дълг над 90% от Брутният вътрешен продукт се одобряват за неустойчиви. Въпреки че множеството икономисти в този момент не имат вяра, че съществува толкоз ясна граница, мнозина към момента считат, че продължение на повишаването на обществения дълг заплашва да подкопае разноските на частния бранш, което ще докара до задържане на растежа.
Нивата на дълга нарастват в целия свят, до момента в който страните се насочват към финансовите пазари, с цел да финансират разноските си за ограниченията против икономическото влияние на ковид. Клубът на богатите страни в Организацията за икономическо сътрудничество и раз предвижда, че членовете му ще поемат минимум 17 трлн. $ спомагателен обществен дълг вследствие на рецесията, увеличавайки междинните задължения от 109 на 137% от Брутният вътрешен продукт.
ЕЦБ, която би трябвало да актуализира икономическите си прогнози и да преразгледа паричната си политика през идната седмица, предвижда по-рано, че еврозоната ще претърпи най-дълбоката си следвоенна криза през тази година, като Брутният вътрешен продукт може да се свие с сред 5 и 12%. А през днешния ден президентът на банката Кристин Лагард разгласи, че спадът се чака да бъде сред 8 и 12%.
Правителствата на еврозоната са планували да вземат 1.2 трлн. евро спомагателен дълг през тази година, макар че ЕЦБ ще посрещне огромна част от това търсене посредством програмата си за изкупуване на облигации за 750 милиарда евро, която стартира през март.
ЕЦБ декларира в отчета си, че макар че фискалните ограничения на държавните управления оказва помощ за намаляване на икономическата цена на рецесията, по-сериозен и нескончаем стопански спад " би могъл да породи опасности за резистентност на дълга в средносрочен проект ".
Опасност от овакантяване на еврозоната
Според финансовата институция пандемията може да добави спомагателен стрес към съществуващите финансови уязвимости на еврозоната поради надценени активи, ниска доходност на банките, висока държавна задлъжнялост и кредитни опасности в небанковия бранш. Заради високите равнища на държавен дълг има опасности за намаление на рейтина на избрани страни или на банките. Това важи в особена степен за Италия, Португалия и Испания.
Банката също по този начин предизвестява, че пандемията е повишила риска от овакантяване на страни от еврозоната. " Ако ограниченията на национално и европейско равнище за облекчение на задлъжнялостта на държавните управления се окажат незадоволителни, реденоминация - овакантяване на обособени страни членки или даже цялостно раздробяване на еврозоната, ще е доста евентуална ", написа ЕЦБ.
Средният бюджетен недостиг във валутния съюз ще бъде 8% от Брутният вътрешен продукт, откакто държавните управления се оправят с икономическия удар от ковид. Растящите равнища на държавния дълг заплашват да накарат вложителите да преоценят суверенния риск и да " възобновят натиска " върху по-уязвимите страни в еврозоната, предизвести Европейската централна банка (ЕЦБ).
Бюджетният недостиг на страните в района ще нарасне приблизително до 8% от брутния вътрешен артикул (БВП) през тази година, доста над равнищата след финансовата рецесия през 2008 година Това предвижда ЕЦБ в своя обзор на финансовата непоклатимост, оповестен във вторник. Докладът се разгласява два пъти в годината и обрисува евентуалните опасности в еврозоната.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Очаква се общият държавен дълг да нарасне от 86% от Брутният вътрешен продукт до над 100% в целия валутен блок, до момента в който страните се стремят да се оправят с икономическото влияние на рецесията от ковид, написа Financial Times. " Пандемията съставлява средносрочно предизвикателство за устойчивостта на обществените финанси, " предизвестява ЕЦБ.
Натиск от вложителите
Очаква се общественият дълг да доближи 200% от Брутният вътрешен продукт в Гърция, 160% в Италия, 130% в Португалия и малко под 120% във Франция и Испания, предвижда ЕЦБ и прибавя: " Свързаното нарастване на обществения дълг също би могло да провокира преоценка на суверенния риск от участниците на пазара и да възобновят натиска върху по-уязвимите държавни активи. "
Италия би трябвало да рефинансира над 15% от дълга си през идната година, до момента в който Франция, Испания, Белгия, Финландия и Португалия - над 10%.
Преди десетилетие модерното икономическо мислене застъпваше тезата, че равнища на държавния дълг над 90% от Брутният вътрешен продукт се одобряват за неустойчиви. Въпреки че множеството икономисти в този момент не имат вяра, че съществува толкоз ясна граница, мнозина към момента считат, че продължение на повишаването на обществения дълг заплашва да подкопае разноските на частния бранш, което ще докара до задържане на растежа.
Нивата на дълга нарастват в целия свят, до момента в който страните се насочват към финансовите пазари, с цел да финансират разноските си за ограниченията против икономическото влияние на ковид. Клубът на богатите страни в Организацията за икономическо сътрудничество и раз предвижда, че членовете му ще поемат минимум 17 трлн. $ спомагателен обществен дълг вследствие на рецесията, увеличавайки междинните задължения от 109 на 137% от Брутният вътрешен продукт.
ЕЦБ, която би трябвало да актуализира икономическите си прогнози и да преразгледа паричната си политика през идната седмица, предвижда по-рано, че еврозоната ще претърпи най-дълбоката си следвоенна криза през тази година, като Брутният вътрешен продукт може да се свие с сред 5 и 12%. А през днешния ден президентът на банката Кристин Лагард разгласи, че спадът се чака да бъде сред 8 и 12%.
Правителствата на еврозоната са планували да вземат 1.2 трлн. евро спомагателен дълг през тази година, макар че ЕЦБ ще посрещне огромна част от това търсене посредством програмата си за изкупуване на облигации за 750 милиарда евро, която стартира през март.
ЕЦБ декларира в отчета си, че макар че фискалните ограничения на държавните управления оказва помощ за намаляване на икономическата цена на рецесията, по-сериозен и нескончаем стопански спад " би могъл да породи опасности за резистентност на дълга в средносрочен проект ".
Опасност от овакантяване на еврозоната
Според финансовата институция пандемията може да добави спомагателен стрес към съществуващите финансови уязвимости на еврозоната поради надценени активи, ниска доходност на банките, висока държавна задлъжнялост и кредитни опасности в небанковия бранш. Заради високите равнища на държавен дълг има опасности за намаление на рейтина на избрани страни или на банките. Това важи в особена степен за Италия, Португалия и Испания.
Банката също по този начин предизвестява, че пандемията е повишила риска от овакантяване на страни от еврозоната. " Ако ограниченията на национално и европейско равнище за облекчение на задлъжнялостта на държавните управления се окажат незадоволителни, реденоминация - овакантяване на обособени страни членки или даже цялостно раздробяване на еврозоната, ще е доста евентуална ", написа ЕЦБ.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ