Цветан Тодоров, за когото четенето беше живот
Последната книга на френския интелектуалец от български генезис Цветан Тодоров в превод на Валентина Бояджиева предлага на вниманието на читателите издателство " Сиела ". В сборника " Четене и живот ", оповестен във Франция на 1 февруари 2018 година от издателство Robert Laffont, е поместена пъстра палитра от текстове на видния мъдрец, литературовед, антрополог и есеист, който си отиде от този свят през 2017 година Статии и рецензии в периодическите издания, текстове за стратегии на постановки и изложения, негови речи, изявления на конференции, в които той се занимава с тематики като геополитиката, паметта, религията, филантропичните науки, само че също посвещава страници на персони като Ромен Гари, Милан Кундера и Сюзан Зонтаг.
В 350 страници " Четене и живот " обгръща 30 години от богатото креативно завещание на Тодоров, който е прочут най-вече с трудовете си по литературна доктрина и есетата си върху казуса за Другия и тоталитарния опит и е считан за един от най-влиятелните интелектуалци на своето време.
" За разлика от мнозина други, по-известни от него, Цветан не беше нито бръщолевец, нито магьосник. Той беше добродушно несклоняем, проникновен интелектуалец, непретенциозен академик, откривател енциклопедист и възпитател ( " превеждач ", споделяше той), хуманист без илюзии, жител на света, сдържан и придирчив ", написа за книгата френският мъдрец Андре Конт-Спонвил.
" Затова е толкоз значимо да го четем: това ни прави по-умни, по-скромни, по-нюансирани, по-точни – по-осъзнаващи сложността на света и трагичността на нашата орис. Настоящият алманах няма да утеши за загубата тези, които го обичаха, само че ще помогне на всички ни да живеем малко по-добре или най-малко не толкоз зле, а това е всичко, което можем да желаеме от една книга ", приключва той.
© Надежда Чипева
Цветан Тодоров по време на гостуването си в България през 2014 година
Тодоров е роден през 1939 година в София, емигрира във Франция, когато е на 24 година и е от студентите на известния семиотик и мъдрец Ролан Барт. Заедно с сътрудника си структуралист Жерар Женет основава журнала Poetique, а преводите му способстват за популяризирането на съветския педантизъм на Запад. Първоначално ползите на Тодоров са ориентирани към региона на литературната доктрина, като сборникът " Проетика на прозата " от 1971 година се явява връхната точка в този негов най-ранен интервал. След това той се захваща с тематики като като колонизацията и отношението към Другия, морала в концентрационните лагери и тоталитарния опит, Просвещението и демокрацията.
Тодоров за последно посети България през 2014 година Повод за това беше представянето на книгата му " Несъвършената градина ". " Мисля, че враговете на актуалните демокрации са вътре в тях ", сподели той тогава по време на кръгла маса на тематика " Бъдещето на демокрацията в Европа " във Френския културен институт в София.
Сред най-важните книги на Тодоров са " Поетика на прозата ", " Завладяването на Америка ", " Памет за злото, прелъщение за положителното " и " Живот с другите ".
В 350 страници " Четене и живот " обгръща 30 години от богатото креативно завещание на Тодоров, който е прочут най-вече с трудовете си по литературна доктрина и есетата си върху казуса за Другия и тоталитарния опит и е считан за един от най-влиятелните интелектуалци на своето време.
" За разлика от мнозина други, по-известни от него, Цветан не беше нито бръщолевец, нито магьосник. Той беше добродушно несклоняем, проникновен интелектуалец, непретенциозен академик, откривател енциклопедист и възпитател ( " превеждач ", споделяше той), хуманист без илюзии, жител на света, сдържан и придирчив ", написа за книгата френският мъдрец Андре Конт-Спонвил.
" Затова е толкоз значимо да го четем: това ни прави по-умни, по-скромни, по-нюансирани, по-точни – по-осъзнаващи сложността на света и трагичността на нашата орис. Настоящият алманах няма да утеши за загубата тези, които го обичаха, само че ще помогне на всички ни да живеем малко по-добре или най-малко не толкоз зле, а това е всичко, което можем да желаеме от една книга ", приключва той.
© Надежда Чипева
Цветан Тодоров по време на гостуването си в България през 2014 година
Тодоров е роден през 1939 година в София, емигрира във Франция, когато е на 24 година и е от студентите на известния семиотик и мъдрец Ролан Барт. Заедно с сътрудника си структуралист Жерар Женет основава журнала Poetique, а преводите му способстват за популяризирането на съветския педантизъм на Запад. Първоначално ползите на Тодоров са ориентирани към региона на литературната доктрина, като сборникът " Проетика на прозата " от 1971 година се явява връхната точка в този негов най-ранен интервал. След това той се захваща с тематики като като колонизацията и отношението към Другия, морала в концентрационните лагери и тоталитарния опит, Просвещението и демокрацията.
Тодоров за последно посети България през 2014 година Повод за това беше представянето на книгата му " Несъвършената градина ". " Мисля, че враговете на актуалните демокрации са вътре в тях ", сподели той тогава по време на кръгла маса на тематика " Бъдещето на демокрацията в Европа " във Френския културен институт в София.
Сред най-важните книги на Тодоров са " Поетика на прозата ", " Завладяването на Америка ", " Памет за злото, прелъщение за положителното " и " Живот с другите ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ