Без шанс, но и без заряд...
Последен домашен мач от международните квалификации по баскетбол за националния тим на България. Мач, в който трябваше да " взривим " " Арена Ботевград " . Мач, в който трябваше да летим. Не единствено Александър Везенков, Дий Бост и Станимир Маринов липсваха. Отборът напълно го нямаше на терена. От край до край вилнееха единствено червени фланелки. Пробужданията ни бяха за момент и още веднъж потъвахме.
Предварително знаехме, че този мач е без значение за класирането ни. Точно по тази причина трябваше да бъде изпълнен със взривоопасни осъществявания от нашите момчета.
Източник:
Да, руснаците бяха положителни. Дори доста положителни, само че къде остана нашето протоводействие? Защо по този начин елементарно склонихме глава?!
И може би ще кажете " не са имали ден ", " случва се ", " идващият път повече " . Но се замислете какъв брой пъти сме си повтаряли тъкмо тези думи за утешение. И аз го върша постоянно, тъй като безумно имам вяра в гения и качествата на тези момчета.
Вчера обаче те като че ли не имаха вяра в себе си и авансово се бяха примирили с провалянето. Лъвските им сърца, които не разрешиха на французите да си поемат мирис в " Арена Ботевград ", в този момент не биеха в синхрон . Стрелби без мисъл счупиха таблото ни през второто полувреме, а рунаците не бяха пристигнали, с цел да ни жалят. Отвръщаха на всеки наш несполучлив опит с брилятна тройка или замайващ пробив.
Източник:
Истината е, че няма с какво да се оправдаем. Най-вероятно с това, че някои от най-хубавите бяха отвън състава по една или друга причина . И какво от това? В редиците ни имаше други остриета, само че и те не бяха подготвени да спрат стремежа на гостите. Нима не можехме да им покажем какво значи залата да кипи от сила под виковете " Българи, юнаци ". Изглежда тези юнаци бяха не запомнили волята и отборния си дух в съблекалнята . Жалко обаче, че даже и след огромната отмора ги оставиха там.
Не играехме за впечатляваща победа, а за авторитет в името на България. Всяко едно от достолепията ни се изпари при крайното 104-60 в интерес на Русия .
Източник:
Щяхме да се примирим със загубата, само че най-малко да бе красива. От тези, в които си тръгваш от залата задоволен, че си дал всичко от себе си, без значение от резултата.
Летяхме, побеждавайки Франция вкъщи. С горделивост заминахме за Русия и въпреки загубата, се борихме със зъби и нокти до последно. След месеци още веднъж на личен терен магията към този момент се беше изпарила. И ние не бяхме същите. Само почитателите тайничко си мечтаеха за тези мощни страсти на удивление и горделивост, че България е в елита на баскетбола.
Източник:
Не правете равносметки и не гледайте статистиката. Утре тази загуба ще е зад тила ни. Да създадем както всякога. Да се вкопчим в онази мисъл, че и на нашата уличка някой ден ще изгрее слънце!
България разгромена от Русия в международните квалификации!
60:104 точки за " лъвовете "
Предварително знаехме, че този мач е без значение за класирането ни. Точно по тази причина трябваше да бъде изпълнен със взривоопасни осъществявания от нашите момчета.
Източник:
Да, руснаците бяха положителни. Дори доста положителни, само че къде остана нашето протоводействие? Защо по този начин елементарно склонихме глава?!
И може би ще кажете " не са имали ден ", " случва се ", " идващият път повече " . Но се замислете какъв брой пъти сме си повтаряли тъкмо тези думи за утешение. И аз го върша постоянно, тъй като безумно имам вяра в гения и качествата на тези момчета.
Вчера обаче те като че ли не имаха вяра в себе си и авансово се бяха примирили с провалянето. Лъвските им сърца, които не разрешиха на французите да си поемат мирис в " Арена Ботевград ", в този момент не биеха в синхрон . Стрелби без мисъл счупиха таблото ни през второто полувреме, а рунаците не бяха пристигнали, с цел да ни жалят. Отвръщаха на всеки наш несполучлив опит с брилятна тройка или замайващ пробив.
Източник:
Истината е, че няма с какво да се оправдаем. Най-вероятно с това, че някои от най-хубавите бяха отвън състава по една или друга причина . И какво от това? В редиците ни имаше други остриета, само че и те не бяха подготвени да спрат стремежа на гостите. Нима не можехме да им покажем какво значи залата да кипи от сила под виковете " Българи, юнаци ". Изглежда тези юнаци бяха не запомнили волята и отборния си дух в съблекалнята . Жалко обаче, че даже и след огромната отмора ги оставиха там.
Не играехме за впечатляваща победа, а за авторитет в името на България. Всяко едно от достолепията ни се изпари при крайното 104-60 в интерес на Русия .
Източник:
Щяхме да се примирим със загубата, само че най-малко да бе красива. От тези, в които си тръгваш от залата задоволен, че си дал всичко от себе си, без значение от резултата.
Летяхме, побеждавайки Франция вкъщи. С горделивост заминахме за Русия и въпреки загубата, се борихме със зъби и нокти до последно. След месеци още веднъж на личен терен магията към този момент се беше изпарила. И ние не бяхме същите. Само почитателите тайничко си мечтаеха за тези мощни страсти на удивление и горделивост, че България е в елита на баскетбола.
Източник:
Не правете равносметки и не гледайте статистиката. Утре тази загуба ще е зад тила ни. Да създадем както всякога. Да се вкопчим в онази мисъл, че и на нашата уличка някой ден ще изгрее слънце!
България разгромена от Русия в международните квалификации!
60:104 точки за " лъвовете "
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ