Посланик Агнеза Руси Поповска: В македонското общество има широк консенсус за членство в ЕС
Посланикът на Република Северна Македония Н. Пр. Агнеза Руси Поповска с първо телевизионно изявление за. Пред Деси Банова-Плевнелиева тя разкрива какво ще предприеме Скопие по всички мъчителни тематики за българите и по какъв начин съгласно нея можем да подобрим връзките сред двете страни.
Ваше Превъзходителство, това е първото Ви телевизионно изявление. Благодаря ви за доверието! В България сте от година и малко – по какъв начин се чувствате в нашата страна?
Благодаря Ви за опцията и интереса към този диалог. София е измежду най-важните дипломатически дестинации за Северна Македония, за македонската дипломация и за мен е същинско наслаждение, само че и огромна чест и привилегия да бъда в София и да съставлявам Северна Македония в Република България.
Вие сте била началник на непрекъснатата задача на Република Северна Македония в Европейски Съюз. Има ли консенсус измежду македонците за присъединение на страната Ви към Европейския съюз?
В македонското общество има необятен консенсус за участие в Европейския съюз, както политически, по този начин и междуетнически, и това е по този начин от независимостта на тогавашната Република Македония до през днешния ден. По време на независимостта моето потомство съзряваше. И си припомням, че тогава мечтаехме, имахме цел да станем част от европейското и евроатлантическото семейство, да изградим обективна и приобщаваща мултиетническа страна, с демократични институции, с господство на закона, с почитание към правата на индивида, където всеки ще има обезпечено право на правдивост, непоклатимост, сигурност и разцвет. И ние виждаме процеса на участие в Европейския съюз тъкмо в този смисъл. Въпреки всички провокации европейската интеграция няма опция за Северна Македония, както няма опция построяването на другарство, добросъседство и съдействие сред Северна Македония и България и аз надълбоко имам вяра в това.
А имате ли народен проект по пътя Ви към участие на страната към Европейски Съюз?
Северна Македония е най-старият претендент за участие в Европейския съюз от Западните Балкани. Ние сме претендент на процедура от 2005 година, това са 18 години. Тези дни завършваме процеса на скрининг с Европейската комисия и това е развой, който дава опция за задълбочено проучване на цялата страна и оценка на степента на сходство със стандартите на Европейския съюз. Първите резултати от този развой на скрининг са в действителност обнадеждаващи. И в действителност те навеждат на извода, че Северна Македония, даже спрямо други страни в района, които от дълго време договарят за участие в Европейския съюз, на практика не изостава във връзка с спазването на правата в Европейски Съюз. В момента завършваме 3 доста значими пътни карти - това са пътните карти за върховенството на закона, за промени в обществената администрация и за действието на демократичните институции, и несъмнено, ние хармонизираме, приготвяме и проекта за деяние за малцинствата и на процедура се приготвяме за отварянето на първия клъстер от преговорния развой незабавно откакто приемем конституционните промени.
Знаете за нас какъв брой е значим въпросът за какво буксува конституцуионната промяна, която да впише българите като държавотворен народ в Конституцията на Република Северна Македония?
Започна формално-юридическия развой по регистриране в конституцията на Северна Македония на тези македонски жители, които сами се самоопределят като българи, т.е. като част от българския народ, както гласи правната терминология в нашата конституция. А процесът изисква болшинство от най-малко две трети, т.е. поддръжка от две трети в Събранието на Северна Македония. Правителството и парламентарното болшинство и част от опозицията изрично поддържат този развой, поддържат конституционните промени, поддържат вписването на българския народ в конституцията, само че част от опозицията са срещу тези промени. Без нейната поддръжка не може да се реализира нужното болшинство от две трети. Причините са вътрешнополитически. Държавният интерес, е да правим конституционните промени допустимо най-скоро, с цел да не бъде блокиран процесът на европейска интеграция и европейското бъдеще на страната.
Друга мъчителна тематика за нас българите е и обективното отразяване на общата ни история, както и унищожаване на образователно наличие, насаждащо ненавист към България и съблюдаване на контракта за добросъседство от 2017 година Какво ще предприеме Скопие по тези мъчителни за нас въпроси?
Двете страни, Македония и България, одобриха проект от взаимосвързани действия с избрана динамичност за осъществяване във всички области, обхванати от Договора за другарство, добросъседство и съдействие. Говоря за протокола, който сключихме предходната година. Добавената стойност на Договора за другарство е, че с него създадохме и механизъм за разговор по исторически тематики – тематики, които са чувствителни и провокират напрежение, бих споделила, в двете общества и в връзките сред двете страни, и всичко това беше задачата на разговора по тези чувствителни тематики, на първо място историческите въпроси, да се водят от специалисти, да се водят от историци, а не от политици или общества. И тези специалисти да хармонизират рекомендации за наличието на уроците, които ще се основават на постулатите на актуалната историческа просвета. И съществуващата експертна комисия по исторически просветителни въпроси сред нашите две страни до момента е хармонизирала такива рекомендации за учебници в двете страни. Тези рекомендации бяха признати от двете държавни управления и те бяха оповестени. В момента тече развой на включването им в учебниците. По време на промяната на образователното наличие в учебниците в Северна Македония се внимава да няма текстове, които провокират език на омразата или предубеждения или обиди към другите. Македонското общество е мултиетническо и насърчаването на междуетническото помиряване и доближаване посредством просветителната система е доста значимо за Северна Македония, то е основно за нашето обществено доближаване. Разбира се, държавните управления са тези, които дават тона за поощряване на съдействието, само че мисля, че гражданският бранш и авторитетни персони с необятно публично въздействие, с които и двете страни разполагат, могат да изиграят огромна роля. Тук бих загатнала и научните и просветителни институции, медиите.
Българските медии отразиха не един случай на е етническа злоба и физическа разпра на ваши жители с хора от български генезис, включително и казусът с побоя над секретаря на закрития към този момент български клуб „ Цар Борис III ” – това е Християн Пендиков. Според Вас управляващите реагират ли вярно и какво би трябвало да се направи и от двете страни, с цел да се спре с омразата?
Нека първо да кажа, че всяко подбудителство към принуждение, тирада на ненавист или етническо принуждение е недопустимо и не може да бъде целесъобразно. В случая със Северна Македония не считам, че това е редовно събитие, нито считам, че би трябвало да се омаловажават случаите. Смятам, че е доста значимо при сходни прояви да има бърза и съответна институционална реакция, обществено и ясно наказание, строго наказание и следствие на случаите от съответните органи и несъмнено, съответно санкциониране на причинителите. Мисля, че институциите в Северна Македония вършат това: полицията, прокуратурата, правосъдните институции. Казусът, който споменахте с Християн Пендиков е към този момент в съда, има постоянни съвещания и той също участва. Също по този начин се работи и по случая, обвързван с нападението против българския почитател на неотдавнашния футболен мач в Скопие, причинителят беше задържан неотдавна. И по този случай ще има правосъдна процедура. Но с изключение на реакцията на сходен вид произшествия, мисля, че е доста значима и предварителната защита. Смятам, че е доста значимо да имаме разговор и да влагаме в положителна връзка, в създаване на взаимно доверие и несъмнено, почитание.
Освен отрицателните вести, вие споменахте някои положителни трендове.
Бих споделила, че капацитетът за по-динамично многосекторно съдействие сред Северна Македония и България е в действителност голям. Миналата година имахме исторически високо равнище на търговия от над един милиард евро. Прогнозите за тази година са, че ще успеем да реализираме същото равнище и може би даже леко да надминем равнището на стокообмен, което постигнахме през предходната година. Тук желая да загатна и трансграничното съдействие - имаме непрекъснати позитивни резултати.. Коридор 8 е стратегически план сред нашите две страни, чиято стойност в последно време нараства. В Северна Македония работим по железопътната връзка и нашите упования са до края на 2027 година да имаме жп връзка до границата с България. Културното съдействие е с доста динамично качество, естествено тук способстват културно-информационните центрове в София и Скопие, само че имаме капацитет и интерес за още по-голямо съдействие. Тук бих желала да загатна образеца с културните столици – Пловдив беше европейска столица на културата през 2019 година, Скопие ще бъде европейска столица на културата през 2028 година и мисля, че има доста тематики и доста неща, които можем да научим от опита на Пловдив. Имаме доста да работим в областта на туризма, в региона на околната среда, земеделието, дигитализацията - тук България има в действителност огромен опит, който съгласно мен отваря огромно пространство за съдействие в тази област.
Дълбоко имам вяра, че можем да бъдем най-близките страни и съм уверена, че посредством създаване на атмосфера на разговор и взаимно почитание, с мъдрост и такт в действителност можем да отворим нова парадигма в македонско-българските връзки.
Миналата седмица Скопие беше хазаин на срещата на върха на Организацията за сигурност и съдействие в Европа, като българският вицепремиер и министър на външните работи Мария Габриел напусна срещата. Както самата тя сподели, “за да избегне да седи на една маса с хора, които демонстрират анти-български и анти-европейски прояви ”, визирайки Сергей Лавров и Мария Захарова. Какви са обаче връзките на Република Северна Македония с Руската Федерация?
Руската федерация дефинира Северна Македония за вражеска страна. Така че връзките ни може би са на най-ниско равнище. Северна Македония застана до Украйна както политически, по този начин и дипломатически и с поддръжка от всевъзможен тип и ще продължи да го прави, до момента в който е належащо, ясно осъждайки военната експанзия на Русия против Украйна. И ние ще изпълняваме отговорностите си като страна-членка на НАТО, и като благонадежден сътрудник и страна кандидатка за участие в Европейски Съюз сме изцяло съобразени с политиката на Европейски Съюз, със глобите на Европейски Съюз против Руската федерация, осъждаме тази непровокирана военна експанзия против Украйна.
Работата на посланика е 24/7. Успявате ли обаче да намирате време да релаксирате, да си почивате и имате ли си обичани места в България, където успявате да си починете?
Да, пробвам се да върша почивки и релаксация първо в непосредственото си обграждане със брачна половинка ми. Например, обичаме да се разхождаме в Борисовата градина, обичаме да посещаваме културни събития. Несебър ми направи доста положително усещане. Градът в действителност е съхранил представително, културно завещание. Родопите ми направиха усещане! Пловдив ми направи усещане като един в действителност многолюден град и мисля, че позитивните резултати от интервала на европейската столица на културата към момента се усеща и тъкмо по тази причина желая да свържа Пловдив и Скопие, с цел да предам целия този опит. Разбира се София е хубав град и в действителност е наслаждение да бъда тук!
Ваше Превъзходителство, кое е най-голямото знамение в живота Ви?
Мисля, че животът ни сервира дребни чудеса всеки ден, единствено да сме задоволително мъдри да ги разпознаем, да ги приемем, да им се насладим. Имам шанс, че брачният партньор ми е с мен, тук в София и че в действителност можем, и аз, както дипломат на Северна Македония в България, само че и той, който идва от консултантския бранш, да допринесем за създаване на другарството, за създаване на мостове сред другите пластове на нашите две общества. В моето семейство, да вземем за пример, имам две племенници и един племенник и ги считам за дребни и огромни чудеса! Те са младежи, с които съм в непрекъсната връзка и които идват да ме посещават и това ми носи огромно наслаждение!
Ваше Превъзходителство, това е първото Ви телевизионно изявление. Благодаря ви за доверието! В България сте от година и малко – по какъв начин се чувствате в нашата страна?
Благодаря Ви за опцията и интереса към този диалог. София е измежду най-важните дипломатически дестинации за Северна Македония, за македонската дипломация и за мен е същинско наслаждение, само че и огромна чест и привилегия да бъда в София и да съставлявам Северна Македония в Република България.
Вие сте била началник на непрекъснатата задача на Република Северна Македония в Европейски Съюз. Има ли консенсус измежду македонците за присъединение на страната Ви към Европейския съюз?
В македонското общество има необятен консенсус за участие в Европейския съюз, както политически, по този начин и междуетнически, и това е по този начин от независимостта на тогавашната Република Македония до през днешния ден. По време на независимостта моето потомство съзряваше. И си припомням, че тогава мечтаехме, имахме цел да станем част от европейското и евроатлантическото семейство, да изградим обективна и приобщаваща мултиетническа страна, с демократични институции, с господство на закона, с почитание към правата на индивида, където всеки ще има обезпечено право на правдивост, непоклатимост, сигурност и разцвет. И ние виждаме процеса на участие в Европейския съюз тъкмо в този смисъл. Въпреки всички провокации европейската интеграция няма опция за Северна Македония, както няма опция построяването на другарство, добросъседство и съдействие сред Северна Македония и България и аз надълбоко имам вяра в това.
А имате ли народен проект по пътя Ви към участие на страната към Европейски Съюз?
Северна Македония е най-старият претендент за участие в Европейския съюз от Западните Балкани. Ние сме претендент на процедура от 2005 година, това са 18 години. Тези дни завършваме процеса на скрининг с Европейската комисия и това е развой, който дава опция за задълбочено проучване на цялата страна и оценка на степента на сходство със стандартите на Европейския съюз. Първите резултати от този развой на скрининг са в действителност обнадеждаващи. И в действителност те навеждат на извода, че Северна Македония, даже спрямо други страни в района, които от дълго време договарят за участие в Европейския съюз, на практика не изостава във връзка с спазването на правата в Европейски Съюз. В момента завършваме 3 доста значими пътни карти - това са пътните карти за върховенството на закона, за промени в обществената администрация и за действието на демократичните институции, и несъмнено, ние хармонизираме, приготвяме и проекта за деяние за малцинствата и на процедура се приготвяме за отварянето на първия клъстер от преговорния развой незабавно откакто приемем конституционните промени.
Знаете за нас какъв брой е значим въпросът за какво буксува конституцуионната промяна, която да впише българите като държавотворен народ в Конституцията на Република Северна Македония?
Започна формално-юридическия развой по регистриране в конституцията на Северна Македония на тези македонски жители, които сами се самоопределят като българи, т.е. като част от българския народ, както гласи правната терминология в нашата конституция. А процесът изисква болшинство от най-малко две трети, т.е. поддръжка от две трети в Събранието на Северна Македония. Правителството и парламентарното болшинство и част от опозицията изрично поддържат този развой, поддържат конституционните промени, поддържат вписването на българския народ в конституцията, само че част от опозицията са срещу тези промени. Без нейната поддръжка не може да се реализира нужното болшинство от две трети. Причините са вътрешнополитически. Държавният интерес, е да правим конституционните промени допустимо най-скоро, с цел да не бъде блокиран процесът на европейска интеграция и европейското бъдеще на страната.
Друга мъчителна тематика за нас българите е и обективното отразяване на общата ни история, както и унищожаване на образователно наличие, насаждащо ненавист към България и съблюдаване на контракта за добросъседство от 2017 година Какво ще предприеме Скопие по тези мъчителни за нас въпроси?
Двете страни, Македония и България, одобриха проект от взаимосвързани действия с избрана динамичност за осъществяване във всички области, обхванати от Договора за другарство, добросъседство и съдействие. Говоря за протокола, който сключихме предходната година. Добавената стойност на Договора за другарство е, че с него създадохме и механизъм за разговор по исторически тематики – тематики, които са чувствителни и провокират напрежение, бих споделила, в двете общества и в връзките сред двете страни, и всичко това беше задачата на разговора по тези чувствителни тематики, на първо място историческите въпроси, да се водят от специалисти, да се водят от историци, а не от политици или общества. И тези специалисти да хармонизират рекомендации за наличието на уроците, които ще се основават на постулатите на актуалната историческа просвета. И съществуващата експертна комисия по исторически просветителни въпроси сред нашите две страни до момента е хармонизирала такива рекомендации за учебници в двете страни. Тези рекомендации бяха признати от двете държавни управления и те бяха оповестени. В момента тече развой на включването им в учебниците. По време на промяната на образователното наличие в учебниците в Северна Македония се внимава да няма текстове, които провокират език на омразата или предубеждения или обиди към другите. Македонското общество е мултиетническо и насърчаването на междуетническото помиряване и доближаване посредством просветителната система е доста значимо за Северна Македония, то е основно за нашето обществено доближаване. Разбира се, държавните управления са тези, които дават тона за поощряване на съдействието, само че мисля, че гражданският бранш и авторитетни персони с необятно публично въздействие, с които и двете страни разполагат, могат да изиграят огромна роля. Тук бих загатнала и научните и просветителни институции, медиите.
Българските медии отразиха не един случай на е етническа злоба и физическа разпра на ваши жители с хора от български генезис, включително и казусът с побоя над секретаря на закрития към този момент български клуб „ Цар Борис III ” – това е Християн Пендиков. Според Вас управляващите реагират ли вярно и какво би трябвало да се направи и от двете страни, с цел да се спре с омразата?
Нека първо да кажа, че всяко подбудителство към принуждение, тирада на ненавист или етническо принуждение е недопустимо и не може да бъде целесъобразно. В случая със Северна Македония не считам, че това е редовно събитие, нито считам, че би трябвало да се омаловажават случаите. Смятам, че е доста значимо при сходни прояви да има бърза и съответна институционална реакция, обществено и ясно наказание, строго наказание и следствие на случаите от съответните органи и несъмнено, съответно санкциониране на причинителите. Мисля, че институциите в Северна Македония вършат това: полицията, прокуратурата, правосъдните институции. Казусът, който споменахте с Християн Пендиков е към този момент в съда, има постоянни съвещания и той също участва. Също по този начин се работи и по случая, обвързван с нападението против българския почитател на неотдавнашния футболен мач в Скопие, причинителят беше задържан неотдавна. И по този случай ще има правосъдна процедура. Но с изключение на реакцията на сходен вид произшествия, мисля, че е доста значима и предварителната защита. Смятам, че е доста значимо да имаме разговор и да влагаме в положителна връзка, в създаване на взаимно доверие и несъмнено, почитание.
Освен отрицателните вести, вие споменахте някои положителни трендове.
Бих споделила, че капацитетът за по-динамично многосекторно съдействие сред Северна Македония и България е в действителност голям. Миналата година имахме исторически високо равнище на търговия от над един милиард евро. Прогнозите за тази година са, че ще успеем да реализираме същото равнище и може би даже леко да надминем равнището на стокообмен, което постигнахме през предходната година. Тук желая да загатна и трансграничното съдействие - имаме непрекъснати позитивни резултати.. Коридор 8 е стратегически план сред нашите две страни, чиято стойност в последно време нараства. В Северна Македония работим по железопътната връзка и нашите упования са до края на 2027 година да имаме жп връзка до границата с България. Културното съдействие е с доста динамично качество, естествено тук способстват културно-информационните центрове в София и Скопие, само че имаме капацитет и интерес за още по-голямо съдействие. Тук бих желала да загатна образеца с културните столици – Пловдив беше европейска столица на културата през 2019 година, Скопие ще бъде европейска столица на културата през 2028 година и мисля, че има доста тематики и доста неща, които можем да научим от опита на Пловдив. Имаме доста да работим в областта на туризма, в региона на околната среда, земеделието, дигитализацията - тук България има в действителност огромен опит, който съгласно мен отваря огромно пространство за съдействие в тази област.
Дълбоко имам вяра, че можем да бъдем най-близките страни и съм уверена, че посредством създаване на атмосфера на разговор и взаимно почитание, с мъдрост и такт в действителност можем да отворим нова парадигма в македонско-българските връзки.
Миналата седмица Скопие беше хазаин на срещата на върха на Организацията за сигурност и съдействие в Европа, като българският вицепремиер и министър на външните работи Мария Габриел напусна срещата. Както самата тя сподели, “за да избегне да седи на една маса с хора, които демонстрират анти-български и анти-европейски прояви ”, визирайки Сергей Лавров и Мария Захарова. Какви са обаче връзките на Република Северна Македония с Руската Федерация?
Руската федерация дефинира Северна Македония за вражеска страна. Така че връзките ни може би са на най-ниско равнище. Северна Македония застана до Украйна както политически, по този начин и дипломатически и с поддръжка от всевъзможен тип и ще продължи да го прави, до момента в който е належащо, ясно осъждайки военната експанзия на Русия против Украйна. И ние ще изпълняваме отговорностите си като страна-членка на НАТО, и като благонадежден сътрудник и страна кандидатка за участие в Европейски Съюз сме изцяло съобразени с политиката на Европейски Съюз, със глобите на Европейски Съюз против Руската федерация, осъждаме тази непровокирана военна експанзия против Украйна.
Работата на посланика е 24/7. Успявате ли обаче да намирате време да релаксирате, да си почивате и имате ли си обичани места в България, където успявате да си починете?
Да, пробвам се да върша почивки и релаксация първо в непосредственото си обграждане със брачна половинка ми. Например, обичаме да се разхождаме в Борисовата градина, обичаме да посещаваме културни събития. Несебър ми направи доста положително усещане. Градът в действителност е съхранил представително, културно завещание. Родопите ми направиха усещане! Пловдив ми направи усещане като един в действителност многолюден град и мисля, че позитивните резултати от интервала на европейската столица на културата към момента се усеща и тъкмо по тази причина желая да свържа Пловдив и Скопие, с цел да предам целия този опит. Разбира се София е хубав град и в действителност е наслаждение да бъда тук!
Ваше Превъзходителство, кое е най-голямото знамение в живота Ви?
Мисля, че животът ни сервира дребни чудеса всеки ден, единствено да сме задоволително мъдри да ги разпознаем, да ги приемем, да им се насладим. Имам шанс, че брачният партньор ми е с мен, тук в София и че в действителност можем, и аз, както дипломат на Северна Македония в България, само че и той, който идва от консултантския бранш, да допринесем за създаване на другарството, за създаване на мостове сред другите пластове на нашите две общества. В моето семейство, да вземем за пример, имам две племенници и един племенник и ги считам за дребни и огромни чудеса! Те са младежи, с които съм в непрекъсната връзка и които идват да ме посещават и това ми носи огромно наслаждение!
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ