Директорът на музей, който се опълчи на нацистите
Посланието на Пол Риве е толкоз политическо, колкото и научно. За разлика от доста негови съвременници – и за разлика от доста учени и през днешния ден – Риве постоянно е считал политиката и науката за неразделни, виждайки по какъв начин „ научните “ показа за господство на една съответна раса могат да доведат до принуждение. Той е прям критик на антисемитизма, който довелжда до осъждането на френския артилерийски офицер Алфред Дрейфус за изменничество през 1894 година, и е изтъкнат член на антифашисткото придвижване на Франция през 30-те години на предишния век. Посещавайки Берлин през 1933 година, той е шокиран да открие какъв брой надълбоко е проникнала нацистка идеология в немското общество. В писмо до непосредствен сътрудник, германско-американския антрополог Франц Боас, той написа, че „ в Германия царува същински режим на гнет и този режим наподобява не провокира никаква отрицателна реакция “ измежду доста германци.
Ривет стартира да набира немски евреи в заточение и източноевропейци, с цел да им даде леговище и работа. Според биографа му Кристин Лориер той също желае да усили представителността на източноевропейските култури в неговия Музей на индивида (Musée de l’Homme) като ги преглежда като опора против фашизма. Сред тези хора са 26-годишният Борис Вилде, руснак, езиковед и етнолог, специализирал във фино-угорските нации на Североизточна Европа, и 30-годишният Анатол Левицки, висок, благороден руснак, който учи шаманизъм в Сибир и кара такси в Париж, който Риве го открива. Те населяват мазето на музея, в което се обитаваха научноизследователските отдели, и се обръщат към Ривет като Черния Доктор.
Когато избухва война, Вилде и Люицки – към този момент натурализирани френски жители – са призовани за военна работа. Ранен и покорен от германците, Вилде е интерниран в лагера на пандиза в планините Юра, сред Франция и Швейцария, от който съумява да избяга. По-късно Риве напомня появяването му в музея, на 5 юли 1940 година: „ Споделяхме спестовно храната, когато се появи нашият другар, подпирайки се на бастун, слаб, отпаднал. Без дума той седна измежду нас – беше се върнал в лоното на духовното си семейство. “ Левицки също се завърна същото лято, откакто бяга от плен в Германия.
Вилде, Левицки и Ивон Оддон, библиотекарката на музея и държанка на Левицки, стартират акция на проведено непокорство против нашествениците – и против френското колаборационистко държавно управление. С Вилде намират другари и сътрудници в Париж и в границите на няколко месеца „ дребната група се развива до същинска паяжина, която покрива цяла Франция “, написа Татяна Бенфугал, биограф на Вилде. Риве, прекомерно прочут, с цел да вземе дейна роля, оказва помощ – той ги свързва с парижките интелектуалци, които симпатизират на тяхната идея, превежда речи на Чърчил и Рузвелт за тях, и на първо място той им дава база и логистична поддръжка под формата на музея, който дава обещание при експлоадирането на войната да поддържа отворен. Вилде, под прикритие на работата си в музея, обикаля окупираните и свободни зони на Франция, набира дисиденти, събира военно разузнаване и провежда направления за бягство за съюзничесите военнопленници от нациските лагерите. В един миг декларира, че има разполагаем 12 000 души мощ и впечатляващ ресурс от оръжие. Това безспорно е пресилване, само че той схваща силата на думите сходно на Йозеф Гьобелс, министъра на пропагандата на Хитлер.
Мимеограф
С благословията на Риве, групата употребява мимеограф в мазето, с цел да създаде незаконен вестник, Résistance. Оддон предлага името, припомняйки, че през 18 век хугенотските дами, затворени поради протестантството си, издълбават дуната RESISTER в камъните на своя затвор. Редакция от първия брой от 15 декември 1940 година написа: „ Съпротива! Това е викът, който се чува от сърцата ви, във това време на неволя, сполетяло нашата нация. “ Копия са публикувани из града. Това е рискова работа – в случай че ги заловен от Гестапо, резистантите рискуват да бъдат подложени на мъчения и / или екзекутирани, тъй че те те си основават кодови имена и пароли. Когато един от тях искаше да приказва с Оддон по въпросите на съпротивата, той се появява в библиотеката и афишира: „ Дойдох за урок по британски. “
Риве взе участие в битката от обществено място като изнася извънредно известни лекции пред цялостна зала за нелепостта на научния расизъм. През юли 1940 година той написа първото от три отворени писма до водача на колаборационистите във Франция, маршал Филип Петейн, в което показва: „ Маршал, страната не е с вас. “
Гестапо арестува Вилде на 26 март 1941 година, откакто е предаден от други двама съветски емигранти, работещи в музея, и от френски двоен сътрудник. Или Гестапо, или Абвера – немска разследваща организация – арестува сътрудниците му по същото време. След като прекарват съвсем година в пандиза, немски боен арбитражен съд ги призна за отговорни. Въпреки петициите на авторитетни френски фигури, в това число поета Пол Валери и Риве, който е в изгнание, през февруари 1942 година във форт Мон-Валериен, цитадела отвън Париж, отряд екзекутира Вилде, Левицки и петима други посредством разстрел. Трибуналът трансформира присъдата на Оддон и тя прекарва известно време в разнообразни затвори, преди да бъде депортирана в концентрационния лагер Равенсбрюк в Германия в края на 1944г.
