Спрете да наричате Тръмп популист
Послание към тези в медиите, които не престават да назовават Доналд Тръмп " популист ": не мисля, че тази дума значи това, което вие си мислите.
Вярно е, че Тръмп към момента, при избрани мотиви, се показва като човек, който отстоява ползите на редовите работещи американци против тези на елита. Струва ми се, че в прочут смисъл прегръщането на белия шовинизъм дава глас на елементарните американци, които споделят неговия расизъм, само че са се чувствали безпомощни да изразят предразсъдъците си обществено.
Но той ръководи от година и половина - задоволително време да го съдят по делата, а не по думите му. А неговото държавно управление е непреклонно антиработническо по всички линии.
Тръмп е толкоз популист, колкото е и религиозен - което значи, че изобщо не е.
Да стартираме с данъчната политика, където основното законодателно достижение на Тръмп е понижаване на налог, облагодетелстващо основно корпорациите - чиито данъчни приходи ненадейно спаднаха, и не е направил напълно нищо, с цел да увеличи възнагражденията. Данъчният проект прави толкоз малко за елементарните американци, че републиканците стопираха да пропагандират за него. Въпреки това държавното управление стартира концепцията (вероятно незаконна) да употребява изпълнителни укази, с цел да понижи налозите на богатите с още 100 милиарда.
Има и политика в опазването на здравето, където Тръмп, откакто се провали в отменянето на Обамакеър - което щеше да е голям удар по работническите фамилии, вместо това се зае с акция на бойкот, която евентуално е повишила в допълнение вноските с към 20 % спрямо това, което би трябвало да бъдат. Неизбежно, товарът от тези по-високи вноски пада най-мъчително върху фамилии, които печелят напълно малко над лимита, под който биха получавали помощи - или върху по-заможната част на работническата класа.
Има и трудова политика, в която държавното управление на Тръмп се разпростра на доста фронтове, с цел да се разправи с разпоредбите, които защитаваха служащите от употреба, трудови злополуки и така нататък
Но непосредствената политика не споделя всичко. Трябва да погледнете и какви назначения прави Тръмп. Опрат ли нещата до политика, която визира служащите, Тръмп е основал екип от негови остарели познайници: съвсем всеки значим пост се дава на лобист или на човек със мощни финансови връзки с индустрията. Дотук работническите ползи изобщо не са показани.
А номинирането на Брет Кавано за Върховния съд заслужава особено внимание. Има доста неща, които не знаем за Кавано, частично тъй като републиканците в Сената блокират настояванията на демократите за повече информация. Но знаем, че той е внезапно, извънредно надъхан против служащите - доста по-вдясно от нормалното, много по-вдясно даже от множеството републиканци.
Най-известният образец за неговите радикални антиработнически възгледи е доводът му, че веригата от тематични увеселителни паркове " СийУърлд " не следва да понесе никаква отговорност откакто косатка умъртви работничка, тъй като жертвата трябвало да знае какви са рисковете, когато е постъпила на работа. В досието му има още доста антиработнически екстремизъм.
Имайки поради, че Кавано, в случай че бъде одобрен, ще е на поста дълго време, този екстремизъм е задоволително съображение за отменяне на номинацията му, изключително като се прибави към поддръжката му за неограничена президентска власт и всичко останало, което е в досието му и което републиканците се пробват да скрият.
Но за какво Тръмп, самообявилият се бранител на американските служащи, избира подобен човек? Защо прави нещата, които прави, с цел да нарани тъкмо тези хора, които му сервираха Белия дом?
Не зная отговора, само че мисля, че общоприетото пояснение - че Тръмп, който е по едно и също време ленив и висшо неграмотен за детайлностите в политиката, неумишлено беше запленен от правоверността на GOP (Grand Old Party, Републиканската партия, бел. прев.) - по едно и също време подценява президента и го прави да наподобява по-привлекателен, в сравнение с е.
Като наблюдаваш Тръмп в деяние, оставаш с усещането, че той знае доста добре, че навлича беди на личните си гласоподаватели. Но той е човек, който обича да унижава другите по всевъзможни способи. И допускам, че в реалност се любува, наблюдавайки по какъв начин последователите му го следват, даже когато ги предава.
Всъщност, от време на време презрението му към работническа класа, която е неговата електорална база, излиза на показ. Помните ли " Обичам едва образованите "? Помните ли хвалбата му, че може да гръмне някого на Пето авеню и да не загуби гласоподаватели?
Така или другояче, каквито и да са подбудите му, когато работи, Тръмп е противоположното на популист. И, не, неговата комерсиална война не трансформира тази преценка. Уилям Маккинли, най-принципният президент от епохата на американския Златен век, който побеждава противника си популист, също е бил протекционист. Нещо повече, комерсиалната война на Тръмп се води по метод, който поражда оптималната щета за американските служащи в подмяна на минимални облаги.
Макар да не е популист обаче, Тръмп е патогенен измамник, най-нечестният човек, който в миналото е заемал висок пост в Америка. И изказванието му, че е на страната на работещите американци, е една от най-големите неистини.
Което ме връща към медийното потребление на термина " популист ". Когато описваш Тръмп с тази дума, на процедура ставаш съизвършител в лъжата му - изключително, когато го правиш в подтекста на хипотетично обективно отразяване.
Не бива да го вършиме. Може да описвате какво прави Тръмп, без да употребявате думи, които му дават самопризнание, без да му се поставя. Той мами последователите си; не би трябвало да му помагате в това.
Пол Кругман, " Ню Йорк таймс ", превод за БТА
Вярно е, че Тръмп към момента, при избрани мотиви, се показва като човек, който отстоява ползите на редовите работещи американци против тези на елита. Струва ми се, че в прочут смисъл прегръщането на белия шовинизъм дава глас на елементарните американци, които споделят неговия расизъм, само че са се чувствали безпомощни да изразят предразсъдъците си обществено.
Но той ръководи от година и половина - задоволително време да го съдят по делата, а не по думите му. А неговото държавно управление е непреклонно антиработническо по всички линии.
Тръмп е толкоз популист, колкото е и религиозен - което значи, че изобщо не е.
Да стартираме с данъчната политика, където основното законодателно достижение на Тръмп е понижаване на налог, облагодетелстващо основно корпорациите - чиито данъчни приходи ненадейно спаднаха, и не е направил напълно нищо, с цел да увеличи възнагражденията. Данъчният проект прави толкоз малко за елементарните американци, че републиканците стопираха да пропагандират за него. Въпреки това държавното управление стартира концепцията (вероятно незаконна) да употребява изпълнителни укази, с цел да понижи налозите на богатите с още 100 милиарда.
Има и политика в опазването на здравето, където Тръмп, откакто се провали в отменянето на Обамакеър - което щеше да е голям удар по работническите фамилии, вместо това се зае с акция на бойкот, която евентуално е повишила в допълнение вноските с към 20 % спрямо това, което би трябвало да бъдат. Неизбежно, товарът от тези по-високи вноски пада най-мъчително върху фамилии, които печелят напълно малко над лимита, под който биха получавали помощи - или върху по-заможната част на работническата класа.
Има и трудова политика, в която държавното управление на Тръмп се разпростра на доста фронтове, с цел да се разправи с разпоредбите, които защитаваха служащите от употреба, трудови злополуки и така нататък
Но непосредствената политика не споделя всичко. Трябва да погледнете и какви назначения прави Тръмп. Опрат ли нещата до политика, която визира служащите, Тръмп е основал екип от негови остарели познайници: съвсем всеки значим пост се дава на лобист или на човек със мощни финансови връзки с индустрията. Дотук работническите ползи изобщо не са показани.
А номинирането на Брет Кавано за Върховния съд заслужава особено внимание. Има доста неща, които не знаем за Кавано, частично тъй като републиканците в Сената блокират настояванията на демократите за повече информация. Но знаем, че той е внезапно, извънредно надъхан против служащите - доста по-вдясно от нормалното, много по-вдясно даже от множеството републиканци.
Най-известният образец за неговите радикални антиработнически възгледи е доводът му, че веригата от тематични увеселителни паркове " СийУърлд " не следва да понесе никаква отговорност откакто косатка умъртви работничка, тъй като жертвата трябвало да знае какви са рисковете, когато е постъпила на работа. В досието му има още доста антиработнически екстремизъм.
Имайки поради, че Кавано, в случай че бъде одобрен, ще е на поста дълго време, този екстремизъм е задоволително съображение за отменяне на номинацията му, изключително като се прибави към поддръжката му за неограничена президентска власт и всичко останало, което е в досието му и което републиканците се пробват да скрият.
Но за какво Тръмп, самообявилият се бранител на американските служащи, избира подобен човек? Защо прави нещата, които прави, с цел да нарани тъкмо тези хора, които му сервираха Белия дом?
Не зная отговора, само че мисля, че общоприетото пояснение - че Тръмп, който е по едно и също време ленив и висшо неграмотен за детайлностите в политиката, неумишлено беше запленен от правоверността на GOP (Grand Old Party, Републиканската партия, бел. прев.) - по едно и също време подценява президента и го прави да наподобява по-привлекателен, в сравнение с е.
Като наблюдаваш Тръмп в деяние, оставаш с усещането, че той знае доста добре, че навлича беди на личните си гласоподаватели. Но той е човек, който обича да унижава другите по всевъзможни способи. И допускам, че в реалност се любува, наблюдавайки по какъв начин последователите му го следват, даже когато ги предава.
Всъщност, от време на време презрението му към работническа класа, която е неговата електорална база, излиза на показ. Помните ли " Обичам едва образованите "? Помните ли хвалбата му, че може да гръмне някого на Пето авеню и да не загуби гласоподаватели?
Така или другояче, каквито и да са подбудите му, когато работи, Тръмп е противоположното на популист. И, не, неговата комерсиална война не трансформира тази преценка. Уилям Маккинли, най-принципният президент от епохата на американския Златен век, който побеждава противника си популист, също е бил протекционист. Нещо повече, комерсиалната война на Тръмп се води по метод, който поражда оптималната щета за американските служащи в подмяна на минимални облаги.
Макар да не е популист обаче, Тръмп е патогенен измамник, най-нечестният човек, който в миналото е заемал висок пост в Америка. И изказванието му, че е на страната на работещите американци, е една от най-големите неистини.
Което ме връща към медийното потребление на термина " популист ". Когато описваш Тръмп с тази дума, на процедура ставаш съизвършител в лъжата му - изключително, когато го правиш в подтекста на хипотетично обективно отразяване.
Не бива да го вършиме. Може да описвате какво прави Тръмп, без да употребявате думи, които му дават самопризнание, без да му се поставя. Той мами последователите си; не би трябвало да му помагате в това.
Пол Кругман, " Ню Йорк таймс ", превод за БТА
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ