Два фалита и едно погребение
- Посипаха се рецензии - изключително шумни в Германия, че с прецедента Рим поставя завършек на концепцията заоще изграждащия се европейски банков съюз.
- Случката в действителност демонстрира още какъв брой работа има по завършването му. Още по тематиката
Най-добре капитализираният заемодател в страната Intesa Sanpaolo ще поеме положителните активи на фалиращите Veneto Banca и Banca Popolare di Vicenza, с цел да се избегнат всеобщи тегления
Управлението на банката може да бъде поето от страната още през юли
ЕЦБ ще понижи изкупуването на облигации с 25% от април
Veneto Banca и Banca Popolare di Vicenza ще получат държавна поддръжка
Банката би трябвало да реализира рекапитализация за 5 млрд.евро, само че политическата неустойчивост след референдума може да направи интервенцията по-трудна
Референдумът в Италия може да докара до съществени проблеми за еврото и банките
Пазарите чакат неприятности след 4 декември
За Италия се споделя, че има повече банкови клонове, в сравнение с пицарии. След оркестрирания банкрут на две банки в края на юни това съответствие ще се усъвършенства, като близо 600 от първите ще затворят порти. Въпреки загубата на работни места консолидацията е добра вест за задъхващия се италиански финансов бранш. Но методът, по който се прави, поражда неодобрение по доста линии - и в Рим, и в Брюксел, а най-много във Франкфурт.
На 25 юни държавното управление в Рим разгласи публично гибелта на от дълго време затъващите Veneto Banca и Banca Popolare di Vicenza - локални играчи в един от най-богатите райони на раната. В взаимозависимост от гледната точка решението за ликвидацията им, което може да коства на италианските данъкоплатци до 17 милиарда евро, е или прагматично и гъвкаво пояснение на новите европейски правила (които трябваше да предотвратят тъкмо заплащането на банкови провали с държавни средства), или е доказателство, че правната рамка е надупчена от малки врати.
От една страна, 17 милиарда евро не наподобяват толкоз висока цена за пазаруване на мира и попречване на риска болестта от болните банки да обхване финансовата система на третата по величина стопанска система в еврозоната. А и цифрата е нищо на фона на сумите, излети в първите години на рецесията за избавяне на банки от държавните управления в Германия, Англия, Ирландия и Испания да вземем за пример. От друга обаче, се посипаха рецензии - изключително шумни в Германия, че с прецедента с двете банки Рим погребва концепцията за още изграждащия се европейски банков съюз.
Едно толкоз италианско избавяне
Разходите за двете институции от проспериращия район Венето няма да са единственото бъркане в хазната. На 4 юли Европейската комисия утвърди проекта за избавяне на Monte dei Paschi di Siena, четвъртата най-голяма банка в Италия, което се чака да коства на бюджета 6.6 милиарда евро. Общото сред двата случая е, че демонстрират цената на отлагането. " Те удостоверяват модела на ръководство на проблемите в италианския банков бранш през последните години. Властите се пробват да тупат топката и постоянно оставят политическите съображения да надделеят над икономическите въпроси... Някои в Италия ще видят последния поврат като благополучен край. Други ще го одобряват като това, което в действителност е - политическо решение ", написа в своя публикация Силвия Мерлер, анализатор от авторитетния изчерпателен център Bruegel.
Смаляване
Рекапитализирането на Monte dei Paschi di Siena беше отлагано с месеци за след референдума за конституционните промени през декември, който смъкна от власт премиера Матео Ренци и в това време цената набъбна. Отдавна назряващият банкрут на Veneto Banca и Banca Popolare di Vicenza в този момент се прави по този начин, че освен да се избегне трус за банковата система, само че и политическо земетресение преди идващите парламентарни избори (вероятно в първата половина на идната година), което да ускори поддръжката за популисткото " Движение пет звезди ".
Единствената разлика в тази ситуация с Monte dei Paschi di Siena и с двете по-малки банки е, че държавната помощ за първата бе утвърдена по Директивата на Европейски Съюз за възобновяване и преструктуриране на банките (ДВПБ, която е един от стълбовете на европейския банков съюз). Докато за Veneto Banca и Banca Popolare di Vicenza бе прибавен италианският закон за банкрута, защото общият им пазарен дял е под 2% и държавното управление в Рим разгласи, че те не са от " систематична значимост ". Същевременно обаче са задоволително значими, с цел да причинят стопански разтърсвания в района на Венето и това оправдава инжектирането на обществени средства. " Аргументът, че банките са сериозни за Венето, е в крещящо несъгласие с оценката на италианските управляващи, че не са от " систематична значимост ", отбелязва пред " Капитал " Кристиан Щийфмюлер, старши анализатор от самостоятелния тинк-танк Finance Watch в Брюксел.
Така или другояче Рим напълно законно и с позволението на Европейската комисия ще влее близо 5 милиарда евро във втората по величина италианска банка - Intesa Sanpaolo, която придобива против символичната цена от 1 евро здравите активи от двете банкрутирали банки и поема отговорността за част от евентуално " неприятните ". Останалите 12 милиарда евро са държавни гаранции, които може и да не се наложи да бъдат употребявани. Резултатът е, че вложителите и облигационери не губят нищо, до момента в който акционерите и притежателите на зависещ дълг в двете банки ще бъдат " ужилени ". Причината за комплицираната еквилибристика е, че заради локални специфики и нападателно маркетиране на банкови артикули доста елементарни семейства, без да схванат, са станали облигационери и по европейските правила трябваше да понесат загуби, а държавното управление - шумния им яд, вместо по-приглушеното бърборене против бръкването в общия бюджет.
" Странното е, че след приемането на ДВПБ не трябваше да има държавна помощ за банки с изключение на при изключителни условия. А в Италия към този момент имаме два случая, позволени с обществени средства. И изниква въпросът по какъв начин тъкмо се ползва директивата на Европейски Съюз и по чие убеждение ", установи пред " Капитал " Мара Монти, откривател към LSE European Institute и публицист от икономическото издание Il Sole 24 Ore.
За кого важат разпоредбите
Още по-интересно е сравнението с испанската Banco Popular - единственият различен проблем до момента, минал през новия режим за преструктуриране. Тогава, при започване на юни, всички нови европейски механизми и принадлежности бяха приложени като по учебник и регулаторите в хор похвалиха образцовото преструктуриране на банката. Тя бе закупена от друга финансова институция, Santander, още веднъж за едно евро, само че без никакъв държавен ангажимент.
" В Испания спасяването на банка с активи от 130 милиарда евро не коства и една стотинка на данъкоплатците. В Италия спасяването на две банки с общо към 50 милиарда евро активи може да коства на обществото до 17 милиарда евро. Човек се изкушава да заключи, че италианските банки са национални съкровища, несравнимо по-ценни от банките в останалите страни. Може също по този начин да се заключи, че евентуално политиката и банките са по-интимно обвързани в Италия, в сравнение с където и да било другаде ", обобщава Кристиан Щийфмюлер.
Всичко това докара до мнения, че италианската банкова спекулация поставя завършек на концепцията за европейски банков съюз, в който един набор правила се отнасят за всички. И изостри страховете в Берлин, че общ фонд за гарантиране на депозити - идната стъпка към цялостен банков съюз - би означавал немските данъкоплатци да избавят гръцки или италиански банки.
По-спокойният прочит в действителност е, че епизодът е навременно увещание какво още има да се прави за довеждане докрай на банковия съюз. Като да вземем за пример, че единният механизъм за преструктуриране на банки не е толкоз обединен, в случай че националните режими не са в унисон. " Сега виждаме, че за идентични случаи се употребява друг метод. Има още доста неща за дотъкмяване. Все отново ДВПБ работи единствено от две години и последните случаи демонстрират какво би трябвало да се усъвършенства в европейския банков съюз ", показва Мара Монти. Просто и той, както Рим, няма по какъв начин да бъде издигнат за един ден.
- Случката в действителност демонстрира още какъв брой работа има по завършването му. Още по тематиката
Най-добре капитализираният заемодател в страната Intesa Sanpaolo ще поеме положителните активи на фалиращите Veneto Banca и Banca Popolare di Vicenza, с цел да се избегнат всеобщи тегления
Управлението на банката може да бъде поето от страната още през юли
ЕЦБ ще понижи изкупуването на облигации с 25% от април
Veneto Banca и Banca Popolare di Vicenza ще получат държавна поддръжка
Банката би трябвало да реализира рекапитализация за 5 млрд.евро, само че политическата неустойчивост след референдума може да направи интервенцията по-трудна
Референдумът в Италия може да докара до съществени проблеми за еврото и банките
Пазарите чакат неприятности след 4 декември
За Италия се споделя, че има повече банкови клонове, в сравнение с пицарии. След оркестрирания банкрут на две банки в края на юни това съответствие ще се усъвършенства, като близо 600 от първите ще затворят порти. Въпреки загубата на работни места консолидацията е добра вест за задъхващия се италиански финансов бранш. Но методът, по който се прави, поражда неодобрение по доста линии - и в Рим, и в Брюксел, а най-много във Франкфурт.
На 25 юни държавното управление в Рим разгласи публично гибелта на от дълго време затъващите Veneto Banca и Banca Popolare di Vicenza - локални играчи в един от най-богатите райони на раната. В взаимозависимост от гледната точка решението за ликвидацията им, което може да коства на италианските данъкоплатци до 17 милиарда евро, е или прагматично и гъвкаво пояснение на новите европейски правила (които трябваше да предотвратят тъкмо заплащането на банкови провали с държавни средства), или е доказателство, че правната рамка е надупчена от малки врати.
От една страна, 17 милиарда евро не наподобяват толкоз висока цена за пазаруване на мира и попречване на риска болестта от болните банки да обхване финансовата система на третата по величина стопанска система в еврозоната. А и цифрата е нищо на фона на сумите, излети в първите години на рецесията за избавяне на банки от държавните управления в Германия, Англия, Ирландия и Испания да вземем за пример. От друга обаче, се посипаха рецензии - изключително шумни в Германия, че с прецедента с двете банки Рим погребва концепцията за още изграждащия се европейски банков съюз.
Едно толкоз италианско избавяне
Разходите за двете институции от проспериращия район Венето няма да са единственото бъркане в хазната. На 4 юли Европейската комисия утвърди проекта за избавяне на Monte dei Paschi di Siena, четвъртата най-голяма банка в Италия, което се чака да коства на бюджета 6.6 милиарда евро. Общото сред двата случая е, че демонстрират цената на отлагането. " Те удостоверяват модела на ръководство на проблемите в италианския банков бранш през последните години. Властите се пробват да тупат топката и постоянно оставят политическите съображения да надделеят над икономическите въпроси... Някои в Италия ще видят последния поврат като благополучен край. Други ще го одобряват като това, което в действителност е - политическо решение ", написа в своя публикация Силвия Мерлер, анализатор от авторитетния изчерпателен център Bruegel.
Смаляване
Рекапитализирането на Monte dei Paschi di Siena беше отлагано с месеци за след референдума за конституционните промени през декември, който смъкна от власт премиера Матео Ренци и в това време цената набъбна. Отдавна назряващият банкрут на Veneto Banca и Banca Popolare di Vicenza в този момент се прави по този начин, че освен да се избегне трус за банковата система, само че и политическо земетресение преди идващите парламентарни избори (вероятно в първата половина на идната година), което да ускори поддръжката за популисткото " Движение пет звезди ".
Единствената разлика в тази ситуация с Monte dei Paschi di Siena и с двете по-малки банки е, че държавната помощ за първата бе утвърдена по Директивата на Европейски Съюз за възобновяване и преструктуриране на банките (ДВПБ, която е един от стълбовете на европейския банков съюз). Докато за Veneto Banca и Banca Popolare di Vicenza бе прибавен италианският закон за банкрута, защото общият им пазарен дял е под 2% и държавното управление в Рим разгласи, че те не са от " систематична значимост ". Същевременно обаче са задоволително значими, с цел да причинят стопански разтърсвания в района на Венето и това оправдава инжектирането на обществени средства. " Аргументът, че банките са сериозни за Венето, е в крещящо несъгласие с оценката на италианските управляващи, че не са от " систематична значимост ", отбелязва пред " Капитал " Кристиан Щийфмюлер, старши анализатор от самостоятелния тинк-танк Finance Watch в Брюксел.
Така или другояче Рим напълно законно и с позволението на Европейската комисия ще влее близо 5 милиарда евро във втората по величина италианска банка - Intesa Sanpaolo, която придобива против символичната цена от 1 евро здравите активи от двете банкрутирали банки и поема отговорността за част от евентуално " неприятните ". Останалите 12 милиарда евро са държавни гаранции, които може и да не се наложи да бъдат употребявани. Резултатът е, че вложителите и облигационери не губят нищо, до момента в който акционерите и притежателите на зависещ дълг в двете банки ще бъдат " ужилени ". Причината за комплицираната еквилибристика е, че заради локални специфики и нападателно маркетиране на банкови артикули доста елементарни семейства, без да схванат, са станали облигационери и по европейските правила трябваше да понесат загуби, а държавното управление - шумния им яд, вместо по-приглушеното бърборене против бръкването в общия бюджет.
" Странното е, че след приемането на ДВПБ не трябваше да има държавна помощ за банки с изключение на при изключителни условия. А в Италия към този момент имаме два случая, позволени с обществени средства. И изниква въпросът по какъв начин тъкмо се ползва директивата на Европейски Съюз и по чие убеждение ", установи пред " Капитал " Мара Монти, откривател към LSE European Institute и публицист от икономическото издание Il Sole 24 Ore.
За кого важат разпоредбите
Още по-интересно е сравнението с испанската Banco Popular - единственият различен проблем до момента, минал през новия режим за преструктуриране. Тогава, при започване на юни, всички нови европейски механизми и принадлежности бяха приложени като по учебник и регулаторите в хор похвалиха образцовото преструктуриране на банката. Тя бе закупена от друга финансова институция, Santander, още веднъж за едно евро, само че без никакъв държавен ангажимент.
" В Испания спасяването на банка с активи от 130 милиарда евро не коства и една стотинка на данъкоплатците. В Италия спасяването на две банки с общо към 50 милиарда евро активи може да коства на обществото до 17 милиарда евро. Човек се изкушава да заключи, че италианските банки са национални съкровища, несравнимо по-ценни от банките в останалите страни. Може също по този начин да се заключи, че евентуално политиката и банките са по-интимно обвързани в Италия, в сравнение с където и да било другаде ", обобщава Кристиан Щийфмюлер.
Всичко това докара до мнения, че италианската банкова спекулация поставя завършек на концепцията за европейски банков съюз, в който един набор правила се отнасят за всички. И изостри страховете в Берлин, че общ фонд за гарантиране на депозити - идната стъпка към цялостен банков съюз - би означавал немските данъкоплатци да избавят гръцки или италиански банки.
По-спокойният прочит в действителност е, че епизодът е навременно увещание какво още има да се прави за довеждане докрай на банковия съюз. Като да вземем за пример, че единният механизъм за преструктуриране на банки не е толкоз обединен, в случай че националните режими не са в унисон. " Сега виждаме, че за идентични случаи се употребява друг метод. Има още доста неща за дотъкмяване. Все отново ДВПБ работи единствено от две години и последните случаи демонстрират какво би трябвало да се усъвършенства в европейския банков съюз ", показва Мара Монти. Просто и той, както Рим, няма по какъв начин да бъде издигнат за един ден.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ